Разпореждане по дело №65/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК.

С присъда №190 от 15.11.2010год. по НОХД №121/2010год. по описа на районен съд Д. подсъдимия В. Р. Р. с ЕГН * е признат за виновен, в това, че на 08.07.2010год., в С., обл.С. около 18.00ч., вечерта, на улицата около старата къща на А. О. Б. от С. го ударил в областта на главата, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на осн. чл.130, ал.1 от НК във вр. чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000.00лв. в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. В. Р. Р. е осъден да заплати на А. О. Б. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 1000.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2010год. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 462.00лв., а също така е осъден да заплати държавна такса в размер на 50.00лв. съобразно уважения размер на гражданския иск. Отхвърлен е предявения граждански иск за разликата от 1000.00лв. до предявените 5000.00лв., като неоснователен е недоказан.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия В. Р., който чрез защитника си А. А. я обжалва, като счита, че същата е необоснована и незаконосъобразна. Същата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на същата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение или да бъде върнато делото на районния съд за ново разглеждане.

Пред съда частния тъжител А. О. Б., редовно призована, се явява лично и с повереника си А.Ж. Ч., който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият В. Р. Р. се явява лично и със защитника си А. И. А., които поддържа жалбата, като считат, че същата е основателна и следва да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява приетата от районния съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият В. Р. Р. е племенник на тъжителя. Между тях има спорни отношения, по повод на които било водено гр.д. №179/2002год. на ДРС за съдебна делба на наследствени имоти и въпреки, че делото е приключило между тях продължават споровете по отношение на наследствените имоти.

На 08.07.2010год. тъжителят, около 18.00ч. бил пред стопанската си сграда в С., където прибирал животните. По същото време там били подсъдимият Р. и съпругата му св. Р. Между тях възникнал спор за имотни граници. Подсъдимият се ядосал заради поставена ограда от тъжителя, която му пречела да минава за селскостопанската си сграда и за това, че бил оставил каруцата си на пътя, с което му пречил да си прибере селскостопанската продукция /жалба от подсъдимия № Ж ГД 186/16.07.2010год./ След като си разменили реплики, подсъдимият попитал тъжителя защо е поставил ограда, защо е оставил каруцата, с което му ограничил достъпа до селскостопанската постройка. Афектирал се и тръгнал към тъжителя, блъснал го и го ударил по главата с твърд предмет, в резултат на което той паднал на земята. Тъжителят не е видял дали подсъдимия има дърво в ръката и с какво го е ударил, но след като е бил блъснат от него пада на асфалта, вследствие на удара бил известно време в безсъзнание. По време на всичко това, там на място била и съпругата на подсъдимия - св.Раева. След като тъжителят бил проснат на земята, подсъдимият и съпругата му побягнали, като били видени от съпругата на тъжителя св.Б. Тя видяла как подсъдимия и съпругата му бягат, влязла в техния двор, видяла съпруга си проснат на земята. Попитала го какво се е случило, а тъжителят и обяснил, че бил ударен от „Ос., наричайки така подсъдимия. От главата му течала кръв, указана била мед. помощ в болницата в С., след което бил изпратен в болницата, в Г.. На мястото на инцидента не е имало други хора.

След случилото се тъжителят бил приет на лечение на 08.07.2010г., изписан на 12.07.2010год. в МБАЛ „Братан Шукеров” С., съгласно епикриза № 918, постъпил в хирургично О. по спешност, след като 6 часа преди това бил ударен в главата, имал загуба на съзнание за неопределен период от време, с оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, повръщане”, с окончателно диагноза „комоцио капитис, комоцио церебри”.

При прегледа на тъжителя е съставено съдебно медицинско удостоверение № 945/13.07.2010 г., със заключение за причинена контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата, представляващи всяко от тях разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Описаните травматични увреждания е възможно да са причинени по време и начин описани от пострадалия, в предварителните сведения.

По делото е изслушана СМЕ по която вещото лице е дало заключение от което се установява, че при възникване на инцидента на 08.07.2010год. на тъжителя са били причинени травматични увреждания контузия на главата, разкъсно - конкузни рани по главата, сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Уврежданията са причинени от действието на твърд, тъп предмет и отговарят по начин на получаване, съобщен от пострадалия Б., от удар с дърво. В първите часове след травмата пострадалия е чувствал интензивни болки, които отшумяват в границите на две – три седмици. След този период пострадалия е чувствал дискомфорт и остатъчни признаци от травмата на главата и главния мозък, с по - бавно протичане на възстановителните процеси, поради напреднала възраст и болестни промени в главният мозък от прекаран мозъчен инсулт.

При така изложеното от фактическа страна въззивния съд намира, че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 НК, тъй като на 08.07.2010год., в с. З. около 18.00ч. вечерта , на улицата около старата къща на тъжителя Б., го ударил в областта на главата в резултат, на което му причинил лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсно -конкузна рана, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК.

Обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че в случаят са налице предпоставките по чл.78а от НК, поради което след като е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”, което е в минимален размер.

Районния съд е уважил гражданския иск в размер на 1000.00лв., което обезщетение, според въззивния съд е справедлив еквивалент на претърпените от деянието неимуществени вреди.

Както районния съд, така и въззивния съд намира, че показанията на свидетелката Раева, че тъжителят паднал на асфалта и се ударил, след което станал и тръгнал към каруцата си, не следва да се кредитират, тъй като са необективни и не кореспондират с останалите доказателства по делото и най-вече с приложената мед. документация. Въззивния съд намира, че заключението на вещото лице следва да се цени като доказателство, тъй като е обективно и компетентно. Вещото лице, категорично поддържа в заключението си, че вероятността травматичните увреждания да са получени по начина, описан от пострадалия е много по – голяма, почти 99%, отколкото нараняванията да са получени при падане. В с.з. същия обяснява, че при падане на асфалт биха се получили и други наранявания, каквито наранявания не са описани в медицинската документация. Нормално е при падане, за да се предпазят други жизненоважни органи, човек да използва ръцете си. От приложените медицински документи не се установява за такива наранявания.

Съдът намира доводите изложени в жалбата за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата за неоснователни. Неоснователно е възражението, че деянието не е доказано и че не са обсъдени всички доказателства. Районния съд подробно е анализирал събраните по делото доказателства и е изложил мотиви кои от тях кредитира и кои не кредитира и защо, като изводите му се споделят изцяло от настоящата инстанция. Това, че на мястото на инцидента е присъствала само съпругата на подсъдимия не означава, че нейните показания следва да се ценят безприкословно. По горе бяха изложени съображения защо нейните показания не следва да се ценят като обективни.

Също така въззивния съд намира, че е неоснователно възражението, че заключението не вещото лице не е компетентно, тъй като не можело да се даде адекватен отговор за вероятния механизъм на причиняване на телесното увреждане, както и че двете рани на главата като вид и размер не биха могли да доведат до контузия на главата и до мозъчно сътресение. Заключението на вещото лице, за да бъде некомпетентно, следва да е изготвено от лице, което няма нужното образование. В конкретния случай вещото лице изготвило заключението по СМЕ е лекар, работещ в О. по съдебна медицина, поради което не може да се приеме, че същото не е компетентно. Освен това ако подсъдимия и неговия защитник са считали, че заключението е непълно или некомпетентно е следвало да поискан назначаването на нова или тройна експертиза, което не е направено нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция. Вещото лице подробно е дало заключение, което в с.з. е допълнено, относно това, по кой от двата механизма вероятността да се причинят описаните травми е по-голяма. Това, че дървото, с което е нанесен удара не е описано по размери и не е иззето и приложено към делото, не е основание да се приеме, че не е нанесена телесна повреда.

По гореизложените съображения, въззивния съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При цялостната проверка на присъдата, съдът не констатира нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят нейното изменение и тъй като жалбата е неоснователна, ще следва на осн. чл.338 от НПК да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 190/15.11.2010год. постановена по НЧХД № 121/2010год. по описа на районен съд Д..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :