Определение по дело №1772/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2434
Дата: 12 декември 2018 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20182100501772
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 2434

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на дванадесети декември

през две хиляди и осемнадесета година                                               в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател:  Росица Темелкова

                                                            Членове:  Таня Русева-Маркова

                                                                              Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                               гражданско дело  № 1772 по описа

за   2018   година.

                   С Решение № 75 от 19.09.2018г., постановено по гражданско дело № 101/2018г. по описа на Районен съд – Малко Търново  са отхвърлени като неоснователни, предявените от С.Т.З. *** против Изпълнителна агенция по горите, ЕИК ********* със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, община Красно село, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от изпълнителния директор Григор Горов обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – за отмяна на Заповед № К-66/22.01.2018г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ както и Заповед № К-67/22.01.2018г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с която трудовото му правоотношение било прекратено, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на предишната работа – на длъжността „Директор“ в Дирекция Природен парк „Странджа“ при Изпълнителна агенция по горите и иск по чл. 225, ал. 2 от КТ – за заплащане на сумата от 833, 50 лева, представляваща обезщетение за периода от 11.04.2018г. до 11.05.2018г.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С.Т.З. ***, с която претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение изцяло и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, по силата на което да бъдат уважени предявените от негова страна обективно съединени искове. В жалбата се посочва, че в противоречие с императивна разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ работодателят не е посочил кога са извършени твърдяните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения, а неизлагането на мотиви за дисциплинарно уволнение води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяна. В жалбата се посочва, че на ищеца не са връчвани други документи – актове на работодателя – в това число и цитирания одитен доклад, от които да са му станали известни мотивите на работодателя, а и няма по делото доказателства, установяващи твърдяното от ответника и прието от първоинстанционния съд в този смисъл, което от своя страна обосновава незаконосъобразността на обжалваната заповед. В жалбата се посочва, че от страна на С.З. не е допуснато нарушение на трудовата дисциплина, както и не е допуснато тежко нарушение на трудовата дисциплина, което да обосновава налагане на тежкото наказание – уволнение. В жалбата се посочва, че предприетите действия от С.З. са довели до положителен резултат, тъй като администрацията на парка функционира и по никакъв начин не е нанесена вреда на работодателя. В жалбата се посочва и обстоятелството, че работодателят е връчил заповедите за дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на законоустановения двумесечен преклузивен срок – заповедта за налагане на наказанието е връчена на 10.04.2018г., тоест – почти четири месеца след изготвянето и изпращане на писмото, с което се искат обяснения и четири месеца и шест дни от издаването на одобрения доклад. В жалбата се посочва, че процесната заповед е незаконосъобразна и поради допуснато нарушаване на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като поради непосочването в заповедта за уволнение на времето на извършване на нарушенията не може да се направи преценка, а оттам и извод за спазване изискването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, защото предвидените в същата обяснения, които работодателят е длъжен да изиска от служителя преди налагане на наказанието следва да са относно конкретизираните в заповедта нарушения с индивидуализиращите ги белези и време на извършването им. В жалбата се посочва и обстоятелството, че не е съобразена от работодателя при налагане на уволнението и разпоредбата на чл. 189 от КТ – не е преценено съответствието на наложеното наказание с твърдяните нарушения. В жалбата се посочва, че дори и да се приеме, че е извършена дисциплинарна простъпка, то работодателят не е преценил тежестта на нарушението и е наложил несъразмерно тежко наказание за твърдяното нарушение. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е от лице, което има правен интерес да обжалва постановеното решение, процесуалният представител, въззивната жалба е депозирана в срок, държавна такса не се дължи, тъй като се касае за трудов спор, поради което и съдът намира, че жалбата е допустима и счита, че следва да бъде разгледана по същество.

                   Ответната страна по жалбата – Изпълнителна агенция по горите със седалище гр. София, Община Красно село, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от Изпълнителния директор Григор Гогов не депозира писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба. Не се отправят и искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Предявени са обективно съединени искове от С.Т.З. *** против Изпълнителна агенция по горите със седалище гр. София, Община Красно село, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от Изпълнителния директор Григор Гогов, с които претендира да бъде признато за незаконно наложеното му наказание „уволнение“ и да бъде отменена Заповед № К-66/22.01.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и Заповед № К-67/22.01.2018г., с която трудовото му правоотношение е прекратено, да бъде постановено възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжности и да бъде осъдена ответната страна да му заплати обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 2 от КТ в размер на 833, 50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба от С.Т.З. *** против Решение № 75 от 19.09.2018г., постановено по гражданско дело № 101/2018г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.

 

                  

 

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.