№ 129
гр. Пловдив, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ем. Антонова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Тодор Ст. Деянов
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600384 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба на исканото лице Р. М., чрез защитника му адв.
К. А.., срещу решение Решение № 282/19.08.2025 г., постановено по ЧНД №
1786/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Със съдебния акт първоинстанционният съд е допуснал допуснал
изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 17.01.2017 г. от съдия
при Окръжен съд - К., Република Литва и е предал литовския гражданин Р. М.,
роден на ********** г. в гр.К., Република Литва за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, наложено по присъда на Окръжен съд - К., изменена с
решение на Литовския апелативен съд, влязла в сила на 06.06.2011 г., за
престъпление по чл.260 от НК на Република Литва, представляващо
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК на РБ, при спазване на принципа на
особеността.
Решението на Окръжен съд гр.Пловдив се атакува като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и да се откаже изпълнението на
Европейската заповед за арест. Излагат се доводи, че не са налице основанията
за предаване на исканото лице.
Пред въззивния съд исканото лице М. и неговият защитник поддържат
жалбата с изложените в нея съображения.
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив счита, че
1
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение,
намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд - Пловдив правилно е
приел, че Европейската заповед за арест е издадена от компетентен орган на
държава членка на Европейския съюз, а именно съдия от Наказателно
отделение на Окръжен съд - К., Република Литва, като се иска литовския
гражданин Р. М. да бъде задържан и предаден на компетентните литовски
власти с цел изпълнение на наложено с присъда спрямо него наказание
лишаване от свобода. Компетентен да се произнесе по изпълнението й е
първоинстанционният съд, тъй като исканото лице живее на територията
му.
Въззивният съд споделя извода на първостепенния съд, че са спазени
изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание на
Европейската заповед за арест. Тя е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните данни относно самоличността и гражданството на исканото
лице. Посочени са наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на
издаващия орган. Отбелязано е, че е издадена въз основа на влязло в сила
решение, постановено от съответния съд на искащата държава.
В обжалвания съдебен акт правилно е посочено, че ЕЗА съдържа данни
относно характера и правната квалификация на престъплението. Дадено и
пълно и конкретно описание на фактическите обстоятелства, при които е било
извършено посоченото като тежко престъпление – придобиване,
транспортиране и съхраняване на голямо количество наркотични вещества с
цел разпространение. В този смисъл е отбелязано, че се касае за престъпление,
за което не се изисква двойна наказуемост, тъй като се касае за престъпление
по чл.36, ал.3, т.8 от ЗЕЕЗА - незаконен трафик на наркотични вещества. Това
деяние е наказуемо и по българското право - чл.354а от НК. В заповедта е
посочено още, че това престъпление в литовското законодателство е
регламентирано в чл. 260 от НК на Република Литва и се предвижда наказание
лишаване от свобода от 8 до 10 години. Наказателното производство в
Република Литва е завършило с присъда, влязла в сила на 06.06.2011 г. с която
исканото лице М. е признато за виновно и осъдено. В заповедта е посочено и
наложеното наказание - лишаване от свобода в размер на 9 години, с остатък
за изтърпяване 8 години, 11 месеца и 16 дни. В ЕЗА исканото лице е
индивидуализирано с три имена, година и място на раждане, местоживеене,
което е достатъчно за идентифицирането му.
2
Първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че са изпълнени
изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА относно условията за прилагане на
Европейската заповед за арест. Престъпното деяние, за което е издадена,
съставлява престъпление по законодателството на издаващата държава и е
наказуемо с лишаване от свобода повече от три години. Според чл.2, ал.2 от
Рамково решение на Съвета на Европейския съюз от 13 юни 2002 година
относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между
държавите-членки /2002/584/ПВР/ /Рамковото решение/ и чл.36, ал.3, т.. от
ЗЕЕЗА в случая не се изисква двойна наказуемост. Наложеното наказание
лишаване от свобода е за срок от девет години, т.е. не е по-малко от въведения
минимум от четири месеца.
Правилно е прието, че не са налице предвидените в чл.39 и чл.40 от
ЗЕЕЗА абсолютни основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за
арест. Исканото лице е пълнолетен граждани, престъплението не е
амнистирано и не попада под наказателната юрисдикция на Република
България, спазен е принципа ne bis in idem. В страната ни няма висящи
наказателни производства срещу исканото лице, нито влязла в сила присъда,
поради което не са налице предпоставки налагащи обсъждане на отложено
изпълнение на постъпилата ЕЗА или за изпълнение под условия по смисъла на
чл.52 от закона. Няма пречка решението да бъде приведено в изпълнение
според законодателството на издаващата държава.
Давностният срок за изпълнение на наказанието не е изтекъл според
българското законодателство. Както правилно е посочил първостепенният съд
при преценка относно давностния срок в случая следва да се има предвид
абсолютната давност на наказателно преследване, тъй като обикновената е
била прекъсната с издадената ЕЗА на 17.01.2017 г., когато е започнала да тече
нова давност. Абсолютната давност за изтърпяване на наказанието за
престъплението, за което исканото лице е осъдено, предвид размера
наказанието по присъдата от 9 години лишаване от свобода, е в размер на 15
години, съгласно чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.3 от НК и не е погасена съгласно
правото на българската държава, явяваща се изпълняваща държава в
настоящото производство. Видно от описанието в ЕЗА относно давността за
изпълнението на наказанието в издаващата държава, то абсолютната такава
също е 15 години, съобразно размера на наложеното наказание и е видно, че
понастоящем не е изтекла. Окончателното решение по делото е влязло в сила
на 06.06.2011 г., което сочи, че абсолютната давност за изпълнението на
наказанието, която в случая е 15 години и по правото на двете държави, ще
изтече на 06.06.2026 г. и към този момент не е изтекла. Освен това няма
данни М. да е изтърпял или да изтърпява наказание в държава, която не е
членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е
издадена заповедта.
Неоснователни са възраженията на защитата, че като не са
предоставени гаранциите посочени в чл.40, ал.2, т. 4 от ЗЕЕЗА, че М. като
3
бъде предаден, ще може делото да се възобнови и да може да участва
пълноценно и качествено в един съдебен процес следва се да откаже да бъде
предаден на литовските власти.
В тази насока правилно Окръжен съд – Пловдив, обосновано е
заключил, че хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА не са пречка за изпълнение
на Европейската заповед за арест. В обжалваното решение е посочено, че
според данните в постъпилата ЕЗА исканото лице Р. М. е присъствало на
съдебния процес пред първата инстанция, в който е била постановена
осъдителната присъда с посоченото наказание, като същата е постановена в
негово присъствие. Присъдата е била обжалвана пред Литовския апелативен
съд и с решение на същия от 06 май 2011г присъдата на Окръжен съд - К.,
Република Литва е била частично изменена. В производството пред
апелативния съд исканото лице не е присъствало, но е било представлявано от
защитник. Съдът на ЕС е пояснил в решението си по дело C-270/17 PPU,
Tupikas, че когато производството е проведено в няколко инстанции, което е
довело до постановяването на последователни съдебни решения, понятието
„съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“, се отнася
единствено до инстанцията, на която е произнесено решението, с което
окончателно е постановено, че съответното лице е виновно и се осъжда да
изтърпи наказание, например лишаване от свобода, след оценка на делото по
същество от фактическа и от правна страна. В случая в последната съдебна
инстанция, а именно пред Апелативен съд, исканото лице не е присъствало, но
е било представлявано от защитник, като производството е било образувано
поради обжалване на първоинстанционната присъда, за която лицето е
уведомено чрез личното си участие в процеса. Сочи се в постъпилата ЕЗА, че
присъдата е влязла в сила и следва да бъде изпълнена, но осъденият се е укрил
от изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Правилно
първостепенният съд е приел, че от изложеното се установява, че исканото
лице е било уведомено за съдебния процес пред Апелативния съд, по повод
обжалването на първоинстанционната присъда и по време на същото му е
била оказана действителна защита, чрез участието на защитник.
Отново правилно и обосновано Окръжен съд - Пловдив е приел, че при
факултативните основания за отказ по чл.40, ал.2, т.1-4 от ЗЕЕЗА /чл.4а,
параграф 1, б. а-г от РР за ЕЗА/ изпълняващият съдебен орган може да реши
да предаде издирваното лице, дори когато и четирите хипотези не са
изпълнени. В тази насока правилно е обосновал решението си с практиката на
СЕС, който по дело C-416/20 PPU е постановил, че член 4a от РР относно ЕЗА
трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган не може да
откаже изпълнението на ЕЗА, когато издирваното лице е попречило за
личното си призоваване и не се е явило лично на съдебния процес поради
укриването си в изпълняващата държава членка, единствено на основание че
изпълняващият съдебен орган неразполага гаранция от издаващата държава,
че в случай на предаване на лицето ще бъде спазено правото на нов съдебен
процес (както е определено в членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343
4
относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на
правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното
производство. Освен това следва да се посочи, че съгласно чл.1, ал.2 от
Рамковото решение държавите членки следва да изпълнят всяка
европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното
признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
От изложеното следва извода, че окръжен съд - Пловдив
законосъобразно е стигнал до извода, че издадената срещу исканото лице
М.. Европейска заповед за арест трябва да се изпълни и да се допусне
предаването му въз основа на нея, с цел изпълнение на наказание лишаване от
свобода, при спазване принципа на особеността. М. не е декларирал пред
първоинстанционния съд отказ от прилагане принципа на особеността и не
може да бъде наказателно преследван, съден или задържан в Република
Литва за престъпление, извършено преди предаването му, различно от това,
за което е издадена заповедта.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваното
решение за правилно, законосъобразно и съответно на събраните по делото
доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна,
следва да се остави без уважение.
Като се има предвид, че е допуснато изпълнение на Европейската
заповед за арест, по аргумент от разпоредбата на чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА,
исканото лице трябва да е с мярка за неотклонение задържане под стража до
фактическото му предаване на издаващата държава. На това основание
въззивният състав намира, че взетата от първостепенния съд мярка за
неотклонение задържане под стража спрямо исканото лице М. следва да бъде
потвърдена.
С оглед на горното и на основание чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 282/19.08.2025 г., постановено по ЧНД
№ 1786/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
взета спрямо исканото лице Р. М., литовски гражданин пребиваващ в
Република България.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6