Решение по адм. дело №485/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Г. С. В. от [населено място] против Ревизионен акт (РА) № Р-1600132004578-091-001/19.01.2024г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП - Пловдив в частта, в която е потвърден с Решение № 141/04.04.2024 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността му за задълженията на „БТК-Трейдинг“ ЕООД в общ размер на главницата формирана от задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) - 51 396,25 лв. и лихви - 22 080,71 лв. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на административния акт. Изложени са твърдения за недоказаност от страна на приходните органи на виновното поведение на В., респ. неправилно приложение на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Жалбоподателят сочи, че не са налице негови действия като управител в търговско дружество, които да са довели до намаляване имуществото на данъчно задължено лице, като в подкрепа на твърдението си твърди, че същият не е подписвал дружествени документи и не е автор на декларациите по чл. 125 ЗДДС и чл. 92 ЗКПО. Намира подходът на приходните органи за презумптивен и моли съда да отмени РА. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспорваният акт е законосъобразен, а жалбата - неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, прие за установено следното:

Обжалваният ревизионен акт е издаден след извършена ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001323004578-020-001/01.08.2023 г., издадена от З. Д. В. на длъжност началник на сектор Смолян при ТД на НАП Пловдив, оправомощена със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП Пловдив. В законоустановения срок е съставен ревизионен доклад, срещу който не е депозирано писмено възражение. В резултат на което е издаден РА - връчен по електронен път на жалбоподателя на 19.01.2024 г. Същият е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, който го е потвърдил частично с Решение № 141/04.04.2024 г.

Жалбата до съда е подадена в преклузивния срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК, чрез директора на дирекция „ОДОП“, което обосновава извод за нейната процесуална допустимост.

Предмет на съдебен контрол е издадният РА, в частта с която е потвърден с решение на директора на дирекция „ОДОП“, с който са установени задължения на Г. В., в качеството му на управител на „БТК-Трейдинг“ ЕООД и е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК.

При извършена ревизия на „БТК-Трейдинг“ ЕООД е установено, че от дружеството не са отчетени приходи от продажба на стоки чрез куриерски дружества, като по този начин са укрити корпоративен данък и ДДС. Освен това е установено, че за ревизирания период дружеството е декларирало вътреобщностни доставки на стоки (ВОД) към дружество EDS SPORTSTRAD1NG LTD - Великобритания, с ДДС номер GB264329105 (невалиден), на обща стойност 18 345,35 лв. С РА е констатирано, че от една страна е деклариран ВОД към нерегистрирано по ДДС лице на територията на страна членка на ЕС, с което са нарушени разпоредбите на чл. 7 от ЗДДС и от друга страна от „БТК - ТРЕЙДИНГ" ЕООД не са представени необходимите доказателства за доказване на ВОД, визирани в чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). На основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 7 от ЗДДС на дружеството е начислен ДДС в размер на 20 % върху цитираната по-горе данъчна основа, т.е. допълнително начислен ДДС 3 669,07 лв. Във връзка с установени обстоятелства по чл. 122, чл. 1. т. 2. от ДОПК и след анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. и данъчна основа на извършените доставки, по които регистрираното лице е изпълнител, формирана от отчетените облагаеми доставки по справки-декларации (СД) по ЗДДС и неотчетените приходи. На основание чл. 86. ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 82 от ЗДДС, в резултат на извършения анализ по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа, за която се дължи допълнително ДДС. РА, издаден на „БТК-трейдинг“ ЕООД не е обжалван и е влязъл в сила към датата на възлагане на ревизионното производство за отговорност по чл. 19 от ДОПК на Г. С. В.. Касателно дали последното производство се е развило при условията на установена неплатежоспособност органите по приходите са посочили, че за обезпечаване на публичните задължения, на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0000082/17.01.2022 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-139-0000803/11.04.2022 г. От „Юробанк И Еф Джи България“ АД е получен отговор, че сметките на дружеството първоначално са блокирани, а в следващ отговор банката уведомява публичния изпълнител, че сметките на дружеството са закрити поради липса на активност 24 месеца или повече и липса на авоар.

Изготвена е справка за проучено имуществено състояние на „БТК–Трейдинг“ ЕООД, в което е посочено, че същото не притежава имущество, което да послужи за обезпечение и реализация. От публичен изпълнител е извършено категоризиране на задълженото лице, като е посочено, че на база събраните доказателства, както и въз основа на всички факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране, дългът е „Трудно събираем“, но производството по принудително изпълнение не е прекратено.

Установено е, че В. е едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството от регистрацията 29.06.2017 г. до 25.02.2021 г., когато РЛ прехвърля 100% от дяловете си на Е. Н. Л.. Констатирано е, че на 15.02.2021 г. е продаден и единственият автомобил, собственост на дружеството – „Ситроен Берлинго". Посочено е още, че В. умишлено не е отчел всички приходи от продажба на стоки и неправомерно е декларират ВОД към нерегистрирано по ДДС лице във Великобритания. За да ангажират отговорността на лицето ревизиращите органи са приели, че същото е укрило известни му факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред приходната администрация и за които е знаело. Отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК на РЛ е ангажирана затова, че с подадени справки-декларации по ЗДДС за всички отчетни периоди от м.01.2019 г. до м.11.2020 г. са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне, както и е укрит корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. финансови години, като за последната изобщо не е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 ЗКПО.

В решението директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП е приел за доказано наличието на кумулативните предпоставки в чл. 19, ал. 1 ДОПК и е потвърдил РА в тази част. В останалата част РА издаден на Г. С. В., касателно определената отговорност за задълженията на „БТК – Трейдинг“ ЕООД за установените задължения за глоби, санкции и наказателни постановления в размер на 5 200 лв. е отменен като незаконосъобразен, предвид което в тази част РА не е предмет на съдебен контрол.

В хода на административното и съдебното производство ревизираният субект (настоящ жалбоподател) излага твърдения, че не той е лицето, осъществявало действия свързани управление на дружеството, а лицето Е. Д. С., който според В. е скрит собственик на „БТК – Трейдинг“ ЕООД. Последният по данни на В. се намира в Англия и поради тази причина се е съгласил да стане управител на дружеството, което иначе се ръководи от Е. С.. За установяване горните твърдения са ангажирани доказателства, като в съдебното производство са допуснати и разпитани свидетели и е назначена съдебно-почеркова (графологична) експертиза. Вещото лице е установило, че подписи на ревизирания В. са налични единствено върху Заявление за подаване на ГФО за 2018 г. и Декларация № 12208635/23.02.2018 г. и Пълномощно с рег. № 6085/2018 г. налични в данъчното досие на дружеството в НАП. Останалите изследвани документи са подписани или от Е. Д. С., или от различно от последния лице, но не и от В..

Свидетелят Г., след като е предупреден за отговорността която носи по чл. 290 НК в съдебно заседание е посочил, че е работил в „БТК Трейдинг“ ЕООД през 2019 г., за около 4-5 месеца като продавач-консултант и онлайн търговия в рибарски магазин. Посочил е местонахождението на магазина, както и собствено име (И.) на лице, което го е обучило, както и че собственикът на име Е. е в Англия. Допълнил е, че продажбите в повечето случаи са осъществявани по интернет, като магазинът също е работил, но рядко е имало клиенти. Свидетелят е отбелязал, че е виждал В. два, три пъти в магазина, сочи че не е знаел, че В. е управител на фирмата. Според свидетелят, В. е фигурирал като МОЛ на табелата, но собственикът бил в Англия, на когото се отчитал с ежедневно фотографиране на оборотите.

Вторият свидетел по делото П. Г., представляващ „Г. и синове“ ООД, от което дружество договорено техническо обслужване на касови апарати на „БТК-Трейдинг“ ЕООД, в съдебно заседание посочва, че познава жалбоподателя от два месеца във връзка с предоставяне на информацията. Посочва, че през 2019 г. е продал на „БТК-Трейдинг“ ЕООД касов апарат на лице с име Е., издал е фактура и е подписан договор. Отбелязва, че лицето му е платило сумите, като последната фактура (от 2021 г.) не е платена. Сочи, че периода 2019-2021 г., не се е срещал и контактувал с жалбоподателя, същият не е плащал никакви суми.

По делото са представени и договори, сключени с „Г. и синове“ ООД и фактури, подписите върху които в частта възложител, респ. получател, графологът не е могъл да индивидуализира с оглед отбелязването върху договорите със знак „s“, а с оглед липсата на положен подпис върху издадените фактури същите не са били предмет на изследване по допълнителната задача към графолога.

Третият допуснат по делото свидетел П. П., в своите показания е посочил, че е потърсен в качеството му на адвокат във връзка с прехвърляне на дружествени дялове. Свидетелят е посочил, че Е. е човекът, който го е потърси за промяна в дружеството. Комуникирал е с него по „Вайбър“ Е.. Изложил е съмнение дали жалбоподателят е бил купувачът на дружествените дялове, които тогава са прехвърлени изцяло.

По делото са събрани доказателства с данни за информация, подавана от лица по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. извършващи продажба на стоки/услуги чрез електронен магазин, видно от които за контакт е посочен електронен адрес за кореспондениция с електронен магазин – всичко за риболова [електронна поща] и седалище и адрес за кореспонденция идентичен с този на дружество „БТК-Трейдинг“ ЕООД и собственик на домейна „БТК-Трейдинг“ ЕООД.

Данните за извършените ВОД са с дружество с управител Р. С., с която Е. С. е бил в брак.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, показанията на свидетелите, заключението по СПГЕ във връзка с релевираните в жалбата упреци, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения ревизионен акт, намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 ДОПК, и съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в т. ч. и водещи до ограничаване правото на защита на ревизираното лице, доколкото то е разполагало с възможност да представя доказателства и да дава обяснения в хода на ревизията и след това пред горестоящия административен орган, включително и в производството по обжалване на РА пред съда.

Настоящият състав намира РА е издаден в противоречие с материалния закон.

В чл. 19, ал. 1 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК /главен длъжник/ и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки.

В хипотезата на ал. 1 на чл. 19 ДОПК отговорността се ангажира, когато управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или пред публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК" /така вж. ТР по т. д. № 7/2019 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС/.

Фактическият състав за ангажиране отговорността на трето лице по чл. 19, ал. 1 ДОПК включва следните кумулативни предпоставки:

1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;

2. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител;

3. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски и

4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

По аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на установяване и доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК фактически състав, е на органите на приходната администрация, за което на ответника са дадени съответните указания с определение от 25.04.2024 г. по настоящото дело.

В случая такова главно доказване на всички елементи от фактическия състав не е проведено.

В процесния случай не се спори между страните по делото, че В. е бил управител на „БТК-Трейдинг“ ЕООД, което съставлява първият елемент от отговорността, визирана в чл. 19, ал. 1 ДОПК. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Съставомерното поведение по чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да допуска настъпването им.

Основанието за възникване на отговорността на третото физическо лице по този текст е различно от основанието за възникване на задълженията на юридическото лице, които не са събрани.

Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода — данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе ДДС-то в държавния бюджет в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период.

Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и ал. 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Следователно от събраните по делото доказателства не се установява задълженото лице В. да е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, както и причинно-следствена връзка между токова укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения на дружеството.

Преди всичко следва да се посочи, че отговорността на чл. 19, ал. 1 ДОПК се отнася до укриване на факти и обстоятелства, свързани със събирането на задълженията на юридическото лице, а не с тяхното установяване. В конкретния случай такова поведение на В. не се установява от доказателствата по делото. Твърденията на органите по приходите се опровергава и от събраните в хода на съдебното производство доказателства (гласни и писмени), че ревизираното лице не е подписвало дружествени документи, осъществената комуникация е водена с Е. С., който видно от данните по делото е бил в брак с управителя на чуждестранното дружество, към което са осъществявани ВОД. От констативната част на ревизионния акт е видно, че като форма укриване на факти и обстоятелства по смисъла на закона е посочено обстоятелството, че отговорността на жалбоподателят е ангажирана за подавани Справки-декларации по ЗДДС и декларации по чл. 92 ЗКПО. С оглед на фактите и обстоятелствата по делото, не може да бъде приета тезата на ответника, че с подаването на посочените в РД справки-декларации и декларации е налице посоченото укриване. Нито в РД, нито в РА е посочено какви точно факти и обстоятелства е укрил ревизираният субект с подадените декларации.

Според непротиворечивата съдебна практика, за да има укриване и да е налице този законоустановен елемент за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК, следва да бъде доказан умисъл от страна на ревизираното лице. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т. е. твърдяното поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, което в случая е недоказано. В случая субективната страна на деянието не е установена с допустимите доказателствени средства. В РА се твърди, че жалбоподателят е декларирал факти и обстоятелства, за които е знаел, че са неверни, но не е посочено какви са те и доказателства в тази връзка не са ангажирани.

От друга страна, подаването на декларации с неверни данни с цел намаляване на дължимия за внасяне данък или неправомерно ползване на данъчен кредит, е релевантно за установяване задълженията на дружеството. Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им.

Върховен административен съд в решение по адм. д. № 2681/2025 г. в приел, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО с неверни данни за получени облагаеми доставки и реализирани приходи от продажби от дружеството представлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите. В този смисъл проява на укриване на факти е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Макар това да е така, фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва и причинна връзка между това укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В случая неправилно е прието от административния съд, че органите по приходите са доказали, че невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения на дружеството се дължи именно на неверните данни в подадените декларации. Не може да бъде споделена тезата на приходната администрация, че причинно-следствена връзка е налице защото, ако дружеството беше декларирало точно задълженията си и не ги беше внесло, въз основа на декларациите, които са изпълнително основание, своевременно е щяло да бъде образувано изпълнително дело и тези задължения е можело да бъдат събрани. За да бъде ангажирана отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо да е налице пряка причинна връзка между неговите действия и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице, а не хипотетична такава.

От изложеното следва и че не могат да установят причинно-следствената връзка между твърдените укрити факти и обстоятелства при декларирането и невъзможността за събиране на установените данъчни задължения на дружеството. В случая не е доказано, че поведението на управителя е единствената причина за невъзможността на бъдат събрани задължения за данъци, още повече с оглед установеното и посредством СПГЕ, че В. не е автор на болшинството от подписаните дружествени документи.

Изцяло в този смисъл е и практиката на ВАС по сходни дела, изразена решение № 3628 от 07.04.2025 г. по адм. д. № 1635/2025 г. на ВАС, първо отделение с докладчик съдия Димитър Първанов; решение № 2422 от 29.02.2024 г. по адм. д. № 9686/2023 г. на ВАС, първо отделение с докладчик съдия Камелия Стоянова; решение № 1347 от 07.02.2023 г. по адм. д. № 7831/2021 г. на ВАС, осмо отделение, с докладчик Василка Шаламанова; решение № 14533 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2020 г. докладчик съдия Йордан Константинов; решение № 6250 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2020 г. докладчик съдия Милена Златкова; решение № 3776 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2019 г. докладчик съдия Милена Златкова; Решение № 1941 от 21.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2021 г., I о., докладчик съдия Петя Желева; Решение № 8311 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14694/2017 г. докладчик съдия Емилия Миткова; Решение № 5803 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2019 г. докладчик съдия докладчик съдия Милена Златкова; Решение № 6250 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2020 г.

Предприетите от оспорващия действия, свързани с прехвърляне на дружествените дялове, с което също е обоснован коментирания елемент от отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК в РА, не могат да установят причинно-следствената връзка между твърдяните укрити факти и обстоятелства при декларирането на ДДС и КД и невъзможността за събиране на установените данъчни задължения на дружеството. В случая не е доказано, че поведението на управителя е единствената причина за невъзможността на бъдат събрани задължения за данъци и осигурителни вноски, като допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че към датата на издаване на РА на юридическото лице, същото не е представлявано и управлявано от В.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не са налице втората, третата и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността на управителя. Не е реализиран данъчният фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което не може да се реализира отговорността на ревизираното лице. Както беше посочено в настоящия случай, в тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като основание за реализиране на отговорност. В този смисъл решение № 10929 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5156/2019 г., осмо отделение с докладчик съдия Емилия Иванова.

По изложените съображения, не е установена кумулацията от предпоставки за ангажиране отговорността по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК, жалбата е основателна, а РА в частта потвърдена с решение на ДД „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото и заявеното от жалбоподателя искане, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващия разноски по делото в общ размер на 6 730 лв., както следва: 10 лв. – платена държавна такса; 550 лв. - платен депозит за вещо лице по СГЕ; 170 лв. – депозит за свидетели и 6 000 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съгласно два договора за правна защита и съдействие, общият размер по които е в размер определен по чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа във връзка с материалния интерес по делото.

Водим от гореизложеното, Административен съд Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-1600132004578-091-001/19.01.2024г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП - Пловдив в частта, в която е потвърден с Решение № 141/04.04.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Г. С. В. [ЕГН], разноски по делото в размер на 6 730 (шест хиляди седемстотин и тридесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.