Р Е Ш Е Н И Е
№…260155/21.04.2021г.,гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен
състав,в открито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година,в следния
състав:
Председател: Красимир Ненчев
членове: Албена
Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина М. като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №221 по описа на Съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260293 постановено на 17.12.2020г. по гр.дело №
4437 по описа на пазарджишкия районен съд за 2019г. предявения
от Л.Д.М. с ЕГН ********** ***, П.Д.М. с ЕГН ********** ***, С.И.К. с ЕГН **********
***, И.Г.М. с ЕГН ********** ***, А.Г.Г. с ЕГН ********** *** срещу „МЕЛКО
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Красно село“, ул.“Ген.Тотлебен“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В.
иск с правно основание чл.109 от ЗС да
бъде осъден„МЕЛКО ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД с ЕИК ********* да премахне оградата, бетоновата площадка с
бетонови стълби и врата в оградата, изградени по границата на поземлен имот с идентификатор 55155.508.531
по КККР на град П. и имот с
идентификатор 55155.508.146/ улица/, е отхвърлен като неоснователен. Присъдени
са съдебно-деловодни разноски.
Въззивниците –ищци в първоинстанционното производство чрез
пълномощника –адв. Ц. с въззивна жалба обжалват решението ,с изложени в жалбата
съображения за неговата неправилност.Твърдят,че решението е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.
Необосноваността
на решението започвала още с първите разсъждения на съда при обсъждането на
доказателствата. Съдът е заявил, че било безспорно, че ищците били реституирани
собственици на имота,което не било вярно. Ищците се легитимират като собственици на този имот като наследници на М.Т.Х.
и имотът никога не е бил одържавяван. През годините праводателят на ответното
дружество дори е бил осъден да заплаща наем за ползването на имота.
Следователно ищците не са реституирани собственици, а решението по гр. д. №
3160/1998 г. не е с конститутивен ефект, т. е. правото на собственост на ищците
не е възникнало вследствие на това решение,а напротив, това решение е
установило със сила на присъдено нещо, че ищците като наследници на М.Х. са
били собственици на имота през всичките години.От тази генерално необоснована
позиция съдът е направил следващите си незаконосъобразни изводи,а именно :
приел е, че строителството не било незаконно и че имало държавно приемане.
Въззивниците обосновават това си твърдение.Твърдят,че всички действия на
наемателите, ползващи имота, във връзка с извършваните в имота подобрения, е
трябвало да бъдат разрешавани от собствениците.Нямало спор между страните, че
това изискване на закона не е спазено и оградата и бетоновата площадка със
стълбището са изпълнени без разрешението на въззивниците (независимо кога са
направени). Следователно оградата, бетоновата площадка, врата в оградата и
стълбището представляват незаконно строителство.Посочват ,че мотивите на съда
за възможен достъп от съседен имот,който също е заграден с портал с бариера и с
режим на достъп, не намират опора в никаква нормативна основа и са без правна
логика. Искането е решението да бъде отменено, а предявените искове-уважени от
въззивната инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК с отговора на въззивната жалба ,въззиваемата страна излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Искането е решението като правилно
да бъде потвърдено.
Настоящият
съдебен състав на въззивната инстанция, след като констатира,че въззивната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса, е допустима, провери
изложени в нея оплаквания и съображенията на въззиваемата страна в отговора на
въззивната жалба, обсъди събраните пред първата инстанция доказателства ,
констатира относимите към настоящото производство обстоятелства:
В
исковата си молба против „Мелко интернешънъл“АД ищците Л.Д.М., П.Д.М. ,С.И.К., И.Г.М.,
А.Г.Г. твърдят, че са собственици на недвижим имот , представляващ имот с идентификатор
55155.508.531 по КККР на град П. с площ от 4 502 кв.м. с административен
адрес гр.П., ул.“М.В.“№3, с предназначение на територията урбанизирана, начин
на трайно ползване : за търговски обект, комплекс.С влязло в сила решение по
гр.д.№3169/1998г по описа на РС-П., постановено срещу „Мелор“АД – праводател на
ответника е признато правото на ищците и тогавашният ответник е бил осъден да предаде
владението върху имота.В хода на делото имотът е бил прехвърлен от ответника на
трето лице „Мелничен комплекс П.“АД, поради което решението е имало сила и
спрямо това трето лице. Впоследствие чрез преобразувания / вливания на няколко
дружества/ ответникът по настоящото дело е правоприемник на „Мелничен комплекс П.“АД
/ предишно наименование „Агро мел“АД/. Въвод във владение е извършен на
23.01.2007г. по изпълнително дело №2148/2006г. В имота ответното дружество
притежава няколко сгради с идентификатори както следва:
55155.508.531.1-административна, деловодна сграда, 55155.508.531.2-административна,
деловодна сграда , 55155.508.531.3- сграда за водоснабдяване и/ или
канализация/ всъщност това не е сграда, а басейн/,55155.508.531.4- промишлена
сграда.Ищците твърдят,че са получили разрешение №13 от 17.01.2012г за строеж в
имота , но когато трябвало да започнат строителните работи през 2014г
установили, че ответното дружество без тяхно съгласие е направило ограда ,
изляло бетонова площадка със стъпала до сградата с идентификатор
55155.508.531.1 и е поставило тясна врата , които СМР създават пречки за
осигуряване на достъп до вътрешността на имота със строителна техника и това
препятствало ищците да реализират инвестиционните си намерения. Искането е да
бъде осъдено ответното дружество да премахне оградата, бетоновата площадка с
бетонови стълби и вратата откъм имот с идентификатор 55155.508.146-улица.
Ответникът
с отговора на исковата молба оспорва предявените искове по чл.109 от ЗС. Твърди,
че построените в имота ограда, бетонова площадка и врата към имота с
идентификатор 55155.508.146/ улица/ са построени от държавата много преди
ищците да получат разрешение за строеж през 2012г. и да бъдат въведени във
владение през 2006г. на основание решение по гр.д.№3169/1998г. на РС-П..
Построеното не пречило по никакъв начин на ищците да упражняват правото си на собственост върху
имота и също така попадат в прилежащата към сградите площ, необходима за
обслужването им. С влязло в сила решение по гр.д.№323/2017г по описа на ОС-П. е
отхвърлен иска, предявен от ищците да бъде признато за установено, че са
собственици на идеални части от сгради с идентификатори №55155.508.531.1,
№55155.508.531.2, №55155.508.531.3 и №55155.508.531.4 по КККР , построени в
имота. С посоченото решение със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е установено, че „Мелко интернешънъл“АД е
суперфициарен собственик на построените в имота сгради.Оградата на имота,
вратата и бетоновата площадка са
построени в имота от Държавата, след което са включени в капитала на
дружеството и предоставени за ползване на дружеството с държавно участие
„Мелор“ООД, видно от АДС№8152/23.05.1995г. и придобити по този начин от
последното.Там те са описани като част от построеното в парцел II- зърнени храни в кв.4 по плана на град П.,
описана в т.36 от АДС№8152/23.05.1995г, построена през 1973г., а вратата е
неразделна част от оградата.Бетонова площадка и стълбите са неразделна част от
административната сграда, описана в т.2 от АДС№8152/23.05.1995г./ в момента
показана на кадастралната карта като сграда с идентификатор 55155.508.531.1, с
площ от 216 кв.м., на четири етажа , предназначение административна
,делова сграда и сграда с идентификатор
55155.508.531.2 с площ от 42 кв.м. на един етаж с предназначение административна,
делова сграда/ като такива са построени през 1974г. Тези недвижимости са
прехвърлени от дружеството „Мелор“ООД на „Мелничен комплекс П.“АД като
присъединени към главните вещи , които обслужват с приложения нотариален акт от
11.05.2001г. на нотариус А.И., а впоследствие прехвърлени на ответното
дружество с преобразуване чрез вливане на „Мелничен комплекс П.“АД в ответната
„Мелко интернешънъл“АД/ към този момент „Агро Мел“АД с приложеното вписано в
Служба по вписвания –П. съдебно решение№ 1/25.10.2006г. по фирмено дело
№10221/2005г. на Софийски районен съд. Бетоновата площадка и стъпала, заедно с
административната сграда както и
оградата и вратата - част от нея представляват законно построено строителство ,
видно от удостоверение №34/01.09.2001г. на началника на РДНСК-П., издадено на
основание АДС №8152/23.05.1995г. Административната сграда, неразделна част от
която са площадката и стъпалата е
призната за собственост на ответното
дружество съгласно решение по гр.д.№323/2017г по описа на ОС-П., с което са
отхвърлени претенциите на ищците за собственост върху сградата. Като част на
правомощията на собственика на построеното в чужд имот ответникът има
правомощието да се ползва от земята, върху която е построено и земята
необходима за обслужване на построеното. По този начин построеното не
представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС пречка за
упражняване правото на собственост, тъй като собственикът на земята е длъжен да
търпи законно построените в имота недвижимости, за които е налице право на
строеж. Твърди се, че плочата, стъпалата , оградата и вратата попадат в прилежащата площ към сградите на
ответника в имота, необходима за тяхното обслужване и по тази причина
ответникът има правно основание да ги ползва. Според ответника се неоснователни
твърденията на ищците, че оградата, вратата , бетоновата плоча и стъпалата им
създават пречки за осигуряване на достъпа до вътрешността на имота от
строителна техника. Изграденото по никакъв начин не ограничавало правото им да
влизат в имота, както се твърди в исковата молба.В частта от имота , която е
призната за собственост на ищците не е
предвиден вход за моторни превозни средства или строителна техника, а оградата
на имота е законно построена. Приложеното към исковата молба разрешение за
строеж №13 от 27.01.2012г, издадено от главен архитект на Община П. е загубило
правното си действие, тъй като в продължение на три години след издаването му и
дори след презаверяването му не е започнало строителството. Искането е исковите
претенции като неоснователни да бъдат отхвърлени.
Между
страните няма спор , а и от приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че ищците са собственици на имот с идентификатор 55155.508.531 , а
ответното дружество-на описаните по-горе административни сгради.
В
първоинстанционото производство е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза. От същото се установява,че обслужването на имота и достъпа до
дворното място се осъществява единствено през външно открито бетоново стълбище
от два броя стъпала с размери в план 1,84/070 м.л и разположени извън границите
на имота в уличното пространство.,през прохода образуван след него с ширина
1,80 мл. Между административната сграда и оградата от юг и през открита
бетонова площадка ,разположена от юг на административната сграда и служеща за
външно бистро на заведение в сградата за обществено обслужване-ресторант.
Няма спор, а и се установява от заключението
на вещото лице, че откритата бетонова площадка, разположена от юг на
административната сграда и служеща за външно бистро на заведение в сградата за
обществено обслужване-ресторант и рампа към входа на сградата с административната
сграда е строена през 1974г. Откритата бетонова площадка представлява външна
рампа с под от шлайфана мозайка, която функционално е свързана с
административната сграда и е прилежащ елемент от нея. На тази рампа са
разположени двата външни входа на сградата, през която се преминава за
обслужването им и представляващи вход за административната част и вход за
бившата столова на държавното предприятие.Вещото лице посочва,че бетоновата
площадка представлява архитектурен елемент от административната сграда.
В съдебно заседание вещото лице
заявява,че на „този имот няма друга ограда, няма входна врата или някакъв
отворен начин на достъп. Това е единственото преминаване ,няма от къде другаде“,
„ За да преминат ползвателите на този имот са откачили една част от ажурната
ограда и отлели са три външни стъпала за да се преодолее бетоновия цокъл , за
да влезнат в имота“.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд обсъждайки писмените доказателства, легитимиращи страните като собственици
,е приел следното: оградата на имота, вратата и бетоновата площадка са
построени в имота от Държавата, след което са включени в капитала и предоставени
за ползване на дружество с държавно участие „Мелор“ ООД съгласно
АДС№8152/23.05.199г. Оградата е част от оградата на парцел II-Зърнени храни в кв.4 по плана на град П.,
описана в т.36 от АДС№8152/23.05.1995г. и е построена през 1973г.и описана в
т.39 от АДС като охранителна ограда 185м.л., построена 1985г.Процесната врата е
част от процесната ограда. Бетоновата площадка и стълбите са функционално
свързани, неразделна част от административната сграда описана в т.2 от
АДС№8152/23.05.1995г., която административна сграда понастоящем е с
идентификатор 55155.508.531.1 с площ от 216 кв.м., на четири етажа,
предназначение административна, делова сграда и сграда с идентификатор
55155.508.531.2 с площ от 42 кв.м. на един етаж с предназначение административна,
делова сграда като такива построени през 1974г.
Бетоновата
площадка е прилежащ елемент от административната сграда с идентификатор
55155.508.531.1.,на която са разположени двата външни входа към сградата, през
която се преминава за обслужването им и представляващи вход за
административната част и вход за бившата столова на държавното
предприятие.Същата осигурява достъп до сградата и без нея достъпът е
невъзможен.
Първоинстанционният
съд е приел,че бетоновата площадка и стъпалата, заедно с административната
сграда, както и оградата, и вратата,която е част от нея представляват законно
строителство, изградено най-късно към 1985г.,като в този смисъл е обсъдил
удостоверение №34/01.09.2007г на РДНСК-П. и АДС№8152/23.05.1995г. ,а външното
открито бетоново стълбище, състоящо се от два броя стъпала и разположено извън
границите на имота в уличното пространство е съществувало към 2001г.
По-нататък в
мотивите си първоинстанционният съд е приел,че правото на собственост като
абсолютно и неограничено право задължава всяко трето лице да се въздържа от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не
е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие , което се извършва без
негово съгласие. И тъй като ищците като неоснователно въздействие сочат факта,
че през 2014г. ответното дружество без тяхно съгласие е направило ограда,
изляло бетонова площадка със стъпала до сградата с идентификатор
55155.508.531.1 и е поставило тясна врата, и по този начин им се пречи да
реализират инвестиционните си намерения в собствения им имот, като се
препятства достъпа на строителна техника вътре в имота,а такова не е
установено, претенцията е неоснователна. Съдът е приел,че процесните оградата, бетоновата площадка с бетонови
стълби и вратата към имот с идентификатор 55155.508.146 не са изградени през 2014г.
от ответното дружество,съществуват към настоящия момент,а достъпът на
строителна техника е безпрепятствен и
може да осъществи през широк портал ,който е
непосредствено до спорната ограда
и който портал е отворен през целия ден
и се заключва само след 20 часа вечерта,не е налице неправомерно въздействие от
страна на ответника, смущаващо правната сфера на ищците в твърдения в исковата молба смисъл.
Във въззивното производство е представен
отговор на покана от ищците адресирана до ответника за осигуряване на
неограничен достъп до имота и предаване на ключове от вратата на оградата,с
който ищците са уведомени за следното: „ като собственици на имота,който се
охранявал следвало да се включат в плащането на част от разходите за охрана на
имота; да се легитимират всеки път, когато пожелаят да ползват имота си; за да
получат достъп през портала, който се намирал в имот собственост на ответника,
следвало да се сключи договор за достъп ,кои трети лица ще влизат в имота ,с
кои транспортни средства и пр. „.
Изводите на първоинстанционният
съд са неправилни.
Правото
на собственост е израз на пълна власт върху конкретна вещ и гарантираната от
закона възможност на титуляра на правото да изиска от всички останали лица да
се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на
собственика, в изрично посочени хипотези може да търпи ограничения, обусловени
единствено от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди
собственически права.
При нарушаване на абсолютното право
на собственост на разположение на собственика е негаторния иск по чл.109 от ЗС.
Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само
пряко в действия , но и косвено с бездействие, като се поддържа противоправно
състояние в съседен имот-в случая постройка, което е довело до трайно и продължително
смущаващо въздействие върху вещта, собственост на ищеца. Това въздействие върху
правото на собственост може да бъде предмет на негаторния иск , защищаващ
собственика от всяко посегателство върху елемент от собствеността – правото на
ползване на имота без смущения и ограничения. Безсъмнено ,при упражняване на
иска по чл.109 от ЗС ищецът трябва да докаже обстоятелствата, основанията,които
са предизвикали потърсената съдебна защита.В конкретният казус,обаче по един
категоричен начин се доказва, че имота на въззивниците е ограден, и достъпът до
имота им е ограничен. Оградата на дружеството- въззиваема страна засяга обекта
на правото на собственост на въззивниците и им създава пречки и неудобства за пълноценното упражняване на това тяхно право. Оградата препятства достъпа на въззивниците до собствения им
имот,като в случая е ирелевантно обстоятелството този достъп как се
осъществява. Изградената от ответника, съотв. неговия праводател ограда пречи
на въззивниците да упражняват правото си на собственост в пълен обем върху
заградената част от имота. Недопустимо е носителите на абсолютното право на
собственост да бъдат принуждавани да заплащат средства за достъп до имота си,
евентуално да уведомяват трето лице, или собственика на постройката за
намеренията си относно посещения в имота. Оградата -построена върху бетонова
основа препятства възможността за
упражняване на собствеността в пълен обем,поради което ответника следва да бъде
осъден да я премахне. Наличието й би смутило упражняването на собствеността
дори и ако ответникът предостави ключ от портала на въззивниците, тъй като би
ограничило възможността за преминаването в имота да е напълно свободно, а не
през вратата, каквито ограничения ищците не са длъжни да търпят.
В защитата си въззиваемата страна
излага съображения,че оградата е изградена още преди ищците да са придобили
правото на собственост върху терена. Този довод е несъстоятелен ,тъй като видно
от мотивите на решение от 10.03.2003г. по гр.дело № 3169 / 1998г. по описа на
ПРС имота не е отчуждаван и ищците се легитимират като собственици на правно
основание : наследство оставено от М.Х..
От изложеното, настоящият съдебен състав приема,че
негаторния иск-досежно оградата, възпрепятстваща достъпа на въззивниците до
собствения им имот имот с идентификатор 55155.508.531е основателен и като такъв
следва да се уважи, като се осъди въззиваемата страна да премахне изградената
ограда. Решението в тази част следва да бъде отменено.
Решението –досежно бетоновите стъпала:Установи се от
заключението на вещото лице ,че бетоново стълбище от два броя стъпала с размери
1,84/070 м.л е разположено извън границите на имота в уличното
пространство,поради което настоящият съдебен състав счита , че въззиваемата
страна не е надлежен ответник в това материално правоотношение. Страна по това
правоотношение би следвало да бъде носителят на правото на собственост върху
уличното пространство. Решението в тази му част, но по изложените съображения,
следва да бъде потвърдено. Решението следва да се потвърди и по отношение на
негаторната претенция с предмет: изградената бетонова площадка. От заключението
на вещото лице се установи, че откритата бетонова площадка е функционално
свързана с административната сграда и е прилежащ елемент от нея,обслужваща
двата външни входа на сградата. Въззивниците, чиято е тежестта на доказване
като ищци в първоинстанционното производство,че площадката не е част от
собствеността на ответника и че не я обслужва по начин такъв,че без нея
достъпът до сградата и в помещенията от нея би бил възможен, не успяха да
проведат. Ето защо ,претенцията като недоказана в тази част се явява
неоснователна. Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора в полза на въззивника Л.Д.М. следва да се присъдят съдебни
разноски за двете инстанции в размер на 900,00 лева,а в полза на въззиваемата
страна- съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на 960,00 лева-съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения,Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260293 постановено на
17.12.2020г. по гр.дело № 4437 по описа на пазарджишкия районен съд за 2019г.
,в частта, с която негаторния иск за премахване на ограда е отхвърлен като
неоснователен,и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „МЕЛКО
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
дейността: гр.София, район „Красно
село“, ул.“Ген.Тотлебен“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В. на основание
чл.109 от ЗС да премахне ограда,с която
се ограничава достъпа до имот с
идентификатор 55155.508.531 по КККР на гр. П. ,ул.“М.В.“ №3-собственост на Л.Д.М.
с ЕГН ********** ***, П.Д.М. с ЕГН ********** ***, С.И.К. с ЕГН ********** ***,
И.Г.М. с ЕГН ********** ***, А.Г.Г. с ЕГН ********** ***.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „МЕЛКО
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
дейността: гр.София, район „Красно
село“, ул.“Ген.Тотлебен“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В. да заплати на
Л.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 900,00 /деветстотин/
лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Л.Д.М. с
ЕГН ********** ***, П.Д.М. с ЕГН ********** ***, С.И.К. с ЕГН ********** ***, И.Г.М.
с ЕГН ********** ***, А.Г.Г. с ЕГН ********** ***,всички със съдебен адрес:***-адв.И.Ц. да заплатят на МЕЛКО
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
дейността: гр.София, район „Красно
село“, ул.“Ген.Тотлебен“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В. сумата в
размер на 960,00 / деветстотин и шестдесет/ лева-представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател:
членове:
1.
2.