Р Е Ш E Н И Е
№354
Гр. Перник, 19.08.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на седемнадесети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 451/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „***“
№ 3, ет. 4, ап. 10, представлявано от управителя П.В.Г., чрез адвокат А.Д. ***,
с адрес ***
против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1158-000732
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 27.06.2020 година, издадена от началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се
излагат съображения, че оспорения акт е незаконосъобразен. Сочи допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на акта, както и противоречие с материалния закон. Моли съда да отмени оспорената
заповед.
В проведеното съдебно заседание на 17.08.2020 година
жалбоподателя редовно призован се представлява от адвокат А.К.Д. ***, който
моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка,
като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на
17.08.2020 година ответникът по жалбата началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник редовно призован не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт З.В., която моли съд да отхвърли жалбата като неоснователна по
подробно изложени доводи. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Младши
автоконтрольор Н.В.Н.към ОД на МВР
Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетелите О.Р.Д. и В.И.Я.съставил
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 797395 на В.И.Я., за това на 27.06.2020 година, около 10:45
часа, по път 6372, управлява товарен
автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № РК *** АХ, след като е лишен по административен
ред от правото да управлява МПС, съставляващо нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН са отнети СРМПС
№ ********* и 2 /два/ броя
регистрационни табели с рег. номер РК *** АХ.
Съставеният АУАН е подписан от
нарушителя с отбелязване „нямам възражения“.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000732 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
27.06.2020 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като са отнети
СРМПС № ********* и 2 /два/ броя
регистрационни табели с рег. номер РК *** АХ. В заповедта е посочено, че П.В.Г.,
като законен представител на „***“ ООД е предоставил управлението на товарен автомобил РК ***
АХ на лицето В.И.Я., който не притежава СУМПС – неправоспособен водач, видно от
АУАН. В заповедта няма препращане към съставен акт за установяване на
административно нарушение, нито има позоваване на такъв акт.
По делото е
представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР
Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на
обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица
/конкретно посочени/ – виж
т. 1.2.
От справка –
картон на водач се установява, че лицето В.И.Я. има издадено СУМПС на 21.07.2014 година, което е валидно до 21.07.2024
година, като е същото е със статус – отнето, като няма данни въз основа на кой
влязъл в сила административен акт.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена по реда на чл. 171, т. 2а, б „а“
от ЗДвП.
По своята правна същност принудителните
административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива
за тях е приложим Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от
тази разпоредба се налага, извод, че: тези мерки се прилагат само в изрично и
точно изброени в закон случаи; налагат се само от точно посочени в правната
норма органи на администрацията; прилагат се само онази принудителни мерки,
които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред,
предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна
административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за
срок от шест месеца. Тази мярка е предвидена в ЗДвП и се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде
процесната заповед издателят й се е позовал Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година
на директорът на ОДМВР Перник, с която е оправомощил началника сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Перник да издава заповеди по реда на Глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат
принудителни административни мерки. Именно последната заповед оправомощава началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник да издаде процесната заповед за
принудителна мярка регламентирана в Глава шеста на ЗДвП. С оглед на изложеното,
настоящия съдебен състав приема, че оспорената заповед по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е издадена
от компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с действащите
материални разпоредби на закона. Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната
принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. В случая е установено, със съставения АУАН, че
пътното превозно средство е било управлявано от лице, което е лишено от право
да управлява МПС по административен ред, съставляващо нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, а в оспорената заповед е посечено, че лицето не притежава СУМПС,
както и е неправоспособен водач. Безспорно е налице противоречие между
съставения АУАН, който е послужил за издаването на оспорената ЗППАМ и
последната. Посочените основания представляват самостоятелни и отделени такива
за прилагането на ЗППАМ. В този смисъл законодателят в нормата на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП е посочил различни хипотези – без да е правоспособен водач;
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство; или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред; или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 или т. 4; или по реда на чл. 69а от Наказателно – процесуалния кодекс. Ето
защо при издаване на заповедта е допуснато съществено процесуално нарушение,
като не е посочено коя конкретно от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е нарушена. Този извод следва от нормата на закона, която предвижда принудителната
административна мярка да може да се наложи за няколко самостоятелни и различни
фактически състави. Всяка една от описаните в нормата хипотези, води до
налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, но в
заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е.
следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е
неговия извършител, за което се налага конкретната мярка. Следователно
изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и не
кореспондират със събраните по делото доказателства.В посочения текст има различни хипотези, поради което
следва изрично да се отбележи коя хипотеза е нарушена. Предвид на изложеното,
настоящата съдебна инстанция следва да отмени оспорената заповед, като
незаконосъобразна /в посочения смисъл е Решение № 15 704/17.12.2018 година,
постановено по адм. дело № 5 310/2018 година по описа на Върховния
административен съд, І отделение/.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000732 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
27.06.2020 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Перник, с която на жалбоподателя е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя
има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от
пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Процесуалният представител на ответната страна е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде оставено без
уважение, тьй като договореното адвокатско възнаграждение напълно съответства
на нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 500 лева. С оглед на това
ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в
общ размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева, от които 50 /петдесет/ лева
платена държавна такса за образуване на производство и 500 /петстотин/ лева,
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
08.07.2020 година.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1158-000732 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от
27.06.2020 година, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Перник, с която на жалбоподателя е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Перник да заплати на „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Трън, ул. „***“ № 3, ет. 4, ап.
10, представлявано от управителя П.В.Г. направените съдебни разноски в
размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/