РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330103631 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от А. Н. З., ЕГН ********** срещу Национално бюро за правна помощ и
уточняващи молби от 04.04.2022г., 29.04.2022г. и 23.05.2022г. се твърди, че ищецът не
дължи сумите по следните изпълнителни листове – ИЛ № ***г. по НОХД № 6951/2015г. на
ПРС, ИЛ № ***г. по НОХД № 3002/2016г. на ПРС, ИЛ № ***г. по НОХД № 6563/2015г. на
ПРС поради изтекла погасителна давност. Посочено е, че давността не е била спирана или
прекъсвана поради предприемане на действия от страна на взискателя. Твърди се, че с
покана за доброволно изпълнение от ***, *** ищецът бил уведомен, че задължението му
възлиза на сумата от 1863.30 лв., от които 1415 лв. неолихвяеми вземания, 150 лв. разноски
по изпълнителното дело, 298.30 лв. такси по Тарифата за ***. Приложимата давност била 5-
годишна. Уточнено е, че задълженията по посочените изпълнителни листове са станали
дължими от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който са приключили посочените
дела, съответно 16.11.2015г., 16.06.2016г., 14.06.2016г., изискуеми от 01.01. на годината,
следваща годината на влизане в сила на акта. С уточняваща молба е посочено, че надлежен
ответник е Национална бюро за правна помощ – уточнява се, че се прави искане да се
признае, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лв. по НОХД № 6951/2015г. на
ПРС, 350 лв. по НОХД № 3002/2016г. на ПРС, 550 лв. по НОХД № 6563/2015г. на ПРС.
Уточнено е изрично, че извън предмета на иска са сумите от 150 лв. разноски по
изпълнителното дело и 298.30 лв. такси по Тарифата за ***. Направено е искане за
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи
1
задължението – посочените суми, като погасени по давност. Претендирани са разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Национално бюро за правна
помощ, със становище за недопустимост на предявените искове. Посочено е, че
правомощието за събиране на процесните вземания принадлежи на НАП, а бюрото нямало
правомощие да прецени дали да предприеме или не действия за събиране на вземането. Ако
не се възприеме това становище, се прави искане за отхвърляне на предявените искове.
Вземанията не били погасени по давност. Давността била прекъсната с образуване на
изпълнително дело № *** по описа на ***, рег.№ ***. Оспорва се, че началната дата на
давността била влизането в сила на съответните съдебни актове. Давността започвала да
тече от момента на влизане в сила на определенията, с които били присъдени сумите за
разноски за правна помощ в полза на НБПП. Съдържа се и позоваване на чл.3, ал.1, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020г. Давностният срок бил спрял за периода 13.03.2020г. до 21.05.2020г.,
поради което давността се удължавала с този период. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена покана за доброволно изпълнение, изх.№ ***г. до А. Н. З. по
изпълнително дело № *** по описа на ***.
Представени са изпълнителен лист № ***г. по НОХД № 3002/2016г., по силата на който А.
Н. З. е осъден да заплати на НБПП сумата от 350 лв. разноски за възнаграждение за правна
помощ в полза на НБПП, както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт; изпълнителен лист № ***г. по НОХД № 6563/2015г., по
силата на който А. Н. З. е осъден да заплати сумата от 550 лв. разноски за възнаграждение за
правна помощ в полза на НБПП, както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт; изпълнителен лист № ***г. по НОХД № 6951/2015г.
по описа на Районен съд Пловдив, по силата на който е осъден А. Н. З. да заплати сумата от
500 лв. разноски за възнаграждение за правна помощ в полза на НБПП, както и сумата от 5
лв. за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Неоснователно е наведеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на
предявените искове. Същите са предявени против надлежна страна. Вземанията, присъдени
в полза на Националното бюро за правна помощ представляват частни държавни вземания и
се събират от Националната агенция за приходите, въз основа на издаден от съда
изпълнителен лист. Националната агенция за приходите има качеството на процесуален
субституент на взискателя в изпълнителното производство, като носител на вземането
продължава да е Националното бюро за правна помощ, в чиято полза е издадено
изпълнителното основание. Поради това исковете подлежат на разглеждане по същество.
При събрания по делото доказателствен материал обаче исковете не са доказани, поради
2
което и следва да бъдат отхвърлени. С доклада по делото съдът е разпределил
доказателствената тежест, като на ищцовата страна е указано да докаже, че са издадени
изпълнителни листове за процесните суми, че за принудително изпълнение на тези вземания
е образувано изпълнително производство, както и твърдените от него положителни факти –
правопогасяващото си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност.
С определението е изискано изпълнително дело № *** по описа на ***, като полученото от
*** по делото писмо за изискване внасянето на такса за изготвяне на копие от делото е
съобщено на ищцовата страна, чрез пълномощника й на дата 29.08.2022г. В проведеното на
04.10.2022г. съдебно заседание и доколкото изпълнителното дело не е било постъпило съдът
е дал възможност на ищцовата страна да заяви дали поддържа искането си за изискването
му, респ. ако го поддържа да предприеме съответни действия по внасяне на дължимата
такса. С молба от 18.10.2022г. от пълномощника на ищеца е заявено, че искането се
поддържа. В съдебно заседание на 21.11.2022г. и доколкото и към този процесуален момент
изпълнителното дело не е било постъпило, съдът е дал последна възможност на страната
най-късно до дата на следващо съдебно заседание да предприеме съответни действия по
внасяне на таксата с цел своевременно получаване на изпълнителното дело, за което
страната е уведомена със съобщение, получено на 05.12.2022г. В последното съдебно
заседание от 10.01.2023г. и при редовно уведомяване на страните, както и при липса на
данни за предприети действия, съдът е дал ход на устните състезания. Изпълнителното дело
е постъпило в съда на 16.01.2023г., като липсват основания за отмяна хода на устните
състезания по делото, за приобщаването му като част от доказателствата. Поради това и при
разпределената доказателствена тежест съдът намира, че исковете са недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. З., ЕГН ********** от *** против Национално бюро за
правна помощ, гр.София, ул. „Развигор“ № 1 искове за признаване за установена
недължимостта на сумата от 350 лв. разноски за възнаграждение за правна помощ в полза на
НБПП по изпълнителен лист № ***г. по НОХД № 3002/2016г. по описа на Районен съд
Пловдив; сумата от 550 лв. разноски за възнаграждение за правна помощ в полза на НБПП
по изпълнителен лист № ***г. по НОХД № 6563/2015г., сумата от 500 лв. разноски за
възнаграждение за правна помощ в полза на НБПП по изпълнителен лист № ***г. по НОХД
№ 6951/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, поради погасяване по давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3