№ 19404
гр. С., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110109202 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б.“ ЕАД срещу Л. Б. К., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222,
ал. 1 КТ, с които се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 11 993,87
лв., представляваща платено при отпаднало основание обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 849,11 лв. и обезщетение за оставане без
работа по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. в размер на 11 144,76 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.02.2025 г. до окончателното
плащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1073211/29.02.2016 г., по
силата на което ответникът е изпълнявал длъжността „Шофьор на лек автомобил до 9
места“, с място на работа управление „Административно“, отдел „Т.О.“, сектор „Шофьори“
на „Б.“ ЕАД. Твърди, че с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ –
поради съкращаване на щата. Въз връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на
ответника било изплатено обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя
по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 849,11 лв. (брутно трудово възнаграждение за 8 работни
дни), а на основание чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. за времето, през което
ответникът останал без работа, но за не повече от един месец, сумата от 11 144,76 лв.,
представляваща сбор от пет месечни брутни трудови възнаграждения съобразно
постигнатите договорености по чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. Сочи, че брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя
1
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, в случая последният пълен отработен месец е
месец октомври 2021 г., като брутното трудово възнаграждение е съставено от основна
заплата – 1 827 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
(клас за прослужено време) – 401,94 лв.
Ищецът твърди, че с Решение № 3198/28.02.2023 г. по гр. д. № 66315/2021 г. по описа
на СРС, 63 състав, частично отменено по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ и потвърдено в частта по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ и частично по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ с Решение №
469/24.01.2024 г. по в. гр. д. № 6814/2023 г. по описа на СГС, IV-E въззивен състав,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 5153/12.11.2024 г. по гр. д. №
1653/2024 г. по описа на ВКС, III г. о., били уважени обективно съединените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ, на ответната
страна, като била призната за незаконна и отменена атакуваната заповед, а ответникът
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като работодателят бил осъден да
му заплати сумата в размер на 13 373,64 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат
на незаконното уволнение, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 22.11.2021 г. до окончателното плащане. Сочи, че заплатил посоченото обезщетение
в хода на образуваното изпълнително дело № 20248520400004 по описа на ЧСИ К.П., с рег.
№ 852 на КЧСИ.
Ищецът счита, че с оглед отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, заплатените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал.
1 КТ подлежат на връщане от страна на ответника като получени на отпаднало основание,
тъй като вредите от оставането без работа от страна на работника или служителя след
уволнението се компенсират от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Освен това счита, че
ответникът не може да се приеме за добросъвестен при получаване на обезщетенията, след
като е считал уволнението за незаконосъобразно и доколкото молбата за изплащане на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е депозирана след подаване на исковата молба за
признаване на уволнението за незаконно. С изложеното моли за уважаване на иска и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва частично
предявените искове. Не оспорва факта, че са му заплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и
по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г., както и че следва да възстанови на ищеца
сумата от 9 135 лв. – получено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г.
За горницата над този размер оспорва предявения иск като счита, че не дължи връщане на
възнаграждения, които представляват допълнителни елементи от месечното трудово
възнаграждение. Ответникът прави възражение за прихващане между сумата,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 9 135 лв. и сумата от 2 373,28
лв., представляваща обезщетение, дължимо от ищеца на ответника за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ за времето, през което ответникът е останал без работа
2
поради незаконното уволнение (28 дни). Счита, че дължимостта на това обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ е призната от ищеца с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 14/04.04.2025 г.
Счита, че са налице предпоставките за извършване на прихващане. Ответникът оспорва
изцяло иска за връщане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ като неоснователен, счита, че
независимо от отмяната на уволнението тази сума не подлежи на връщане на ищеца.
Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане с доводи, че не е бил търсен от работодателя за заплащане
на исковата сума преди образуване на настоящото производство, съответно не е дал повод за
предявяване на иска. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на иска в частта
за осъждането му да възстанови полученото обезщетение по чл. 220 КТ, както и за
извършване на прихващане по иска в частта за връщане на обезщетението по чл. 222, ал. 1
КТ. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание на 09.07.2025 г. е допуснато увеличаване на размера на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, предмет на възражението за съдебно прихващане, до
сумата от 2 911,79 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов
договор № 1073211/29.02.2016 г., по силата на което ответникът е изпълнявал длъжността
„Шофьор на лек автомобил до 9 места“, с място на работа управление „Административно“,
отдел „Т.О.“, сектор „Шофьори“ на „Б.“ ЕАД, изменено с Допълнително споразумение от
07.01.2021 г., по силата на което считано от 01.01.2021 г. се определя ново основно месечно
трудово възнаграждение на работника в размер на 1 827 лв.; че с Акт за прекратяване №
БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от
01.11.2021 г., както и че уволнението на ответника е било признато за незаконно с влезли в
сила решения, въз основа на искова молба с вх. № 92868/22.11.2021 г., подадена от Л. Б. К. –
с Решение № 3198/28.02.2023 г. по гр. д. № 66315/2021 г. по описа на СРС, 63 състав, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. Б. К.,
извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 106/14.10.2021 г. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „Шофьор на лек автомобил до 9 места“, управление
„Административно“, отдел „Т.О.“, в „Б.“ ЕАД, отхвърлен е предявеният от Л. Б. К. иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 14 412,37 лв. –
обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното плащане и съдът е разпределил
отговорността за разноските по правилата на чл. 78 ГПК; с Решение № 469/24.01.2024 г. по
3
в. гр. д. № 6814/2023 г. по описа на СГС, IV-Е въззивен състав, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 5153/12.11.2024 г. по гр. д. № 1653/2024 г. по описа на ВКС, III
г. о., първоинстанционното решение е потвърдено в частта по исковете с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и частично отменено в частта по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ като искът е уважен за сумата от 13 373,64 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа на ищеца в резултат на незаконното
уволнение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 22.11.2021 г., до окончателното й изплащане, съответно
първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 14 412,37 лв.; че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ „Б.“
ЕАД е било осъдено да заплати на Л. Б. К. сумата от 13 373,64 лв. – обезщетение за оставане
без работа в резултат на незаконното уволнение, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г.,
която сума е била заплатена в хода на образувано изпълнително дело; че във връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е начислил за изплащане на
ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие на основание чл. 220 КТ в брутен
размер от 849,11 лв. (за 8 работни дни) – фиш за работна заплата за м. 10.2021 г., и
обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. за времето, през
което ответникът е останал без работа, но за не повече от един месец - за периода от
01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. в брутен размер от 11 144,76 лв. (пет брутни трудови
възнаграждения съобразно постигнатите договорености по чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. – над 20
години общ трудов стаж) – по постъпило заявление на ответника с вх. № БТГ 24-00-
2826/01.12.2021 г. и видно от фиш за м. 11.2021 г., поради прослужено време 5 години и 8
месеца при ищеца (от 01.03.2016 г. до 01.11.2021 г.) и общ трудов стаж над 20 години.
Установява се, че последният пълен отработен месец на ответника при ищцовото
дружество е месец октомври 2021 г., като брутното трудово възнаграждение на ответника е
съставено от: основна заплата – 1 827 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит (клас за прослужено време) – 401,94 лв. (Удостоверение изх. № 24-00-
2992/17.12.2022 г., издадено от „Б.“ ЕАД) и фиш за работна заплата за м. 10.2021 г.
По делото е представено платежно нареждане от 08.11.2021 г., от което се установява,
че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 3 095,52 лв. с основание мес. 10.2021
г.
По делото е представено платежно нареждане от 10.12.2021 г., от което се установява,
че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 9 793,22 лв. с основание мес. 11.2021
г.
По делото е представено платежно нареждане от 16.05.2025 г., от което се установява,
че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 2 911,79 лв. с основание
обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ.
По делото е приет Колективен трудов договор – КТД/2021 г., подписан на 30.12.2020
г. между „Б.“ ЕАД като работодател и синдикалните организации на работещите в
дружеството – синдикати, с който са уредили трудовите и непосредствено свързаните с тях
4
отношения, като в чл. 53, ал. 1, раздел VIII. „Обезщетения“, страните са постигнали
съгласие, че работодателят дължи обезщетение по смисъла на чл. 222, ал. 1 КТ на работници
и служители, членове на Синдикатите, и присъединилите се работници и служители при
прекратяване на трудовото им правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 КТ за времето,
през което са останали без работа, но за не повече от един месец, както следва: до 5 години
общ трудов стаж – брутно трудово възнаграждение за един месец; над 5 години общ трудов
стаж – 2 месечни брутни трудови възнаграждения; над 10 години общ трудов стаж – 3
месечни брутни трудови възнаграждения; над 15 години общ трудов стаж – 4 месечни
брутни трудови възнаграждения; над 20 години общ трудов стаж – 5 месечни брутни трудови
възнаграждения, като в случаите, когато работникът или служителят има посочения трудов
стаж в дружеството, работодателят дължи обезщетение в двоен размер.
В полза на ответника е издаден изпълнителен лист на 02.02.2024 г. по в. гр. д. №
6814/2023 г. по описа на СГС, IV-E въззивен състав, с който „Б.“ ЕАД е осъдено да заплати
на Л. Б. К. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 13 373,64 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното
уволнение през периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 22.11.2021 г., до окончателното й изплащане, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20248520400004 по описа на ЧСИ К.П. с рег. №
852 на КЧСИ.
Видно от платежно нареждане от 23.02.2024 г. ищецът е изплатил по изпълнителното
дело сумата от 21 018,19 лв. за погасяване на задълженията към ответника в настоящото
производство.
Видно от последващ Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 14/04.04.2025 г.
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 КТ – по взаимно съгласие и заявление за напускане № БГТ-ЧР-Вх. № 20/07.04.2025 г.,
считано от 07.04.2025 г., като е разпоредено на ответника да се изплати обезщетение на
основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 28 дни за
времето до 07.04.2025 г.
За установяване на спорните по делото факти е изслушано и прието и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира по
реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и обосновано. От същото се установява, че
брутното трудово възнаграждение на Л. Б. К. за определяне на обезщетението по чл. 224, ал.
1 КТ (съгласно Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. № 14/04.04.2025 г.) е в размер на 2
228,94 лв., в т. ч.: основна заплата (21/21 работни дни) – 1 827 лв. (с постоянен характер);
клас прослужено време – 22,00 % – 401,94 лв. (с постоянен характер). Брутното обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ, дължимо се на Л. Б. К., за 28 дни, е в размер на 3 120,52 лв. Нетното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, дължимо се на Л. Б. К., за 28 дни, е в размер на 2 808,47
лв. Съгласно фиш за заплати за м. 04.2025 г. „Б.“ ЕАД е начислило брутно трудово
възнаграждение на Л. Б. К. за м. 04.2025 г. в размер на 2 971,92 лв. за неизползван платен
годишен отпуск за 28 дни. Съгласно фиш за заплати за м. 04.2025 г. нетното трудово
5
възнаграждение на Л. Б. К. за м. 04.2025 г. е в размер на 2 911,79 лв. Съгласно платежно
нареждане за кредитен превод от 16.05.2025 г. „Б.“ ЕАД е превело от банковата си сметка с
IBAN: BG******** в „Ю.Б.“ ЕАД по банковата сметка на Л. Б. К. с IBAN: BG********** в
банка „ДСК“-ЦУ сумата в размер на 2 911,79 лв., с основание: обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ.
Вещото лице е посочило във връзка с Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх.№
106/14.10.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на трудовото правоотношение между
страните, че брутното трудово възнаграждение на Л. Б. К. за последния пълен отработен
месец – м. 10.2021 г., е в размер на 3 852,87 лв. Брутното трудово възнаграждение по чл. 228
КТ и съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 – 7 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, за целите на определяне на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ включва основното
трудово възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които имат постоянен
характер, като същото се изчислява на база последното брутно трудово възнаграждение за
пълен отработен месец преди уволнението или среднодневното брутно трудово
възнаграждение. Брутното трудово възнаграждение на Л. Б. К. за определяне на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е в размер на 2 228,94 лв., в т. ч. основна заплата (21/21
работни дни) – 1 827 лв. (с постоянен характер); клас прослужено време – 22,00 % – 401,94
лв. (с постоянен характер). Съгласно фиш за заплати на Л. Б. К. за м. 10.2021 г. начисленото
брутно обезщетение по чл. 220 КТ за 8 работни дни през м. 11.2021 г. е в размер на 849,11
лв. Нетното обезщетение по чл. 220 КТ за 8 работни дни през м. 11.2021 г. е в размер на
764,20 лв. Съгласно фиш за заплати за м. 10.2021 г. начисленото нетно трудово
възнаграждение на Л. Б. К., след начислените удръжки и данък общ доход, е в размер на 3
095,52 лв. Съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 08.11.2021 г. „Б.“ ЕАД е
превело от банковата си сметка с IBAN: BG************ в „И.“ ЕАД по банковата сметка
на Л. Б. К. с IBAN: BG********** в банка „ДСК“-ЦУ сумата в размер на 3 095,52 лв., с
основание: мес. 10.2021 г. Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ,
съгласно чл. 53, ал. 1 КТД/2021 г. е в размер на 5 месечни брутни трудови възнаграждения
при над 20 години общ трудов стаж. Брутното трудово възнаграждение на Л. Б. К. за м.
11.2021 г. е в размер на 11 144,76 лв. Нетното трудово възнаграждение на Л. Б. К. за
обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на 9 793,22 лв.
Съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 10.12.2021 г. „Б.“ ЕАД е превело от
банковата си сметка с IBAN: BG************ в „И.“ ЕАД по банковата сметка на Л. Б. К. с
IBAN: BG********** в банка „ДСК“-ЦУ сумата в размер на 9 793,22 лв., с основание: мес.
11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл.
220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222,
ал. 1 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответника сумата в размер на 11
993,87 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в
6
размер на 849,11 лв. и обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 53, ал.
1 КТД/2021 г. в размер на 11 144,76 лв., както и че основанието за плащането на процесните
суми е отпаднало.
Ответникът носи тежестта да докаже основанието за задържането на процесните
суми, евентуално плащане на задълженията.
По направеното възражение за прихващане ответникът носи доказателствената
тежест да докаже дължимостта на сумата в размер на 2 911,79 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ - че е прекратено
трудовото правоотношение между страните, работникът или служителят не е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за
предходни години, както и размера на вземането си.
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване са:
получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване.
„Получаването“ предпоставя „даване“ и е фактическо действие, което подлежи на доказване
от ищеца. Съобразно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и според разясненията, дадени в ППВС
№ 1/28.05.1979 г., в което подробно са разграничени фактическите състави на отделните
вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца по иска е да
докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
получаване на това плащане, респ. за задържане на полученото. В случая от страна на
ответника в депозирания отговор не се спори относно получаването на обезщетенията по чл.
222, ал. 1 КТ и чл. 220 КТ и размера на получените обезщетения. При това положение, за да
се отхвърлят исковете, в тежест на ответника е да докаже, че е върнал сумите или че е
задържал сумите на годно правно основание.
Ищцовата страна е установила по безспорен начин плащането на ответника на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – в нетен размер от 9 793,22 лв. - начислено на ответника
във ведомостта за м. 11.2021 г., изплатено на 10.12.2021 г., и на обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ - начислено на ответника в нетен размер от 764,20 лв. във ведомостта за м. 10.2021 г.,
изплатено на 08.11.2021 г.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа,
спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да
последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества
в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя
длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност, като обезщетението е в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника/служителя за времето, през което е останал без
7
работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов
договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в
този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово
възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Тези обезщетения се дължат от
работодателя, когато уволнението на работника или служителя е извършено
законосъобразно. В случая това изискване не е налице, доколкото с влязло в сила съдебно
решение уволнението на ответника е отменено като незаконно. Това поражда право в полза
на работника или служителя да получи обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, което право ответникът е упражнил.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че обезщетението по чл.
220, ал. 1 КТ не подлежи на връщане при отмяна на уволнението. Съгласно Решение №
178/09.11.2017 г. по гр. д. № 375/2017 г. по описа на ВКС, III г. о., и цитираната в него
съдебна практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, обезщетението
по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от
размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения - оставането
му без работа. Същевременно, доколкото предвид отмяната на уволнението е отпаднало
основанието за изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, се дължи връщането му.
Съгласно Решение № 67/09.04.2014 г. по гр. д. № 4085/2013 г. по описа на ВКС, III г. о.,
Решение № 226/23.06.2014 г. по гр. д. № 6877/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение №
156/12.08.2022 г. по гр. д. № 3388/2021 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и др., обезщетенията
по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ подлежат на прихващане от размера на предявеното с
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като първите две се
следват при правомерно упражняване на правото на уволнение и след като такова не е
налице (уволнението е незаконно) следва да бъдат върнати като получени на отпаднало
основание. След признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се възстановява
трудово правната връзка, респ. отпада основанието за получаване на сумите и те подлежат
на връщане - чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При последващо отпадане на основанието за получаване
на обезщетение по трудово правоотношение работникът или служителят не се освобождава
от задължението за връщането му. Не се касае за добросъвестно получени трудови
възнаграждения по смисъла на чл. 271 КТ. Посочената разпоредба се прилага единствено
при начална липса на основание. Този текст не може да намери приложение при начално
наличие на основание, което впоследствие е отпаднало, понеже в тези случаи изобщо не
може да се говори за добросъвестност или недобросъвестност. Последващото отпадане на
основанието няма отношение към добросъвестността по смисъла на чл. 271, ал. 1 КТ, защото
не може да се отнесе към момента на получаването на сумата (така Решение №
623/24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001 г. по описа на ВКС, III г. о.). В случая получените от
ответника суми като обезщетение по чл. 220 КТ и обезщетение по чл. 222 КТ са изплатени с
оглед прекратеното трудово правоотношение между страните, но след отмяната на
уволнението основанието за изплащането им отпада и в полза на работодателя възниква
правото да иска възстановяването им като получени на отпаднало правно основание
8
съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, макар в КТ да не е предвидена изрична разпоредба относно
възстановяване на сумите.
Посочените обезщетения са изплатени и получени от ответника във връзка с
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца - работодател, като след отмяната на
уволнението и възстановяването му на работа, за ответника отпада основанието, на което са
получени - законно прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали той е
действал добросъвестно при получаването им или работодателят е действал
незаконосъобразно при уволнението. Това е така, тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1
КТ няма санкционна, а чисто репаративна функция - да възстанови в патримониума на
работника вредите (пропуснати ползи), понесени от оставането му без работа вследствие на
уволнението. Затова обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не може да се кумулира с тези по чл.
220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като противното би довело до двойно обезщетяване на
работника за едни и същи вреди - тези от оставането му без работа през периода след
уволнението, покрит от горните обезщетения.
На основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Ето защо в тежест на ответникa е възникнало задължение
да върне получените на отпаднало основание обезщетения от работодателя. По делото е
безспорно, че ответникът е получил чисто/нето сумата от 764,20 лв. като обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ и сумата от 9 793,22 лв. като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. При това
положение, за да се отхвърлят исковите претенции, в тежест на ответника е да докаже, че е
върнал сумите или че е задържал сумите на правно основание. Доказателства, че ответникът
е върнал сумите, не бяха представени, нито са наведени такива твърдения, напротив –
ответникът изрично признава дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. Съдът
счита, с оглед представеното по делото съдебно решение, че липсват и доказателства, че
сумите са задържани на правно основание от ответника. Ето защо, с изплатените на
ответника суми като обезщетения по чл. 220 КТ и чл. 222 КТ в общ нетен размер 10 557,42
лв. ответникът се е обогатил неоснователно, след отмяната на уволнението като незаконно и
същият дължи връщането на изплатените като обезщетения на това основание суми, при
условията на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в полза на работодателя.
В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи връщане само на полученото, т. е.
нетния размер на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ (така и Решение №
263568/01.06.2021 г. по в. гр. д. № 7522/2019 г. по описа на СГС, II - В въззивен състав и
Решение № 3867/13.07.2023 г. по в. гр. д. № 10669/2022 г. по описа на СГС, II-Е въззивен
състав). Работникът дължи само това, което действително е получил. Работодателят може да
търси платените на отпаднало основание осигурителни вноски и данък общ доход върху
двете обезщетения по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. По горните съображения претенцията
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ следва да бъде уважена за сумата от 764,20
лв., а претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 222, ал. 1 КТ следва да бъде уважена за
сумата от 9 793,22 лв., с които суми ответникът действително се е обогатил. Следователно,
претенциите са неоснователни за разликата над 764,20 лв. до 849,11 лв. и за разликата над
9
9 793,22 лв. до 11 144,76 лв. и следва да се отхвърлят в посочените части.
При този изход на правния спор, съдът следва да пристъпи към разглеждане на
релевираното в процеса в условията на евентуалност възражение на ответника за
прихващане с насрещно вземане за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, увеличено в
проведеното открито съдебно заседание до сумата в размер на 2 911,79 лв. Съгласно
Решение № 39/19.03.2024 г. по т. д. № 2631/2022 г. по описа на ВКС, II т. о., при предявено в
срок и надлежно възражение за прихващане хипотезата е аналогична с предявяването на
насрещен иск, и правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК ще намерят съответно
приложение и при прихващането по съдебен ред, когато ответникът иска да увеличи/измени
размера на вземането, с което иска да прихваща. Най–късният срок за
увеличаване/изменение размера на предявеното в съда за компенсация вземане е
приключване на съдебното дирене в първа инстанция, поради което съдът следва да се
произнесе по заявения увеличен размер от 2 911,79 лв.
Възражението за съдебно прихващане е процесуален способ за защита на ответника
срещу предявения иск. По аргумент от чл. 2 и чл. 6 ГПК съдът е длъжен да се произнесе
относно съществуването на противопоставеното за прихващане вземане, обхванато от силата
на пресъдено нещо на решението - чл. 298, ал. 4 ГПК. Съгласно приетото ТР № 2/18.03.2022
г. по тълк. д. № 2/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по възражението за прихващане съдът
се произнася в диспозитива на решението, само когато възражението е основателно. С
отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в решението се индивидуализират
пасивното, но и активното вземане по основание и размер. В цитираното тълкувателно
решение ВКС приема, че активното вземане внася допълнителен предмет на делото и върху
същото се формира сила на пресъдено нещо, но погасителният ефект на прихващането
настъпва в пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за
прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде присъдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането е възможно, когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от
тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче
не обвързва момента, в който прихващането поражда действие, с момента на извършването
на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2
ЗЗД прихващането има обратно действие, като двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Както се приема в ТР № 2/18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
необходимо е вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението
на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е
изпълняемо. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания
до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила – от първия ден, в който
прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а
10
пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия
– в процеса или извън него, е без значение за обратното действие на погасителния способ.
В настоящия случай ответникът не прави в процеса възражение, че вземането на
ищеца е погасено чрез прихващане, извършено извънсъдебно. Той заявява възражение за
съдебно прихващане между предявеното вземане и вземането, което той има към ищеца.
За основателността на възражението за прихващане следва да бъдат установени
следните предпоставки: 1/. наличие на две насрещни вземания; 2/. идентичност на субектите
по двете правоотношения; 3/. еднородност и заместимост на престациите; 4/. изискуемост на
насрещното вземане; 5/. ликвидност на вземането - което се определя от това спорно или не
е вземането. Последната предпоставка, която се предопределя от безспорността на
вземането, не следва да е налице в случай на съдебно възражение за прихващане, каквото е
процесното, тъй като двете насрещни вземания ще се установят по основание и размер със
съдебното решение.
В настоящата хипотеза е налице задължение, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, на
ответника по главния иск в размера на платените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222,
ал. 1 КТ; същевременно, в полза на ответника към датата на отговора на исковата молба
съществува вземане за сумата от 2 911,79 лв. – обезщетение за неизползван отпуск по чл.
224, ал. 1 КТ (който факт не се оспорва от ищеца), т. е. установено е съществуването на две
действителни вземания, които са с един и същи предмет - пари, между едни и същи страни,
установена е и тяхната безспорност в хода на делото. Следва да се посочи, че доколкото се
прихваща с вземане в полза на работодател, то не е налице пречка обезщетението по чл. 224
КТ да се прихване от вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Същевременно обаче съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК решението на съда трябва да отразява правното положение между страните
по делото към момента на приключване на устните състезания, като се вземат предвид
новонастъпилите доказани факти, които са от значение за съществуване на спорното право.
В случая от ССчЕ се установява, че активното вземане – за обезщетение по чл. 224 КТ е
заплатено в полза на работника – ответник от работодателя – ищец на 16.05.2025 г., което
обстоятелство не се оспорва от ответника. Извършеното плащане в хода на процеса следва
да бъде съобразено като настъпил в хода на производството факт, който е погасил
насрещното вземане на ответника. Ето защо към приключване на съдебното дирене
ответникът няма насрещно ликвидно и изискуемо вземане срещу ищеца, тъй като същото е
погасено чрез плащане, поради което възражението за прихващане е неоснователно и съдът
не дължи произнасяне по него в диспозитива на решението.
По горните съображения претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 220, ал. 1 КТ
следва да бъде уважена за сумата от 764,20 лв., а претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр.
чл. 222, ал. 1 КТ следва да бъде уважена за сумата от 9 793,22 лв., като исковете следва да
бъдат отхвърлени за разликата над 764,20 лв. до 849,11 лв. и за разликата над 9 793,22 лв. до
11 144,76 лв.
Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2025 г., до окончателното плащане. Следва
11
да се посочи, че законната лихва е законова последица от уважаването на иска за главница,
поради което е без значение дали ответникът е бил поставен в забава преди подаване на
исковата молба, съответно дали преди образуване на настоящото производство ищецът е
поканил ответника да върне сумите доброволно, при липса на данни същите да са
възстановени и до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
От ищеца се претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 479,75
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100 лв. при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и извършените в хода на процеса процесуални действия от страна на процесуалния
представител на ищеца. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от общо 510,30 лв.
От ответника се претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на
2 400 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ от
13.05.2025 г. От ищеца е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно.
Съобразявайки цената на исковете, действащата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правната сложност
на делото, срочното му протичане в рамките на едно съдебно заседание, в което се е явил
представител на ответника, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 1 500 лв., към който се дължи и ДДС, т. е. 1 800 лв. с ДДС. В полза на ответника
съразмерно на отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 215,60 лв.
По делото е изготвена и ССчЕ, депозитът по която е платен от бюджета на съда в
размер на 300 лв. На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
депозитната сметка на СРС сумата от 36 лв., а ответникът – сумата от 264 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 3, да
заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“
№ 66, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 764,20 лв. – обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в нетен размер, получено от ответника на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2025 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 9 793,22 лв. – обезщетение за оставане без
12
работа при уволнение по чл. 222, ал. 1 КТ в нетен размер, получено от ответника на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.02.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 764,20
лв. до 849,11 лв. - обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, получено от
ответника на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.02.2025 г. до окончателното плащане, както и за разликата над 9 793,22
лв. до 11 144,76 лв. – обезщетение за оставане без работа при уволнение по чл. 222, ал. 1 КТ,
получено от ответника на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.02.2025 г. до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 3, да
заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“
№ 66, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 510,30 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„П.В.“ № 66, да заплати на Л. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 3,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 215,60 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 3, да
заплати по депозитната сметка на СРС, на основание чл. 77 ГПК сумата от 264 лв. – депозит
за експертиза.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„П.В.“ № 66, да заплати по депозитната сметка на СРС, на основание чл. 77 ГПК сумата от
36 лв. – депозит за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13