Решение по КНАХД №1886/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. чрез пълномощника – адвокат И. Д. Д. от АК – Пловдив, срещу Решение № 21/01.07.2025г., постановено по АНД № 31/2025 г., по описа на Районен съд Първомай, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0325-001616 от 27.01.2025г. на Началника на РУ - Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. Г. Г., с адрес: село Искра, община Първомай, Пловдивска област, на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Касационната жалба е подробно мотивирана. Със същата се иска да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

По делото е постъпило уточнение на касационната жалба от адвокат И. Д., към което е приложено пълномощно за процесуално представителство пред Административен съд – Пловдив.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІV касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК и по основанията на чл. 209 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на полицейските служители Ив. А. и [населено място], извадката от паметта на техническото средство „Dräger Alcotest 7510“ (****) с отчетен резултат 0,94‰ в 17:03:05 ч. на 15.12.2024 г., съставения АУАН, талона за изследване № 108092, протоколите и разпорежданията по чл. 64 ЗМВР, справката от ЦСМП – Пловдив, удостоверяваща, че водачът не се е явил в указания срок, както и данните за извършената периодична метрологична проверка на уреда от 19.08.2024 г. Съдът е кредитирал тези доказателства като логични, взаимно съгласувани и кореспондиращи помежду си и с писмените документи по преписката, поради което е приел, че фактическата обстановка е изяснена в необходимата пълнота и с категоричност.

Въз основа на обсъдените доказателства първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че на 15.12.2024 г. в [населено място], общ. Първомай, полицейски автопатрул при РУ – Първомай, в състав И. А. – младши автоконтрольор, и Г. П. – полицай, е бил изпратен на сигнал за сбиване, подаден чрез ЕЕН 112. В хода на проверката служителите установили, че единият участник в конфликта – жалбоподателят И. Г., след инцидента напуснал мястото, управлявайки личния си автомобил „Хонда CR-V“ с рег. № [рег. номер].

Около 17:00 ч. същия ден служителите забелязали автомобила, управляван от Г., да се движи по [улица]в посока север–юг, и го спрели за проверка. При осъществения контакт те възприели отчетлива миризма на алкохол и несигурна походка на водача, поради което предприели проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Dräger Alcotest 7510“, ****, проба № 2211. Преди тестването, в присъствието на жалбоподателя, бил поставен нов предпазен мундщук и уредът бил включен, като дисплеят показал нулеви стойности и готовност за употреба. Проверката е извършена в 17:03:05 ч., като апаратът отчел 0,94 промила алкохол в издишания въздух.

Резултатът бил показан на водача, който заявил, че желае кръвна проба. След това служителите изготвили АУАН № 3330718/15.12.2024 г., талон за медицинско изследване № 108092, както и документи по сигнала за нанесена телесна повреда, включително предупредителен протокол и разпореждания по чл. 64 ЗМВР. Всички тези документи са били връчени на жалбоподателя в 18:00 ч., като в талона е определен срок до 120 минути за явяване във ФСМП – Първомай за извършване на медицинско и химическо изследване. От подписа му се установява, че е бил запознат с възможността да се яви за изследване и е заявил желанието си то да бъде извършено, но не е въвел възражения по отношение на съдържанието или часовете.

По време на връчването служителите предложили да откарат водача до болницата със служебен автомобил, но той отказал, като заявил, че ще се придвижи сам, със съдействието на свой съсед. От справката на ЦСМП – Пловдив се установява, че жалбоподателят не се е явил в указания срок за изследване, поради което такова не е извършено. Въз основа на съставения акт е издадено процесното Наказателно постановление № 24-0325-001616/27.01.2025 г., с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

След съвкупна преценка на доказателствата съдът е приел за доказано следното:

- че именно жалбоподателят И. Г. е управлявал посоченото МПС на мястото и времето, описани в АУАН и НП;

- че извършената проверка с уред „Dräger Alcotest 7510“ е била валидна, извършена от компетентни служители, преминали обучение за работа с техническото средство;

- че резултатът 0,94‰ е коректно отчетен и неоспорен с надлежно медицинско изследване;

- че уредът е бил технически изправен, преминал е последна проверка на 19.08.2024 г., със срок на валидност шест месеца, обхващащ датата на нарушението;

- че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на талона за изследване и му е даден реален срок (120 минути) да се яви във ФСМП – Първомай, но той не се е възползвал от тази възможност, въпреки че е могъл;

- че актът и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл. 34 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 42–43 и чл. 57 ЗАНН.

За неоснователни и недоказани съдът е приел следните твърдения на жалбоподателя И. Г. Г.:

- че уредът е бил използван преди това за друго лице или с вече употребен мундщук – опровергано от последователните и непротиворечиви показания на двамата свидетели и от извадката от паметта на уреда, която сочи единствена проба в съответния времеви интервал;

- че талонът за изследване е връчен със закъснение, което обективно е осуетило възможността за даване на кръвна проба – опровергано от посочените часове (проба – 17:03; връчване – 18:00; срок – 120 минути), както и от факта, че жалбоподателят не е възразил на място и е отказал предложен служебен транспорт до ФСМП;

- че неразглеждането на възраженията по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е довело до съществено процесуално нарушение – съдът е приел, че тези възражения са били разгледани в съдебната фаза и страната не е била лишена от възможността да защити правата си.

При така установената фактическа обстановка ПРС правилно е приел, че от обективна и субективна страна деянието на жалбоподателя съставлява нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като той е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация над 0,5‰. Поради отчетения резултат от 0,94‰ правилно е приложена санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право на управление за срок от 12 месеца.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че концентрацията на алкохол е установена при стриктно спазване на процедурните правила по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. При неявяването на водача за медицинско изследване в указания срок е намерил приложение чл. 15, ал. 6 от Наредбата, съгласно който „при неявяване се приемат показанията на техническото средство“.

АУАН, съставен на място, се ползва с доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП, която в случая не само не е разколебана, но и се потвърждава от събраните доказателства. Районният съд е приел, че процедурата по установяване на нарушението е проведена законосъобразно, при наличие на всички елементи от фактическия състав на деянието – време, място, автор и обективно проявление.

По отношение на твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в неприемане на възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, съдът е отбелязал, че дори да е налице формално нарушение, то не е съществено и не е довело до ограничаване на правото на защита, тъй като жалбоподателят е имал възможност в съдебната фаза да изложи същите аргументи, които са обсъдени изчерпателно.

Що се отнася до индивидуализацията на наказанието, първоинстанционния съд правилно е приел, че размерът му е законово фиксиран и не подлежи на изменение от административния орган или от съда. Не са налице и предпоставките на чл. 28 ЗАНН за маловажност на случая, тъй като поведението на водача не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, а и справката за нарушител сочи предходни санкции по ЗДвП.

С оглед на това районният съд е счел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което е потвърдил същото като правилно и законосъобразно.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящият касационен състав намира, че наведените в касационната жалба оплаквания са изцяло неоснователни. Не е налице твърдяното съществено процесуално нарушение при извършване на проверката с техническото средство – по делото са налице последователни и взаимно кореспондиращи си показания на полицейските служители, подкрепени от извадка от паметта на „Dräger Alcotest 7510“ с ****, от които безспорно се установяват часът на пробата (17:03:05 ч. на 15.12.2024 г.), номерът на пробата (№ 2211) и отчетеният резултат (0,94‰), както и че преди тестването е поставен нов мундщук и уредът е бил готов за използване. Съдът приема, че констатациите в АУАН се ползват с презумптивната сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е разколебана с никакво годно и категорично доказателство от страна на жалбоподателя. Неоснователно е и възражението, че уредът е бил технически негоден или с изтекла проверка – представените писмени доказателства удостоверяват периодична метрологична проверка от 19.08.2024 г. със срок на валидност шест месеца, обхващащ датата на нарушението, поради което не възниква съмнение в годността на измерването.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията, че жалбоподателят е бил обективно възпрепятстван да се яви за медицинско и химическо изследване. Данните по делото установяват, че талонът за изследване № 108092 е връчен в 18:00 ч. на 15.12.2024 г. с предоставен срок от 120 минути за явяване във ФСМП – Първомай, съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., при това след приключване на действията по сигнала на 112 именно за да бъде осигурено време за пътуване и изследване. Жалбоподателят е подписал талона без възражения, а полицейските служители са предложили да бъде откаран служебно до лечебното заведение, което той изрично е отказал, заявявайки, че ще се възползва от съдействие на свой съсед. При тези факти не е налице твърдяното „забавяне“ от служителите, нито друга обективна пречка за явяване; обратното – налице е неизпълнение на предоставената възможност по вина на самия водач. Ето защо правилно е приложена нормата на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/2017, съгласно която при неявяване в указания срок се приемат показанията на техническото средство, а не по-късно предприети действия без процесуална стойност.

Неоснователни са и доводите за ограничено право на защита поради отказ за разпит на свидетеля, подал сигнала по 112, както и поради несъбрани писмени доказателства относно срока на възражението срещу АУАН. Искането за разпит на сигналоподаващия е правилно оставено без уважение, тъй като с него се цели установяване на времетраене и поредност на действия по друг казус (проверка по сигнала за конфликт), които не променят решаващите факти по спора – часа на пробата с дрегер, часа на връчване на талона и предоставения 120-минутен срок, както и последвалото неявяване. При налични точни часови данни от официални документи и паметта на уреда разпитът на такъв свидетел е неотносим към предмета на доказване и не би повлиял на правния извод по чл. 15, ал. 6 от Наредбата. Същото важи и за представянето на „пощенски плик“ – дори да се приеме, че възражението по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е подадено в срок, евентуалната административна непълнота при разглеждането му не е съществен порок, доколкото в съдебната фаза доводите на нарушителя са обсъдени изцяло и правото на защита не е накърнено. Поради това не е налице основание за отмяна поради нарушение на съдопроизводствените правила.

По същество съдът приема, че материалният закон е приложен правилно. С установения резултат 0,94‰ са осъществени признаците на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5‰, а санкцията е законосъобразно ангажирана по чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който предвижда глоба [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца – фиксирани размери, които не подлежат на редукция. Не е налице и маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното не разкрива по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на този вид нарушение, а и по делото е налице справка за предходни нарушения на водача. Събраните гласни и писмени доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност; надлежно е обосновано защо се кредитират показанията на полицейските служители като последователни и непротиворечиви и защо се отхвърлят като голословни възраженията на жалбоподателя за „предварително поставен мундщук“ и „непоказан дисплей“.

Ето защо не е налице твърдяното нарушение на материалния закон, не се установяват съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита, нито пък необоснованост на възприетите факти. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а касационната жалба – неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде потвърдено изцяло.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила.

С оглед изхода на спора и при липса на своевременно направено искане по чл. 143 АПК, разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/01.07.2025г., постановено по АНД № 31/2025 г., по описа на Районен съд Първомай, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0325-001616 от 27.01.2025г. на Началника на РУ - Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. Г. Г., с адрес: [населено място], община Първомай, Пловдивска област, на основание чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

Решението е окончателно.