Р Е
Ш Е Н
И Е № 1465
гр. Сливен, 13.12.2019 год.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, І - ви граждански
състав в съдебно заседание на
дванадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА
КИРИЛОВА
при
секретаря А. В., като разгледа
докладваното от председателя гр. дело № 2753/2019
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от
ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и инцидентен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на А.Д.Г. *** против Областна дирекция на МВР, с която са
предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна
квалификация: чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР –
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 469,90 лв.
за общо 68 часа в периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със сумата
от 40,00 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането считано от
26.07.2018 г. до 14.05.2019 г., какво и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се
твърди, че А.Г. е държавен служител, на длъжност полицай в ОД на МВР - Сливен,
е местоизпълнение на служебните си задължения в териториалната структура на
ответника – РУ - Нова Загора, като
осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден
месечен график на смените.
Сочи, че работното му
време се изчислява в часове за отчетен период, който в настоящия исков период -
01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., е бил тримесечен, съгласно актуалната редакция
на чл.187. ал.3 от ЗМВР, а нормата му работно време за тримесечие се образува
като броя на работните дни в съответното тримесечие се умножи с цифрата осем,
колкото е нормалната продължителност на един работен ден в страната и се
редуцира с дните на ползваните отпуски, умножени по 8 часа, в случаите на
ползвани отпуски през отчетния период.
Ищецът твърди, че при
превишаването на нормата часове за тримесечието, полага извънреден труд, който
следва да му бъде заплатен от работодателя му със съответното допълнително
възнаграждение, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР.
Сочи, че в настоящия
исков период - второ тримесечие на
Излага твърдения, че
часовете извънреден труд за второ тримесечие на
Твърди, че въпреки
изготвения протокол, ответникът, чрез зам.директора на ОД на МВР - Сливен
отказал плащането на положените часове извънреден труд с аргумента, че бланката
на протокола не била съобразена със заповед на Директора на ОД - МВР - Сливен
от
Счита, че посоченото
обстоятелство нито е релевантно към задължението на ответника да плати
адекватно на отработеното възнаграждение, нито пък, дори да е налице грешка в
протоколирането на положения труд, същата би могла да го „освободи”, още повече
че няма никакво отношение към отчитането и документирането на труда в РУ - Нова
Загора.
Ищецът определя размера
положения извънреден труд на сумата от 469,90 лв., изчислен съобразно правилото
на чл.187. ал.6 от ЗМВР и след преобразуване на нощните часове в дневни от
нощните му смени с коефициента 1.143, за нуждите на сумираното изчисляване на
работното време /СИРВ/ при което същия работи.
Твърди, че
претендираното за неизпълнено задължение на ответника е следвало да бъде
платено ведно със заплатата, която ищецът е получил през месеца, следващ
тримесечието на полагането на труда, т.е. до 25 юли
С оглед на изложеното
моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР - Сливен да му
заплати сумата от 469,90 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 68 часа извънреден труд, положен
в периода 01.04 - 30.06.2018 г., ведно със сумата от 40,00 лв. - мораторна
лихва върху вземането, считано от 26.07.2018 г. до 14.05.2019 г. /подаването на
ИМ/, както и законната лихва върху главницата от предявяване на ИМ до
окончателното изплащане на сумите. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна е представила такъв, като счита, че предявените осъдителни
искове са неоснователни и недоказани.
Твърди, че за процесното тримесечие
ищецът е полагал труд при неправилно разпределение на работните смени в
организираните месечни графици, въпреки забраната да се надвишава установената
нормална продължителност на работното време за тримесечния период, въведена в
чл. 14, ал. 3 от Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Директорът на ОД на МВР - Сливен е
възложил на съответните длъжностни лица (в случая на началник РУ - Нова Загора
за същото районно управление) да отговарят за разпределението и организирането
на труда и работните смени, но не и в нарушение на правилата, разписани в
специалния ЗМВР и цитираната по-горе наредба. Твърди се, че няма овластяване,
нито разпореждане по този именно начин да се възлага полагането на труд в РУ на
МВР, където осъществява служебните си задължения ищецът, както и в коя да е
друга структура на ОД на МВР - Сливен.
Ответната страна сочи, че при
проследяване на действащата към процесния период нормативна и подзаконова
уредба е видно, че полагането на извънреден труд става по разпореждане на
Директорите на Областните дирекции по предложение на началниците на съответните
структурни звена с писмена заповед, а в случаите, когато работата над
редовното работно време е разпоредена устно, писмена заповед се издава в първия
работен ден, следващ деня, в който е положен труда, но не по-късно от 5 работни
дни след полагането му и положеният по този начин труд се отчита с протоколи.
Сочи, че за полагания от ищеца труд
над установеното работно време за второто тримесечие на
Оспорва твърденията на ищеца за дължимост на исковата
сума съобразно изготвения и цитиран в исковата молба протокол приложение № 1
към чл. 18. ал. 3 и чл. 23, ал. 1 с per. №
306р-10859/03.07.2018 г., като Директорът на ОД на МВР - Сливен не е отказал
плащането на положените часове, описани в посочения документ, тъй като няма от
къде да знае, че е възложен труд над нормата при съставянето на съответните
графици, предвид факта, че е създадена организация тези графици да се изготвят
от служители в различните структурни звена в РУ - Нова Загора (началници на
сектор, група, участък) и да се утвърждават от началника на РУ - Нова Загора.
Твърди, че за да бъдат начислени към
трудовото възнаграждение и съответно заплатени положените часове, за
отработеното време от държавните служители, работещи на смени (какъвто е
ищецът), за отчетния период (т.е. за тримесечието) се изготвя протокол
(приложение № 1), който следва да бъде
утвърден от Заместник-директора на ОД на МВР - Сливен, който е оправомощен за
това със Заповед на Директора на Областната дирекция, и едва след това
екземпляр от утвърдения протокол се предоставя на съответното финансово звено и
на звеното "Човешки ресурси".
Сочи, че съгласно чл. 33 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно
време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ
отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите
звена, но към настоящият момент обаче
протокол приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 с per. № 306р-10859/03.07.2018 г., на който се позовава
и основава вземането си, ищецът все още не е представил във финансова служба
(сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални
дейности“) в ОД на МВР – Сливен, като посочения протокол е регистриран в деловодството на РУ
- Нова Загора, а той става завършен документ единствено след утвърждаването му
от овластения за това ръководен служител - Заместник-директора на Областната
дирекция.
Твърди, че за да бъде изплатено от
ответника допълнително възнаграждение за извънреден труд е необходимо наличието
на утвърден по надлежния ред протокол, който е единствена предпоставка за
въвеждане на труда в Автоматизирана информационна система - ТРЗ, представляваща
ведомост за заплатите на служителите в електронен формат, като при липата на
протокол във финансовото звено, общият брой часове положен труд не може да бъде
въведен в системата, респективно не може да бъде начислен и заплатен. В тази
връзка, счита че ответната Областна дирекция не е в забава, считано от
26.07.2018 г. и следователно иска за мораторна лихва за периода от 26.07.2018
г. до 14.05.2019 г. в размер на 40,00 лева е неоснователен.
На следващо място, счита за
неоснователно искането на ищеца за превръщане на положеният нощен труд в дневен
с коефициента 1,143 и зачитането му в този смисъл за извънреден труд, тъй като
правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се определи така
възнаграждението на работника или служителя, когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи
работникът или служителят не работи извънредно. Преизчисленията на нощните
часове в дневни и съответно разликата при преобразуването им е регламентирано в
чл. 9. ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и
представлява допълнително трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба,
която е неприложима в конкретния случай, тъй като ищеца
в настоящото производство е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, той не е в трудово правоотношение по смисъла на КТ с ответника и по
отношение на него са приложими разпоредбите на специалния закон ЗМВР, като
разпоредбата на чл. 179. ал. 1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а
конкретно положените часове нощен труд от ищеца за месеците април, май и юни
Отделно от това, счита, че даже да
се приложи формулата нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, ще се установи, че за служителите в МВР коефициентът
е 1 (единица), тъй като съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при
полагането на труд през нощта между 22 ч. и 06 часа, работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. При това положение, ако
се превърнат нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното (т.е. 8 часа) и нощното работно време
(също 8 часа, съобразявайки чл. 187. ал. 3 от ЗМВР), установени за подневно
отчитане на работното време в ОД на МВР - Сливен, се получава 8/8 или
коефициентът е равен на 1 (единица).
В съдебно заседание ищецът
не се явява, представлява се от пълномощник, който моли съда да уважи исковите
претенции. Направил е искане за изменение на исковете, досежно тяхното увеличение от 469.90 лв. на 642.60 лв. за извънреден труд за периода
от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. за 85 часа, както и иска за мораторна лихва от 40 лв. да се счита
предявен в размер на 45 лв. за периода от 28.07.2018 г. до 30.05.2019 г.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната Главна Дирекция в съдебно заседание
се представлява от пълномощник, който оспорва исковете претенции и моли за
отхвърлянето им. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът на
основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за извънреден
труд, като същият да се счита заведен от 469.90 лв. на 642.60 лв. за брутно
възнаграждение за периода 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. за 85 часа, както и
акцесорният иск за мораторна лихва от 40
лв. на 45 лв. за периода от 28.07.2018
г. до 30.05.2019 г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото
доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Установи се в
производството, че ищецът е държавен служител на длъжност „полицай" в ОД
на МВР - Нова Загора.
На
тази длъжност през исковия период ищецът е изпълнявал служебните си задължения
на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
отчетен период.
Видно
от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза по делото, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено в тази му част, ведно с
допълнението към него, направено от вещото лице в съдебно заседание, за периода
от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. ищецът е положил 85 часа извънреден труд,
които не са му заплатени и за които му се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 642.60 лева.
Видно
от Писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019 г., издадено от Дирекция „Планиране и
управление на бюджета“ към МВР, до 25.07.2017 г. в МВР са действали Вътрешни
правила за работната заплата, съгласно които заплатите са се изплащали два пъти
месечно - авансово и окончателно, без да са определени конкретни дати. От
31.01.2019 г. са утвърдени нови Вътрешни правила, съгласно които периодичността
за изплащане на заплатите отново е два пъти месечно - авансово до 12-то число
на месеца и окончателно до 27-мо число на месеца.
Въз
основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове са процесуално допустими, а по
същество съдът ги намира за основателни и доказани в пълните им предявени
размери.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР работата извън работното
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени,
като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че през исковия
период ищецът е положил извънреден труд, който не е заплатен, в размер на 85
часа, като дължимото за него възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 642.60 лв., поради което предявеният главен
иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Основанието
за дължимост на възнаграждението за извънреден труд е самото законосъобразно
полагане на труда от служителя, поради което е ирелевантно за дължимостта на
възнаграждението за извънреден труд дали съответните документи за заплащането
му са редовно оформени и навременно предадени от едни на други служители на
работодателя, различни от служителя, положил извънредния труд.
Що
се отнася до предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата, съдът намира следното. Видно от Писмо рег. № 4576р-7030/05.09.2019
г., издадено от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ към МВР, до
31.01.2019 г., когато са утвърдени действащите Вътрешни правила за работната
заплата в МВР, според които периодичността за изплащане на заплатите е два пъти
месечно - авансово до 12-то число на месеца и окончателно до 27-мо число на
месеца, не е имало определена конкретна дата, до която е било дължимо
окончателното изплащане на заплатата за текущия месец. Следователно при липса
на друга подзаконова уредба за исковия период от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.
е била приложима общата норма на чл. 270, ал. 2 от КТ, съгласно която заплатата
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е
уговорено друго. Съдът намира, че за дата, на която ответната дирекция е
изпаднала в забава да заплати дължимото възнаграждение за извънреден труд,
следва да се приеме именно 28.07.2018 г., тъй като след регламентирането на
датата 27-мо число на месеца с Вътрешните правила за работната заплата в МВР,
считано от 31.01.2019 г., може да се съди, че това е била обичайната крайна
дата за изплащане на възнагражденията в системата на МВР и преди тази дата,
съответно и през исковия период. Възнаграждението за положен от ищеца през
периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. е дължимо със заплатата за месеца,
следващ отчетното тримесечие или със заплатата за м. юли
Следва
да се отбележи обаче, че корекцията в периода, за който се дължи обезщетение за
забава, считано не от 26.07.2018 г., а от 28.07.2018 г. до 14.05.2019 г. не
води до изменение на извода на съда за основателността на иска по чл. 86 от ЗЗД
в пълния му предявен размер от 37,17 лв., тъй като дължимата законна лихва
върху главницата от 469,40 лв. (521,56 лв. след облагането й с ДОД в размер на
52,16 лв.) за периода от 28.07.2018 г. до 13.05.2019 г., вкл., е 37,81 лв.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта му за дължимото
обезщетение за забава, тъй като съгласно Приложение № 2 от експертизата (л. 64
от делото), вещото лице е определило размера му на база общо 288 лихвоносни дни
за исковия период, когато в действителност за същия период от 26.07.2018 г. до
13.05.2019 г. вкл., те са общо 292 дни. Тъй като за изчисляването на законната
лихва върху определена парична сума, дължима за конкретен период, не са
необходими специални знания, с които съдът да не разполага, то и съдът изчисли,
че за периода от 28.07.2018 г. до 13.05.2019 г., вкл., или за общо 290 лихводни
през периода, върху главницата от 469,40 лв. се дължи обезщетение за забава в
размер на 37,81 лв.
Ето
защо предявеният акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 45 лв., който е по-нисък от реално дължимото обезщетение за
забава, както и за периода от 28.07.2018 г. до 14.05.2019 г., като следва да
бъде отхвърлен като неоснователен единствено за периода от 26.07.2018 г. до
28.07.2018 г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
него разноски по делото. Възражението на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, съдът намира за основателно. В
случая интересът, за който ищецът търси защита с исковата молба, е един, в общ
размер от 558,73 лв., тъй като претендираните вземания са за парични суми,
представляващи задължение за заплащане на положен извънреден труд и обезщетение
за забавеното плащане. Производството по делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което разноски за него следва да се присъдят в
минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, определен съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 върху общия размер на материалния интерес, а именно 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на по 50
лева за всеки от предявените искове или общо 100 лева, както и разноските за
съдебно-икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда в
размер на 200 лева.
Ръководен от гореизложеното и предвид
изложените фактическите и правни изводи, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с
адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 5, чрез
адв. П. *** на основание чл. 187, ал. 6,
вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 642,60 лв. /шестстотин четиридесет и
два лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължимо и незаплатено
допълнително възнаграждение за положен от ищеца 85 часа извънреден труд за
периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.05.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с
адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 5, чрез
адв. П. ***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 45
/четиридесет и пет/ лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.07.2018
г. до 30.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за периода от 26.07.2018 г. до 28.07.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен, с
адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис № 5, чрез
адв. П. ***, на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 5 от ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи Сливен, с адрес гр. Сливен, бул. „Ген. Скобелев“ № 5,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен
сумата от 370 лева /триста и
седемдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважените искове и
разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: