О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1444 02.08.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на втори август две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Русева-Маркова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева
въззивно частно гражданско дело № 1131 по
описа за 2019 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 420, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД
ЕИК ********* чрез юрк.
Христиана Димитрова със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 15, ет. 2 срещу Определение №
5055/17.06.2019г. по ч.гр.д. № 803/2019г. на РС Бургас, с което е спряно принудителното изпълнение на
заповед, издадена по ч.гр.д. № 803/2019г. на БРС, въз основа на която е
образувано изп.д. № 719/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.
Счита обжалваното определение за неправилно, тъй като
било прието, че са налице убедителни доказателства за недължимост на сумите, за
които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Твърди,
че представените две съдебни решения по гр.д. № 28441/2015г. на СРС и по т.д. №
71/2016г. на ОС Бургас били неотносими към предприетите към настоящия момент
изпълнителни действия по принудително изпълнение от страна на „Банка ДСК“ ЕАД.
С Решение по гр.д. № 28441/2015г. на СРС било прието, че клаузите на чл. 7 и
чл. 15 от договор за кредит са недействителни, които предвиждали едностранно
изменение на дължимия по кредитната сделка лихвен процент, съответно
едностранно изменение на общите условия по кредита. След като взел предвид
решението на СРС за недействителност на клаузите, съдът по иск с правно
основание чл. 422 ГПК, предмет на т.д. №
71/2016г. на ОС Бургас приел, че не било налице право да се обяви кредита за
предсрочно изискуем на 02.11.2015г. и затова искът бил отхвърлен, а
изпълнителния лист от 01.12.2015г. – обезсилен. Сочи, че Банката била изпълнила
постановените решения и извършила всички необходими счетоводни корекции като дължимите
суми били преизчислени и коригирани в съответствие с двете съдебни решения - не
се прилагали разпоредбите на чл. 7 и чл. 15 от Договор за кредит и
допълнителните споразумения към него. Позовава се на вътрешно становище на гл.
юрисконсулт, одобрено от Дирекция “недвижими имоти“ и инспекторско нареждане,
изготвено от специалист проблемни кредити. Твърди, че длъжниците не са
изпълнили задълженията си за заплащане на дължимите вноски по договор за
жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008г. след направено преизчисление и след
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията Банката упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и длъжниците били уведомени с нотариални покани. Било представено
извлечение от счетоводните книги и въз основа на него била издадена заповед за
незабавно изпълнение № 541/04.02.2019г. и изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело № 719/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Николова. Налице била
забава на ответниците за заплащане на 46 броя вноски за периода 15.04.2015г. –
15.01.2019г, който бил последващ този, разгледан с посочените съдебни решения.
Намира, че не са налице предпоставките на чл. 420 ГПК и затова неправилно е
спряно принудителното изпълнение. Моли да се отмени обжалваното определение.
Ангажира писмени доказателства.
Постъпил е писмен отговор на частна жалба от В.К. и С.К.
чрез адв.Веска Волева, с който намират депозираната
частна жалба за неоснователна. Считат, че „Банка ДСК“ ЕАД е следвало да
представи писмените доказателства още при подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение. Намира, че писмените доказателства са
създадени за целите на процеса, както и че обстоятелствата относно извършените
корекции следва да бъдат предмет на производството по чл. 422 ГПК. Оспорва извършените
корекции и представените с частната жалба писмени доказателства и моли да се
потвърди обжалваното определение.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба
съображения, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и
материалите по ч.гр.д. № 803/2019г. по описа на РС Бургас, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 30.01.2019г. „Банка ДСК“ ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В.К. и С.К. за главница
в размер на 59677,61 евро и заемни такси 1447,61 евро, договорна лихва 14026,42
евро за периода 21.03.2015г. до 29.01.2019г., санкционна лихва 336,68 евро, от
които 253,78 евро лихвена надбавка за забава 3% от 16.04.2015г. до 24.01.2019г.
и 82,90 евро лихвена надбавка за забава 10% от 25.01.2019г. до 29.01.2019г. и
законна лихва от 30.01.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 2952,85 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева. Заедно със заявлението се представя договор за жилищен и ипотечен
кредит от 16.09.2008г., общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити, нотариални покани до длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за
кредит от 16.09.2008г. Въз основа на извлечението на основание чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 803/2019г. по описа на РС Бургас е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредено
на длъжниците В.К. и С.К. да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата
59677,61 евро – главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от
16.09.2008г., договорна лихва 14026,42 евро за периода 21.03.2015г. до
29.01.2019г., 253,78 евро лихвена надбавка за забава за периода от 16.04.2015г.
до 24.01.2019г.; 82,90 евро лихвена надбавка за забава за периода от
25.01.2019г. до 29.01.2019г., заемни такси 1447,61 евро, законна лихва върху
главницата от 30.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 2952,85 лева държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. Постановено е незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изп. д. № 719/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Николова. Съгласно покани за
доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело са наложени възбрани
върху собствени на длъжниците недвижими имоти и запор на вземанията им към
банки.
На основание чл. 420 ГПК е постъпила молба от
ответниците В.К. и С.К. за спиране на незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ до приключване на делото по предявен иск с
правно основание чл. 422 ГПК. В молбата се сочи, че с решение № 28441/2015г. по
описа на СРС клаузи от договора за кредит били обявени за нищожни и банката
била осъдена да върне получени суми. С Решение по т.д. № 71/2016г. на ОС Бургас
бил отхвърлен установителен иск на Банката по чл. 422 ГПК. Оспорва дължимостта
на сумите по заповедта за изпълнение и представя писмени доказателства –
постановените съдебни решения като счита, че са убедителни доказателства, че не
се дължи изпълнение. Оспорва, че кредитът е предсрочно изискуем, тъй като
счита, че няма просрочия към Банката, както и че не дължи договорна лихва.
Между страните не е спорно, че съгласно Решение №
179577/25.07.2017г. по гр.д. № 28441/2015г. по описа на СРС са обявени за
недействителни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП клаузата
на чл. 7 и чл. 15 от Договор за жилищен ипотечен кредит, сключен на
16.09.2008г. и Банка ДСК ЕАД е осъдена да върне на кредитополучателите сумата
от 1229,73 евро – платена без основание в периода 15.09.2008г. до 15.02.2015г.,
ведно със законна лихва. С Решение № 187/23.07.2018г. по т.д. № 71/2016г. на ОС
Бургас са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД против В.К. и С.К. искове
да се приеме за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането на
сумата от 65171,11 евро просрочена главница по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 16.09.2008г.; просрочена договорна лихва за периода от 11.12.2014г.
до 26.11.2015г. в размер на 5485,63 евро, санкционна лихва в размер на 682,42 евро
за периода 18.10.2015г. до 26.11.2015г., заемни такси по кредита в размер на
1461,23 за периода до 26.11.2015г., законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението 27.11.2015г. до окончателното й изплащане и направени
разноски.
С обжалваното определение РС Бургас е приел, че са
налице убедителни писмени доказателства, че към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не всички суми по изначално уговорения
кредит, чиято предсрочна изискуемост е обявена, са дължими и е постановил
спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед.
С частната жалба срещу определението за спиране на
заповедта за незабавно изпълнение се
представя становище на гл. юрисконсулт, инспекторско нареждане, нотариални
покани, връчени на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
справка по чл. 366 ГПК.
Други относими за спора доказателства не са налице. Този
състав на съда намира, че частната жалба е редовна и допустима, а по същество е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 420 ГПК предвижда, че съдът може да
спре изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК при наличието на две предпоставки -
когато длъжникът е представил надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или когато искането е подкрепено с
убедителни писмени доказателства. В конкретния случай искането за спиране се
основава на втората хипотеза. Въззивната инстанция споделя мотивите на РС
Бургас и счита, че с молбата за спиране са представени убедителни
доказателства, а именно Решение № 187/23.07.2018г. по т.д. № 71/2016г. на ОС
Бургас, с което са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД против В.К. и С.К.
искове да се приеме за установено, че ответниците дължат солидарно заплащането
на сумата от 65171,11 евро просрочена главница по договор за жилищен и ипотечен
кредит от 16.09.2008г.; просрочена договорна лихва за периода от 11.12.2014г.
до 26.11.2015г. в размер на 5485,63 евро, санкционна лихва в размер на 682,42
евро за периода 18.10.2015г. до 26.11.2015г., заемни такси по кредита в размер
на 1461,23 за периода до 26.11.2015г., законна лихва за забава върху главницата
от подаване на заявлението 27.11.2015г. до окончателното й изплащане и
направени разноски. По делото към момента не са налице доказателства за датата
на влизане в сила на посоченото съдебно решение, поради което не може да се
приеме, че са налице нововъзникнали факти, а именно, че е обявена предсрочна
изискуемост на кредита след приключване на съдебното дирене по съдебното
производство. Обстоятелствата, наведени с отговора на въззивна жалба, че
Банката е следвало още при подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение да представи и останалите документи, приложени
към въззивната жалба не могат да се споделят, тъй като със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е
представен документ по чл. 417, т. 2 ГПК и проверката на съда е ограничена само
в рамките на данните от документа, на който се основава искането за издаване на
заповед за незабавно изпълнение - дали е налице предвиден от закона и редовен
от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право. В същото време
съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК въззивният съд може да събира
доказателства като Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
6/2017 г., ОСГТК предвиди, че съдът служебно проверява всички правно релевантни
факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези
представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа
на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Следва да
се има предвид обаче, че представените от „Банка ДСК“ ЕАД становище и нареждане
за други корекции или промени по заемни сметки са издадени от едната страна
документи и по своята правна същност са частни документи, не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила и не са предвидени в закона като
документи, въз основа на които да се постанови незабавно изпълнение. За разлика
от тях представените съдебни решения са овързващи съда и може да се приеме, че
към момента са убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК. Преценката по същество - налице ли са настъпили след датата на приключване
на съдебното дирене по т.д. № 71/2016г. по описа на ОС Бургас факти и дължим ли
е размера на вземането по заповедта, съответно каква част от него не може да се
извърши в настоящото производство, а ще бъде извършена в производството по иска
с правно основание чл. 422 ГПК.
По изложените съображения този състав намира, че
длъжниците са представили убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.
420, ал. 2 ГПК и затова правилно е спряно принудителното изпълнение по
издадената заповед за изпълнение, а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5055/17.06.2019г. по ч.гр.д.
№ 803/2019г. на РС Бургас.
ВРЪЩА делото на РС Бургас за продължаване на
процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.