Решение по КНАХД №1744/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на Л. Е. Г. [ЕГН] от гр. Белослав, [улица], чрез адв. М. Р. от АК – Варна против Решение № 711/ 11.06.2025 г., постановено по НАХД № 4341/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 24-0442-000715/ 19.07.2024 г. на началник сектор в ОД на МВР – Варна, РУ 04- Варна, в частта с която на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено адм. наказание „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон, а потвърдената с него санкция е явно несправедлива. Налице са касационните основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК.

В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован не се явява, а се представлява от адв. М.Р. от АК – Варна, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяната на оспорения съдебен акт.петендира за присъждането на разноски за адв. възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор при ОД на МВР - Варна, РУ 04 – Варна, редовно призован не изпраща представител. Чрез своя процесуален представител гл. юрк. К. Л.-А., заявява в писмени бележки, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е основателна в оспорената част и предлага на съда да отмени решението на Районен съд-Варна.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП в оспорената част въззивният съд е приел от фактическа страна, че

На 05.06.2024 г. свидетелите К. И. и К. К., полицейски служители в 04 РУ ОД МВР Варна били изпратени от ОДЧ по сигнал за възникнало ПТП до местност „Лазур“ посока кв.“Аспарухово“ към гр.Белослав.На мястото се намирал само водача на мотоциклета и свидетели,от които получили данни за регистрационния номер на автомобила участвал в произшествието. На 09.06.2024 г. автомобила бил установен в гр.Белослав в гараж в частен 1дом,извършен му бил оглед. В дадената в качеството му на собственик на автомобила възможност с декларация по чл.188 от ЗДвП да посочи лицето управлявало автомобила на 05.06.2024 г. жалбоподателя Г. посочил, че той е управлявал автомобила. На 09.06.2024 г. против жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA № 1274596 за това, че на 05.06.2024 г. в 18:31 часа, в община Белослав, на път 9004 от кв.Аспарухово посока гр.Белослав, до местност „Лазур“, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер], като поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движение, застига и блъска движещият се пред него мотоциклет „БМВ Ф650“ с рег. № *. Водачът не спира и не установява последиците от ПТП. ПТП с материални щети и контузия на глава на моториста П. П. В. [ЕГН], който е прегледан и освободен в МБАЛ „Света Анна“-Варна. Като нарушение са били посочени нормите на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който не отразил възражения в него. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1, б. "в" от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец.

Съдът е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите И. и К. по отношение на обстоятелствата, свързани с процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН. От показанията им се е установило, че са били изпратени по сигнал за произшествие възникнало на път 9004, който свързва гр. Варна с гр.Белослав, в района на с.о. Лазур. На мястото са установили, че на излизане от с.о. Лазур е имало пострадал от ПТП мотоциклетист, който бил с видими наранявания и е бил откаран в МБАЛ „Света Ана“ за преглед. На място е имало очевидец на инцидента, който се е движил с мотоциклет от Белослав към гр.Варна. На разклона за с.Константиново се разминал с л.а. Фолкваген голф. Когато стигнал до мястото на произшествието, пострадалият му е казал, че е бил блъснат от червен автомобил „Фолксваген голф“, казал му е номера на автомобила и мотористът се е върнал да го догони, но до гр. Белослав не го е видял никъде. Със съдействието на колегите им от Белослав на 09.06. е бил установен водачът и собственик на автомобила. След това извършили оглед на автомобила, който е бил в гараж, са установили следи по автомобила, които отговаряли на механизма на произшествието.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел З. Ц.. От показанията на свидетелката, дадени след като е била запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК се установява, че е пътувала с жалбоподателя на посочената дата, като е твърдяла, че на 05.06.2024 г. следобед се прибирали към Белослав с л.а. „Фолксваген“ с номер 4794. Движели са се по Езерния път, автомобилът е управлявал жалбоподателят. Твърди , че изведнъж се появил някакъв моторист, който се движел с висока скорост, като засилвал и намалявал скоростта, ръкомахал. Карал зад тях, след това ги изпреварил, ръкомахал, свидетелката предположила, че иска да спрат или е употребил алкохол и наркотици. След като минали вилната зона мотоциклетистът е искал да ритне колата, опитал от едната страна, след това от другата.Твърди, че решили, че е неедекватен, жалбоподателят не му обърнал внимание, предприел маневра да го изпревари и водача на мотоциклета им останал от дясно.След това твърди, че продължили и не го видели повече.Твърди, че не е усетила да има съприкосновение между автомобила и мотоциклета. Твърди, че когато се прибрали видяла че вдясно на автомобила имало леки драскотини, като предположила, че са от мотора защото водачът му блъскал с ръце и ритал с левия си крак от нейната страна. Твърди, че жалбоподателят е казал, че ще оправи тези неща отдясно на колата. И понеже автомобилът не е бил чак толкова наранен не се били обадили в полицията. Съдът е приел, че следва да кредитира показанията на свидетелката в частта относно обстоятелствата свързани с действията на мотоциклетиста и водача на лекия автомобил, като отчел, че същата е във фактическо съжителство с жалбоподателя.Свидетелката потвърдила и обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, потвърждила и че вследствие контакта между мотоциклета и автомобила са настъпили увреждания по последния.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено оспореното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по место-извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.

По пункт 2 от НП. Вмененото от законодателя задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно: водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, е свързано с активност и инициативност при подпомагане на процеса по установяване на механизма и последиците от инцидента. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Съгласно § 6. т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. От приложените към административно-наказателната преписка и приети като доказателства по делото декларация по чл.188 от ЗДвП, справка, докладна, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвените снимки и снетите обяснения от жалбоподателя и другия участник в ПТП-то се установява извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. От снетите обяснения по реда на чл. 44 от АПК от водача на мотоциклета и жалбоподателя се установява, че между автомобила и мотоциклета е настъпило ПТП, както и че жалбоподателя е бил наясно с това. Това се потвърждава и от показанията на св.Ц.. От субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че е вследствие на управление на неговия автомобил се е стигнало до ПТП защото е настъпило съприкосновение между неговия лек автомобил и мотоциклет БМВ с рег. № * управляван от П. В.. Жалбоподателят е съзнавал, че като шофьор е длъжен да спре и установи последиците от ПТП-е, но не е сторил това, т. е. формата на вината в този случай е пряк умисъл. Определените от АНО санкции "глоба" в размер на 50 лв. и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от един месец се явяват адекватни и съобразени както с тежестта на извършеното нарушение по т. 2 от НП, така и с данните за личността на нарушителя, а доколкото същите са в минималния законово установен размер. Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление в тази му част е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно разноските: Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат право на присъждане на разноски. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху жалбоподателя, който следва да заплати на ОДМВР-Варна сумата от 80 лева (осемдесет) лева за юрк. възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН,

Въззивното съдебно решение е правилно и законосъобразно по оспорения пункт 2 от процесното НП.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени. Настоящия съдебен състав споделя изложените мотиви и досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в приложилата му редакция на закона, който вменява на водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението. Събраните доказателства сочат, че са осъществени съставомерните признаци на това противоправно поведение от наказания водач. Налице е деяние, което представлява опасно шофиране в рамките на населеното място и по правило създава непосредствена опасност за всички участници в движението.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Както вече беше посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с доказателствена сила. Касаторът не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.

Законодателят е преценил високата обществена опасност на тези нарушения, което го е мотивирало в санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП да предвиди кумулативно две административни наказания в относително голям размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Те са абсолютно определени и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност да бъдат намалени или заменени. Отделно от горното санкционната правна норма е законодателно променена към настоящия момент с увеличаване на двете кумулативно определени адм. наказания.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора на АНО. Касаторът следва да бъде осъден да възстанови направените разноски в пълен размер.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 711/11.06.2025 г., постановено по АНД № 4341/2024 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Л. Е. Г. [ЕГН] от гр. Белослав, [улица] да заплати на ОД на МВР - Варна, сумата от 80 лв. дължими деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.