Решение по дело №452/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260122
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Петя Димитрова Стоянова
Дело: 20191810100452
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

No260122

гр. Б., 19.11.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Б., V граждански състав в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.

 

при участието на секретаря Х. К., като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 452 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове – първоначален и насрещен,  с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищецът- М.Л.С. *** твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 17.12.2008 г., от който имат две деца – В. М. С., родена на *** г., и Н. М. С., роден на *** г. Твърди, че семейното им жилище с ответницата било в дома на нейните родители в гр. Б., ул. В. Л.” No *. Излага, че през лятото на 2018 г. ответницата започнала да измисля негови изневери и предизвиквала разправии помежду им. Твърди, че започнал работа като международен шофьор, като след едно негово връщане от пътуване през средата на месец август 2018 г. двамата с ответницата се разделили. Последната излязла на квартира, а после заживяла на семейни начала с друг мъж в с. Новачене, като взела със себе си и двете им деца. Впоследствие дъщеря им се върнала да живее при него, а синът им останал при майка си. Сочи, че по настояване на родителите на ответницата той останал да живее в жилището им заедно с дъщеря си. Твърди, че в семейните им отношения с ответницата е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, което е по изключителна нейна вина. Поради това моли съда да постанови решение, с което прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, като му предостави упражняването на родителските права върху родените от брака деца – В. М. С. и Н. М. С., да определи децата да живеят на настоящия му адрес в гр. Б., ул. В. Л.” No *, да осъди ответницата да заплаща на малолетните им деца месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всеки от тях, считано от датата на влизане в сила на решението, както и да определи режим на лични контакти на децата с майката всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 16.00 часа на неделния ден, както и по един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по един ден за Коледните, Великденските и Новогодишните празници, като му предостави ползването на семейното жилище в гр. Б., ул. В. Л.” No *. Моли след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачото си фамилно име Иванова.

Прави и искане по чл. 323, ал. 1 от ГПК за постановяване на привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права върху родените от брака деца и местоживеенето им.

Ответникът- Г.Н.С. в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Твърди, че вината за разстройството на брака им е изключително на ищеца. Излага, че проблемите помежду им започнали преди няколко години, когато ищецът започнал да се държи грубо с нея и децата, да не зачита мнението й, често биел децата с възпитателна цел при най-малкото провинение. Станал неуравновесен, безпричинно агресивен към нея и децата.  Многократно я заплашвал с убийство. Често отсъствал по няколко дни и не давал никакви обяснения. Твърди, че на няколко пъти й е изневерявал, хвалел се с изневерите си пред техни общи приятели и по този начин я унижавал. През месец август 2018 г. отново го хванала в изневяра и решила, че това е краят на взаимоотношенията им. Ищецът отказал да се изнесе от жилището им, което е на нейните родители. Тъй като майка й не я подкрепила в желанието й за развод и в това да изгонят съпруга й от апартамента, тя взела децата и се изнесла на квартира. Оспорва твърдението на ищеца, че дъщеря им е отишла да живее при него. Твърди, че тя не е ходила с цел постоянно да живее при него, нито е предявявала желание да живее при баща си. Сочи, че и към настоящия момент и двете деца живеят при нея. Заявява, че бащата по никакъв начин не може да се грижи за децата, като повече от 23-24 дни от месеца не си е у дома, тъй като работи като международен шофьор. Поддържа, че същият няма и родителски капацитет, както и че е деградирал човек. Заявява, че ищецът е разрушил съпружеските им отношения, като ги лишил от взаимност, доверие, не може да полага адекватни грижи за децата им.

По реда  на чл. 211 от ГПК ответницата Г.Н.С. предявява насрещен иск срещу ищеца по първоначалния иск М.Л.С. за прекратяване на брака на страните по изключителна вина на съпруга. По така предявения насрещен иск ищцата по него сочи същите факти, изложени от нея в отговора й на исковата молба. Заявява, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга. Моли съда да постанови решение за прекратяване на брака по вина на съпруга, да й предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, като осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на по 200 лв. на всяко от тях, да определи режим на лични контакти на  бащата с децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния й отпуск. Моли съдът да постанови след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Иванова.

Прави искане по чл. 323, ал. 1 от ГПК за постановяване на привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права върху родените от брака деца, като същите бъдат предоставени за отглеждане и възпитание на нея.

Ответникът по насрещния иск М.Л.С. в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва твърденията, че е биел децата, като заявява, че не е агресивен нито към децата, нито към Г., както и че не я е заплашвал с убийство. Оспорва твърдението, че й е изневерявал. Сочи, че напускането на семейното жилище от нейна страна е защото е заживяла на семейни начала с мъж от с. Новачене, от когото била бременна и през м. септември 2018 г. направила спонтанен аборт, а сега отново е бременна. Поддържа, че нейното, а не неговото поведение, е лош пример за децата и особено за дъщеря им. Оспорва всички твърдения на Г.С. за негови брачни провинения, и че неговото поведение е причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им.

Дирекция “Социално подпомагане”- Б. в депозиран по делото социален доклад на практика не изразява становище, като е посочено съдът да се произнесе с решение, което да е съобразено с интереса на децата.

В хода на производството страните постигнаха споразумение относно личните си и имуществени отношения, за което изложиха писменото споразумение, като на основание чл. 321, ал. 5, предл. 2 от ГПК производството по делото премина в такова за развод по взаимно съгласие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат от 01.03.2019 г. от Община Б., се установява, че страните са сключили граждански брак на *г., за което е съставен Акт за граждански брак No */*г. на Община Б..

От заверени копия на Удостоверения за раждане – дубликат от 05.03.2019 г. и Удостоверения за раждане - дубликат от 07.09.2010 г., Удостоверения за раждане от *** ***, се установява, че от брака си страните имат родени три ненавършили пълнолетие деца – В. М. С., родена на *** г., Н. М. С., роден на *** г., и Н. М. С., родена на *** г. (по време на бракоразводния процес).

С оглед заявената по категоричен начин обща воля на съпрузите, съдът намира, че е установено сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, поради което са налице условията за прекратяването на брака им по взаимно съгласие.

С постигнатото по делото споразумение съгласно изискването на чл. 51, ал. 1 от СК страните са уредили отношенията относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца, ползването на семейното жилище, издръжката помежду им и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. Споразумението не противоречи на закона и морала, като съдът намира, че е изпълнено изискването на чл. 51, ал. 2 от СК и със същото са защитени интересите на децата, поради което следва да го утвърди. 

Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, окончателната държавна такса при допускане развод по взаимно съгласие е до 40 лв. Съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лв., които са внесени изцяло, поради което страните не дължат довнасяне на държавна такса за производството.

На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата М.Л.С. следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки за децата в размер на 405.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш        И   :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на *г. с Акт за граждански брак No */*г. на Община Б., между М.Л.С., с ЕГН ********** и Г.Н.С., с ЕГН **********, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

 

ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА

1. След развода съпругата ще носи брачното си фамилно име – С..

 

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ  ПРАВА И ИЗДРЪЖКАТА

Родените от съвместното съжителство деца: Н. М. С., с ЕГН **********, В. М. С., с ЕГН ********** и Н. М. С., с ЕГН **********, остават за отглеждане и възпитание при майката Г.Н.С., с ЕГН **********, която ще упражнява и родителските права, като бащата М.Л.С., с ЕГН ********** ще има право да вижда и взема децата при себе си всеки първи и трети уикенд от календарния месец, за времето от събота от 09.00 часа до неделя до 18.00 часа, както и 30 /тридесет/ дни през лятото, когато не съвпадат с годишния отпуск на майката.

Бащата М.Л.С., с ЕГН ********** ще изплаща месечна издръжка на всяко едно дете поотделно, чрез тяхната майка и законен представител Г.Н.С., с ЕГН **********, както следва:

1. За детето Н. М. С., с ЕГН ********** в размер на 162.50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба от М.С..

2. За детето Н. М. С., с ЕГН ********** в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба от М.С..

3. За детето В. М. С., с ЕГН ********** в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба от М.С..

 

МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕЦАТА

Родените от съвместното съжителство деца: Н. М. С., с ЕГН **********, В. М. С., с ЕГН ********** и Н. М. С., с ЕГН **********, ще живеят на адрес: гр. Б., ул. В. Л.” No *.

 

ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

Страните не си дължат и не си уговарят издръжка помежду си, и нямат претенции за такава издръжка.

 

ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

Страните заявяват, че семейното жилище е било квартира под наем, която и двамата съпрузи са напуснали.

 

ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Страните заявяват, че движимите вещи, придобити по време на брака, са поделени извънсъдебно.

Страните заявяват, че нямат придобити влогове по време на брака и  нямат претенции за такива един към друг.

Страните заявяват, че заедно или поотделно като физически лица не са поемали задължения и теглили потребителски кредити за задоволяване нуждите на семейството и нямат претенции един към друг във връзка с изплащането или погасяването на такива, и ако след брака се окаже, че има такива, те се поемат /погасяват/ еднолично само от съпруга, който ги е поел /теглил/.

Страните с така постигнатото споразумение заявяват, че са уредили всички имуществени и лични взаимоотношения помежду си и няма да имат занапред никакви претенции една спрямо друга, като настоящото споразумение ще бъде пречка за претендирането на такива.

 

ОСЪЖДА М.Л.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд- Б. сумата от 405.00 лв. /четиристотин и пет лева/, представляваща държавна такса върху дължимите от него издръжки, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

                                   

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: