О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431 11.12.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 499 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано по искова молба ведно с жалба, подадени
от Р.М.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора,
с които срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София е предявен иск
за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лева за претърпени от Р.С.
неимуществени вреди в Ареста – гр. Стара Загора за периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г.
при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”,
вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в
неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия,
довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително
отношение, в нарушение на ЗИНЗС, Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, както и европейските норми и стандарти.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, чрез процесуалния си
представител, в представения писмен отговор оспорва предявения иск като
недопустим и като неоснователен. Поддържа, че при наличието на влязло в сила
решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, исковата
претенция се явява недопустима и на основание чл.299 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл. 159, т.6 от АПК производството по делото следва да бъде прекратено.
При извършена служебна проверка съдът
установи следното:
По исковата молба на Р.М.С. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, с която е
предявен иск за присъждане на сума в размер на 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в Ареста гр. Стара
Загора за периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г., е било образувано адм. дело №
165/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Съгласно изложеното
в исковата молба незаконосъобразната административна дейност, на която се
основавала исковата претенция, се изразявала в неосигуряване на задържаното
лице на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия - недостатъчна
свободна жилищна площ, липса на постоянен достъп до светлина, вода, санитарен
възел, липса на проветрение, отопление, спални принадлежности и двигателна
активност в Ареста гр. Стара Загора за посочения период и липса на престой на
открито.
В производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, с Решение № 304 от 23.10.2018г.
по делото, Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, е
осъдена да заплати на Р.М.С. сумата от 730 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" по
неосигуряване на достатъчна жилищна площ, неосигуряване на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, естествена светлина, проветрение, отопление и
задоволителни хигиенно-битови условия в спалните помещения в Арест Стара
Загора, както и условия за двигателна активност в ареста за периода 11.03.2016г.
- 26.10.2016г., като е отхвърлен предявения от Р.С. иск срещу ГД
"Изпълнение на наказанията" за горницата над сумата 730лв. до
претендираните 15 000лв., като обезщетение за вреди от нарушение на чл.3, ал.1
от ЗИНЗС, като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат съдът е
приел, че в периода 11.03.2016г. - 26.10.2016г., ищецът е претърпял
неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста – Стара
Загора. С оглед на което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от неосигуряване на достатъчна жилищна площ /вкл. за килия № 15/,
неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена
светлина, проветрение, отопление и задоволителни хигиенно-битови условия в
спалните помещения в Арест Стара Загора /вкл. за килия № 15/, както и условия
за двигателна активност в ареста, е приет за доказан и основателен от гл.т на
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284,
ал.1 във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, като при съобразяване изискването на чл.284, ал.2
от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в
случая условия, съдът е определил размера на дължимото се обезщетение при
прилагането на чл.52 от ЗЗД като такова от 730 лева.
С Решение № 120/ 14.04.2020г. по адм.
дело № 33/ 2020г. на тричленен състав на Административен съд – Стара Загора, е
оставено в сила Решение № 304 от 23.10.2018г. по адм. дело № 165/ 2018г. по
описа на Старозагорския административен съд.
Предявеният
в настоящото производство иск от Р.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София /за присъждане на обезщетение в размер на 250 000
лева за претърпени неимуществени вреди в Ареста – гр. Стара Загора за периода 11.03.2016г.
– 26.10.2016г. при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане
под стража”, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща
се в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови
условия, довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение/, следва да бъде квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т. е на
нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се
основава настоящата искова претенция, според изложеното в исковата молба, се
изразявала в неосигуряване на човешки условия по европейския стандарт, в
нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, а именно: неосигуряване на достатъчно жилищна площ и
квадратура в килия № 15; неосигуряване
на постоянен достъп до санитарен възел по време на денонощието; неосигуряване
на задоволителни условия и препарати против дезинфекция в килия № 15 и в
останалите помещения на следствения арест; неосигуряване на отопление и
проветрение в килия № 15; неосигуряване на естествена светлина в килия № 15;
неосигуряване на слънчева светлина; неосигуряване на двигателна активност;
неосигуряване на прозорец в килия № 15; неосигуряване на лекарска медицинска
помощ по време на денонощието; неосигуряване на престой на открито и чист
въздух; неосигуряване на тоалетна и тоалет по време на денонощието;
неосигуряване на ежедневна баня и неосигуряване на тоалетни принадлежности.
Въз основа на горното съдът приема, че е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и
исковата претенция, разрешена с влязло в сила Решение № 304 от 23.10.2018г.,
постановено по адм. дело № 165/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара
Загора от гл. т на: 1. страните /ищец Р.М.С., ответник – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София/; 2. основанието на двата иска – за
ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното лице
от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната задържаните лица да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане и по двата
иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от Р.С. неимуществени вреди в
Ареста – гр. Стара Загора за периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г. при изпълнение
на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до
поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение.
Съгласно чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая настоящото
дело се явява именно повторно заведено – при наличието на влязло в сила съдебно
решение, с което е разрешен спор между същите страни, за същото искане и на
същото основание. Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 304 от 23.10.2018г. по адм.
дело № 165/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд представлява
абсолютна процесуална пречка за повторно разглеждане на исковата претенция на
Р. С. по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в Ареста – гр. Стара Загора за периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г.,
вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в
неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия,
довело до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително
отношение. Обективните предели на СПН обхващат спорното материално право
/правото на обезщетение за претърпени неимуществени вреди/ с всички белези,
които го индивидуализират, вкл. законовите предпоставки, обуславящи възникването
на правото /допуснато от страна на специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС поради неблагоприятни
битовите и санитарно-хигиенните условия, при които задържаното лице е било поставено
за времето на пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора условия при изпълнение
на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” в периода
11.03.2016г. - 26.10.2016г./, както и
размера на следващото се парично обезщетение. В този смисъл СПН на влязлото в
сила съдебно решение, с което на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 750лв, а в останалата си час предявеният от Р.С. иск срещу ГД
"Изпълнение на наказанията" за горницата над сумата 730лв. до
претендираните 15 000лв., като обезщетение за вреди от нарушение на чл.3, ал.1
от ЗИНЗС, е отхвърлен като недоказан и неоснователен, изключва повторното
пререшаване на същата искова претенция /между същите страни и на същото
основание/ при претендиран единствено по-голям размер на обезщетението /250 000
лв./ - правото на Р.С. на обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за допуснато от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС поради неблагоприятни битовите и
санитарно-хигиенните условия, при които задържаното лице е било поставено за
времето на пребиваването му в Ареста гр. Стара Загора в периода 11.03.2016г. -
26.10.2016г., за сумата над 730 лева, е
отречено с влязло в сила съдебно решение.
Не представлява ново основание на
предявения в настоящото производство иск, обстоятелството, че за сочените от Р.С.
условия, при които е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража” в Ареста гр. Стара Загора за периода от 11.03.2016г. до
26.10.2016г., се твърди не само допуснато от страна на специализираните органи
по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС,
но и на европейския стандарт и на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи - в мотивите както на Решение № 304 от 23.10.2018г. по
адм. дело № 165/ 2018г. по описа на Старозагорския административен съд, така и
на потвърждаващото го Решение № 120/ 14.04.2020г. по адм. дело № 33/ 2020г. на
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора, условията, при които Р.С.
е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, са
разгледани в контекста на компенсаторните средства за защита при направена констатация,
че условията не отговарят на изискванията на чл. 3 от ЕКПЧ и че е налице
нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, което е дало основание да се направи предположение, че
същите са причинили неимуществени вреди на задържаното лице, които следва да
бъдат възмездени с парично обезщетение в присъдения размер от 730 лева.
Обективните
предели на СПН изключват възможността за пререшаване на спор между същите
страни и на същото основание въз основа на факти, възникнали и съществували
преди влизането в сила на съдебния акт,
вкл. от гл.т на обстоятелствата, съставляващи проявления на съдебно
установеното като допуснато от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и относими към
увреждането, от което се претендирало настъпването на неимуществени вреди с
предявената искова претенция по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Предвид
законово регламентираната забрана по чл.299, ал.1 от ГПК за пререшаване на
спор, разрешен с влязло в сила решение, по изложените по-горе съображения за идентичност
/от обективна, субективна и времева страна/ на спорното материално
правоотношение – предмет на настоящото дело и правото – предмет на СПН на
влязло в сила Решение № 304 от 23.10.2018г. по адм. дело № 165/ 2018г. по описа
на Старозагорския административен съд, предявеният от Р.С. иск се явява
недопустим. С оглед на което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по повторно заведеното дело, на основание чл.299, ал.2 от ГПК –
прекратено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.130 и чл.299, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Старозагорският
административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА
исковата молба на Р.М.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора
– Стара Загора, с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лева
за претърпени от Р.С. неимуществени вреди в Ареста – гр. Стара Загора за
периода 11.03.2016г. – 26.10.2016г. при изпълнение на наложена му мярка за
неотклонение „задържане под стража”, вследствие на неосигуряване на минимално
необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, довело до поставянето му в
условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение, в нарушение на чл.3,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 499/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора.
СЪДИЯ: