№ 6407
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110101369 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. против .. с която се
претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, за
периода от 01.04.2024г. до 31.12.2024г., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинените му в резултат на действия на .. по неразглеждане на жалба № 4101/2024
на .., с която иска за бъде незабавно освободен като незаконно задържан, и които действия
според ищеца, съставляват съществено нарушение правото на ЕС и ООН.
Съдът намира иска за недопустим по следните съображения: Въз основа на
твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по чл.2в от ЗОДОВ.
Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени от нейни служители
при достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Константно е разбирането в
практиката на .., че след подаването на исковата молба в съда се извършва проверка на
нейната допустимост и редовност. Наличието на правен интерес и надлежна процесуална
легитимация на страните са абсолютни процесуални предпоставки, за наличието на които
съдът следи служебно. Ако се констатира тяхната липса, съгласно чл. 130 ГПК, съдът следва
да върне исковата молба и да прекрати производството по делото. Както в съдебната
практика, така и в правната теория се приема, че наличието или липсата на правен интерес,
по общо правило се определя според твърдяното от ищеца. Съдът преценява допустимостта
на иска /от гледна точка наличието на правен интерес/ според това, какво ищецът сочи за
спорните отношения между него и ответника в исковата молба. В зависимост от твърденията
на ищеца, съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него, в
компетентността на съда ли е разрешаването му и съществува ли за ищеца интерес от
търсената защита. В този смисъл, правният интерес от предявения иск не може хипотетично
да се обосновава с предполагаема отговорност на съответното лице, ако тя не се извежда от
изложението на фактите и обстоятелствата в исковата молба и заявения петитум. Наличието
на правен интерес се преценява винаги конкретно, въз основа на логично обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като интересът трябва да е съществуващ /да има
правен спор между ищеца и лицето, посочено за ответник/ и конкретен, а не хипотетичен.
1
Съдът има задължение да се произнесе по съществото на спора само в случаите, когато
искът е допустим и надлежно предявен. В случая се твърди, че нарушението на .. се изразява
в бездействие по разглеждане и произнасяне по жалба № 4101/2024г. на .., с която ищецът
моли да бъде незабавно освободен, като осъден по непредявени обвинения. По реда на чл.
2в от ЗОДОВ се разглеждат искове срещу държавата и нейните органи за вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз. В настоящата искова молба ищецът навежда
оплаквания от бездействие на ... Следва да се има предвид, че защитата, която законът
указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти
на прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и
наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не могат да се
ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от
тях „жалби“. Субективното възприятие на ищеца за несъответствие на твърдяното
бездействие на ответника с правото на ЕС не е достатъчно, за да бъде иска по чл. 2в ЗОДОВ
процесуално допустим.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС в исковата молба,
не е относимо. Хартата ще се прилага в случай, че .. е приложил съюзна правна норма, а в
настоящата хипотеза .. е бил сезиран с жалба по реда на НПК, като са прилагани норми от
вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага. Твърдението
за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ,
защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което ЕКПЧОС не е част от
правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна
правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на
норма от ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически твърдения за тези обстоятелства.
Ищецът се е ограничил само да извършва правна квалификация, която обаче не обвързва
съда. Заради липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл.
2в ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният иск е недопустим - в този смисъл напр.
Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по описа на .., III ГО.
Отделно от гореизложеното съдът намира, че е налице очевидна злоупотреба с
правото на иск на ищеца, доколкото на съда служебно е известно, че само от началото на
2025г. в СРС ищецът е внесъл за разглеждане множество искови молби не само срещу .., но
и срещу други ответници, включително и ... Тези претенции касаят предявени искове за
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали пряко или косвено вследствие на
постановената срещу него присъда. Множеството дела са подадени срещу различни
ответници /.. и др./, по повече от 99% от делата са с един и същи предмет - иска се
обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение, или
косвено свързани с това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване;
незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица, спрямо които не били
повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение,
задържане почиващо на неверни свидетелски показания и др., претърпени в различни
периоди на увреждане, тоест макар и предявени срещу различни ответници и с различни
2
твърдения се цели постигането на една и съща цел, присъждане на обезщетение, за вредите
от постановената срещу ищеца присъда и свързаните с нея производства.
Генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва
легитимната цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен
ред. Видно от броя и характера на исковите претенции, ищецът цели от една страна да
изрази несъгласието си с влязлата в сила присъда срещу него и неудовлетворението си от
органите на съдебната власт, които са я постановили. От друга страна преследваната от
ищеца цел е да получи своеобразно възмездие, като затрудни съдилищата при упражняване
на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой искови претенции, поставени въз
основата на едно и също обстоятелство, доколкото нормата на чл. 2 от ГПК задължава
съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на
лични и имуществени права. На установеното в чл. 2 от ГПК правно задължение на съда,
обаче, съответства уреденото в чл. 3 от ГПК задължение на страните да упражняват своите
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната
инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а
преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма
характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.
С исковата молба ищецът е отправил искане да му бъде предоставена правна помощ
по реда на чл. 95 от ГПК. Искането по чл. 95 от ГПК на ищеца за предоставяне на правна
помощ от вида процесуално представителство следва да се остави без уважение, на
основание чл. 24, ал. 2 от ЗПП, съгласно която разпоредба правна помощ не се предоставя,
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
На последно място, искането на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна
такса по делото е основателно, защото от служебно известните дела образувани от
въпросния ищец пред СРС, е видно, че ищецът се задържа в затвора считано от 24.11.2013г.
и няма доходи.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Е. Д. М. от внасяне на
държавна такса по гр.д. № 1369/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ
на ищеца Е. Д. М., обективирана в искова молба, по която е образувано гр. дело № 1369/2025
г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1369/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав,
образувано въз основа на искова молба с вх. № 7303/09.01.2025г., подадена от молба от Е. Д.
М. против .. с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
24 000 лева, за периода от 01.04.2024г. до 31.12.2024г., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинените му в резултат на действия на .. по неразглеждане на
3
жалба № 4101/2024 на .., с която иска за бъде незабавно освободен като незаконно задържан,
и които действия според ищеца, съставляват съществено нарушение правото на ЕС и ООН,
на основание чл. 130 от ГПК.
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на
правна помощ и в частта, с която е върната исковата молба, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца. В
останалата си част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца чрез .. в гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4