Присъда по дело №695/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 3
Дата: 6 февруари 2025 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200695
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Свиленград, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Д.нка Д. Кирева
СъдебниВеса Ст. Ходжева

заседатели:Станка Д. Латинова
при участието на секретаря В.ЕНА В. К.ОВА
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Д.нка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20235620200695 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимият К. И. В. с ЕГН: **********, роден на
******г. в гр. ******, живущ в гр. ******************, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 03.11.2022 г., в гр. Свиленград, обл. Хасково, в двора на детска
градина /ДГ/ “Радост“ и на стълбищната площадка - в района пред главния й
вход, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като блъскал по вратата на
главния вход на детската градина; викал и крещял; отправял обидни думи -
„пача“, „мърша“ и „миндили“, спрямо Т. Д. Д., А. Т. Т. и М. С. Х. /учители в
ДГ „Радост“/ и М. Д. М. /огняр в ДГ „Радост“/, както и обидни изрази, като им
заявил: „Тази мърша, пача!“, „Кой е тоз миндил?“ и ги заплашвал с физическа
саморазправа, употребявайки изразите: „Ще се напикаете в ръцете ми!“,
“Пача, мърша, ще ми се напикаеш в ръцете!“, „Покажете ми тази, да ми се
напикае в ръцете!“, „Дайте ми я, ще ми се напикае в ръцете!“; отправял
многократно обидни изрази спрямо Т. Ч. Х. /директор на ДГ „Радост“/,
крещейки й, че прикрива престъпление и, че в детската градина „тук пребиват
деца“ и употребил физическа сила спрямо нея, като стискал силно с едната си
ръка гърлото й, задушавайки я, като деянието по своето съдържание се
1
отличава с изключителен цинизъм и с изключителна дързост - престъпление
по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
поради което и на основание чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК вр с
чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 10/десет/ месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимият К. И. В. с ЕГН: **********, роден на
******г. в гр. ******, живущ в гр. ******************, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 15.11.2022 г. в гр. Свиленград, обл. Хасково, причинил на Т. Ч. Х. от гр.
Свиленград в качеството й на длъжностно лице при и по повод изпълнение на
службата й, като Директор на детска градина „Радост“, гр. Свиленград, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост
/вклинено счупване/, което е причинило трайно затруднение в движението на
левия й крак - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, пр. 1 във вр. чл.129, ал.2
вр. с ал.1 от НК.
поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т.1, пр. 1 във вр. чл.129, ал.2
вр. с ал.1 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 2/две/ години.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. К. И. В. с ЕГН:
**********,със снета по делото самоличност едно общо, най-тежко от тях
наказание, измежду наложените му по горе, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок 2/две/ години.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2/две/
години за срок от 3 (три) години.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените
доказателства – 2 броя носители – оптични дискове, с видеофайл от
03.11.2022 г., поставени в хартиени пликове и найлонови джобове с надпис на
всеки един от тях „475/2022“ /л. 22, Том 3; л. 66, Том 3/;1 бр. компактдиск с
надписи „CD-R EMTEC“ и „700 mb/80 Min/52х“ и „ДП № 475/2022 г.“, „рег. №
351Р-2093, 25.01.2023 г., РУМВР Свиленград“ /л.54, Том 3/, съдържащ 11 броя
записани аудиофайла, с данни от ЕЕН 112; 1 бр. диск, със запис на рентгенова
снимка, поставен в хартиен плик с надпис “МБАБЛ Свиленград“ – ЕООД, Т.
Х., 56 г.,15.11.2022 г., вярно с оригинала, отделение по образна диагностика
гр. Свиленград“ и подпис – не се чете, ведно с писмения разчет на данните от
диска /л.70-л.71, Том 3/ и 1 бр. CD /диск/ със запис на образни изследвания на
Т. Х. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ /л.15 том 4/ с надпис „Media, Т. Ч. Х.,
15.11.2022 г., 16.11.2022 г., 21.12.2022 г.“, ДА ОСТАНАТ приложени по
2
делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. К. И. В. с ЕГН:
**********,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково,
направените в досъдебното производство разноски в размер на 1853.70
лева - за направени експертизи по досъдебното производство , както и
сумата в размер на 460,35лева в полза на Държавата,по бюджета на ВСС,
вносими по сметка на РС Свиленград, представляващи разноски за експертизи
и за явяване и пътни разноски на вещите лица и свидетели,както и по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на от по 5 лв. (пет
лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд – Свиленград.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД № 695/2023 г. на РС- ******

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково,ТО ****** е
повдигнала обвинение против подсъдимият К. И. В. с ЕГН: **********,
роден на ******г. в гр. ******, живущ в гр. ******************, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен,
неосъждан, за това, че: На 03.11.2022 г., в гр. ******, обл. Хасково, в двора на
детска градина /ДГ/ “******“ и на стълбищната площадка - в района пред
главния й вход, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
блъскал по вратата на главния вход на детската градина; викал и крещял;
отправял обидни думи - „пача“, „мърша“ и „миндили“, спрямо Т. Д. Д., А. Т.
Т. и М. С. Х. /учители в ДГ „******“/ и М. Д. М. /огняр в ДГ „******“/, както и
обидни изрази, като им заявил: „Тази мърша, пача!“, „Кой е тоз миндил?“ и ги
заплашвал с физическа саморазправа, употребявайки изразите: „Ще се
напикаете в ръцете ми!“, “Пача, мърша, ще ми се напикаеш в ръцете!“,
„Покажете ми тази, да ми се напикае в ръцете!“, „Дайте ми я, ще ми се
напикае в ръцете!“; отправял многократно обидни изрази спрямо Т. Ч. Х.
/директор на ДГ „******“/, крещейки й, че прикрива престъпление и, че в
детската градина „тук пребиват деца“ и употребил физическа сила спрямо
нея, като стискал силно с едната си ръка гърлото й, задушавайки я, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и с
изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
и за това,че : На 15.11.2022 г. в гр. *********, причинил на Т. Ч. Х. от гр.
****** в качеството й на длъжностно лице при и по повод изпълнение на
службата й, като Директор на детска градина „******“, гр. ******, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост
/вклинено счупване/, което е причинило трайно затруднение в движението на
левия й крак - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, пр. 1 във вр. чл.129, ал.2
вр. с ал.1 от НК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият ,
съдът е насрочил производството за разглеждане по общия ред,като по делото
предвид изявлението на пострадалите,че не желаят да се конституират като
частни обвинители или граждански ищци,поради което същите не са
конституирани в това им качество.
В съдебно заседание подсъдимият К. И. В. и защитникът му адв.Д. Т.
оспорват изложената от прокурора фактическа обстановка,като излагат
подробни съображения в тази насока, които в резюме са наличието на съвина
от пострадалият Директор на детската градина за причинената й телесна
повреда, изложени неверни твърдения в Обвинителния акт ,що се отнА. до
дрехите,които са ползвали в детската градина/дали са оборотни или
служебни/, оспорва се умисъл що се отнА. до повдигнатото обвинение по
чл.131 от НК,като се твърди,че същата била причинена по непредпазливост, а
що се отнА. до престъплението по чл.325 от НК се оспорва квалифициращите
1
признаци,а именно че деянието по своето съдържание се отличавало с
изключителен цинизъм и с изключителна дързост ,както и недоказаност на
използваните обиди спрямо пострадалите служители на детската градина.
Отделно от това се оспорва и цялата медицинска документация ,касаеща
пострадалата Т. Ч. Х.,като намират,че реално счупване липсвало предвид
приетото по делото здравно досие на пострадалата,а от там и недоказаност на
обвинението.
Подсъдимият К. И. В. в правото си на последна дума,претендира да бъде
оправдан ,тъй като счита,че поведението му не било престъпно ,а било пример
как следвало да се постъпва.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
предявено с обвинителния акт, като счита същото за безспорно и категорично
доказано, досежно извършването на престъпното деяние в съставомерните му
обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга
на тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която
интерпретация и в съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за
доказаност на обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти
на извършеното от подсъдимия срещу пострадалия,по начина описан в
обвинителния акт, неговия субект и наличието на умисъл, поради което
прокурорът пледира за признаването на подсъдимият за виновен в
извършването на престъплениетопо двете обвинения.За същото претендира да
му бъде наложено съответното наказание, при условията на чл.54 от НК ,а
именно Лишаване от свобода в размер на 1 година за престъплението по
чл.325 от НК,което изпълнение да се отложи за срок от три години,а за
престъплението по чл.131 от НК,предлага на подсъдимия да се наложи
наказание ЛС в размер на 2години и 6месеца,като на основание чл.66 от НК
да се отложи за срок от 3години. Предлага на основание чл.23 от НК да се
определи едно общо наказание ,а именно в размер на по тежкото /2 години и
6месеца/ ,чието изпълнение да се отложи за срок от 3 години.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, обсъждайки и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. И. В. бил родом в гр. ******, но живеел на съпружески
начала с Д.Д.Х., от което съжителство имали родено дете- К.К.В., роден на
****** година.
С течение на времето отношенията на подсъдимия и съжителката му се
влошили ,поради което било заведено гражданско дело ,като между
родителите била постигната спогодба, одобрена от съда, за споделено
родителство и съвместно упражняване на родителските права върху
малолетното дете на подсъдимия, видно от копие на Протокол от 21.07.2022 г.
по гр. дело № 99/2022 г. на РС-******/том 2ри ,л.5-л.6/.
Подсъдимият К. И. В. към 2022 г. живеел в гр. *********, в имот,
находящ се на ул. *********,а детето му било записано да посещава детска
градина „******“ в град ******,която сграда била в близост до жилището, в
2
което подс.К. И. В. живеел с детето си.
В началото на 2022 г. / месец април/, подс.К. И. В. и свид. Х. се срещнали
няколко пъти, като през този период, подс. К. В. по повод записването на
малолетното детет на подсъдимия в детската градина ,като пострадалата св.Х.
обяснила на подсъдимия,че учебните занятия с децата започвали от 15.09.
,като подсъдимия потвърдил желанието му да запише детето си в процесната
детска градина,поради което той посетил още няколко пъти ДГ „******“, с
искане за издаване на служебна бележка за това, че К. е записан там, тъй като
твърдял, че му е необходима за представяне пред съд по водени от него
съдебни дела /л.30, гръб, Том 2/.
Майката на подсъдимия и баба на детето му – свид. Е. А. В. живеела в гр.
******,но посещавала дома на подс. К. И. В. в гр. ******, тъй като му
помагала при отглеждането на детето К..
Директор на детска градина „******“ в град ******, била пострадалата
свид. Т. Ч. Х., видно от Споразумение № 4/2021 г. /л.83-л.84, Том 3/, както и от
длъжностна характеристика /л.88-л.96, л.98-л.111,Том 3/.
Видно от писмо с РИ № И-3151/22.06.2023г. на ОбА ****** /л.88, Том 4/,
ведно с длъжностна характеристика, трудов договор, допълнително
споразумение и анекси към длъжностна характеристика /л.90 - л.103, Том 4/,
работещата в детската градина свидетелка Т. Д. Д. работела от дълги години –
около 27 години, в ДГ “******“. Тя била назначена на работа от 27.11.1995 г. и
през 2022 г. също работела там, като старши учител.
От същото писмо, длъжностна характеристика, трудов договор,
допълнително споразумение и анекси към длъжностна характеристика /л.119-
л.135, Том 4/ е видно, че свид. А. Т. Т. била назначена като учител в ДГ
“******“ от 07.02.2017 г. и работела като такава и през 2022 г.
От писмото от 22.06.2023 г. на ОбА ******, длъжностна характеристика,
трудов договор, анекси към длъжностна характеристика и допълнително
споразумение /л.103-л.118, Том 4/, е видно, че свид. М. С. Х. била назначена от
03.07.2017 г. като учител в ДГ „******“ и също работела като такава през 2022
г.
От посоченото писмо на ОбА ****** и длъжностна характеристика,
трудов договор и анекси към длъжностна характеристика е видно, че свид. М.
Д. М., от 24.09.2019 г. бил назначен като огняр в ДГ „******“ и през 2022 г.
също работел като такъв в детската градина /л.136-л.141, Том 4/.
Видно от Писмо с Изх. № 131/21.06.2023 г. /л.143, Том 4/ на Директора на
ДГ „******“ - гр. ******, графикът за работа на служителите в детската
градина - свидетели по делото за 03.11.2022 г. и за 15.11.2022 г., бил следният:
Директорът Т. Ч. Х. /пострадало лице/ и на 03.11.2022 г. и на 15.11.2022 г.
била на работа от 08:00 до 16:30 часа с почивка от 12:00 до 12:30 часа;
Учителят А. Т. Т. /пострадало лице/, на 03.11.2022 г. била на работа първа
смяна от 07:00 до 13:30 часа, с почивка от 12:00 до 12:30 часа, като на
15.11.2022 г. също била първа смяна със същото работно време и почивка;
Старшият учител Т. Д. Д. /пострадало лице/, на 03.11.2022 г. била на работа
първа смяна от 07:00 до 13:30 часа, с почивка от 12:00 до 12:30 часа и на
3
15.11.2022 г. също била първа смяна със същото работно време и почивка;
Учителката М. С. Х. /пострадало лице/, на 03.11.2022 г. била на работа първа
смяна от 07:00 до 13:30 часа, с почивка от 12:00 до 12:30 часа и на 15.11.2022
г. също била първа смяна със същото работно време и почивка;
Огнярът М. Д. М. /пострадало лице/ и на 03.11.2022 г. и на 15.11.2022 г. бил
на работа от 06:00 до 14:30 часа, с почивка от 13:30 до 13:00 часа;
Главният учител З. Х. И., на 03.11.2022 г. била на работа втора смяна от
11:30 до 18:00 часа, с почивка от 13:00 до 13:30 часа и на 15.11.2022 г. също
била втора смяна със същото работно време и почивка;
Медицинската сестра Г. М. П., на 03.11.2022 г. била на работа от 07:30 до
16:00 часа, с почивка от 13:00 до 13:30 часа и на 15.11.2022 г. била със същото
работно време и почивка;
Помощник - възпитателят М. Д. Х., на 03.11.2022 г. била на работа първа
смяна от 06:00 до 14:30 часа, с почивка от 13:00 до 13:30 часа, а на 15.11.2022
г. била втора смяна от 09:30 до 18:00 часа, с почивка от 14:00 до 14:30 часа.
На 01.11.2022 г. на работа първа смяна, била свид. Т. Д. Д. - учител в първа
възрастова група „Пчелички“ и свид. А. Ф. Т. - учител в първа възрастова
група „Пчелички“, втора смяна, както и свид. К. Д. М. – помощник -
възпитател, назначена в първа възрастова група „Пчелички“, на работа втора
смяна - от 09:30 часа до 18:00 часа.
На 02.11.2022 г. на работа били свид. А. Т. Т. – втора смяна от 11:30 часа до
18:00 часа, свид. М. С. Х. – учител на втора възрастова група „Приятели“
/втора смяна от 11:30 часа до 18:00 часа/, свид. А. Ф. Т. и свид. К. Д. М., която
била назначена като помощник - възпитател в първа възрастова група
„Пчелички“.
Задълженията на помощник - възпитателите били сутринта да изметат
входа и коридора на градината, да дезинфекцират плотовете на масите и
столовете на децата от съответната възрастова група и да подредят приборите
им за хранене. След това те им сервирали, помагали на децата да се хранят,
след което отсервирали и миели и дезинфекцирали приборите за хранене. Те
били в помощ на децата от групата, като им помагали и при ходене до
тоалетната и при обличане и събличане на дрехите за сън.
По правило, помощник-възпитателите били назначавани на работа в
конкретна възрастова група. Същите, обаче, следвало да изпълняват своите
трудови задължения не само в групите, за които били назначени съгласно
трудовия им договор, а и в други детски групи, в зависимост от конкретния
график за работа и в зависимост от смените, които давали. Смените им били
следните: първа – от 06:00 часа до 14:30 часа, втора – от 09:30 часа до 18:00
часа и дневна – от 08:00 часа до 16:30 часа /л.64, Том 2/.
Учителите в детската градина, освен с предвидените занимания, обучение и
разходки на децата, също се грижели за тях, като им помагали при лягане и
ставане от сън - да се облекат или съблекат, както и при ходене до тоалетната.
Приемът на деца бил обявен за всеки работен ден – до 08:30 часа. Ако се
наложело някое дете да закъснене, желателно било родителят да се обади
преди това, за да му запазят закуската, за което те били предупредени.
4
Както учителите, така и помощник – възпитателите в ДГ „******“ били
само жени. Единственият мъж от персонала бил огнярът - свид. М..
Обикновено, като помощник – възпитател, когато била на работа дневна
смяна, само свид. К. М. сервирала на обяд храната на децата от първа
възрастова група, в която бил записан синът на подсъдимият –детето К. В..
Дневни смени за около една седмица давали и другите помощник-
възпитателки, които се занимавали със сервирането на храната на обяд в тази
група, но при условие, че свид. К. М. през този ден не била на работа - дневна
смяна .
През 2022 г., малолетният К.К.В. /тогава 3-годишен/, бил записан в ДГ
„******“ в гр. ******, в първа възрастова група „Пчелички“, която за тази
възраст, групата била само една. Учители били А. Т. и Т. Д. . Учителката,
която била на работа първа смяна, посрещала децата от 07:00 часа, като
работела до 13:30 часа с обедна почивка от половин час, а учителката - втора
смяна, пристигала в 11:30 часа и след като изпратела децата, предоставяйки ги
на родителите им, си тръгвала в 18:00 часа. В помощ на двете учителки – свид.
Т. и свид. Д., като помощник-възпитател в първа група „Пчелички“, била
основно свид. М..
От записването на К. през пролетта на 2022 г. в градината, посещенията на
детето от началото на месец септември, 2022 г., били общо единадесет, видно
от писмо изх. № 22.11.2022 г. на Дректор ДГ „******“, ведно със справка –
разпечатка от електронния дневник на 1-ва група /л.113 – л.123, Том 3/.
Детето било посетило детската градина, през месец септември - два пъти,
през октомври - седем пъти и през месец ноември - два пъти, на следните
дати: 15.09.2022 г., 16.09.2022 г., от 03.10.2022 г. до 07.10.2022 г., на 20.10.2022
г., на 21.10.2022 г., на 01.11.2022 г. и на 02.11.2022 г.
Свид. Т. провела разговор с подсъдимия,като му обяснила,че следва на
детето да се осигурят дрехи при посещението му в градината,но тъй като
такива липсвали в деня на 20.10.2022година, когато дошло време за слагане на
децата в леглата им за следобеден сън, свид. Т. и пом. - възпитателката – свид.
М. , преоблякли малолетния син на подсъдимия с намиращите се в градината
лятна пижама , която била с горна част - с къс ръкав /тениска/ и долна част,
състояща се от къс панталон, с шарки, състоящи се от лъвчета. При вземане
на детето от детската градина на подсъдимия било обяснено,че следва да
осигури подходящи за сезона дрехи на детето си за престоя му в детската
градина , като му предали лятната пижама с която било сложено да легне, но в
последствие установили,че лятната пижама не е на детето ,а се използвала в
детската градина при необхоД.ст,когато някои от децата нямали дрехи за
преобличане.
На следващият ден /на 21.10.2022 г. /подсъдимия отново завел сина си на
детска градина,като след този ден около десет дена,детето не посещавало
градината.
На 01.11.2022г. подсъдимият завел отново синът си на детска градина,но
тъй като детето било заведено по късно,то останало в градината,а всички
деца,които дошли на време рано сутринта отишли в Спортната зала в гр.
****** и се завърнали в градината около 12,30часа .След като обядвали децата
били сложени да спят,но при следобедния сън ,синът на подсъдимия се
5
напишкал /като детето било с лятната пижама,с която бил на
20.10.2022г./,което наложило св.М. да преоблече малолетния К. и тъй като
детето отново нямало в раничката му дрехи,същото било преоблякано с дрехи
,които били в градината за общо ползване,като следобяд подсъдимият взел
детето си от детската градина .
На 02.11.2022 г. сутринта, подс. К. И. В. отново завел сина си на градина и
потърсил лятната пижама на лъвчета , като твърдял,че същата е собственост
на детето и следва да му бъде върната. Директорката на детската градина
пострадалата св.Т. Х. чула,че се води разговор на висок тон и слезнала да
разговоря с бащата на детето-подсъдимия по делото ,от когото разбрала ,че
иска да му бъде върната лятната пижама и след проведен разговор с
възпитателките от съответната група на детето,че лятната пижама не е на К.
В.,обяснила на подсъдимия,че дрехите са изпрани и са дрехи които се
използват в градината когато някое дете няма дрехи за преобличане и
подсъдимият си тръгнал и следоябд взел детето си К. В..
На 03.11.2022 г., на работа в ДГ „******“ били учителите - свид. Т. Д. Д.
/първа смяна от 07:00 часа до 13:30 часа/, свид. А. Т. Т. /първа смяна от 07:00
часа до 13:30 часа/, свид. М. С. Х. /първа смяна от 07:00 часа до 13:30 часа във
втора възрастова група „Приятели“/, свид. З. И. /втора смяна от 11:30 до 18:00
часа/, свид. М. Х. – пом. - възпитател /първа смяна от 06:00 до 14:30 часа,
свид. Г. П. /редовна смяна от 07:30 до 16:00 часа/ и свид. М. Д. М. - огняр в ДГ
„******“ /редовна смяна за времето от 06:00 часа до 14:30 часа/, както и
помощник – възпитателката св.К. Д. М.
Директора на детската градина, свид. Т. Ч. Х. също изпълнявала
служебните си задължения от 08:00 до 16:30 часа, съгласно графика, като
около 09,00часа с нейна колежка отишли в Спортната зала,за да я укрА.ват по
повод предстоящ спортен празник.
Около 10:20 - 10:30 часа на 03.11.2022 г., в двора на детската градина
пристигнал подс. К. И. В., придружен от двама мъже свид. Х. Д. Д. и свид. К.
А. Р. – негови приятели ,като с тях бил и тригодишният син на подсъдимия,
детето К. В..
По това време вратата на градината не била отворена, тъй като приемът на
деца - до 08:30 часа, бил приключил.
Помощник-възпитателките през това време сервирали закуската на децата
по групите, които следвало да обслужват.
Подс. К. И. В. започнал да заснема със собствения си мобилен телефон,как
приближава към входната врата на сградата на детската градина и чука на
вратата и вика да му се отвори.Свидетелката П. чула виковете на подсъдимия
,като си помислила,че същият иска до документа – служебна бележка, за това,
че детето му е записано в ДГ и побързала да се качи по стълбите до втория
етаж, където се намирал директорският кабинет за да го вземе и да му го
предаде,а през това време на св.Тоня Д. се обадили,че подсъдимия е довел
детето в градината и същата тръгнала да посрещне детето. При отварянето на
врата,подсъдимия започнал да задава въпроси-къде е Директора,защо
прикрива,че детето му било бито на 01.11.2022 и защо му били сменили
пижамите
6
През това време на св.А. Т. било съобщено от св.Х.,че навън има
родител,който е агресивен и крещи,поради което св.Т. слезнала и
установила,че лицето което викало и се дължало агресивно бил подсъдимия
,като на място били и освен тя и колегите й св.Т. Д. , М. С. Х. и М. М.,като
последния бил извикан от една леля от детската градина /В.К../, който в този
момент бил в котелното,но лелята му съобщила ,че следва бързо да отиде на
входа,че ставало нещо страшно.
Освен на св.А. Т.,св.Х. позвънила на директора на детската градина
,св.Х.,да й съобщи,че в градината има агресивен родител, която след
позвъняването веднага тръгнала към детската градина.
Пред всички присъстващи,в това число и в присъствието на малолетния
си син, започнал да обвинява персонала че се прикрива престъпление и
започнал да употребява пред присъстващите обиди и закани ,а именно :
„Пача.“, „Мърша“ „Тази мърша, пача!“, „Кой е тоз миндил?“ „Ще се
напикаете в ръцете ми!“, “Пача, мърша, ще ми се напикаеш в ръцете!“,
„Покажете ми тази, да ми се напикае в ръцете!“, „Дайте ми я, ще ми се
напикае в ръцете!“ и продължил да обвинява персонала,че дрехите на детето
не му били върнати и че детето му било малтретирано .
През това време, приятелите на подсъдимия, свид. Р. и свид. Д., чакали
подсъдимия отстрани и когато чули ,че става разправия отвели малолетният
му син К. настрани.
Персоналът на детската градина / св.Т. Д. Д., св.А. Т. Т. ,св.М. С. Х.
/учители в ДГ „******“/ и св.М. Д. М. /огняр в ДГ „******“/,които
присъствали на случващото се ,били уплашени от агресивното поведение на
подсъдимия и силно възмутени от обидните изрази и заплашителни изрази
спрямо тях.
При пристигането на св.Х. в двора на детската градина,подсъдимия и в
нейно присъствие продължи да обижда и заплашва персонала с
горепосочените обидни изрази и заплахи, като думите „Дай ми я тая пача“,
„Да ми се напикае в ръчичките“ , „Пача“ и „Миндил“ били насочени и към
св.Х., която като видяла състоянието на подсъдимия ,го попитала за какво
става въпрос.
Подсъдимият на въпросът на св.Х. и отговорил „Ти ли не знаеш за какво
става въпрос? Тука пребиват деца“, като хванал и стиснал св.Х. за шията в
областта на гърлото й и започнал да я стиска и започанал да й вика „Защо
прикриваш престъпление“, като тогава св.М. се намесил словесно с въпрос
към подсъдимия,какво прави и подсъдимия преустановил действията си
спрямо св.Х..
След като подс. К. И. В. на 03.11.2022 г. преустановил своите агресивни
действия, пускайки гърлото на свид. Х., тя успяла да влезе през главния вход
на детската градина и веднага уведомила на спешния телефон с № 112 за
току-що случилото се с нея и с нейните колеги.
Обаждането й било прието в 10:39:44 часа от оператора на ЕЕН 112, РЦ
Кърджали и същото било с продължителност 1 мин и 4 секунди, което е видно
от Том 3, л.44 от протокола за оглед на веществено доказателство – диск с
аудиозаписи от телефон № 112.
7
През това време подс. К. И. В. останал вън от сградата на детската
градина – на двора, като също се обадил на ЕЕН 112 в 10:40:13 часа,
настоявайки да бъде изпратен полицейски екип, като същият твърдял, че
детето му било набито от учителка в детската градина, която възпитателките
укривали, видно от лист № 45 към протокола за оглед на веществено
доказателство /ВД/ от 28.03.2023 г., приложен по делото /л.43-л.49, Том 3/.
През същия този ден – 03.11.2022 г., за времето от 08:30 часа до 20:30 часа,
свидетелите Г. и И., работели като екип на автопатрул при РУ – ******.
Сигналът, получен на Спешен телефон № 112, бил предаден от оператора
на РЦ Кърджали при ЕЕН 112 в оперативно - дежурната част /ОДЧ/ при РУ -
******.
Около 10:45 часа, свидетелите Г. и И., били уведомени от дежурния
служител в оперативно - дежурната част /ОДЧ/ при РУ-****** за агресивен
родител в ДГ „******“.
Двамата полицаи посетили посоченото им място, където пристигнали
около 11:00 часа.
След като полицаите Г. и И. пристигнали в района на ДГ „******“, и
установили на място и подс. К. И. В. и двамата придружаващи го мъже - св. Р.
и св.Д..
Полицаите провели беседи с пострадалата Х.,която се намирал в сградата
на детската градина и отделно - с подс. К. И. В., с оглед изясняване на
обстоятелствата по случая, като пострадалата твърдяла пред полицейските
служители,че подсъдимият обиждал и заплашвал персонала на детската
градина и я душил,а подсъдимият твърдял,че детето му не било преобличано и
имало проблем с дрехи ,които според подсъдимият били на детето и не му
били връщани.
Пред полицейските служители въпросната детската пижама „на лъвчета“,
била предадена на подсъдимия и той я взел ,като подсъдимия бил
предупреден от полицейските служители да не продължава с
противоправните си действия
Предвид твърдението на пострадалият директор ,че поведението на
подсъдимия е неадекватно , същият бил поканен от полицаите Г. и И. да бъде
тестван за употреба на наркотици и упойващи вещества, но последният
отказал да бъде тестван.
По случая, свид. Х. депозирала писмена жалба от 10.11.2022 г. до
началника на РУ-****** /л. 26, Том 1/, както и Допълнение към нея от
09.11.2022 г. /л. 33, Том 1/, уведомявайки за агресивните деяния на подс. К. И.
В., осъществени от него на 03.11.2022 г.
Същата, освен това разпоредила да бъде проведена вътрешна
/ведомствена/ проверка в ДГ „******“ по посочения случай от 03.11.2022 г. /л.
31, Том 2/.
На 15.11.2022 г., на работа през деня в детска градина /ДГ/ „******“ били
свидетелите Т. Х., А. Т., М. Х., З. И., М. Х., Г. П., М. М., Т. Д. /първа смяна в
първа група „Пчелички“/ и А. Ф. Т. /втора смяна в първа група „Пчелички“/.
Директорът Т. Х. /пострадало лице/ на 15.11.2022 г. била на работа от
8
08:00 до 16:30 часа с почивка от 12:00 до 12:30 часа; учителката А. Т.
/пострадало лице/ - учител на 2-ра възрастова група „Бърборани“, била на
работа първа смяна от 07:00 до 13:30 часа, с почивка от 12:00 до 12:30 часа;
старши учителят Д. /пострадало лице/ била на работа първа смяна от 07:00 до
13:30 часа, с почивка от 12:00 до 12:30 часа; учителката М. Х. /пострадало
лице/ била на работа първа смяна от 07:00 до 13:30 часа, с почивка от 12:00 до
12:30 часа; главният учител на 2-ра възрастова група З. И., била на работа
втора смяна от 11:30 до 18:00 часа, с почивка от 13:00 до 13:30 часа;
помощник - възпитателят във 2 -ра възрастова група „Бърборани“ - М. Х.,
била втора смяна - от 09:30 до 18:00 часа, с почивка от 14:00 до 14:30 часа.
Медицинската сестра, която обслужвала съвместно децата и от ДГ „******“ и
ДГ „Снежанка“ - гр. ****** – свид. П. и огнярът – свид. М. не работели на
смени, а били с постоянно работно време всеки работен ден. На същата дата –
15.11.2022 г., както обикновено, свид. П. била на работа от 07:30 до 16:00 часа,
с почивка от 13:00 до 13:30 часа, а огнярът свид. М. М. /пострадало лице/,
както винаги, бил на работа от 06:00 до 14:30 часа с почивка, също от 13:30 до
13:00 часа.
Синът на подсъдимият- малолетният К. В. за последен път бил посетил ДГ
„******“ на 02.11.2022 г. ,като на процесната дата 15.11.2022 г., също не бил
доведен на детска градина от баща си – подс. К. И. В..
През този ден, малко след 13:00 часа, часа подс. К. И. В. пристигнал в
двора на детската градина, за да иска обяснение от служителите, работещи в
нея, тъй като мислел, че на детето му К. била поставена инжекция с някъкъв
медикамент.
По това време повечето работещи в ДГ били в обедна почивка, която била
от 13:00 часа до 13:30 часа.
Освен подс. К. И. В. с него била и неговата майка свид. Е. В. и детето му
К. В..
Подс. К. И. В. започнал да чука на входната врата на сградата на детската
градина, искайки да му бъде отворена. Самата врата не можела да бъде
отворена отвън. Първа отишла в коридора, приближавайки се до входната
врата, помощник-възпитателката, назначена във втора група „Бърборани“ –
свид. М. Х..
Свид. Х. отворила входната врата, при което подс. К. И. В. и видяла,че
подсъдимия държи в едната си ръка спринцовка . Същият поискал да
разговаря с директора на детската градина и свидетелката извикала по име
св.Х. и тръгнала да се прибира към групата в която полагала трудовите си
задължения през процесния ден.
След като свид. Х. се отправила към централния коридор, където се
намирала входната врата, свид. З. И. също влязла в сградата на ДГ през задния
му вход и се озовала в коридора, свързан с този – до входната врата и без
преграда пмежду им.
Свид. И. седнала на фотьойла, намиращ се до остъклената алуминиева
преграда и започнала да наблюдава какво се случва, имайки пряк визуален
контакт към централния вход на детската градина, където бил подс. К. И. В. и
малкия коридор след него, където била свид. Х..
9
През това време свид. Х., стигайки до коридора, намиращ се на първия
етаж, тя се приближила към отворената входната врата. Застанала от
вътрешната й страна, стойки права с лице към подсъдимия.
Самият коридор бил от керамични плочи, а пред входа имало малка
текстилна шарена пътека /килим, рогозка/. След като била видяла, че свид. Х.
пристига, изплашена от случващото се, свид. Х. бързо се отдалечила от
мястото, където дотогава се намирала и се прибрала в занималнята на децата
в групата, която обслужвала.
Пред свид. Х. стоял подс. К. И. В., държейки детето си К., за ръка, а в близост
до тях стояла майката на подсъдимия – свид. В..
След като свид. Х. вече се намирала пред подсъдимия и детето му, застанала
върху малкия шарен килим /пътека/ поставен пред вратата, той започнал да й
задава въпроси за това каква инжекция е била сложена на детето му К., по каква
причина и защо той не знаел за това. Тонът му на говорене бил висок, като
преминавал в грубо викане.
Свид. Х. му отговорила, че в детската градина не се съхраняват спринцовки
и на децата не се слагат инжекции.
Подс. К. И. В. който бил клекнал и държал спринцовка се обърнал към сина
си и го и поискал самото дете да покаже къде точно му била поставена инжекция,
като считал,че детето било инжектирано в седалищните части .
Свид. З. И., която дотогава наблюдавала случващото се, от своя страна видяла,
че подсъдимият е клекнал до входната врата на сградата на градината, а
директорката, която се намирала в коридора била обърната с гръб към нея и с лице
към подсъдимия и детето му. Същият така бил клекнал между вратата в отворено
положение и дограмата й /пантата/, че вратата не можела да се затвори. Вдясно от
него стояло детето му К..
Свид. И. също чула разговора между подсъдимия и свид. Х., която от своя
страна му обяснявала, че в градината не се поставят инжекции на децата, а това се
прави само от личните им лекари.
По същото време свид. А. Т. тъкмо се преобличала в помещение до
занималнята на децата от нейната група „Бърборани“ на първия етаж, с намерение
да си тръгва, тъй като нейната първа смяна приключвала в 13:30 часа, когато чула
крясъците на подсъдимия и тъй като присъствала на скандалната сцена от
03.11.2022 г., когато подсъдимия бил стискал за гушата свид. Х. и знаела за него, че
е родител с много агресивно поведение, побързала да отиде до входната врата на
ДГ, за да бъде евентуално в помощ на директорката и бързо излязла от стаята, в
която се намирала дотогава. Тази стая била първата вляво на коридора, в положение
на наблюдаващия - от входната врата навътре. След това свид. Т. се озовала в
малкия коридор, намиращ се непосредствено до входната врата и занималнята,
предназначена за нейната група. Докато излизала, тя видяла как подс. К. И. В.
изправил бързо от клекналото положение, в което бил дотогава и замахнал с лявата
си ръка, вдигайки я до нивото на лицето на свид. Х. и правейки хоризонтално
движение с нея в посока от ляво надясно към дясната част на лицето й, й нанесъл
удар с юмрук върху дясната част на лицето – в областта на шията, под челюстта й.
От удара, очилата, които свид. Х. носела, изхвръкнали и паднали на плочите на
коридора, счупвайки се. Самата свидетелка Х., поради нанесения й удар политнала
10
наляво, загубвайки равновесие, след което паднала на плочите на коридора до
централната врата върху лявата част на тялото си, като изпищяла силно.
В резултат на това, тя получила наранявания основно в областта на
тазобедрената става. Падайки на лявата част на тялото си странично, лицето й било
обърнато в положение към към входната врата.
Пред вратата от вътрешна страна в коридора, се намирало само малкото шарено
килимче, но мястото на пода, където свид. Х. паднала, не бил постелен с нищо.
Пострадалата паднала върху твърдия под с поставени върху него керамични
плочи, което е видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 15.11.2022 г. и
фотоалбума към него /л.90-л.96, Том 1/ и от протокола за следствен експеримент от
08.12.2022 г., скица и фотоалбум към него /л.86-л.103, Том 2/.
В момента на падането й, свид. Т., забелязала, че освен подс. К. И. В.
близост до входната врата се намирали и детето К. и неговата баба – свид. В..
Изплашена от случилото се, свид. И., от своя страна, бързо станала от
фотьойла на който стояла до този момент и се устремила към директорката, за да й
помогне.
В това време, също изплашена от видяното от нея, свид. Т. се устремила към
входната врата и бързо я дръпнала към себе си, затваряйки я.
След това свид. Т. и свид. И. помогнали на свид. Х. да се изправи, понеже тя
сама не можела да стори това, тъй като изпитвала силна болка в областта на таза
вляво и в левия си крак.
След това придържайки я, двете я отвели да седне на пейката, намираща се в
коридора, в непосредствена близост до мястото, където била паднала.
Докато седяла на пейката, свид. Х. изпитвала силни болки. Тя споделила със
свидетелите И., Т. и Х., че има силни болки в главата, в лявата ръка и в левия й
крак. Свид. Х. казала на жените около нея да натиснат паник-бутона. Свид. Т., от
своя страна, веднага уведомила по телефона оператора на РЦ 112 - Кърджали при
ЕЕН 112 за случилото се, а именно в 13:21:20 часа на 15.11.2022 г., което е видно от
Протокол за оглед на веществено доказателство /ВД/ от 28.03.2023 г., приложен в
Том № 3 на делото. Разговорът с оператора бил с продължителност 1 мин. и 59
секунди, видно от същия Протокол за оглед на веществено доказателство.
Свид. Т. сигнализирала, че баща на дете от ДГ „******“, който бил подс. К. И.
В., е ударил директорката на детската градина в областта на лицето, блъснал я и тя
е паднала на земята.
Същата поискала да бъде изпратена линейка с медицински екип за оказване на
помощ на пострадалата Х.. През това време дошли и други колеги на учителките, а
свид. И. се прибрала при децата от нейната група, за да изпълнява своите
професионални задължения.
Свид. Х., пък, от своя страна, малко след като се била прибрала в занималнята
на децата в групата, която обслужвала, чула силен трясък, който шум идвал от
района на входа на ДГ. Излязла да види какво е станало и тогава видяла, че свид. Х.
е паднала на пода на коридора. Свид. Х. разбрала, че директорката има силни болки
в левия си крак.
През това време подс. К. И. В. си тръгнал и в 13:21:43 часа на 15.11.2022 г.
набрал спешния номер 112 и провел разговор с оператора на ЕЕН 112, РЦ –
11
Кърджали, който бил с продължителност 5 минути и 54 секунди, видно от л. 46, л.
47 и л. 48 от Протокола за оглед на ВД от 28.03.2023 г., приложен в Том № 3 от
досъдебното производство.
Подс. К. И. В. заявил, че иска екип от полицаи, тъй като детето му било станало
обект на незаконна медицинска манипулация, като посочил, че синът му се казва К.
В. и, че понастоящем не посещава детската градина, но и работещите в нея му били
слагали инжекция.
На местопроизшествието, във връзка с получения сигнал от 15.11.2022 г. за
агресивен родител – подс. К. И. В. и изясняване на случая, били изпратени
полицейски служители от РУ-****** - свид. И. А. И. и свид. Д. Г.,като на
място пристигнала и линейка с екип на ЦСМП Хасково, филиал ******, също
уведомени за инцидента от РЦ 112 – Кърджали
Полицейските служители от РУ-****** - свид. И. А. И. и свид. Д. Г.
установили подс. К. И. В., детето и майка му - свид. В., които по това време се
намирали в двора на детската градина, както и свид. Х.. Тя седяла на пейката в
коридора на ДГ, вдясно от входната врата изпитвайки силни болки.
При проведената беседа със свид. Х. им обяснила, че била ударена от
подсъдимия без да бъде с нищо предизвикан, след което паднала на пода на
коридора в детското заведение на лявата част на тялото си и към момента има
силни болки в левия крак. Тя им разказала, че подс. К. И. В. бил дошъл в
градината преди това, за да се саморазправя с персонала, твърдейки, че на
детето му била слагана някаква инжекция, без негови знание и разрешение и
същият се държал агресивно и неадекватно.
При пристигане на полицаите – свид. Г. и И., подс. К. И. В. отрекъл да е
удрял пострадалата Х.,а твърдял,че бутнал вратата и от там пострадалата
паднала, и започнал да им разказва, че била поставяна инжекция на К. в
детската градина.
След като на мястотото пристигнала линейка на ЦСМП Хасково,
филиал ******, подс. К. И. В. , св.В. и малолетното му 3-годишно дете били
откарани в РУ-******.
Във връзка с причиненото телесно увреждане на свид. Х. от страна на
подс. К. И. В. същият бил задържан до 24 часа с полицейска Заповед за
задържане на лице.
През същия ден, при направения преглед на място - в детската градина, на
свид. Х., от св. К. Д. К. - лекар от ЦСМП Хасково, филиал ******, същият
констатирал, че е необхоД. да й се направи рентгенова снимка, тъй като у него се
породили съмнения за счупена тазобедрена става.
С помощта на лекаря и нейни колежки, свид. Х. била настанена в линейката и
след това откарана с нея до ЦСМП Хасково, филиал ******.
След като била направена рентгеновата снимка и след запознаване с нея нея,
лекарят - доктор К., констатирал счупване на ябълката на лявата тазобедрена става
на Т. Х..
Това телесно увреждане било получено в резултат на нанесения й удар от подс.
К. И. В..
Във връзка с полученото телесно увреждане, не след дълго, свид. Х. била
12
оперирана в болница в гр. София – УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - ЕАД - гр. София,
след което се наложило да прекара определен възстановителен за здравето й
период, като през това време не ходела на работа, като видно от приетото по делото
здравно досие на Х. се установява,че същата е била на болнично лечение в периода
от 15.11.2022г. до 21.11.2022г . в болница в гр. София – УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ - ЕАД - гр. София по клинична пътека – оперативни процедури с голям
обем и сложност на таза и долния крайник и с девет АЛ в периода от 19.12.2022г. до
30.03.2023г. с МКБ и име на диагнода –счупване на бедрена шийка /л.547 и л.549,
том 2ри от делото/.
Уведомен за посочения случай от процесния ден - 15.11.2022 г., бил и
разследващ полицай, изпълняващ служебните си задължения в РУ – ****** при
ОДМВР – Хасково.
Същият направил оглед на местопроизшествието, като изготвил протокол за
оглед на местопроизшествие от 15.11.2022 г., приложен по делото на л. 90-л.91, Том
1, ведно с фотоалбум към него от 16.11.2022 г. /л.92-л.96, Том 1/.
За конкретния случай било образувано настоящото ДП № 475/2022 г. по описа
на РУ – ****** за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Същото започнало
по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставяне на протокола за първото действие по
разследването – оглед на местопроизшествие, а именно, за това, че е причинена
средна телесна повреда на Т. Ч. Х. – директор на детска градина „******“ в гр.
******.
Производството било образувано по няколко сигнали на Спешен телефон № 112,
изпратени на 15.11.2022 г. Както бе посочено по-горе, най-напред учителката в
детската градина - свид. А. Т. уведомила, за това, че родител на дете, което я
посещавало – подс. К. И. В. е ударил директорката – свид. Т. Х. и същата е паднала
на земята, следствие на нанесения й удар. Отделно от това, както за случая от
03.11.2022 г., така и за втория случай – от 15.11.2022 г., свид. Х. подала жалби до
РУ-****** /л.26, л.33, Том 1/.
Подс. К. И. В., от своя страна, на 15.11.2022 г., също сигнализирал за
случая, както на РЦ 112 - Кърджали ЕЕН 112, така и в отделна негова жалба от
15.11.2022 г. /л.70-л.71, Том 1/.
При проведения разговор с оператора на ЕЕН 112 той посочил, че на
15.11.2022 г., заедно с майка си и 3-годишния си син отишли в детската
градина, където между него и служителка в детската градина възникнал спор,
относно това, дали на детето му била поставена инжекция без разрешението
му, което същият твърдял, че не е законно.
Същият потвърдил заявеното от него пред оператора на ЕЕН 112 и в
даденото от него обяснение, озаглавено „сведение“ от 15.11.2022 г. /л.72-л.73,
Том 1/.
От същата дата - 15.11.2022 г., по ДП са приобщени освен копието на
жалбата от подс. К. И. В. /л.70-л.71, Том 1/, но също така и жалба от майка му
- свид. В. /л.77, Том 1/ и Сигнал по случая до РУ - ******, изготвен от Кмета
на Община ****** – арх. Карчев, относно предприемане на действия за
защита на интересите на детето К. И. В. и за поставяне на охрана на
Общинската детска градина “******“ в гр. ****** /л. 68, Том 1/.
По досъдебното производство, подс. К. И. В. бил задържан до 24 часа с
13
полицейска заповед по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР /л.78-л.79, Том 1/, като му било
повдигнато първоначално обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, пр.
1 във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК – за това, че спрямо Т. Ч. Х. в качеството
й на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата й, като
директор на детска градина, й е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лявата тазобедрена става, което довело до трайно
затруднение в движението на левия й крак /л.9, Том 2/.
След това подс. К. И. В. бил разпитан в присъствието на упълномощен
от него защитник – адвокат.
В хода на разследване, на 26.06.2023 г. подс. К. И. В. бил привлечен
отново с прецизиран диспозитив на обвинение за две извършени от него
престъпления, а именно: това по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по
чл.131, ал.1, т.1, пр.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. ал. 1 НК /л. 14-л. 15, Том 2/ и бил
отново разпитан в присъствието на друг упълномощен защитник – адвокат.
В хода на разследването били направени огледи на веществени
доказателства, оглед на местопроизшествие и следствен експеримент.
Назначени и изготвени били техническа, съдебномедицинска и
комплексна психолого-псиатрична експертизи. Изискани и приложени били
относими справки, включително и справка за пътувания на обвиняемия,
справка за правоспособност за водач на МПС и експертна справка.
Приобщени били справки и отговори по запитвания от ЦСМП Хасково, ДГ
„******“, Община ******, ОДМВР - Хасково, РУО – Хасково, Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП - ******, между които са налични копия на
жалбите и сигналите на подсъдимия и документация от кореспонденцията
между него и посочените институции и органи.
По ДП са приобщени и писма с отразена в тях информация от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – ЕАД – гр. София, както и са поискани и
всички сигнали до Спешен телефон 112 за периода 01 – 16 ноември, 2022 г.
във връзка с изясняването на фактите, отнА.щи се за събитията, случили се
през процесните дати: 03.11.2022 г. и 15.11.2022 г. и са направени огледи на
съответните носители на информация - оптични дискове с аудиозаписи на тях.
В хода на разследването, от направения следствен експеримент /л.86-л.90,
Том 2/, се изяснява изцяло механизма на падането на свид. Х. върху пода на
коридора, състоящ се от керамични жълтеникави плочи в детска градина „******“,
както и причинно-следствената връзка между нанесения й удар от подс. К. И. В.
полученото от нея телесно вреждане. Мястото й на падане върху пода било там,
където подът не бил застлан с килим, а представлявал твърда повърхност. Самото
падане на свид. Х., било причинено от нанесения й удар от страна на подс. К. И. В.
което довело до причинената й средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на шийката на лявата бедрена кост или още - вклинено счупване, което е
причинило трайно затруднение в движението на левия й крак.
Видно от протокола за следствен експеримент и фотоалбума към него,
изправяйки се бързо от клекналото положение, в което подс. К. И. В. бил дотогава,
същият замахнал с лявата си ръка, вдигайки я до нивото на лицето на свид. Х. и
правейки хоризонтално движение с нея в посока от ляво надясно към дясната част
на лицето й, й нанесъл удар с юмрук вдясно в областта на шията, под челюстта й.
От удара, очилата й изхвръкнали и паднали на плочите на коридора, счупвайки се,
14
а тя самата след нанесения й удар политнала наляво, загубвайки равновесие, след
което паднала на плочите на коридора, до централната врата върху лявата част на
тялото си, странично, като лицето й било обърнато в посока към вратата.
В резултат на удара, нанесен й от подс. К. И. В., свид. Х. получила посочената
средна телесна повреда - счупване на шийката на лявата бедрена кост /вклинено
счупване/, причинило трайно затруднение в движението на левия й крак.
За така направения следствен експеримент, разследващият полицай от екипа по
разследване в РУ-****** изготвил Протокол за следствен експеримент от
08.12.2022 г., ведно със скица към него /л.92, Том 2/ и фотоалбум от 08.12.2022 г.
/л.93 - л.103, Том 2/ - всички приложени по досъдебното производство.
Видно от изготвената по ДП съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ по
писмени данни № 280/2022 г. /л.2-л.4, Том 3/, на Т. Ч. Х. – свидетел по ДП,
била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр. с ал. 1
от НК, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост /вклинено
счупване/, което според медикобиобогичния му характер е причинило трайно
затруднение в движението на левия й крак /за повече от 30 дена/. Освен това,
от заключението на вещото лице, назначено за изготвяне на СМЕ, се изяснява
и механизмът на получените телесни увреждания от пострадалата Х.. Според
вещото лице, така посоченият механизъм от страна на подс. К. И. В., че
вследствие на дърпане на дръжката на входната врата от същия навън, а
навътре – от свид. Х., при което „пострадалата политнала и седнала на земята“
е недостоверен. Това е така и тъй както посочва съдебният лекар – вещо лице
по делото, свид. Т. Х. е паднала на седалището си, а не „просто е седнала на
земята“. Същата е паднала на лявата си страна и точката на приложение на
силата е в областта на трохантера и се разпространява по протежение на
шийката на бедрената кост, която е фиксирана чрез ябълката на костта в
тазобедрената ямка. При това разпределение на травмиращата сила се
получава т. н. вклинено счупване на шийката, а самото счупване е
специфично и отговаря на конкретния механизъм, описан от вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза. Според експертизата – „Напълно
е възможно удар, нанесен с лявата ръка в дясната половина на шията, да
провокира падане наляво и удар с лявата странична повърност на тялото
върху терена, както описва Т. Х. и З. И..“. Вещото лице отразило в
заключението си, освен това и, че „доколкото удар с юмрук, нанесен в дясната
част на шията е в състояние да провокира падане на терена по описания по-
горе начин, то този удар е в пряка причинна връзка със счупването на
шийката на лявата бедрена кост.“.
От приложеното по делото Заключение на Комплексната психолого -
психиатрична експертиза /КППЕ/ по писмени данни /л. 28-л.34, Том 3/,
извършена след проведен специализиран психитрично - психологичен анализ на
материалите по делото, се установява, че има данни за „злупотреба с
психоактивни вещества, най – вероятно стимуланти“ при освидетелствания К. В..
Подс. К. И. В. страда от „Разстройство вследствие употреба на стимуланти –
вредна употреба“. При същият е налице „Личностово или поведенческо
разстройство. /Код по МКБ 10 F 15.71/“. Според вещите лица, „вредната употреба
/злоупотреба/ представлява такъв начин на употреба, при който се уврежда
телесното и/или психично здраве…“, а „личностовото/поведенческо разстройство
се характеризира с промяна в обичайния преморбиден начин на поведение, която
15
зА.га когнитивните функции, мисленето, емоциите, потребностите и подтиците.“.
„Когнитивните нарушения са под формата на мнителност, параноидни
нагласи или свръхангажираност с някаква единствена тематика“, така както е
и при подс. К. И. В.. Според КППЕ, промененото емоционално поведение се
характеризира с емоционална лабилност, лесни преходи към
раздразнителност и краткотрайни изблици на гняв и агресивност, както е и в
конкретния случай при подсъдимияя. От заключението е видно, че подс. К. И. В.
страда от психично заболяване -„Личностово или поведенческо разстройство“ и, че
у освидетелствания – подс. К. И. В., „изразяването на потребности и подтици
става без съобразяване с последствията или социалните норми“. Спрямо
същия, обаче при конкретното му състояние не се налага провеждане на лечение.
Според същото заключение на КППЕ, въпреки, че подс. К. И. В. има психично
заболяване, към момента на инкриминираните деяния, същият е бил в състояние
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Същият може да участва във фазите на
наказателното производство и към настоящия момент и спрямо него могат да се
извършват процесуално-следствени действия.
От заключението на КППЕ е видно и това, че поведението на пострадалата Х.
на 15.11.2022 г., не е довело до състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.
132, ал. 1, т. 2 от НК у подс. К. И. В..
По досъдебното производство била назначена и изготвена и Техническа
експертиза /л.11-л.21, Том 3/. Вещото лице, назначено по нея, следвало да
намери и запише видеофайлът от 03.11.2022 г., записан от подс. К. И. В.
скандал в ДГ „******“, изготвен и публикуван в интернет – пространството от
самия него.
Вещото лице, назначено за изготвяне на техническата екпертиза, съгласно
направеното писмено заключение, установило всички профили на подс. К. И.
В. в приложението Facebook /Фейсбук/. След това, в хода на изготвяне на
експертизата, бил намерен посочения видеофайл - качен и свален
впоследствие от подс. К. И. В. от профила му „К. И. В. /„K.I.V./“ от 03.11.2022
г. във Фейсбук. Вещото лице констатирало,че видеофайл бил публикуван от
подс. К. И. В. още на 03.11.2022 г. и в интернет - групата „БГ МАМА –
ВСИЧКО ЗА МАМА § БЕБЕ/бебета родени 2019 г, 2020 г, 2021 г., в която
група, той се бил присъединил и членувал. Не след дълго, обаче, в периода от
12.12.2022 г. до 26.02.2023 г. и след като бил привлечен по това ДП като
обвиняемо лице, той изтрил /премахнал/ този видеоклип от мястото, където
го бил публикувал по-рано - в негов профил с име: „К. И. В./K.I.V.“, което е
видно от стр. 6 от Техническата експертиза /л.11-л.21, Том 3/.
Видно от заключението на техническата експертиза, видеофайлът от
03.11.2022 г. бил наличен измежду публикациите на посочената група и даже
бил споделен и от други нейни членове в същото място на интернет -
пространството. Експертът – вещо лице, свалил от публикациите в групата
„БГ МАМА – ВСИЧКО ЗА МАМА § БЕБЕ“ и записал посочената
публикация, представляваща видеофайл от 03.11.2022 г., след което същият
бил записан на два броя носители – оптични дискове, приложени по делото и
поставени в хартиени пликове и найлонови джобове с надпис на всеки един от
тях „475/2022“ /л. 22, Том 3; л. 66, Том 3/.
16
След приобщаване на заключението на техническата експертиза по
досъдебното производство и оптичните дискове с видеозапис от 03.11.2022 г.,
на 22.06.2023 г. бил направен оглед на веществено доказателство – оптичен
диск с видеозапис от 03.11.2023 г., приложен на л. 66 от Том 3. Изготвен бил
Протокол за оглед на ВД от 22.06.2023 г., ведно с фотоалбум към него от
същата дата - 22.06.2023 г. /л.58-л.65, Том 3/. От същия, както и от снимка № 4
е видно, че мъж с тъмни маратонки с бяла подметка и зелени връзки, облечен
с тъмно-сив анцуг с червен кант на десния джоб, който е подсъдимия, снима
пътеката от гранитени плочи покрай фасада на ДГ „******“, вървейки в
посока към входната й врата - главния вход /снимки № 2 и 3/. Видно от
протокола за оглед и снимка № 5, немлада жена, облечена с цветна манта на
помощник-възпитателка и сиво сако, разговаря с ръце в джобовете си от
вътрешна страна на детската градина, в нейния коридор с някой, който е подс.
К. И. В.. Чуват се мъжки гласове на две лица, като единият казва: „Чакай.
Дръж за малко.“ и „Не отварят, разбираш ли?“, който е на подс. К. И. В.. След
това се наблюдава, обхваната от записващата камера входната бяла врата на
предната фасада на детската градина и се чуват три последователни удара от
почукване по врата и силно викане с мъжки глас, който е на подсъдимия, а
именно: „Ч., по-бързо!“. Отговаря му женски глас казвайки следното: „Няма я,
няма я.“ и „Не мога да отворя“, видно от протокола за оглед на ВД.
Подсъдимият й казва: „Кажи си трите имена за протокола!“ и още по-
напористо – „Кажете си трите имена! Отключвай, отключвай!“. Жената се
обръща и се отдалечава от обхвата на камерата. На снимки № 6, 7 и 12 се
наблюдава жена, облечена с бяла къса манта – над коленете и зелен елек, под
които се наблюдава закриваща коленете й черна пола и черни ръкави на
блуза, стигащи до лактите й. Същата носи бели чехли. Наблюдава се, че тя се
обръща с гръб към входната врата и тръгва в посока към стълбището, водещо
до втория етаж, където преди да го изкачи се обръща в посока към вратата на
сградата /снимка № 6 и снимка № 7/, където отвън пред вратата в това време
се намира подс. К. И. В.. При прегледа на видеозаписа по-нататък, отново се
чува мъжки глас, който е на подс. К. И. В.. Той вика силно: “Ела тука, ела
тука, веднага, отключи!“. „Ще удряте деца и ще се криете, излез, излез, слизай,
слизай, веднага извикай, звъннал съм в прокуратурата, ще бъдеш свидетел,
ела, отключи веднага, извикай тая горе веднага!“. На снимки № 9, 10 и 11 от
фотоалбума се наблюдава частично снимана най-вече от кръста надолу лице
от женски пол, която е облечена с черен дълът клин, розова блуза с къс ръкав
и черен дълъг клин и е обута с къси бели чорапи и черни чехли с две кожени
ленти на горната им част, която слиза по стълбите от втория към първия етаж.
През това време подс. К. И. В. се обръща към детето си К. с думите:“ Коя,
покажи коя та е ударила!“. С женски глас, се отправя въпрос към подс. К. И.
В.: „Какво става“, а същият отговаря: „Много добре знаеш какво е станало.
Прикривате, че детето ми е било ударено така, че се е напикало и криете
дрехите.“. Жената отговаря, че „не съм била следобяд на работа, когато се е
напикало.“. След разменени още една - две фрази помежду им, на екрана се
появява отново жената, облечена с бяла къса манта – над коленете и зелен
елек, под които се наблюдава закриваща коленете й черна пола и черни
ръкави на блуза, стигащи до лактите й. На снимка № 12 се наблюдава долната
й част на тялото, това че подава лист хартия, представляващ документ на
другата жена, на която се наблюдава само част от една от ръцете й с някакви
17
червеникави гривни и част от обутите й с черни чехли крака. Последната,
подавайки документа на подс. К. И. В., му като казва „Ето“. Подс. К. И. В. й
отговаря: „Не ето, не искам ето, вий били сте тука, имало е две с нея, които са
я заплашили да не казва на баща си.“. Жената пита: “Чакай, какво, какво,
чакай, чакай?“, а подсъдимия й отговаря следното: „Така, това сега ще го
обясните в полицията, коя от вас е блъскала детето ми така, че се е напикало,
скрихте дрехите, разбра ли вчера, мъ съ. Вчера“. От протокола за оглед на ВД
от 22.06.2023 г., е видно, че след това се появява руса жена на средна възраст.
Същата е облечена с бял клин и черна тениска и носи бели спортни обувки
/маратонки/. Същата се наблюдава на приложените към протокола за оглед на
веществено доказателство снимки с номера 13 и 14, като видно от същия
протокол, „след което записът приключва.“.
От Протокола за оглед на веществено доказателство - приобщения с
писмо от ЕЕН 112 компактдиск с надписи „CD-R EMTEC“ и „700 mb/80
Min/52х“ и „ДП № 475/2022 г.“, „рег. № 351Р-2093, 25.01.2023 г., РУМВР
******“ /л.54, Том 3/, съдържащ 11 броя записани аудиофайла, с данни
относно подаден сигнал на оператор от ЕЕН 112, е видно, че действително на
03.11.2022 г. в 10:33:34 часа подс. К. И. В. е сигнализирал на спешния
национален телефон, като бил заявил, че неговия 3-годишен син
„възпитателки са го удряли и са го заплашили да не казва“ и поискал да бъде
изпратен екип от полицаи на мястото в ДГ „******“ в гр. ******. Това се
установява при отваряне на файл № 1. При отваряне на файл № 3 става ясно,
че в 10:39:44 часа свид. Т. Х. съобщила , че в ДГ „******“ се намира родител
на дете от детската градива, заедно с други двама мъже и който родител се
саморазправя и заплашва персонала на градината. Викал, отправяйки им
обиди с думите: „мърши ши ви утрепя“.
Съгласно записания аудиофайл № 5, в 10:40:13 часа, отново на ЕЕН 112, се
обадил подс. К. И. В., който настоятелно продължавал да иска да бъде
изпратен екип от полицаи. Освен това твърдял, че учителка е набила детето
му, но я “укриват в момента“. При оператора на Спешен телефон 112 бил чут
гласът му, тъй като през това време подс. К. И. В., задавал въпроси на свид.
Х., казвайки й: „Ч., честа практика ли е да се бият деца при Вас? Честа
практика ли е да нарушават законите на детските градини?“.
Видно от същия Протокол за оглед на веществено доказателство от
28.03.2023 г., при отваряне на аудиофайл № 7, записан на диска, на втората
процесна дата - 15.11.2022 г., свид. Т. уведомила по телефона оператора на
ЕЕН 112 за случилото се, като сигналът й бил приет в 13:21:20 часа.
Разговорът с оператора бил с продължителност 1 минута и 59 секунди, видно
от Протокола за оглед на ВД от 28.03.2023 г., приложен в Том № 3 на делото.
Свид. Т. сигнализирала, че баща на дете от ДГ „******“ - подс. К. И. В., е
ударил директорката на детската градина в главата – в областта на лицето,
блъснал я и тя е паднала на земята, като свид. Т. поискала да бъде изпратена
линейка с медицински екип за оказване на помощ на пострадалото лице –
свид. Х..
При отваряне на аудиофайл № 9, записан на диска, предоставен от ЕЕН 112,
се установява, че в 13:21:43 часа на 15.11.2022 г. часа подс. К. И. В. набрал
спешния номер 112, след което провел разговор с оператора на ЕЕН 112 с
продължителност 5 минути и 54 секунди, видно от л. 46-л.48 от Протокола за
18
оглед на ВД от 28.03.2023 г., приложен в Том № 3 от делото. Заявил, че иска
екип от полицаи, тъй като детето му било обект на незаконна медицинска
манипулация, като посочил името му – К.К.В. и освен това казал, че на детето
му са били слагани инжекция в детската градина. Подс. К. И. В. уведомил и,
че синът му понастоящем не посещава ДГ. Това е видно от л.46, л.47 и л.48 от
Протокола за оглед на ВД от 28.03.2023 г., приложен в Том № 3 от ДП.
Видно от справката за съД.ст на подс. К. И. В., се установява, че същият не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание по реда на чл.78а от НК.
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние/.л.239,том 4/ се установява,че подс. К. И. В. е неженен но
има непълнолетен и малолетен син, неполучава трудов доход,но получава
наеми в размер на 8000лева и притежава недвижимо имущество в гр.******.
От приложената по ДП характеристична справка/л.233 ,том4/ ,касателно
подс. К. И. В. се установява,че подсъдимия е криминално проявен,движи се и
контактува с криминално проявени лица. Склонен е към извършване на
противообществени деяние и нарушения на обществения ред,като срещу него
е водено ДП за агресивно поведение спрямо служител на ДСП ******.
В съдебната фаза подсъдимият не се признава за виновен по предявеното
му обвинение и дава подробни обяснения по същото, излагайки своята
фактологическа версия, според която оспорва на дата 03.11.2022година да е
използвал обидните и заплашителни думи и изрази спрямо персонала на
детската градина ,както и да е стиснал св.Х. за шията,така както било
посочено в обвинителния акт , като оспорва и на дата на 15.11.2022г. да е
удрял св.Х. ,както и че същата в следствие на удара да е получила описаната в
обвинителния акт телесна повреда,като изразява мнение,че медицинските
документи били неистински и не удостоверявали действителното здравно
състояние на св.Х.,като оспорва същите по подробно посочени от него
възражения.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин
от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК.
В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства –
протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за оглед на
местопроизшествие и протокол за следствен експеримент, ведно с фотоалбуми
към тях, заключения на техническа, съдебномедицинска и комплексна
психолого-псиатрична експертизи, протокол от 21.07.2022 г. по гр. дело №
99/2022 г. на РС-******, споразумения, длъжностни характеристики, писмо №
И-3151/22.06.2023г. на ОбА ****** /л.88, Том 4/, трудови договори,
допълнителни споразумения и анекси към длъжностна характеристика, писмо
с Изх. № 131/21.06.2023 г. /л.143, Том 4/ и писмо от 22.11.2022 г. на Директор
на ДГ „******“ - гр. ******, справка – разпечатка от електронен дневник на 1-
ва група /л.113 – л.123, Том 3/, протокол № 661/01.12.2022 г. по ВЧНД №
677/2022 г. на ХОС, материали от полицейска проверка с рег. № 351000-
6632/10.11.2022 г., преписка с вх. № 5678/2022 г. по описа на РП – Хасково,
19
жалби /л.26, л.33, Том 1/, жалба от 15.11.2022 г. /л.70-л.71, Том 1/, жалба /л.77,
Том 1/, полицейска заповед по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР /л.78-л.79, Том 1/,
справки, справка за пътувания, справка за правоспособност за водач на МПС,
и експертна справка, сигнал от кмета на община ******, писма с отговори по
запитвания от ЦСМП Хасково, ДГ „******“, община ******, ОДМВР -
Хасково, РУО – Хасково, отдел „Закрила на детето“ при ДСП - ******, копия
на жалби и сигнали и документация от кореспонденция между подсъдимия и
институции и органи, писма с информация от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ –
ЕАД – гр. София, пълномощни, декларации, протоколи за пострадало лице,
декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние
/смпис/, справка за съД.ст и характеристика на подсъдимия, справка от РЦ 112
Кърджали, медицинска документация, извелечение от медицинското досие на
св.Х. т.н. Така също, още и свидетелските показания от съдебната фаза на
процеса, а именно – показанията на свидетелите Т. Ч. Х., А. Т. Т. ,З. Х. И.,Т. Д.
Д.,А. Ф. Т., М. С. Х.,М. Д. М.,Г. М. П.,М. Д. Х. ,К. Д. М., Д. Т. И., Д. Г. Г., И. А.
И., К. Д. К., Г. Д. Е., К. А. Р. и Х. Д. Д..
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на
свидетелите - Т. Ч. Х., А. Т. Т. ,З. Х. И.,Т. Д. Д.,А. Ф. Т., М. С. Х.,М. Д. М.,Г. М.
П.,М. Д. Х. ,К. Д. М., Д. Т. И., Д. Г. Г., И. А. И., К. Д. К., Г. Д. Е., К. А. Р. и Х.
Д. Д., по следните съображения:
От показанията на свидетелите св.Т. Д. Д., св.А. Т. Т. ,св.М. С. Х. /учители
в ДГ „******“/ , Т. Ч. Х. /директор на ДГ „******“/ и св.М. Д. М. /огняр в ДГ
„******“/ се установява,че действително на 03.11.2022г. подсъдимият е
посетил в ранния предобяд детската градина,заедно с двама негови приятили
свидетелите К. А. Р. и Х. Д. Д. и малолетния му син, като започнал да
обвинява персонала че прикриват престъпление и започнал да употребява
пред присъстващите обиди и закани ,а именно : „Пача.“, „Мърша“ „Тази
мърша, пача!“, „Кой е тоз миндил?“ „Ще се напикаете в ръцете ми!“, “Пача,
мърша, ще ми се напикаеш в ръцете!“, „Покажете ми тази, да ми се напикае в
ръцете!“, „Дайте ми я, ще ми се напикае в ръцете!“ и продължил да обвинява
персонала,че дрехите на детето не му били върнати и че детето му било
малтретирано ,а спрямо св.Х. приложил и сила като я хванал за шията в
областта на гърлото й и започнал да я стиска и започнал да й вика „Защо
прикриваш престъпление“, като цялото поведение на подсъдимия било
възприето от присъстващите като агресивно и арогантно, като всички
свидетели в резултат от действията на подсъдимия бил уплашени и възмутени
от употребените от подсъдимия изрази и обиди,както и от действията спрямо
директора на детската градина,изразяващи се и във физическа агресия.
Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в
съотнА.не помежду си, така и с останалите писмени доказателства,
кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга
страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не
възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на
депозираните показания. Не се установява посочените по-горе свидетели да
имат личностно отношение към посъдимия, което да ги провокира да дадат
именно такива показания. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни.
Що се отнА. до установяване на фактите на процесната дата и извършеното от
20
подсъдимия на 15.11.2022г. престъпление,съдът кредитира показанията на
свидетелите М. Х., З. И., Т. Х. и А. Т., които по безспорен и категоричен начин
установяват,че именно подсъдимият е ударил пострадалата свидетелка Х. с лявата
си ръка, вдигайки я до нивото на лицето на свид. Х. и правейки хоризонтално
движение с нея в посока от ляво надясно към дясната част на лицето й, като и е
нанесъл удар с юмрук върху дясната част на лицето – в областта на шията, под
челюстта й, вследствие на който удар св.Х. политнала наляво, загубвайки
равновесие, след което паднала на плочите на коридора до централната врата върху
лявата част на тялото си, като изпищяла силно. Съдът ги кредитира предвид
тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са
изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване. От тук
предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и
правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се
опровергават в съотнА.не помежду си, така и с останалите писмени доказателства,
кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна
при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения
за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се
установява посочените по-горе свидетели да имат личностно отношение към
посъдимия, което да ги провокира да дадат именно такива показания. С тези
съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на посочените свидетели,
считайки ги обективни и достоверни.
Що се отнА. до показанията на разпитаните по делото свидетели А. Ф. Т.,Г. М.
П., К. Д. М. ,Д. Гергиев Г. ,Д. Т. И. , И. А. И./последните трима полицейски
служители/ и К. Д. К. /лекар от ЦСМП Хасково, филиал ******/, всички тези
свидетели ,установяват сложилите се отношения преди и след процесните деяния
осъществени от подсъдимия и поведението на участниците в тях,като установяват
както причините и повода за това,така и отношението на участниците след
случките.Въпреки че същите не са преки очевидци на осъщественото от
подсъдимия на двете процесни дати,показанията им допринА.т за изясняване на
фактическата обстановка по делото и очертават по ясна картина на сложилите се
отношения на процесните дати,а именно ,убедеността на подсъдимият ,че спрямо
неговото малолетно дете е било приложено насилие,убедеността му,че лятната
пижама на детето е била отнета от персонала на детската градина,както и че спрямо
малолетното му дете е била извършена медицинска манипулация без негово знание
и съгласие. Свидетелите А. Ф. Т.,Г. М. П. и К. Д. М./служители в детската градина/
изграждат един по ясен образ на самият подсъдим и неговото предхождащо
поведение преди процесните индиценти,а свидетелите Д. Гергиев Г. ,Д. Т. И.
А. И.о- полицейски служители, както се посочи установяват поведението на
подсъдимия и пострадалите след осъществените от първия деяния и поведението на
пострадалите лица,а именно,че подсъдимия е бил убеден ,че спрямо детето му е
извършено насилие,отнета му е детска пижама и е била извършена незаконна
медицинска манипулация,като на първа дата се държал относително спокойно,а
пострадалите били уплашени, а за втората дата е отричал да е удрял пострадалата
свидетелка Х., а пострадалата е изпитвала болки и е посочила,че именно
подсъдимия я е ударил и вследствие на удара е паднала на пода. От друга страна
от показанията на разпитания по делото св.К. Д. К. /лекар от ЦСМП Хасково,
21
филиал ******/ се установява непосредствените му възприятие относно
здравословното състояние на пострадалата Х. непосредствено след инцидента на
15.11.2022г.,а именно че пострадалата е изпитвала силни болки в лявата бедрена
част и възникналите съмнения у него за причинено счупване,което наложило да
насочи пациента за рентгенова снимка,която потвърдила съмненията му,което
наложило операция на пациента и транспортирането и в лечебно заведение за
извършване на нужната операция. Същият обяснява пред съда ,че сгрешнето име
на пострадалата във фиша ,е техническа грешка при написването от диспечъра.
Доколкото показанията на тези свидетели не се опровергават от останалия събран
по делото доказателствен материал,то съдът ги кредитира с доверие.
Що се отнА. до показанията на разпитаните по делото свидетели -Г. Д. Е.,
К. А. Р. и Х. Д. Д., техните показания по никакъв начин не опровергават
показанията на горепосочените свидетелски показания кредитирани от
съда,тъй като тези трима свидетели единствено подкрепят част от приетата
по делото част от възприетата от съда фактология на случилите се събития,
като свидетелите Р. и Д. потвърждават,че действително подсъдимия на
03.11.2022г. е посетил детската градина,заедно със сина си и е възникнал
конфликт между него и персонала на детската градина,като двамата свидетели
са отвели детето на подсъдимия за да не присъства по време на конфликта
между него и персонала,а св.Е. установява,че действително забелязал в
полицията подсъдимия,който познавал от преди,поради което показанията им
се кредитират от съда с доверие ,като непротиворачащи на останалия събран
по делото доказателствен материал.
С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
посочените свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителните
деяния на процесните престъпления, авторството и времето на извършването
им, като потвърждават и фактическото им осъществяване от подсъдимия,
установявайки обективните елементи от състава на процесните престъпления.
Противовес на изложената по-горе и приета за установена фактология са
обясненията на подс. К. И. В. и показанията на св. Е. А. В. ,дадени пред
настоящият съдебен състав.
В обясненията си пред съда подс. К. И. В. отрича да е употребявал
визираните в обвинителния акт обиди и изрази,както и да е стискал за шията
пострадалата Х.,както и да е удрял същата на 15.11.2022г.,като излага
подробни обяснения,които обаче противоречат на показанията на разпитаните
по делото служители на детската градина, коментирани и кредитирани по горе
от съда .В подкрепа на защитната теза на подсъдимия са дадените в съдебно
заседание показания на свидетеля- Е. А. В. ,която твърди на 15.11.2022г.
подсъдимия не е удрял пострадалата ,а тя сама била паднала ,тъй като била
на високи токчета и при опита й да ги избута от вратата политнала и
паднала,които показания се разминават ,както с показанията на свидетлите
въприели случващото се между пострадалата и подсъдимия/св.И. и св.Т.
/,така и със заключението на приетата съдебномедицинска експертиза ,
съгласно което така посоченият механизъм от страна на подс. К. И. В., че
вследствие на дърпане на дръжката на входната врата от същия навън, а
навътре – от свид. Х., при което „пострадалата политнала и седнала на земята“
е недостоверен. Твърдението на свиделката-майка на подсъдимия ,че
22
пострадалата е обиждала нея и синът й с думите наркомани,остана недоказано
по делото,доколкото не се събраха никакви доказателства в тази насока ,извън
нейните твърдения и обясненията на подсъдимия,които съдът намира за
защитна позиция, още повече ,че в показанията й има разминавания,като в
една част , същата твърди,че думите /наркомани/ били насочени към двамата,а
в друга част твърди,че били насочени към нея.Именно по тези съображения не
се кредитират от съда с доверие коментираните по горе от съда обяснения и
показания на свидетел Е. А. В.,като изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал не се кредитират от съда, като единствено се
кредититарт в частта /обясненията и показанията/ в която същите
установяват,че на процесните дати подсъдимият е посетил детската
градина,като напротиворечащи на останалия по делото доказателствен
материал.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по
извършената Техническа експертиза /л.11-л.21, Том 3/, тъй като е извършена
от вещо лице–специалист с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено
Заключение обективира необходимите данни и фактически констатации,
поради което се явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед
което не възникват каквито и да е съмнения за неговага правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на
вещото лица, поради това Съдът намира за обосновано, аргументирано и
правилно експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и
правните си изводи.
Същите доводи на съда са съотносими и по приетата по делото
съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ по писмени данни № 280/2022 г. /л.2-
л.4, Том 3/. От заключенето на вещото лице д.р Е. се установява,че на св.Т. Ч.
Х. – е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 вр.
с ал. 1 от НК, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост
/вклинено счупване/, което според медикобиобогичния му характер е
причинило трайно затруднение в движението на левия й крак /за повече от 30
дена/. Според вещото лице, така посоченият механизъм от страна на подс. К.
И. В., че вследствие на дърпане на дръжката на входната врата от същия
навън, а навътре – от свид. Х., при което „пострадалата политнала и седнала
на земята“ е недостоверен. Това е така и тъй както посочва съдебният лекар –
вещо лице по делото, свид. Т. Х. е паднала на седалището си, а не „просто е
седнала на земята“. Същата е паднала на лявата си страна и точката на
приложение на силата е в областта на трохантера и се разпространява по
протежение на шийката на бедрената кост, която е фиксирана чрез ябълката на
костта в тазобедрената ямка. При това разпределение на травмиращата сила се
получава т. н. вклинено счупване на шийката, а самото счупване е
специфично и отговаря на конкретния механизъм, описан от вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза. Според експертизата – „Напълно
е възможно удар, нанесен с лявата ръка в дясната половина на шията, да
провокира падане наляво и удар с лявата странична повърност на тялото
върху терена, както описва Т. Х. и З. И..“. Вещото лице отразило в
заключението си, освен това и, че „доколкото удар с юмрук, нанесен в дясната
23
част на шията е в състояние да провокира падане на терена по описания по-
горе начин, то този удар е в пряка причинна връзка със счупването на
шийката на лявата бедрена кост.“, което се поддържа от експерта в съдебно
заседание и доколкото липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна ,изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументиранио,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговага
правилност, поради това Съдът намира същото за обосновано, аргументирано
и правилно заключението на вещото лице и ползва същото при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по
извършената Комплексната психолого - психиатрична експертиза /КППЕ/
по писмени данни /л. 28-л.34, Том 3/, от което заключение се установява, че
има данни за „злупотреба с психоактивни вещества, най – вероятно
стимуланти“ при освидетелствания К. В.. Подс. К. И. В. страда от
„Разстройство вследствие употреба на стимуланти – вредна употреба“. При
същият е налице „Личностово или поведенческо разстройство. /Код по МКБ
10 F 15.71/“. Според вещите лица, „вредната употреба /злоупотреба/
представлява такъв начин на употреба, при който се уврежда телесното и/или
психично здраве…“, а „личностовото/поведенческо разстройство се
характеризира с промяна в обичайния преморбиден начин на поведение, която
зА.га когнитивните функции, мисленето, емоциите, потребностите и
подтиците.“. „Когнитивните нарушения са под формата на мнителност,
параноидни нагласи или свръхангажираност с някаква единствена
тематика“, така както е и при подс. К. И. В.. Според КППЕ, промененото
емоционално поведение се характеризира с емоционална лабилност,
лесни преходи към раздразнителност и краткотрайни изблици на гняв и
агресивност, както е и в конкретния случай при подсъдимия. От
заключението е видно, че подс. К. И. В. страда от психично заболяване
-„Личностово или поведенческо разстройство“ и, че у освидетелствания –
подс. К. И. В., „изразяването на потребности и подтици става без
съобразяване с последствията или социалните норми“. Спрямо същия,
обаче при конкретното му състояние не се налага провеждане на лечение.
Според същото заключение на КППЕ, въпреки, че подс. К. И. В. има
психично заболяване, към момента на инкриминираните деяния, същият е бил
в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и
да дава достоверни обяснения за тях. Същият може да участва във фазите на
наказателното производство и към настоящия момент и спрямо него могат да
се извършват процесуално-следствени действия. От заключението на КППЕ е
видно и това, че поведението на пострадалата Х. на 15.11.2022 г., не е довело
до състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК у
подс. К. И. В.. Вещите лица в съдебно заседание поддържат изцяло
горепосоченото заключение и доколкото липсват индиции за предубеденост
на същите, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни и фактически констатации, поради което се
явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и кореспондиращо с
фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
24
каквито и да е съмнения за неговага правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на двете вещи
лица, поради това Съдът намира същото за обосновано, аргументирано и
правилно и ползва същото при формирането на фактическите и правните си
изводи.
Що се отнА. до проведения в ДП следствен експеримент /л.86-л.90, Том
2/, , съдът намира следното: Съгласно правната доктрина и практика
следственият експеримент е дейност ,при която се възпроизвежда
обстановката или отделни обстоятелства на изследваното събитие с
необходимата точност /без да се изисква тъждественост на пресъздадените и
реално настъпили обстоятелства/ и извършване на необходимите опитни
действия с цел да се проверят или уточнят някои данни ,получени от
извършени до момента следствени действия.Целта на следствения
експеримент е ясно разписана в закона-чл.166 от НПК,а именно да се проверят
и уточнят данните, получени от разпита на обвиняемия/ подсъдимия ,на
свидетелите или от друго съдебно следствено действие.В конкретният случай,
изрично формулирана цел на следствения експеримент е именно за изясняване
на механизма на тлесните увреждания на пострадалата Х..Разследващият
орган е спазил изискванията на чл.166 и сл. от НПК ,поради което съдът
намира,че същият е проведен в съответствие с процесуалните правила, поради
което резултатите от него се ценят от съда, като видно от същият се
установява,че съгласно показанията на свидетелите и разположението на
предметите при осъществения сл.екперимент, след възпроизвеждане на
телодвиженията на подсъдимия спрямо пострадалата Х.,тялото на статика се е
наклонило на ляво в посока надолу към терена и се опира в терена с лява ръка
и ляв крак и доколкото същият е проведен по правилата на НПК,съдът цени
същият и изгражда правни изводи въз основа на него.
По делото като веществени доказателства са приложени и приети
5бр.дискове, съдържащи звукозапис на подадени във връзка със
случаите сигнали на тел.112 , видеозапис изготвен и разпространен от
подсъдимия за дата 03.11.2022г. и извършени образни изследвания на
пострадалата Х. в резултат на причинената и травма на 15.11.2022г. които
подкрепят по горе изложената и възприета от съда фактическа обстановка.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че подсъдимия оспорва
цялата медицинска документация,свързана с констатираната травма
причинена на пострадалата Х. на 15.11.2022г.,но видно от устния доклад на
вещото лице Е.,дори и да има нередности по изготвената документация,то
тези нередености водят до адм.санкции на отговорните лица или до
невъзможност на съответното лечебно заведение да получи заплащане по
съответната клинична пътека, но не и до недостоверност на констатираното
увреждане на пострадалата,тъй като от извършеното рентеново изследване се
установявало същото,както и на лицето на което било извършено и датата на
изследването, посочването в епикризите и във фиша сгрешени имена или при
снемането на анамнеза посочване на битов инцидент или друго,по никъкв
начин това не опровергава полученото увреждане на пострадалата.
От така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав направи следните правни изводи:
25
При така установените факти, съдебният състав намира за безспорно
доказано, че с деянието си, подсъдимият К. И. В. е осъществил, както от
обективна така и от субективна страна, съставът на престъплението по чл.
325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,както и съставът на престъплението по чл.
131, ал. 1, т.1, пр. 1 във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Относно извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК от подсъдимият ,съдът намира,че от кредитираните по горе доказателства
по делото безспорно се установи,че същият от обективна страна е осъществил
състава по чл.325,ал.2 вр с ал.1 от НК,а именно : На 03.11.2022 г., в гр.
*********, в двора на детска градина /ДГ/ “******“ и на стълбищната
площадка - в района пред главния й вход, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като блъскал по вратата на главния вход на детската градина;
викал и крещял; отправял обидни думи - „пача“, „мърша“ и „миндили“,
спрямо Т. Д. Д., А. Т. Т. и М. С. Х. /учители в ДГ „******“/ и М. Д. М. /огняр в
ДГ „******“/, както и обидни изрази, като им заявил: „Тази мърша, пача!“,
„Кой е тоз миндил?“ и ги заплашвал с физическа саморазправа,
употребявайки изразите: „Ще се напикаете в ръцете ми!“, “Пача, мърша, ще
ми се напикаеш в ръцете!“, „Покажете ми тази, да ми се напикае в ръцете!“,
„Дайте ми я, ще ми се напикае в ръцете!“; отправял многократно обидни
изрази спрямо Т. Ч. Х. /директор на ДГ „******“/, крещейки й, че прикрива
престъпление и, че в детската градина „тук пребиват деца“ и употребил
физическа сила спрямо нея, като стискал силно с едната си ръка гърлото й,
задушавайки я, като деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и с изключителна дързост.
Субективен признак на хулиганството е специалният мотив, който се
заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. За
наличието на такъв мотив се съди по това, че хулиганските действия се
извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита
демонстрация на незачитане на цялостно установения ред. Съгласно т. 2 от
ППВС 2/29.06.1974г. по н. д. № 4/74 г., основният признак на деянието, чрез
което се осъществява престъплението „Хулиганство“, са „непристойните
действия“ - онези действия, които са неприлични, безсрамни, изразяващи се в
ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. „Грубо нарушаване на обществения ред“ е налице, когато
деецът чрез действията си изразява демонстрация против установения ред,
която нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или
съществено зА.га нормите на нравствеността. „Явно неуважение към
обществото“ има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока
степен на неуважение към личността, при това антиобществения характер на
тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които същите
са станали достояние. Престъплението е налице, когато последните два
признака са кумулативно осъществени, както е и в настоящия случай.
От субективна страна, престъплението по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК, за което му е предявено обвинение, подсъдимия е извършил виновно, при
условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Същият е съзнавал, че демонстрира грубо пренебрежение към обществото и
неуважение към неговите членове, включително и към свидетелите Т. Ч. Х., Т.
26
Д. Д., А. Т. Т., М. С. Х. и М. Д. М.; съзнавал е и общественоопасния характер
на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и във волево отношение е искал настъпването им. Умисълът на
подсъдимия обхваща всички елементи от престъпния състав на извършеното
от него деяние. Съзнавал е, че деянието му спрямо свид. Х., св.Д., св.Т., св.Х.
и св.М. ,както и че е извършено на публично място в присъствието на 3-
годишния му син, в светлата част на денонощието - в детско заведение, а
именно: детска градина, посещавана през деня от деца и която детска градина
се намирала в района около централната градска част, в която към този
момент се намирали множество малолетни деца от всички възрастови групи и,
че действията му биха могли да бъдат възприети от тях, както и това, че те са
били пряко възприети от свидетелите Х., Д., Т., Х., М., И., П. и Х..
Подсъдимият е съзнавал, че грубо нарушава обществения ред и демонстрира
явно неуважение към обществото, без да се съобразява с правнозащитените
права и интереси не само на пострадалите лица, но и на гражданите –
свидетели по ДП, като е знаел, че по този начин грубо нарушава обществения
ред и проявява явно неуважение към обществото, като е целял този резултат, а
именно да изрази незачитане на обществения ред, довело до възмущението на
свидетелите Х., Д., Т., Х., М., И., П. и Х.. Действията на подсъдимият са
предизвикали и страх у посочените свидетели - жени за евентуални
вредоносни последици спрямо тях, както и неприятни емоции у свид. М..
Поведението на подсъдимия и действията му не били продиктувани от лични
съображения или предизвикани от негативно отношение на свидетелите Х.,
Д., Т., Х. и М. към него, а били извършени по хулигански мотиви, които се
заключават в проявеното явно неуважение към обществото, като по този
начин същият е демонстрирал, че не се смята обвързан със спазването на
общоприетите норми за поведение в обществото и се отнА. към тях с явно
пренебрежение. С действията си подсъдимият е проявил както своето лично
агресивно отношение към посочените по-горе свидетели, така и неуважението
си към обществото, изразено в предизвикателното и пренебрежителното му
отношение към обществения правов ред и морал. Умисълът му обхваща
всички елементи от престъпния състав
Ето защо, извършеното от подсъдимия има характер на непристойни
действия, с които той е демонстрирал по груб и агресивен начин своето
отрицателно отношение спрямо установения ред на защита на държавните и
обществени интереси, в частност спрямо личността на свидетелите Х. Д., Т.,
Х. и М., както спрямо телесната неприкосновеност на пострадалата Т. Х..
Обидните думи и изрази, неговото заплашително поведение, изразено по
вербален начин с изрази за физическа саморазправа спрямо свид. Д., Т., Х. и
М. и нападателното му поведение спрямо свид. Х., безспорно като
съдържание и интензитет са надвишили многократно приемливото поведение
и по този начин са скандализирали намиращите се там свидетели. В случая,
непристойните действия са извършени на публично място пред множество
хора, въпреки, че публичността не е задължителен елемент на престъплението
„хулиганство” съгласно Решения № 432/15.1.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., 1-во
н. о. и № 656/1991 г. по н. д. № 533/91 г., 2-ро н. о., както и ППВС №
2/29.06.1974 г. по н. д. № 4/1974 г.
Поведението на подсъдимия е и в явно противоречие с установения в
27
обществото морал и порядък, грубо е нарушил обществения ред, като с тези
си действия е засегнал важни обществени интереси, а именно нормалната
работа на работещия персонал в ДГ „******“, както и обучението,
възпитанието и заниманията на децата, които били на детска градина през
процесния ден /03.11.2022 г./. Чрез казаните цинични обиди и заплахи, както и
блъскане по входната врата и нападение срещу свид. Х. – директор на ДГ,
подсъдимият е изразил брутална демонстрация против установения ред, с
висока степен на неуважение не само към личността на Т. Х., но и към тази на
свид. Д., Т., Х. и М.. По този начин е засегнат установения обществен ред, а
именно съвкупността от обществените отношения, установени в държавата и
основани на нравствеността, като поведението на подсъдимия е предизвикало
възмущението у намиращите се на мястото граждани, които са изпълнявали
трудовите си задължения в детска градина „******“ в гр. ****** - свидетели
по досъдебното производство.
По отношение на извършеното от подсъдимия е налице
квалифициращият признак на хулиганството по ал. 2, пр. 3 на чл. 325 от НК –
„деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм“.
Хулиганството се характеризира с изключителен цинизъм, когато
хулиганските действия са особено нагли и безсрамни /хващане за гърлото
директор на детска градина - свид. Х. и стискайки я до задушаване, пред очите
на няколко очевидци в това число и на малолетния му син – на 3 години към
момента, изречени множество пъти обиди и заплахи за физическа
саморазправа с няколко човека от персонал на детска градина/, грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите /изказани
публично обиди, закани за саморазправа, предизвикали страх у присъствалите
лица от женски пол/, извършени са публично и създават възмущение сред
обществото, защото с тях се нарушават правилата на поведение и на
приличие. В случая този обективен признак е налице, тъй като в този момент
на събитията на инкриминираната дата, хулиганските действия на подсъдимия
са представлявали проява на особена наглост с безцеремонно погазване на
човешките ценности.
Налице е и друг квалифициращ признак – обективен елемент на
деянието по чл. 325, ал. 2, пр. 4 от НК - по съдържанието си „се отличава с
изключителна дързост“. При т. н. „дръзко хулиганство” в много груба форма
се зА.гат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или
към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира
обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.
В конкретния случай ,съдът намира и че този признак е налице, защото
хулиганските действия на подсъдимия разкриват особена упоритост в
начинанието му /изречени множество пъти обиди и заплахи за физическа
саморазправа с няколко човека от персонала на детска градина „******“,
които подсъдимият не преустановил; същият не коригирал поведението си,
като дори и присъствието на малолетното му детет не е успяло да възпре
подсъдимият да използва обидите и заплахите към работещите в детската
градина/, като предприетото от подсъдимия поведение е външна изява на
пренебрежителното му отношение към общоприетите норми на поведение на
обществото ни, което се установява по безспорен начин от събраните по
28
делото доказателства коментирани по горе в мотивите на съда.
Квалифицираното престъпление „хулиганство”, извършено от
подсъдимият е довършено, а резултатът му се изразява в нарушаването на
обществения ред - установените в държавата обществени отношения,
основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на
обществения живот.
Ето защо, съдът намира за осъществен както от обективна ,така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с ал.l от
НК от страна на подс. К. И. В..
Фактите за времето, мястото, както и за осъществяването на съставомерно
изпълнителното деяние, неговия механизъм, предмет и авторство – в лицето
на подсъдимият се доказват по категоричен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства,кредитирани от съда и коментирани по горе в
мотивите доводи.
Подсъдимият е и годен субект на престъплението, като наказателно
отговорно лице/ съгласно заключението на комплексната психолого
психиатрична експертиза/.
Относно наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, която е
завишена предвид зачестилите случаи на подобни действия и непоносимостта
на обществото и гражданите към подобни деяния, а от друга, степента на
обществена опасност на дееца /невисока-предвид липсата на предходни
осъждания/ и подбудите за извършването му-убедеността на подсъдимият,че
детето му е било малтретирано от лица работещи в процесната детска
градина. При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подс. К. И. В. -за извършено от него престъпление по чл.325,
ал.2 във вр.с ал.1 от НК, съобразно установеното по делото, Съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства- сръвнително младата му
възраст, социалното му положение-не работи ,но следва да полага грижи за
двете си деца. Взе се предвид и не дотам Д.те характеристични данни на
подсъдимия, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство. Отчете се
още и липсата на каквото и да е разкаяние от страна на подсъдимия във
връзка с осъщественото от него. Като отегчаващи вината обстоятелства се
констатира от съда липсата на задръжки у подсъдимия при разрешаване на
проблеми,както и липсата на критика от негова страна относно извършеното.
Др. такива, от категорията на отежняващите не се установиха по делото.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема че не е налице превес на
смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или изключителни по
своя характер, спрямо отегчаващите. Броят им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на
обществената опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо преценка
че и най –лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
29
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение.
С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при
условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената
опасност на деянието – завишена, както и тази на дееца – не до там висока ,
така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съобразно
установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства , с
оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода до 5 години и съобразно чл.54 от НК съдът му наложи наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10 месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение на
подсъдимия , тъй като същият не е осъждан на ЛС и наложеното му
наказание е до три години, с което са изпълнени формалните условия на
закона. От друга страна, предвид приетите смекчаващи отговорността
обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната му
обществена опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се
прие, че за постигане целите на наказателната репресия не е наложително
подсъдимият да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание от 10 месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3
години. Последният е равен на минималния предвиден в закона, като в този му
размер е съобразен с констатираните от съда смекчаващите отговорността
обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата
инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем
принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Относно извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1, пр. 1 във вр.
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК от подсъдимият ,съдът намира,че от
кредитираните по горе доказателства по делото безспорно се установи,че
същият от обективна страна е осъществил състава по чл. 131, ал. 1, т.1, пр. 1
във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК от НК,а именно : На 15.11.2022 г. в гр.
*********, причинил на Т. Ч. Х. от гр. ****** в качеството й на длъжностно
лице при и по повод изпълнение на службата й, като Директор на детска
градина „******“, гр. ******, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на шийката на лявата бедрена кост /вклинено счупване/, което е
причинило трайно затруднение в движението на левия й крак.
Осъщественото от подсъдимия деяние по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1, пр.
1 във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК е спрямо „длъжностно лице“ по
смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК доколкото пострадалата свид. Т. Х., към
процесната дата - 15.11.2022 г. й „било възложено да изпълнява със заплата
постоянно ръководна работа“ в общинска детска градина /ДГ „******“ – гр.
******/ и същата изпълнявала служебните си задължения като Директор на
Детска градина „******“ - ******. Това нейно качество „длъжностно лице“,
30
също било напълно съзнавано от подсъдимия на процесната дата - 15.11.2022
г.
Деянието, осъществено от подсъдимия спрямо свид. Х. е „при
изпълнение на службата й“, по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 във вр.
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като, на процесната дата тя е изпълнявала
конкретните си служебни задължения като директор на детска градина в гр.
******.
Деянието, осъществено спрямо свид. Х. е и „по повод изпълнение на
службата й“, тъй като е налице пряка връзка между деянието и служебната
дейност на пострадалата, тъй като деецът е знаел за професионалната
ангажираност, която свид. Х. е имала, като директор на ДГ и е бил мотивиран
именно от това. Самите действия „по повод изпълнение на служебни
задължения“ са такива действия или бездействия, които не съставляват
изпълнение на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата
длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна
връзка с тях. В конкретния случай, подсъдимият е съзнавал длъжностното
качество на пострадалото лице Т. Х., а именно, че същата е Директор на
детската градина, която синът му посещава и, същевременно, че същата към
момента на деянието, се намира на работното си място, изпълнявайки своите
професионални задължения, в качеството й на длъжностно лице /директор/.
От доказателствата по делото/заключението на СМЕ/ се установява по
безспорен и категоричен начин един от централните въпроси от предмета на
доказване – на пострадалия да е причинено физическо увреждане, което по
своите медико-биологични характеристика да отговаря на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК.Съдът намира за безспорно
установено, че телесната повреда е средна такава по смисъла на чл. 129 от
НК, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост /вклинено
счупване/, което според медикобиобогичния му характер е причинило трайно
затруднение в движението на левия й крак /за повече от 30 дена/. В тази
връзка са кредитираните по делото и коментирани по горе гласни
доказателства , съдебномедицинската експертиза и здравното досие на
Х.,които са единни и непротиворечиви. Във всички случаи, за да се
квалифицира то като "трайно" е необхоД. страданието на лицето да
продължава по-продължителен период от време/ "... поне около тридесет дни...
" вж. т. 8 на ППлВС № 3/1979 г. /, което изискване в настоящия случай е
налице, видно както от заключението на вещото лице по приетата по делото
СМЕ,така и от здравното досие на пострадалата,от което се установява,че Х.
от 15.11.2022г. до месец март 2023г. е била в болнични.Нараняването е било
причинено именно от подсъдимия, чрез нанА.нето с лявата си ръка удар с
юмрук върху дясната част на лицето – в областта на шията, под челюстта на
пострадалата,в следствие на който удар пострадалата е паднала на пода.
Действията на същия са в пряка причинноследствена връзка с причинения
вредоносен резултат на пострадалата Х..
Съдът намира, че в случая травмата и действията на подсъдимият са
умишлени и не се касае за случайно деяние, неизбежна отбрана по смисъла на
чл. 12 от НК или афект. Не се установяват никакви противоправни действия
насочени към нарушаване телесната цялост на подсъдимия от страна на
пострадалия или някакви обиди, заплахи и други, които по някакъв начин да
31
са предизвикали агресията от страна на подсъдимия, като в тази връзка
възражението,че пострадалата е допринесла за съставомерния резултат и било
налице съвина от нейна страна,съдът намира за неоснователно.
От субективна страна, деянието на подсъдимият спрямо пострадалата Т.
Х. по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НК.
Безспорно подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Съдържанието на умисъла се извлеча от съществуващите обективни факти,
свързани с начина на осъщественото от подсъдимия /ударил силно беззащитна
и не очакваща да бъде ударена жена - свид. Х., с юмрук, насочвайки удара си
към областта на главата й /лицето/, но уцелвайки шията й/, мястото на
причиненото нараняване спрямо пострадалата , с които действия подсъдимият
е целял накърняването на телесната неприкосновеност и здравето на
пострадалата – свид. Х.,тъй като е бил напълно наясно,че удрайки
пострадалата в областта на шията,безспорно на същата ще и бъде причинена
травма,доколкото пострадалата е жена и то физически много по слаба от
самият подсъдим ,както и че същата е на възраст на която физическото й
състояние е много по крехко от жена в разцвета на силите си.
Предвид тези правни аргументи, подкрепени изцяло от събраните и
кредитирани от съда доказателства /коментирани по горе в мотивите/ , съдът
призна подс. К. И. В. за виновен в извършването на престъпление, съобразно
възведената правна квалификация на обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр.
1 във вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Относно наказанието:
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът
взе предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието,
която е завишена, а от друга, степента на обществена опасност на дееца
/невисока-предвид липсата на предходни осъждания/ и подбудите за
извършването му-убедеността на подсъдимият,че детето му е било
малтретирано от лица работещи в процесната детска градина. При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подс.
К. И. В. -за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1 във
вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, съобразно установеното по делото, Съдът
взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства- сръвнително младата му
възраст, социалното му положение-не работи ,но следва да полага грижи за
двете си деца. Взе се предвид и не дотам Д.те характеристични данни на
подсъдимия, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство. Отчете се
още и липсата на каквото и да е разкаяние от страна на подсъдимия във
връзка с осъщественото от него. Като отегчаващи вината обстоятелства се
констатира от съда липсата на задръжки у подсъдимия при разрешаване на
проблеми в ежедневието му,както и липсата на критика от негова страна
относно извършеното. Др. такива, от категорията на отежняващите не се
установиха по делото.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността
обстоятелства, преценени съобразно относителната им тежест и в
количествено отношение, съдът приема че не е налице превес на
32
смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или изключителни по
своя характер, спрямо отегчаващите. Броят им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на
обществената опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо преценка
че и най –лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на наказване. Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения, съдът намира за недоказани
предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение.
С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при
условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената
опасност на деянието – завишена, както и тази на дееца – не до там висока ,
така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съобразно
установеното по делото.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с
оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода от 2 до 10 години и съобразно чл.54 от НК съдът му наложи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 години.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.66,ал.1 НК по отношение на
подсъдимия , тъй като същият не е осъждан на ЛС и наложеното му
наказание е до три години, с което са изпълнени формалните условия на
закона. От друга страна, предвид приетите смекчаващи отговорността
обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за индивидуалната му
обществена опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът се
прие, че за постигане целите на наказателната репресия не е наложително
подсъдимият да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени
релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на
посоченото правно основание и съобразно по-горе изложените правни
съображения, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия
наказание от 2 години Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3
години. Последният е равен на минималния предвиден в закона, като в този му
размер е съобразен с констатираните от съда смекчаващите отговорността
обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата
инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем
принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК, а
именно - да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и
Д.те нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия К. И.
В.,със снета по делото самоличност, едно общо наказание, явяващо се най-
тежкото измежду наложените му , а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от 2години .
След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като съобрази
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така
33
наложеното общо наказание „Лишаване от свобода” следва да се отложи за
срок от три години,т.к подсъдимият към инкириминираната дата не е осъждан
на Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер и съдът прие,че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е
наложително да изтърпи така определеното наказание.
Относно веществените доказателства по делото
Съдът постанови, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, веществените
доказателства – 2 броя носители – оптични дискове, с видеофайл от
03.11.2022 г., поставени в хартиени пликове и найлонови джобове с надпис на
всеки един от тях „475/2022“ /л. 22, Том 3; л. 66, Том 3/;1 бр. компактдиск с
надписи „CD-R EMTEC“ и „700 mb/80 Min/52х“ и „ДП № 475/2022 г.“, „рег. №
351Р-2093, 25.01.2023 г., РУМВР ******“ /л.54, Том 3/, съдържащ 11 броя
записани аудиофайла, с данни от ЕЕН 112; 1 бр. диск, със запис на рентгенова
снимка, поставен в хартиен плик с надпис “МБАБЛ ******“ – ЕООД, Т. Х., 56
г.,15.11.2022 г., вярно с оригинала, отделение по образна диагностика гр.
******“ и подпис – не се чете, ведно с писмения разчет на данните от диска
/л.70-л.71, Том 3/ и 1 бр. CD /диск/ със запис на образни изследвания на Т. Х.
от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ /л.15 том 4/ с надпис „Media, Т. Ч. Х.,
15.11.2022 г., 16.11.2022 г., 21.12.2022 г.“, ДА ОСТАНАТ приложени по
делото.
Относно разноските по делото
В предвид признаването на вината на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение и съобразно чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К. И. В.
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка на
ОД на МВР - Хасково, направените в досъдебното производство разноски в
размер на 1853.70 лева - за направени експертизи по досъдебното
производство , както и сумата в размер на 460,35лева в полза на
Държавата,по бюджета на ВСС, вносими по сметка на РС ******,
представляващи разноски за експертизи и за явяване и пътни разноски на
вещите лица и свидетели,както и по Бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на от по 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд – ******.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата.

Районен Съдия:...........................




34
Съобщи за изтекли лични данни