№ 41
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900454 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К. ИВ. СТ., ЕГН ***** от гр.Варна, чрез
адв. Р.Д. от ВАК, срещу Д. М. Д., ЕГН ********** от гр.Варна, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК
вр. чл.535 и сл. от ТЗ за признаване за установено, че Д. М. Д. дължи на К.
ИВ. СТ. сумата от 40000 лева, представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 08.01.2020г., с падеж 15.08.2020г., за което вземане по ч.гр.д.
№4386/2021г. по описа на ВРС, е издадена заповед №572/26.03.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 08.01.2020г. ответницата е издала в негова полза
запис на заповед за сумата от 40000 лева. Излага, че тъй като задължението не
било изплатено на падежа 15.08.2020г. и предвид настъпила изискуемост на
вземането по записа на заповед било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което
била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№4386/2021г. по описа на ВРС срещу длъжника, който възразил по реда на
чл.414 ГПК. Поради това кредиторът предявява иск за установяване
съществуването на вземането си.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Д. М. Д. не е депозирала
1
писмен отговор.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. Р.Д. поддържа
исковата молба и моли за присъждане на разноски.
Ответницата Д. М. Д., редовно призована по реда на чл.41, ал.2 от ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №4386/2021г. по описа на ВРС, е издадена заповед
№572/26.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК в полза на кредитор К. ИВ. СТ. срещу длъжник Д.
М. Д. за сумата от 40000 лева, представляваща неизплатено задължение по
запис на заповед, издаден на 08.01.2020г., с падеж 15.08.2020г., както и за
направените по делото разноски – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Представен е запис на заповед, издаден на 08.01.2020г. от Д. М. Д., по
силата на който тя се е задължила да заплати безусловно на К. ИВ. СТ. или на
негова заповед сумата от 40000 лева на падежа 15.08.2020г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр.
чл.535 и сл. от ТЗ има за предмет да се установи съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.17 от ТР 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда
чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с
2
което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на
които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Заповед №572/26.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК е издадена въз основа на редовен от
външна страна запис на заповед, удостоверяващ подлежащо на принудително
изпълнение вземане на кредитор К. ИВ. СТ. против длъжника Д. М. Д. за
сумата от 40000 лева.
Страните не са въвели каузално правоотношение в процеса. Записът на
заповед е абстрактна сделка и установява задължението за плащане на сумата
от 40000 лева. Доколкото в процеса не е въведено каузалното
правоотношение, то искът основан на менителничния ефект е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат направените в заповедното производство разноски в размер на 2300
лева (800 лева държавна такса и 1500 лева заплатен адв. хонорар), както и
направените в исковото производство разноски в размер на 2800 лева (800
лева държавна такса и 2000 лева заплатен адв. хонорар).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ, че
Д. М. Д., ЕГН ********** от гр.Варна, дължи на К. ИВ. СТ., ЕГН ***** от
гр.Варна, сумата от 40000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 08.01.2020г., с падеж 15.08.2020г., за
което вземане по ч.гр.д. №4386/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед
№572/26.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН ********** от гр.Варна, ***** да заплати на
К. ИВ. СТ., ЕГН ***** от гр.Варна, сумата от 2300 лева (две хиляди и триста
лева), представляваща направените в заповедното производство разноски,
3
както и сумата от 2800 лева (две хиляди и осемстотин лева), представляваща
направените в исковото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4