Р Е
Ш Е Н
И Е № 626
гр.Сливен, 31.05.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3519
по описа за 2015г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за допускане, респ.
извършване на съдебна делба на съсобствени недвижими
имоти - с правно основание чл.34 ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл ГПК.
Ищецът твърди, че с ответницата
били бивши съпрузи и брака им бил прекратен с Решение № 1225/22.12.2008г., постановено по
гр. д. № 4040/2008 г. по описа на СлРС, влязло в сила на 22.12.2008г. Сочи, че
през време на брака в режим на СИО страните придобили на 15.02.1996г. с договор
по НДИ жилище -апартамент № 12. ет.4, находящо се в гр.Сливен ж.к. Ст.Заимов,
бл.92, вх. "В", с площ 64.84 кв.м. с идентификатор 67338.652.57.3.12,
при граници на имота - имоти с идентификатори: на същия етаж-
67338.652.57.3.11, под него 67338.652.57.3.9 и над него 67338.652.57.3.15, с
прилежащо избено помещение № 12, с площ -5.73 кв.м. и 2.293% ид. части от
общите части на сградата и съответното право на строеж. Това жилище след
прекратяване на брака било предоставено за ползване на ответницата.
Твърди още, че с договор за
покупко-продажба на 28.07.2008г. по време на брака ищецът придобил имот в
с.Ковачите, Община Сливен, ПИ с идентификатор 37530.501.24 с площ 735 кв.м.,
при съседи имоти с идентификатори: 37530.501.22, 37530.501.23, 37530.501.25,
37530.501.26 и 37530.501.27, ведно с построените в него сграда със застроена
площ 55кв.метра, лятна кухня със застроена площ 41 кв.м и навес с оградни стени
-21 кв. метра площ. Сочи, че този имот бил закупен изцяло с негови лични
средства от заем и по време на фактическата раздяла с ответницата.
Сочи, че многократно
предлагал на ответницата да прекратят доброволно съсобствеността върху
недвижимия имот, апартамент, но тя не приела предложението му. С нотариална
покана заявил искане до ответницата да му заплаща обезщетение за ползването на
собствената му 1/2 ид. част от апартамента в гр.Сливен, но към момента без
резултат.
Иска се от съда допускане
до делба на жилището апартамент при квоти ½ ид.ч. за ищеца и ½
ид.ч за ответницата, както и съдът да определи ответницата да заплаща на ищеца
обезщетение за това, че само тя ползва апартамента в размер на 100 лв. месечно
до окончателното извършване на делбата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
депозирала отговор на исковата молба, с която не оспорва иска за делба, но
счита, че до делба следва да се допуснат и двата придобити по време на брака
недвижими имоти-апартамент в гр.Сливен и имота в с.Ковачите.Искането за
присъждане на обезщетение счита предявено в завишен размер.
Страните са бивши съпрузи, чийто
гражданки брак бил прекратен с Решение № 1225/22.12.2008 г. по гр.д. №
4040/2008 г. на СлРС с развод по взаимно съгласие. От одобреното с това решение
споразумение е видно, че семейното жилище – апартамент, придобит от съпрузите
по време на брака, находящо се в гр.Сливен, кв. „Стоян Заимов” , бл. 92, вх. В,
ет. 4, ап. 12 останало в съсобственост при равни дялове.Същото било
предоставено за ползване от ответницата и непълнолетното към него момент дете,
родено от брака.
Не се спори поделото и се
установява от договор за продажба на държавен имот от Военно-жилищния фонд по
реда на Наредбата за държавните имоти от 15.02.1996 г. , че страните придобили
по време на брака апартамент № 12, ет.4, бл. № 92 в кв. „Стоян Заимов” на гр.
Сливен, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ 64.84 кв.м., с
принадлежащо избено помещение № 12, с полезна площ 5-73 кв.м., с 2.293% ид.
части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху
терена при описани съседи на жилището.
Установява
се от Удостоверение № 41 от 22.12.2014 г. на Военно окръжие – Сливен, че ищецът
е прослужил в Поделение 52930 – Сливен, като кадрови военнослужещ 6 години 6
месеца и 22 дни за периода от 01.06.2008г. до 22.12.2014г.
На
21.06.2008 г. ищецът взел паричен заем в размер на 3000 лв. от Петър Добрев
Славов за закупуване на недвижим имот, със задължението да върне тази сума в
едногодишен срок.
По
време на брака на 28.07.2008 г. ищецът С.П. придобил
недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор № 37530.501.24 в с. Ковачите, общ. Сливен, ул. „Република” № 1, с
площ 735 кв.м., стар идентификатор № ХІV-6, кв. 1, при подробно описани съседи на имота в нот.
акт № 39, том VІІ, рег.№ 9990, дело №
1079/28.07.2008г. на нотариус № 128 НК и район на действие СлРС.
На
21.05.2009 г. видно от разписка за върнат заем ищецът върнал на заемателя
получената в заем сума от 3000 лева.
Ищецът
отправил нотариална покана на ответницата за заплащане от нейна страна на сума
в размер на 100 лв. месечно, считано от 01.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за всяко неплатено месечно обезщетение, затова че тя
ползвала целият апартамент, т.е. и ½ ид. част принадлежаща на ищеца.
Покана била връчена от нотариус по реда на залепено уведомление на 16.12.2014
г.
Не
се спори по делото, че към момента ответницата живее в процесния апартамент.
Актуалният
статут на процесния апартамент, видно от Схема № 15-44513/22.01.2019 г. е
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.562.57.3.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед
РД-18-31/19.04.2006 г. на Изп. Директор на АК, адрес на имота: гр. Сливен, кв.
„Стоян Заимов” бл. 92, вх. В, ет. 4 , ап. 12. Самостоятелният обект се намира в
сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.562.57. Предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ
64.84 кв.м. и прилежащи части: избено помещение № 12-5.73 кв.м. и 2.293 % ид.
части от общите части на сградата. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – 67338.562.57.3.11, под обекта: 67338.562.57.3.9, над обекта:
67338.562.57.3.15.
Актуалният
статут на недвижим имот в с. Ковачите общ. Сливен е следния: ПИ с идентификатор
37530.501.24, находящ се в с. Ковачите, общ. Сливен по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-17 от 29.03.2006 г. на Изп.
Директор на АК с адрес на имота: с. Ковачите, ул. „Република” № 1, площ 735
кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно
ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план: ХІV-6, кв. 1 при съседи:
37530.501.22, 37530.501.23, 37530.501.25, 37530.501.26, 37530.501.27.
По
делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза във връзка
с искане на ищеца по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение от
ответницата в размер на 100 лв. месечно, затова че тя ползва целият съсобствен
апартамент. От заключението на вещото лице се установява, че средномесечния
пазарен наем за този апартамент е в размер на 165 лв. и съответно за ½
ид. час от него наема е в размер на 82.50 лв.
В
хода на процеса във връзка с възражение на ищеца за пълна трансформация на
имущество по отношение на имота в с. Ковачите, общ.Сливен са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.
Показанията на свид.
Славов сочат, че страните се разделили към края на м. юни 2008г. Установява се
също, че този свидетел бил заемодател на
ищеца, като изтеглил банков кредит в размер на 3 000 лв. и ги дал в заем на
ищеца за покупката на недвижим имот в с. Ковачите. Установява също така, че
тази сума ищецът му върнал в брой след около една година. Този свидетел
установява, че преди да се разделят, страните живеели заедно в гр. Смолян,
където ищецът бил командирован. Върнали се в гр. Сливен през м. юни 2008г. и
веднага се разделили.
Показанията
на свид. Т. установяват, че страните се развели през м. декември 2008г., но
продължили да живеят заедно, защото ищецът не напуснал веднага апартамента.
Напуснал го в началото на м. април 2009г. След развода, докато живеели заедно,
ответницата осигурявала издръжка за нея и детето, а ищецът давал пари само за
себе си. Свидетелката посочва, че имотът в с. Ковачите, общ.Сливен ищецът
закупил с негови пари, които той спестявал от заплатата си.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и писмени и гласни доказателствени средства, които като неоспорени от страните кредитира изцяло.
Съдът не кредитира
показанията на свид. Славов, в частта им относно обстоятелството, че ищеца след
развода останал да живее в апартамента, а ответницата отишла заедно с детето при
майка си. В тази част показанията не съответстват на бракоразводното решение,
според което съдът предоставил ползването на семейното жилище – апартамент на
ответницата и непълнолетното към него момент дете родено от брака. В тази част
показанията противоречат и на показанията и на свид. Т..
В останалата
им част, заедно с показанията на свид.Т., съдът кредитира, тъй като са последователни, логични,
взаимно допълващи се и кореспондиращи едни с други и с останалите писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, изготвило съдебната експертиза по делото, като неоспорено от страните и дадени от експерт със знания и
опит в съответната област.
Горната фактическа обстановка,
съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, които като неоспорени от страните кредитира изцяло, както и от
гласните доказателствени средства в кредитираните им части.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният иск за делба е
допустим.
За да бъде разгледан по същество
този иск, съдът следва първо да се произнесе в мотивите по направеното от ищеца
възражение за пълна трансформация на лично имущество с правно основание чл.23,
ал.1 СК.
С възражението си ищецът цели да
установи, че недвижимият имот в с.Ковачите, общ.Сливен е закупен по време на
брака, но изцяло с негово лично имущество, а именно паричен заем.
Установи се по делото, че този
имот е закупен от ищеца на 28.07.2008г. по времетраене на гражданския брак на
страните /развода датира от 22.12.2008г./. Към момента на закупуването на този
имот на името на ищеца е действал СК от 1985г. /в сила от 01.07.1985г. до 30.09.2009г./.
Съгласно чл.19, ал.1 СК/85г. съпружеската имуществена общност /СИО/ обхваща „вещите
и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, независимо на чие име са
придобити”. Съвместният принос не се доказва, тъй като е регламентиран със
законова презумпция с чл.19, ал.3 СК/85г. Под съвместен принос съдебната
практика приема всички прояви /установени факти/, касаещи общите усилия на
двамата съпрузи, без оглед формата на съдействие, за набавяне на парични
средства, полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството
или по друг начин.
В казуса обаче безспорно се
установи, че страните след като се върнали през м.юни 2008г. от гр.Смолян в
гр.Сливен се разделили. Макар и да са продължили да съжителстват /физически/
под един покрив в едно жилище, безспорно се доказа от свидетелските показания,
че всеки съпруг имал свой собствен бюджет, а не общ за цялото семейство.
Установи се, че ищеца взел паричен заем, с който закупил имота в с.Ковачите,
общ.Сливен. Доказа се, че когато взел този заем, страните са били разделени,
както и, че сумата по заема ищеца върнал на заемодателя след прекратяването на
брака му с ответницата. Договорът за
заем, както и разписката за върнатата по заема сума не бяха оспорени от
ответната страна, дори напротив от показанията на свидетеля на ответницата и
нейна майка се установи, че този имот бил закупен с лични парични средства на
ищеца, цит.”Купи този имот с негови пари”.
Съдът не споделя становището на
пълномощника на ответната страна, изразено в писмената защита, че тези
документи били изготвени за целите на процеса, тъй като изначално ищецът искал
делба и на двата имота. Действително първоначалното искане на ищеца било такова
за делба на двата имота, но възражението за пълна трансформация на имота в с.Ковачите,
общ.Сливен е въведено в делбения процес като отговор
на предявеният от ответницата иск за частична трансформация на апартамента в
гр.Сливен, прекратен като недопустим от съда с влязло в сила определение.
По изложените съображения, съдът
намира възражението на ответника за пълна трансформация на имущество за доказано
в процеса. Ето защо имотът в с.Ковачите, общ.Сливен не е съсобствен
между страните в процеса и не следва да се допуска делба по отношение на него.
По отношение на апартамента в
гр.Сливен не е спорно и се установи наличие на съсобственост. Съгласно
разпоредбата на чл.34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта.
В случая съсобствеността
произтича от възмездна сделка – договор за продажба на държавен имот от
военно-жилищния фонд, сключен по време на гражданския брак между страните. С
прекратяването на брака бездяловата собственост върху имотите, придобити в режим на
СИО е прекратена и е трансформирана по силата на закона /чл.27, ал.2 СК/ от
този момент в обикновена, дялова съсобственост.
Съгласно разпоредбата на чл.28 СК
при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Ето
защо всяка от страните притежава по ½ ид.ч. от
правото на собственост върху недвижимия имот апартамент.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да допусне съдебна делба на апартамента
при равни дялове и отхвърли иска за делба по отношение на имота в с.Ковачите,
общ.Сливен.
По искането на ищеца с правно основание чл.344, ал.2 ГПК.
Горната разпоредба касае привременна мярка в процеса, т.е съдебна администрация и съдебният акт, с
който се постановява има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материално-правен
спор между страните.
Постановяването на такава привременна мярка е
обусловено от следните кумулативно налични предпоставки: не всички съделители да ползват съсобствените
вещи – движими и недвижими, съобразно правата си в съсобствеността, тези вещи
да могат да бъдат реално разпределени за ползване или пък определяне на суми,
които следва да заплащат съделителите, които ползват съсобствените вещи на останалите, които са лишени от това
ползване.
В случая се претендира заплащане на
обезщетение в размер на 100 лв. месечно за ползването на съсобствения
апартамент само от ответницата до
окончателното приключване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
Това искане е основателно, тъй като не се спори в процеса, че
апартамента се ползва изцяло от ответницата. Тази привременна мярка се
постановява най-рано с решението по допускане на делбата, а обезщетение
евентуално, в случай на основателност на искането се заплаща, считано от
влизане в сила на определението на съда / касаещо искане по чл.344, ал.2 ГПК/
до окончателно приключване на делбата. От заключението на вещото лице се
установи, че средномесечния пазарен наем на жилището е в размер на 100 лв. или
82,50 лв. за ½ ид.ч.
Ето защо съдът следва да присъди ответницата да заплаща на ищеца
обезщетение в размер на 82,50 лв. месечно, считано от влизане в сила на
определението на съда до окончателното приключване на делбата.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между С.И.П., ЕГН: ********** *** и Ц.И.Т., ЕГН: ********** *** на следния недвижим имот и квоти от правото на собственост:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
67338.562.57.3.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
Заповед РД-18-31/19.04.2006 г. на Изп. Директор на АК, адрес на имота: гр.
Сливен, кв. „Стоян Заимов” бл. 92, вх. В, ет. 4 , ап. 12. Самостоятелният обект
се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор № 67338.562.57.
Предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, с площ 64.84 кв.м. и прилежащи части: избено помещение № 12-5.73
кв.м. и 2.293 % ид. части от общите части на сградата. Съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 67338.562.57.3.11, под обекта:
67338.562.57.3.9, над обекта: 67338.562.57.3.15.,
при квоти
-
½ ид.ч. за С.И.П., ЕГН: **********.
-
½ ид.ч. за Ц.И.Т., ЕГН: **********, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за делба между същите страни, на недвижим имот ПИ с идентификатор
37530.501.24, находящ се в с. Ковачите, общ. Сливен по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-17 от 29.03.2006 г. на Изп.
Директор на АК с адрес на имота: с. Ковачите, ул. „Република” № 1, площ 735
кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно
ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план: ХІV-6, кв. 1 при съседи:
37530.501.22, 37530.501.23, 37530.501.25, 37530.501.26, 37530.501.27., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.2 ГПК Ц.И.Т., ЕГН: ********** ***
ДА ЗАПЛАЩА на С.И.П., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 82,50 лв. /осемдесет и два лева и 0,50 ст./ месечно, обезщетение за
ползване на допуснатия до делба имот, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното
извършване на делбата.
Решението може да бъде обжалвано пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва за предприемане
на последващи процесуални действия във връзка с подготовката и провеждането на
втората фаза на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: