№ 15008
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110140397 по описа за 2022 година
Предявени са от С. И. С. ,ЕГН : ********** против Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ /ДУССД/,БУЛСТАТ : ********* ,Министерство на
вътрешните работи, обективно съединени осъдителни искове,с правно основание по чл. 181,
ал. 1, пр. 2 ЗМВР вр. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 840 лева, представляваща сбор
от ежемесечно дължимите суми за храна ,за 32 месеца за периода от 27.07.2019год. до
20.03.2022 г.,включително, ведно със законната лихва за забава от депозиране на исковата
молба /27.07.2022год./ до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от
600лв.,представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2019год. до 26.07.2022год.
В исковата молба се твърди, че от 01.02.2017 г., вкл. в исковия период. ищецът
работел по служебно правоотношение с ответника, е заемал длъжността „началник“ отдел
„Почивно дело“ към отдел „Почивно дело и обществено хранене“ при Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР. Със заповед № 8121К-
1523/20.03.2022 г. служебното му правоотношение било прекратено.Сочи ,че след
преуреждане на служебното му правоотношение по ЗДСл ,за периода 27.07.2019год. –
20.03.2022год. не бил получавал левовата равностойност за храна,по чл.181 от ЗМВР.
Сочи, че от 01.02.2017 г. за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не се
определя размер на левовата равностойност на храната в издадените заповеди на Министъра
на вътрешните работи, съгласно чл. 181, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗМВР, поради което на
ищеца не е начислявана и изплащана полагащата му се левова равностойност за храна.
Счита, че непосочването на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР в
посочените в исковата молба заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени след
01.01.2017 г. относно "Определяне на размера на левовата равностойност на храната за
служителите на МВР", както предвиденото в Наредба № 8121з-773/012.07.2015год. не
изменя и не отменя законово установеното им право в нормата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР.
Поддържа, че за процесния период не му е осигурявана храна, както и не му е
заплащана левовата й равностойност, поради която я претендира, ведно със законната лихва
за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
1
Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“
/ДУССД/,БУЛСТАТ : *********, е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК. Не оспорва твърденията за наличие на служебно
правоотношение между страните и положения труд от ищеца за процесния период. Твърди,
че ищецът е служител от категорията на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чийто статут се урежда от
ЗДСл, правилата на ЗМВР се прилагат само частично и то при наличие на законови
препратки, поради което разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е неприложима в отношенията
с ищеца. Сочи, че специалният закон-ЗМВР не предвижда на държавните служители
работещи в системата на МВР да се изплаща отделно и допълнително сума за храна в
размер на 120 лв. месечно и счита, че такава сума не се дължи на ищеца, тъй като
категорията служители, към която се числи той, не е от посочени в изричните заповеди,
издадени от министъра на вътрешните работи,в които изрично е посочено, че те се отнасят
само за служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР. Сочи, че считано от
01.02.2017 г., когато ищецът е преназначен по посочения ред, възнаграждението за
прослужено време и левовата равностойност за храна, не се начисляват отделно, а
представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. Моли, исковете
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически изводи:
Предявен е иск ,с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР вр. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 840 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна ,за 32 месеца за периода от 27.07.2019год. до 20.03.2022 г.,включително.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
бил в служебно правоотношение с ответника и е полагал реално труд в процесния период;
дължимостта и размера на левовата равностойност за храна; падежа на задължението за
плащане на левовата равностойност за храна и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по съществуващото между
страните служебно правоотношение, съответно да установи правоизключващите си
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно че при
определяне на възнаграждението на ищцата е включена и левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.
Като безспорни ,на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване са отделени
обстоятелствата,относно наличието на служебно правоотношение между страните в периода
27.07.2019год. до 20.03.2022год., по силата на което ищецът заема длъжност, имаща статут
на държавен служител,по смисъла на чл.142,ал.1,т.2 от ЗМВР, считано от 01.02.2017 г.,
както и че в рамките на заявения с исковата молба период от 27.07.2019год. до
20.03.2022год. на ищеца не е заплащана отделно левова равностойност на храна.
Не е спорен и въпроса ,че за процесния период левовата равностойност на храна е
била в 120лв. ,месечно.
Спорен по делото е въпроса дали на ищецът в качеството му на държавен служител
по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след преобразуването на служебното му правоотношение на
01.02.2017 г. се дължи предоставяне на храна или левовата й равностойност,по смисъла на
чл.1811ал.1 от ЗМВР.
В процесния случай не е спорно между страните, а и с доклада по делото е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът, през исковия
период е бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и е заемал
2
длъжността Началник на отдел „Почивно дело“ при Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности „ ,МВР“ като е бил назначен на тази длъжност със
Заповед № 8121К-1578/03.02.2017год. ,на основание чл.9 от ЗДС и §69 от ПЗР към
ЗИЗМВР/ДВ,бр.81 от 14.10.2016год./.
Тази длъжност е изпълнявал до 14.03.2022год. ,когато служебното му
правоотношение е прекратено със Заповед № 8121К-1523/10.03.2022год.
Съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на ищеца, в качеството му на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се урежда със Закона за държавния
служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл.
186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не е сред
изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР приложими към статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради което и неоснователно се явява искането на
ищеца същия да бъде приложен и спрямо него.
Изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към служителите
заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2 е въведено със Закона за изменение и допълнение
на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
1.10.2020 г. / и представлява връщане на част от правата на тези служители отнети от
законодателя през 2016 г. за тази група служители в МВР, като в периода от 14.10.2016 г. до
31.10.2020 г. приложими спрямо тези служители принципно са само разпоредбите на Закона
за държавния служител.
Съгласно § 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. /, служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.
14/2015 г. / и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение
на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по §
70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Не е спорно по делото, че ищецът попада именно в категорията служители,
индивидуализирана в § 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че на
ищеца не се дължи допълнително заплащане на пари за храна, доколкото в § 69, ал. 6
ПЗРЗИДЗМВР изрично е предвидено, че при назначаването на служителите по ал. 1 се
определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане
в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на
вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1
ЗМВР. По изложената аргументация следва извода, че парите за храна по реда на чл. 181, ал.
1 ЗМВР са нормативно включени в основната заплата на ищеца, което се установява и от
приетото по делото заключение на вещото лице по ССчЕ. Съгласно същото ,определената на
ищеца заплата от 01.02.2017год. е в размер на 2 171лв и е по-висока от заплатата,която
3
лицето е получило през м. декември 2016год.Съответно определената на лицето заплаща в
исковия период е била по-висока от определената в съответствие с §69 от ПЗРЗИДЗМВ
заплата за м.февруари 2017год. и м.декември 2016год.,в последната от които е била
включена и левовата равностойност на храна по чл.181,ал.1 от ЗВМР.
В случай че претендираните пари за храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР бъдат присъдени
на ищеца, същият би бил поставен в по-благоприятно положение от служителите по чл. 141,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, доколкото последните получават пари за храна като допълнително трудово
възнаграждение към основаната заплата, а ищецът ще получи веднъж пари за храна по чл.
181, ал. 1 ЗМВР, включени в основната заплата и втори път пари за храна по чл. 181, ал. 1
ЗМВР, присъдени като допълнително трудово възнаграждение.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Предвид изложеното неоснователен се явява и акцесорния иск за мораторна
лихва,поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. за сторените
разноски по делото за платено юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от КТ разноските за държавна такса и
възнаграждение на вещото лице следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. С. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,
кв.“Витоша“ ,бл.3,ет.7,ап.26 срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ /ДУССД/,БУЛСТАТ : ********* ,МВР, обективно съединени осъдителни искове,
с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР вр. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3
840 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна ,за 32 месеца за
периода от 27.07.2019год. до 20.03.2022 г., включително, ведно със законната лихва за забава
от депозиране на исковата молба /27.07.2022год./ до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 600лв.,представляваща мораторна лихва за периода 01.08.2019год. до
26.07.2022год. като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. С. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София ,кв.“Витоша“
,бл.3,ет.7,ап.26 да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ /ДУССД/,БУЛСТАТ : ********* ,МВР, с адрес в гр.София,ул.“Княз Борис I“,
№124 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5