РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 47933
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Частно гражданско
дело № 20221110122559 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление от „ за издаване на заповед за изпълнение
срещу Г. КР. КР. за сумата в размер на 200 лева-главница по договор за
потребителски кредит №от 8.03.2018г., сумата от 17.44 лева –неплатено
договорно възнаграждение за периода от 14.04.2018 до 14.07.2018;неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 131.40
лева ;неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лева .
В производството по чл.410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима
проверка е установена с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Заедно с договора е подписано и споразумение между страните за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит;възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски;възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на дата на
падеж;улеснена процедура за получаване на допълнителни средства.Съгласно
договора за кредит възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги е в размер на 131.40 лева.Съгласно споразумението възнаграждението
за предоставяне на посочените допълнителни услуги става изискуемо с
подписването на споразумението.
Съдът намира, че заплащането на това възнаграждение за
допълнителен пакет е предварително,т.е. то е дължимо само за възможността
за предоставянето на горепосочените услуги. Дължимостта на
възнаграждението не е обусловено от ползване на някоя от посочените услуги
по време на действието на договора.
1
Принципът на добросъвестност н справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. В този смисъл уговорката за
плащане на пакет допълнителни услуги е в противоречие с принципа на
добросъвестност. Предвид на което съдът приема, че е налице неравноправна
клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора. С оглед на което съдът
приема, че клаузата за заплащане на допълнителен пакет от услуги, както и
клаузите в допълнителното споразумение са нищожни на основание чл.143
във вр. с чл.146 от ЗЗП.
Отделно от това съдът приема, че уговорката за заплащане на
допълнителния пакет услуги е и нищожна и като противоречаща на
императивни правни норми, а именно на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2, чл.10а, ал.3
и ал.4 от Закона за потребителския кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК
следва да бъде отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупен
допълнителен пакет от услуги.
По отношение на таксите за извънсъдебно събиране
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съдът намира, че клаузата в тарифата за таксите, която предвижда такси за
извънсъдебно събиране на вземането установява ново обезщетение за забава
наред с лихвата за забава.
Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени
задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с
него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и да се
обезщетят вредите от забава.
Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поради това заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлено и
в частта по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№от
29.04.2022, подадено от „, , със седалище и адрес на управление:гр., бул.
срещу Г. КР. КР., ЕГН**********, с адрес:гр, в ЧАСТТА относно сумата в
размер на 131.40 лева-неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и сумата от 30 лева-неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3