№ 1198
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110105290 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Г. В. Р. твърди в исковата молба от 29.01.2024 г., че срещу него е издаден в
полза на „Обединена българска банка“ АД изпълнителен лист на 13.04.2021 г. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена на 13.04.2011 г. по ч.гр.д. № 2500/2011 г. по описа на СРС, 50-ти с-в за следните
суми: сумата от 1990,31 лв., главница по договор за кредитна линия от 09.06.2008 г., ведно
със законната лихва от 19.01.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 455,37 лв.,
договорна лихва за периода 20.02.2009-18.01.2011 г., сумата от 31,96 лв., наказателна лихва
за периода 20.02.2009-18.01.2011 г., както и разноски в размер на 306,75 лв. Процесните
вземания биле погасени по давност, тъй като кредиторът бездействал да извършва или иска
валидни изпълнителни действия по изп.д. № 3190/2011 г. на ЧСИ Неделчо Митев и това
изпълнително дело се перемирало. От тази дата до исковата молба ответникът не бил
извършвал валидни изпълнителни действия, с които да прекъсне или спре течението на
погасителната давност. Въпреки това било образувано от ответника – посочен като цесионер
на първоначалния кредитор – ново изп.д. № 3709/2023 г. на ЧСИ Стоян Якимов. Ето защо
ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумите, предмет на изпълнителния лист, поради
погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че давността за
вземанията по влязла в сила заповед се удължавала на 5 години. Твърди, че вземанията не са
погасени по давност, тъй като в хода на принудителното изпълнение своевременно
ответникът е искал извършването на изпълнителни действия, като настъпването на
перемпцията било ирелевантно. Ето защо ответникът моли за отхвърляне на исковете.
1
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.
Според господстващото у нас становище искът против принудителното изпълнение е
отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на изпълняемото право,
удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата неизискуемост (т.нар.
установителна теория за същността на иска против изпълнението на длъжника). Независимо
от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се парира изпълнителната
сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск за
несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим е
само осъдителен иск.
По допустимостта на исковете
Изпълнителният лист е издаден против ищеца въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 13.04.2011 г. по
ч.гр.д. № 2500/2011 г. по описа на СРС, 50-ти с-в. Първоначалният кредитор по листа
„Обединена българска банка“ АД е изп.д. № 3190/2011 г. на ЧСИ Неделчо Митев за
събиране на вземанията. Ответникът като цесионер е образувал подир перемпция на първото
изпълнително дело ново изп.д. № 3709/2023 г. на ЧСИ Стоян Якимов.
По първото изп. дело, копие от което е приложено по настоящото дело, са постъпили
плащания от наложен запор, но в минимален размер, като тези плащания са отишли за
погасяване на текущите разноски на взискателя по изпълнителното дело, но не и за
погасяване на задълженията по изпълнителния лист.
Обаче, по второто изп. дело, копие от което е приложено по настоящото дело, преди
издаването на обезпечителната заповед за спирането му, са постъпили плащания от наложен
запор в значителни с оглед дълга размери: 439,61 лв.+791,87лв-+918,40 лв.+918,43
лв.=3068,31 лв. С тези плащания и в поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че
са погасени разноските и всички лихви, посочени в запорните съобщения от 22.01.2024 г.,
като само главницата е останала непогасена.
Така, за длъжника има правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 439
ГПК само за сумата от 1990,31 лв., главница по договор за кредитна линия от 09.06.2008 г., а
за останалите суми по изпълнителния лист има интерес от осъдителен иск, но по реда на чл.
214 ГПК по делото не е направено изменение на иска от установителен в осъдителен за
процесните суми. Исковата молба в частта на недопустимите искове с правно основание чл.
439 ГПК (за сумата от 455,37 лв., договорна лихва за периода 20.02.2009-18.01.2011 г., сумата
от 31,96 лв., наказателна лихва за периода 20.02.2009-18.01.2011 г., както и за разноски в
2
размер на 306,75 лв.) подлежи на връщане на осн. чл. 130 ГПК.
По основателността на исковете в допустимата им част
Заповедта за изпълнение е влязла в сила – 14 дни след връчване на ПДИ – на
17.05.2011 г. – л. 67 от настоящото дело, л. 17 от първото изпълнително дело.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника прави вземането
по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на
пресъдено нещо. И наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1
ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане
срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 424 ГПК (така изрично
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала
петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено в исков,
когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя
се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да
оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи, черпени
от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за осъществили се юридически факти
след този момент.
Аргумент за наличието на сила на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен
установителен иск за съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора,
снабден с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.), за когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска
установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на пресъдено нещо.
Процесуална пречка за такъв иск не може да е само фактът, че кредиторът е снабден с
изпълнителен лист, т.е., че може да проведе принудително изпълнение, защото това
обстоятелство никога не е било отрицателна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск за вземането по заповедта. Процесуалната пречка е формираната сила на
пресъдено нещо.
Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не
установява вземането със сила на пресъдено нещо (или поне с първата съставка на тази сила
– т.нар. „правоустановително действие“), означава да се приравнява тази заповед на
обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно,
предвид коренните разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и
производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да
даде на разположение на кредиторите втори, алтернативен и равнопоставен на исковия
осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани.
Не е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори
3
за съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно
решение. Това е вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да
не представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява напълно
функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно приложението на
нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение на заповедно производство, макар заявлението
за издаване на заповед да не е искова молба, поради което никому не би хрумнала идеята, че
вземането, за което кредиторът е подал своевременно заявление по чл. 410 ГПК може да се
погаси по давност, докато заповедният съд се произнесе по него. Очевидно, както
разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и изобщо на ЗЗД е разумно да се
тълкуват разширително с оглед заповедното производство, въведено през 2008 г., така и
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е разумно да се тълкува разширително с оглед на същото
производство. Няма основание в едни случаи разпоредбите на ЗЗД да се тълкуват
разширително, а в други случаи да се тълкуват и прилагат буквално.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията по изпълнителния лист е
петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК
– арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
С влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност за вземанията по нея –
чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В случая ищцата излага твърдения за погасяване по давност на вземанията по
заповедта в хода на изпълнителния процес, които следва да бъдат обсъдени.
Молба за образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). В този смисъл т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно чл. 116, б.
„а“ ЗЗД давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника. За приключени
изпълнителни дела към 26.06.2015 г. важи ППВС № 3/1980 г., според което висящият
изпълнителен процес спира течението на давността, т.е. новата давност тече не от
последното изпълнително действие, а от прекратяването на изпълнителното дело, т.е. от
перемпцията му – Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС. Погасителната давност се прекъсва дори от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – т. 3 от Тълкувателно решение от
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК.
От първото изп.дело е видно, че изпълнителни действия са извършвани през 2011 г.,
2012 г., 2013 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., на 27.05.2019 г. - искане за опис и оценка на движими
вещи, 16.09.2019 г. – искане за опис и оценка на недвижим имот, 02.08.2021 г. – искане за
запор на банкова сметка.
Част от тези изпълнителни действия не са довършени, като в частност опис на
движими вещи и недвижим имот не е правен. Следва да се има предвид обаче, че давността
4
е свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица, поради
което своевременните искания на взискателя да се извършат принудителни действия
прекъсват давността, независимо от дали такива са предприети от съдебния изпълнител, или
не, стига кредиторът не е станал причина за непредприемането им. Давността се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия - запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане (така определение № 3691 от 22.11.2023 г.
по гр.д. № 1182/2023 г., ВКС, III г.о.)
По тази причина молбата от 02.08.2021 г. прекъсва давността. От тази дата до датата
на устните състезания по делото 20.01.2025 г. няма изтекли пет години и вземанията не са се
погасили по давност. Искът в допустимата му част следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, комуто следва да се
присъдят разноски от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК, като недопустима, исковата молба на Г. В. Р., ЕГН
**********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, по която е образувано гр.д. №
5290/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта й, с която са предявени искове с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 455,37
лв., договорна лихва за периода 20.02.2009 г.-18.01.2011 г., сумата от 31,96 лв., наказателна
лихва за периода 20.02.2009-18.01.2011 г., както и разноски в размер на 306,75 лв., предмет
на изпълнителен лист от 13.04.2021 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 13.04.2011 г. по
ч.гр.д. № 2500/2011 г. по описа на СРС, 50-ти с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Р., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1990,31 лв., главница
по договор за кредитна линия от 09.06.2008 г., ведно със законната лихва от 19.01.2011 г. до
окончателното изплащане, предмет на изпълнителен лист от 13.04.2021 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издадена на 13.04.2011 г. по ч.гр.д. № 2500/2011 г. по описа на СРС, 50-ти с-в, поради
последващо погасяване по давност на вземанията.
ОСЪЖДА Г. В. Р., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6