№ 495/04.11.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 299 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от К.Ц.К. ***, „..срещу заповед № 800/19.12.2019 г. на кмета на община Бойчиновци, с която, на основание чл. 225а от ЗУТ, е наредено да премахна строеж „Ограда“, находящ се в У ПИ 1-76. кв. 4 по действащия подробен устройствен план на с. К*** . общ. Бойчиновци, обл. Монтана.
Оспорващата страна поддържа доводи, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон, както и в противоречие на целта па закона.
Иска се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
Кметът на
община Бойчиновци не изразява становище
по жалбата.
Жалбата е
подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, включително
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, намери
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната
заповед № 800/19.12.2019 г. на кмета на община Бойчиновци, съобразно
предоставените му правомощия по силата на нормата на чл.225а,ал.1 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж:“Ограда“, изпълнен в УПИ І-76, кв.4
по плана на с.К*** , общ.Бойчиновци, с извършител К.Ц.К.. Заповедта е съобщена
на жалбоподателката чрез нотариус Бисерка Петрова-вписана под № 599 на
Нотариална камара на Република България,
посредством нотариално заверена нотариална покана от кмета на община
Бойчиновци, връчена на жалбоподателката на 29.06.2020 г. /видно от разписка за
връчване на л.23 от делото/, жалбата е
депозирана директно пред съда на 13.07.2020 г., т.е. в 14-дневния срок по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, същата е подадена от адресата и се явява допустима за
разглеждане. Разгледана по същество се явява и основателна.
Установено е от административната
преписка, че процесният обект, „Ограда“ се намира в УПИ І-76, кв.4 по плана на с.К*** , общ.Бойчиновци
е собственост на К.Ц.К., съгласно
нотариален акт №14, т.ІІІ, дело № 138/2012 г.на помощник-нотариус Диана Ценкова
при нотариус Валерия Тодорова, с район на действие района на РС Монтана. С
констативен акт № 4/27.11.2018 г. на длъжностни лица по контрол на
строителството при община Бойчиновци е установено, че оградата, „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ, чийто собственик е жалбоподателката е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ, като изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение
на чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Което е послужило като основание за образуване на
административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването му. Актът
е съставен в отсъствие на собственичката
на строежа и е подписан от двама свидетели/л.9-10 от делото/, с указание за
възражение в 7 -дневен срок. Срещу акта е подадено възражение/л.12-13 от делото/,
в което не се сочат конкретни доказателства относно строежа, а се изтъква
обстоятелството, че имотът е закупен през 2012 г., като оградата е съществувала и същата само е
била ремонтирана. С оспорената в настоящето производство заповед № 800/19.12.2019
г. на кмета на община Бойчиновци, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж:
“Ограда“, изпълнен в УПИ І-76, кв.4 по плана на с.К*** , общ.Бойчиновци, от
собственика К.Ц.К., без строителни книжа в нарушение на чл.148,
ал.1 ЗУТ. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
доказателствата по делото и не е спорна между страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на настоящето производство
е заповед № 800/19.12.2019 г. на кмета на община Бойчиновци, с което е наредено
на жалбоподателката, като собственик да премахне незаконен строеж: “Ограда“,
изпълнен в УПИ І-76, кв.4 по плана на с.К*** , общ.Бойчиновци, извършен без строителни книжа, относно нейната
законосъобразност.
При служебна проверка за законосъобразността
на заповедта на основание чл.168 от АПК на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, съдът намира следното: Заповедта е издадена от компетентен орган – кмета
на община Бойчиновци, при спазване нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Същата е и
мотивирана, посочени са в нея фактическите и правни основания за издаването й,
в съответствие с нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, приложима с оглед
препращащата разпоредба на чл.228 от ЗУТ. Като правно основание за издаване на
административния акт е посочена нормата на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Съгласно тази
норма, релевантните факти за издаването на заповед за премахване на незаконен
строеж, се съдържат в чл. 225, ал.2 ,т.2 от ЗУТ и се свеждат до установяване на
следните факти: 1. да е налице строеж; 2. строежът да е без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия казус тези
релевантни факти са налице. Спазена е формално и процедурата по издаване на
заповедта, издаден е констативен акт по
чл.225а, ал.2 от ЗУТ от длъжностни лица по контрол на строителството при община
Бойчиновци, определен е собственика на строежа, съобщен му е констативния акт и
му е предоставена възможност да подаде възражение, от което тя се е възползвала, но не
е прието от административния орган за основателно, като производството е
финализирано с издаване на заповед за премахване по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
За изясняване на всички факти,
касаещи съответствието на заповедта с материалния закон, е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж.Б., неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и
обективно дадено. Съгласно констатациите на вещото лице, които съдът кредитира
като безпристрастни и компетентни, касае се за строеж, но заповед за премахване на незаконен строеж е следвало да
се издаде само след като съответните
органи са изследвали и възможността за търпимост, а съгласно заключението
разпоредбата на § 127. ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ се отнася за процесния обект,
като същият се квалифицира като „.търпим строеж“. От вида на оградата към
момента на огледа, а именно експлоатационния срок, овехтяване на използваните
материали, наличие на пукнатини и фуги запълнени с вароциментов разтвор, е
направен извод, че състоянието напълно съответства на твърдения период на
построяване, а именно - края на 1998 - началото на 1999 година.
От
изложеното до тук се установява безспорно, че
в административното производство са допуснати съществени нарушения, административният
орган не е сторил необходимото в производството, поради което не е ясна и не е
безспорно установена годината на изграждане на въпросната ограда. Въобще няма
данни и доказателства кога е изградена,
единствено в съдебното производство се установява от свидетелските показания и
заключението на вещото лице, че същата е изградена през 1998-1999 г. Същото е и
съгласно заключението на вещото лице, „..от огледа на място, и от приложените
към делото документи може да се приеме, че това е годината на изграждане..“.
Строежът като такъв е търпим съгласно
разпоредбата на§ 127. ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ „Строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими.“
При този разбор на доказателствата,
като и от приетото и неоспорено заключение на вещото лице, се налага изводът,
че поради допуснати съществени нарушения в административното производство, административният орган е постановил един незаконосъобразен, необоснован
административен акт. Неизяснен, спорен в настоящото производство остава
въпросът относно годината на извършване на процесния строеж„ ограда“, и съответно до приложимостта на правилата,
установени в §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ и в §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ. Като не е
предприел необходимите действия и събрал необходимите доказателства за
изясняване на този спорен и важен за
производството въпрос, административният орган е постановил един
незаконосъобразен, необоснован административен акт, който следва да бъде
отменен.
При този изход на делото и с оглед
направеното от пълномощника на
жалбопадателката своевременно искане за разноски и приложен по делото договор за правна защита и съдействие и възнаграждение
за вещо лице, на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден
да ги заплати. Адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 Закона за
адвокатурата, в размер на 900 лева, определено
в минимален размер, съгласно чл.8, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, разноски за държавна такса 10 лева и депозит за
съдебно-техническа експертиза 200 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, ІV-ти състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 800/19.12.2019 г. на кмета на община Бойчиновци, с която, на основание чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Ограда“, находящ се в У ПИ 1-76. кв. 4 по действащия подробен устройствен план на с. К*** . общ. Бойчиновци, обл. Монтана от К.Ц.К..***, от бюджета да заплати на К.Ц.К. ***, направените в производството разноски в размер на 210/двеста и десет/ лева.
Осъжда община Бойчиновци, от бюджета да заплати на адв. Л.А. ***, партер, офис 11, като пълномощник и процесуален представител на К.Ц.К. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 900/деветстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните съгласно чл. 138, ал. 1 АПК.
Административен съдия: