Решение по дело №43404/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20279
Дата: 9 ноември 2024 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20241110143404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20279
гр. С., 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110143404 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 237902/22.07.2024г. на СРС,
подадена от „***********“ ЕАД срещу Р. М. П. във връзка със Заповед за изпълнение от
25.04.2024г., издадена по ч.гр.д. № 21841/2024г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Р. М. П. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД
във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ул.
„***********“ № 17, партерен етаж, ап. 2, аб. № *****, както следва:
5057,66 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.04.2024г.) до окончателното
им изплащане;
636,54 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-20.03.2024г.;
73,86 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (11.04.2024г.) до окончателното им изплащане;
15,25 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-20.03.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Гергана Иванова, която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. М. П. чрез адв. И. Н. – АК-С., е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 279363/02.09.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинна енергия в
имота, както и да е собственик или носител на вещно право върху него, а оттам и между
страните да е налице облигационно отношение за доставка на топлинна енергия.
Предявените искове се оспорват и по размер, като се обосновават нарушения на правата на
ответника като потребител. Въвежда се довод за наличие на непоискана доставка по чл. 62
ЗЗПотр. Оспорва се наличието на извършен реален отчет, както и метрологичната годност
на уредите за измерване. Оспорва се дължимостта на суми за лихви, както и на такива за
дялово разпределение. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не
се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените
искове се оспорват.
Третото лице – помагач „*******“ ООД е депозирало Молба, вх. №
309901/02.10.2024г. на СРС, към която представя документи във връзка с дяловото
разпределение. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща
представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително за главница за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт от 18.11.1996г., т. 122, дело № 24152/1996г. на Нотариуса
при Софийския районен съд, Л.Хр. П.а е подарила на сина си Р. М. П. недвижим имот –
апартамент в град С., ул. „***********“ № 17А, на партерния етаж на южното крило на
вътрешната четириетажна сграда, при описани площ, съседи и припадащи се площи, права и
помещения. С Нотариален акт № 76/10.05.2016г., т. 4, рег. № 4328, дело № 601/2016г. на
Нотариус № 040 – И. Н., Р. М. П. е подарил на дъщеря си К.Р.П. описания по-горе недвижим
имот с адрес по нотариален акт – град С., ул. „***********“ № 17, вх. А, ет. 1, ап. 2, в сграда
№ 1. Дарителят си е запазил безвъзмездно и до края на живота си правото на ползване върху
2
имота. Липсват данни учреденото право на ползване да е прекратено/погасено.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). В отношенията между
собственик и титуляр на вещно право на ползване доставената топлинна енергия следва да
се заплаща от този, който ползва имота, а това е именно ползвателят. Естеството на вещното
право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя,
като ползването остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът
следва да се съобразява до погасяването му. Правно и житейски нелогично е да се натоварва
със заплащането на енергия, която друг ползва по силата на притежавано от него право,
трето лице, което не я е ползвало. Подобна постановка би довела до неоснователно
обогатяване за ползващия титуляр на ограничено вещно право за сметка на неползващия
собственик. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във вещно-правния
смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на тежестите, които това
ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите
за доставената топлинна енергия суми. Затова, доколкото в полза на Р. М. П. е учредено
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, същият следва да отговаря за
заплащане на доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
3
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно отчитане на
общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на
„***********“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на
топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с
метрологично годни уреди.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че
стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до топлоснабдения имот за
процесния период е 5046,45 лева. От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно
вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната
вярност, не се установява наличие на извършени плащания. С оглед обстоятелството, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.04.2024г., няма погасени
по давност /тригодишната по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР 3/2011-2012-ОСГТК)/ суми. При това
4
положение искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 5046,45
лева, а за горницата подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за
който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 73,86 лева, която не е
погасена по давност, а предявеният за нея иск е изцяло основателен.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, отчитайки установените като дължими суми, че
дължимата лихва за забава върху претендираната главница за топлинна енергия възлиза на
629,52 лева, за която сума същият иск е основателен, а за горницата следва да се
отхвърли. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
лихвата за забава върху главниците за дялово разпределение възлиза на 15,25 лева, за
колкото е предявен и искът, който е основателен.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответника в качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответникът, като същите своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът
следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 164,82 лева за
разноски в заповедното производство, с включена пропорционална на уважената част от
исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 50,00 лева.
Доколкото ответникът е представляван безплатно в заповедното производство от адв.
И. Н. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то в полза на последния следва да се присъди хонорар по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът, като взе предвид, че възражението се подава по утвърден образец
и аргументирането му не е задължително, като съставлява действие с елементарна
професионална и правна сложност, намира, че това възнаграждение трябва да се изчисли на
база от 200,00 лева. Съобразно изхода от спора в полза на адв. Н. следва да се присъди
хонорар от 63 стотинки.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 933,69 лева за
разноски в исковото производство, с включена пропорционална на уважената част от
исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 100,00 лева.
Доколкото ответникът е представляван безплатно в първоинстанционното
производство от адв. И. Н. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, то в полза на последния следва да се
присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът, като взе предвид естеството на делото от
фактическа, правна и процесуална гледна точка, като и защитавания по него материален
интерес и необходимия интензитет на професионалната активност, намира, че този хонорар
следва да се изчисли на базата от 870,00 лева. Съобразно изхода от спора в полза на адв. Н.
следва да се присъдят 2,74 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. М. П., ЕГН **********, от град С., дължи
на „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ул. „***********“ № 17,
партерен етаж, ап. 2, аб. № *****, както следва:
5046,45 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.04.2024г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 5046,45 лева до
пълния му предявен размер от 5057,66 лева;
629,52 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-20.03.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 629,52 лева до пълния му предявен размер от 636,54 лева;
73,86 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (11.04.2024г.) до окончателното им изплащане;
15,25 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-20.03.2024г.
ОСЪЖДА Р. М. П., ЕГН **********, от град С., да заплати на „***********“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 164,82
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 21841/2024г. на СРС),
както и сумата от 933,69 лева, представляващи разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 43404/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., да заплати
на адв. И. А. Н. от АК-С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 63 стотинки,
представляваща хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за предоставена на длъжника Р. П. по реда на
чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ в заповедното производство /ч.гр.д. №
21841/2024г. на СРС/, както и сумата от 2,74 лева, представляваща хонорар по чл. 38, ал. 2
ЗАдв за предоставена на ответника Р. П. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна
помощ в първоинстанционното исково производство /гр.д. № 43404/2024г. на СРС/.
Решението е постановено при участието на „*******“ ООД в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6