Определение по дело №384/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 674
Дата: 23 юни 2017 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20171510100384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2017

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

IХ

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

23 юни

 

2017

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

384

 

2017

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт К.К.А., срещу М.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че на 22.06.2015г. между „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и Антоанета Петрова Реселчанска, като длъжник е сключен договор потребителски кредит № **********, при следните параметри:

            -сума на кредита: 150 лв.;

            -срок на кредита: 3 месеца;

            -размер на вноската: 53.47 лв.;

            -падеж на вноската: дванадесети ден от месеца;

            -годишен процент на разходите (ГПР): 49.91%;

            -годишен лихвен процент: 41.17%;

            -лихвен процент на ден: 0.11%;

            -дължима сума по кредита: 160.41 лв.

            -възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 64.59 лв.;

            Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 225.00 лв.           

Твърди, че „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като е превело паричната сума по посочената от длъжника Антоанета Петрова Реселчанска банкова сметка. ***ние да върне кредита в тримесечен срок, при размер на месечната вноска: 75.00 лв., с дата на погасяване: 12-то число на месеца.

Предвид обстоятелството, че Реселчанска не е изпълнявала точно поетите с договора за кредит задължения и не е направила нито една пълна вноска по него, след изпадането й в забава, съгласно т.12.3 от общите условия към договора за кредит(ОУ), на 23.09.2015г. същият е прекратен автоматично от страна на „ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Съгласно чл.12.4 от ОУ, върху остатъчния размер на задължението била начислена и неустойка в размер на 35%, с което общият размер на задължението възлиза на 277.05 лв.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от Антоанета Реселчанска е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1922/2016 г. по описа на Районен съд-Дупница. След образуване на делото, на 14.12.2016г. длъжницата Реселчанска е починала, поради което съдът е конституирал като страна наследницата й М.В.М., която от своя страна е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок.

Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сума в размер на общо 277.05 лв., от които: главница в размер на 225.00 лв. и неустойка в размер на 52.05 лв. Претендира разноски.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който същата оспорва изцяло предявения иск като счита, че е недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, понеже няма качеството на длъжник по отношение на ищеца нито по посочения, нито по какъвто и да било друг договор. Оспорва твърдението на ищеца, че била „служебно конституирана от съда като наследник на починалия длъжник по делото-Антоанета Петрова Реселчанска“. Твърди, че не е приемала наследството на починалата си дъщеря Антоанета Реселчанска нито изрично, по реда на чл.49 от ЗН, нито с конклудентни действия. Сочи, че не е призовавана по реда на чл.51 от ЗН за да заяви дали приема наследството. Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, както и фактическите и правни доводи на ищеца. Заявява, че в качеството си на лице, което има право да наследява, се отказва от наследството на починалата си дъщеря Антоанета Петрова Реселчанска.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.              

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора за кредит и размера на претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и наследствено правоприемство между първоначалния длъжник- Антоанета Петрова Реселчанска и ответницата М.В.М., въз основа на чиито правни последици обосновава пасивната процесуална легитимация на последната.

Ответникът от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за приемане на наследството на първоначалния длъжник по договора за кредит Антоанета Петрова Реселчанска от ответницата М.В.М..

Във връзка с направеното от ответницата заявление за отказ от наследството на починалата й дъщеря Антоанета Петрова Реселчанска, на основание чл.101, ал.1 от ГПК, следва да се укаже на ответницата, че за да произведе действие, отказът от наследство следва да бъде извършен по реда на чл.52, във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 1922/2016 г.  по описа на РС – Дупница.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.07.2017г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

           УКАЗВА на ответницата, че за да произведе действие, отказът от наследство следва да бъде извършен по реда на чл.52, във връзка с чл.49, ал.1 от ЗН, а именно: следва да се депозира изрично писмено заявление с нотариална заверка на подписа пред районния съд по местооткриване на наследството, както и да се заяви вписването му в особената книга на съда.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

 

           Да се да се изиска ч.гр.д. 1922/2016 г. по описа на РС – Дупница.

                                                                                                 

                                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: