№ 20854
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110110805 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата С. Л. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: **** като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответницата не е
сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 200,96 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 33,11 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г., 23,57 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., 5,29 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 15.11.2020 г. до 02.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2023 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 60192/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.11.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Л. П. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете при твърдението, че е заплатила в цялост исковите суми още преди
да бъде уведомена за делото, позовавайки се на представена от нея квитанции за плащане. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Моли да не се
1
назначават исканите експертизи. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за нея е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Следователно, първият измежду юридическите факти, включени във фактическия
състав на процесните главни вземания за цена на топлинна енергия за битови нужди и цена
на услуга за дялово разпределение, подлежащи на пълно и главно доказване от ищеца, е
наличието на облигационно правоотношение с твърдяния предмет между него и
ответницата.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до 17.07.2012
г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на топлинна
енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Именно
това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. В
случая, за установяване на качеството потребител на топлинна енергия по отношение на
ответницата ищецът се позовава на представения в заверен препис нотариален акт за
2
собственост на основание давностно владение № 105, том IX, нот. дело № 1505/23.08.2023 г.
(л. 15-16 от делото), с който на основание постановление от 23.08.2023 г., издадено въз
основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК, С. Л. П. е призната за
собственик на основание давностно владение на апартамент № 79, находящ се в ****, заедно
с избено помещение № 18 и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, като с оглед представеното удостоверение с изх. № БК-30-
61/1/12.06.2012 г. на Столична община, р-н „Люлин“, съдът приема, че същият е идентичен с
този, за който се отнасят исковите претенции за неплатена цена на топлинна енергия и цена
на услуга за дялово разпределение. С констативния нотариален акт се установява право на
собственост върху недвижим имот, като удостоверяването става в безспорно охранително
производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален
акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото
на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Ето защо, съдът приема,
че принципно представеният нотариален акт от 23.08.2023 г. представлява годно придобивно
основание, което легитимира ответницата П. като собственик на процесния апартамент №
79, но прави впечатление, че същият е съставен след периода, за който се отнасят исковите
претенции – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което само въз основа на него не може
да се направи извод, че това е било така включително и в рамките на исковия период. Точно
обратното, с оглед данните, удостоверени в представените 2 броя съобщения към фактура №
**********/31.07.2021 г. и № **********/31.07.2022 г. (л. 23-26 от делото), както и
представените от „*** изравнителни сметки и протоколи за отчет (л. 87-91 от делото), в
рамките на исковия период като титуляр на партида с аб. № 152185 е било вписано името на
трето за спора лице – ****, а не името на ответницата П., поради което не съществува дори
индиция, че тя се е намирала във фактическа и/или правна връзка с имота, за който се
отнасят исковите суми. Нещо повече, липсва нейн подпис и върху списъка към протокола от
ОС на ЕС от 15.07.2003 г. (л. 22 от делото), поради което такъв извод не може да се направи
включително и въз основа на него, като представеното писмо с изх. № РЖ-17-ТД26-
816/1/09.06.2017 г. на Столична община, р-н „Люлин“ (л. 17 от делото) също не способства
за направата на такъв, тъй като в него единствено е удостоверено, че няма данни имотът да е
общинска собственост. В допълнение следва да се отбележи, че в открито съдебно заседание
на 07.11.2024 г. (л. 121 от делото) процесуалният представител на ищеца – юрк. Георгиева
изрично е заявила, че качеството потребител на топлинна енергия произтича от факта, че
ответницата е била собственик на процесния имот в рамките на исковия период, без обаче
въз основа на доказателствата по делото да може да се направи извод, че това е било така.
Действително, само по себе си твърдението на П. за извършено плащане на процесните
вземания може да се тълкува като конклудентно признание в тази насока, но то остава
неподкрепено от други ангажирани по делото доказателствени източници, каквото е
изискването на чл. 175 ГПК. Изрично в посочената разпоредба се предвижда, че
направеното от страната признание на факт следва да се преценява с оглед на всички
обстоятелства по делото, а в същото време от страна на *** не са ангажирани доказателства,
установяващи, че в рамките на исковия период тя е била собственик на процесния
апартамент № 79, или, че е била носител на ограничено вещно право на ползване върху него,
в случай, че се твърдеше наличието на такова. Действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва качеството потребител на топлинна
енергия единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, като никое измежду двете не е установено по делото, а в тежест на ищеца е било
да установи този факт при условията на пълно и главно доказване, което той не е сторил,
поради което следва да понесе последиците от недоказването на това правнорелевантно
обстоятелство в процеса – арг. чл. 154 ГПК. Недоказването на качеството потребител на
топлинна енергия обуславя извод, че посоченото лице не се явява материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените срещу него искове за стойност на неплатена
3
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, поради което същите са неоснователни и
подлежат на отхвърляне само на това основание.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на 33,11 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 02.10.2023 г., както и в размер на 5,29 лв. за периода от 15.11.2020 г. до
02.10.2023 г.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
– цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. А. следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
исковото производство. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***
срещу С. Л. П., ЕГН ********** и адрес: ***, установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: 200,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****
33,11 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г., 23,57 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 5,29 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 02.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2023 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 60192/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.11.2023 г
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** да заплати в полза
на адв. С. А. А. от САК с ЛНЧ ********** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4