№ 405
гр. Перник, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720100430 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“
ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул.“Средец“ № 11, представлявано от
управителя инж. Борислав Иванов, чрез адвокат М. М. срещу Н.П.Н., ЕГН
**********, *****************.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува
облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и
отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим
имот, находящ се в ***************** е водоснабден. Посочва, че
ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната
питейна вода и на отведените канални такива от момента на
присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с
абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период
ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота
водоснабдителни и канализационни услуги. Изяснява се, че от своя страна
потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
1
дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за
забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Претендират се разноски.
При изложените твърдения се иска осъждане на ответната страна да
заплати на ищцовото дружество сумата от 4945,32 лева - главница,
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 10.11.2020 година до 20.12.2023 година до
водоснабден имот, находящ се в *****************, за абонатен № *****,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 25.01.2024 година до окончателното плащане на
вземането и сумата от 730,96 лева, представляваща законната лихва за забава
на месечните плащания за периода от 25.02.2021 година до 24.01.2023 година.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който исковете се оспорват по основание е размер. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между страните, както и действието на
общите условия спрямо ищеца. Оспорва се размерът на претендираното
вземане, като се твърди некоректност в отчитането и формирането на
задължението. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към
процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи,
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата
получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
2
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/вещно право
на ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като доказателство по делото/, за
които не се спори, че са влезли в законна сила.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва
исковете по основание с твърдението за липсата на облигационно
правоотношение между страните през разглеждания период, както и по
размер със съображения относно отчитането и изчисляването размера на
задължението. По същество не се оспорва фактът на реална доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на канални води за исковия период.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че за
ползването на услугите от ответника на посочения адрес е създадена отделна
партида с абонатен № ***** в счетоводните регистри на доставчика – ищец,
на името на Н.П.Н.. За посоченият период са издадени 23 броя фактури, като
в сроковете, установени от Общите условия на ВиК - ООД и към момента
длъжникът не е извършил плащане на дължимите суми.
Ето защо съдът намира, че за процесния период между ищеца и
ответника като титуляр на вещно право на ползване е възникнала и
съществувала валидна облигационна връзка, регулирана от публично
известни общи условия, съответно – ответникът е материално легитимиран по
настоящата претенция.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/2004 г. за сгради – етажна собственост,
изразходваната вода се отчита по общия водомер на водопроводното
отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между
потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в
разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. По силата на чл. 11,
ал. 5 от цитираната наредба доставката, монтажът, проверката, поддържането
и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
От заключението на кредитираната от настоящия състав като
компетентно изготвена съдебно-счетоводна експертиза – приета по делото
като неоспорена от страните, се установява, че за процесния абонатен номер
№ *****, на името на ответницата за процесния период са отчетени общо
2381 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода, като отчитането
на консумираната питейна вода за процесния имот е извършвано на база
3
показания на водомер. За същите са издадени общо 23 броя фактури на обща
стойност 4214.32 лева, като до момента на проверката по това задължение
няма погасявания.
Неоснователни са възраженията на ответната страна относно начина на
отчитането и изчислението на количеството изразходвана вода предвид
възражението в с.з., че водомерът е негоден да отчита, тъй като имал „срок на
годност 5 години“.
Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/14.09.2004 г. периодичните проверки
на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
изразходваното количество вода в сгради – етажна собственост, се извършват
през 10 години. Резултатите от проверката се удостоверяват със знаци по реда
на Наредбата за средства за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол.
При така установената фактология съдът намира, че за исковия период
ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка и
пречистване до процесния имот на питейна вода на посочената по – горе
парична равностойност, за които няма данни и твърдения да са платени от
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите
условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на
издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването й.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на сторените разноски, съгл.своевременно и надлежно представен
списък по чл.80 от ГПК, претендирани в общ размер на сумата от 797.81 лева
(197,81 лева – платена държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице и 400
лева – адвокатско възнаграждение).
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********, ***************** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 на осн. чл.
198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 4945,32 лева - главница,
4
представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 10.11.2020 година до 20.12.2023 година до
водоснабден имот, находящ се в *****************, за абонатен № *****,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 25.01.2024 година до окончателното плащане на
вземането и сумата от 730,96 лева, представляваща законната лихва за забава
на месечните плащания за периода от 25.02.2021 година до 24.01.2023 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.П.Н. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД сумата от 797.81 лева -
разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5