Присъда по дело №1085/2021 на Районен съд - Хасково
| Номер на акта: | 12 |
| Дата: | 24 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.) |
| Съдия: | Мартин Димитров Кючуков |
| Дело: | 20215640201085 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 октомври 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Обвинението срещу подсъдимия Т. З. Г. ЕГН ********** от гр.Димитровград е повдигнато
за това, че в периода от месец октомври 2016г. – до 11.11.2016г., в гр.Хасково, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.Р. В. от
гр.Хасково, че ще му закупи от Ф.Р.Германия, строителен багер на стойност 25 000 евро или
48 895,75 лв., и с това причинил имотна вреда на „********" ЕООД-Хасково, ЕИК:
*************, представлявано от Р. Т. Р. от гр.София, като размера на вредата е в големи
размери, а именно - на стойност 48 895,75 лв. - престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209
ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа
така повдигнатото обвинение. Фактическата обстановка и правните изводи безспорно се
установявали от приложените писмени доказателства и събраните гласни такива. Касаело се
за класически случай на измама, в който обвиняемият през лятото на 2016г. се е запознал с
Т.Р. В., което всъщност било и лицето, движело нещата във фирмата „********“ ЕООД.
Подсъдимият се запознал с Т., спечелил му доверието в рамките на няколко месеца с
различни сделки. Разбрал, че Т.Р. В. разполага със средства. Фирмата на дъщеря му се
занимавала с превози, което всъщност водело до извода, че тази фирма оперирала с доста
средства. В месец октомври, видно от доказателствата по делото и най-вече от разпита на
Т.Р. В., била налице вербална деятелност от подсъдимия, който със свои разговори през
месец октомври на 2016 г. възбудил заблуждение у Т.Р. В., че ще работят заедно, ще му
закупи багер, всъщност два багера: единият ще бъде платен от Т., а другият - от подсъдимия.
С тази си вербална комуникация подсъдимият имал за цел единствено и само да създаде
неверни представи по отношение на такава дейност, по отношение относно закупуване на
багери, по отношение на това, че не съществува изобщо каквито и да били контакти с
Община-Димитровград, където живял, въобще не бил осъществявал никакви контакти с
Община-Димитровград. В крайна сметка доверието, до някаква степен добронамереността,
може би наивността на пострадалия станали причина за развитието на тази „схема“. Като се
стигнало вече до транзакция и на 11.11.2016г. Т.Р. В. превел сума, която всъщност била и
документално оформена, чрез проформа фактура, чрез снимки и чрез разговори.
Заблуждението му било добре възбудено, документално и чрез снимки. Т.Р. В. нямал
изобщо никаква представа, че може да се стигне до такава вреда на дружеството. И с тази си
деятелност подсъдимият целял от самото начало една доста голяма сума от 25 хиляди евро,
никога нямал и намерение да закупува такава техника, предвид показанията на свидетелите,
че багери няма и на това място изобщо не съществувала такава фирма.
Вредата била в големи размери към онзи момент. Съдебното минало на дееца било
налице дело за измама, макар и завършило в полза на подсъдимия. Предвид границата на
престъплението, в което бил обвинен по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, прокурорът счита, че
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, при „общ“ режим, щели да
изиграят своята поправителна и превъзпитателна роля.
Подсъдимият Т.Г. не се явява и не взема становище по така повдигнатото му
обвинение.
Защитникът пледира, че подсъдимият не бил виновен. Показанията на свидетелите не
били достоверни, очевидно тези показания били обективни, винаги последователни в
дълготрайния съдебен процес, но дали можели те да наведат сами по себе си на извода за
виновност? Отговорът бил отрицателен на базата на анализа на доказателствата.
Установили се отношенията между двамата, установила се идеята за развиване на съвместен
бизнес със свидетеля В., обаче не се установил единствено важният момент - дали към
момента преди получаване на имуществената облага, подсъдимият имал субективното
намерение да въведе в заблуждение и да поддържа заблуждение у свидетеля В.. Фактите,
такива, каквито се събрали, сочели на противното. Съществувала една приятелска връзка,
1
съществували едни бъдещи бизнес планове и действията, които се извършвали от двамата,
до момента на стоварването на багажа на свидетеля В. пред онази лъскава сграда били
действия, насочени все към това предварително обсъждано намерение. В подкрепа на това
било и обстоятелството, че подсъдимият З. посрещнал свидетеля В. на границата, приютил
го в дома си, гостували са, веселели са се, пращали са снимки. Това изключвало до този
момент у него да била възникнала мисъл, че иска да измами свидетеля В.. Към този момент
имуществената облага била налице. Ако към този момент З. имал намерение да го измами,
той нямало да извършил всички тези действия на активно дружелюбно отношение и на
поведение, което било насочено към предварително намислената идея, а именно -
закупуването на въпросната машина. Какво се случило след това и защо той постъпил така
оставала загадка, но деянието „измама“ имало умишлена страна и в случая измамливата
цел, измамливата идея не били настъпили в момента, в който да даде основание за осъждане.
Иска от съда да оправдае подсъдимия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, възприе фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно :
Еднолично дружеството с ограничена отговорност с наименование „********“ е
регистрирано с ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: град Хасково,
*************, като към 2016 г., както и към настоящия момент едноличен собственик на
капитала и представляващ по закон дружеството е свид. Р. Т. Р..
Основен предмет на дейност на търговското дружество била транспортната дейност,
като за нейното осъществяване с Пълномощно от 15.10.2009г. с нотариално заверен подпис
на упълномощителя, рег. №1813 и 1814 от 15.10.2019г. на Нотариус, рег. №078 по Регистъра
на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково, свид.Р. Т. Р., в посоченото
качество на представляващ „********“ ЕООД, град Хасково овластила свид.Т.Р. В., неин
баща, да представлява дружеството пред съдилища нотариуси, съдебни изпълнители, органи
на държавната администрация, банки с право да извършва всички правни и фактически
действия по сметки на дружеството, да подписва и получава всички видове документи и
декларации, да участва в тръжни процедури, да участва в търговски преговори и сключва
договори, като закупува и продава недвижими имоти, да участва в сделки по придобиване и
разпореждане с МПС, на името на дружеството и да представлява едноличния собственик
на капитала в общи събрания, като гласува както намери за добре и други подробно описани
в пълномощното действия.
Т.Р. В. бил и лицето, разполагащо с необходимата професионална компетентност за
осъществяване на транспортната дейност на „********“ ЕООД, град Хасково, в качеството
на превозвач по смисъла на Закона за автомобилните превози.
През месец септември 2016г. свидетелят Т.Р. В. бил на почивка в Курортен комплекс
„Пампорово“, обл.Смолян, където по същото време със семейството си почивал и
подсъдимия Т. З. Г. от град Димитровград, живеещ по това време в град Мюнхен, Германия.
Двамата се запознали и в общи разговори св.Т. В. разказал на подсъдимия Т.Г., че
дъщеря му има транспортна фирма „********“ ЕООД с предмет на дейност - транспортни
услуги в страната и чужбина, както и че бил упълномощен от дъщеря си да представлява
дружеството, в т.ч. и да представлява фирмата при покупка на МПС на нейно име.
На свой ред подсъдимият Т.Г. разказал, че има бизнес в Германия, че живеел под наем
в град Мюнхен, но не конкретизирал какво търгува.
Двамата си допаднали като характери и с времето познанството и контактите помежду
им продължили.
Нееднократно св.Т. В. правил поръчки на Т.Г. да му намери на изгодни цени в
Германия определени по-дребни вещи / пароструйка, дребна електроника и др./, които
подсъдимият намирал и купувал, а прибирайки се в Република България ги предавал на Т.
2
В. и си получавал парите за тях.
Така постепенно св.Т.В. започнал да има доверие в подсъдимия Т.Г. и да го приема за
по-близък.
В разговори, подсъдимият Т.Г. дори споменавал пред св.Т. В. и уреждане на работа по
обществени поръчки в Община-Димитровград за пътно-строителни машини /трактори и
багери/, като изтъквал познанството си с Кмета на Община-Димитровград, с когото преди
години били играли футбол, съзнавайки обаче, че не може да разчита на това си познанство
за никакво съдействие.
Доверието на св.Т. В. към подсъдимия Т.Г. растяло.
През месец октомври 2016г., подсъдимият Т.Г. провел разговор със св.Т. В. и му
предложил да закупят две машини, които той да намери от Германия по-изгодно и с тях да
работят, по проекти в Община-Димитровград, въпреки, че нито бил водил разговори с
представители на Общината за участие в обществени поръчки, нито имал намерение да води
такива разговори или да участва в процедури по възлагане на обществени поръчки.
Т.Г. привидно се уговорил със св.Т. В. едната машина – „по-големият багер“ да я плати
Т. В., тъй като разполагал със средства на дружеството, което представлявал, а другата –
„по-малкия багер“ – уж да я плати самият подсъдим.
Т.Г. изпращал по „Вайбър“ на св.Т. В. линкове и снимки на различни багери и трактори
в Германия, които се продават, за да ги разглежда и преценя.
В началото на месец ноември 2016г., подсъдимият Т.Г. съобщил на св.Т. В., че бил
намерил изгодна оферта за два багера, единият от които бил по-голям като габарити,
произведен през 2008г. и с цена от 25 000 евро, а другият - по-малък, произведен през 2015г.
и струвал 15 000 евро. Изпратил снимка на багера от 2008г. на св.Т. В. и се договорили по-
скъпата машина да бъде платена от него, а по-евтината от Т.Г..
Св.Т. В. обяснил, че ще преведе парите по банков път, при което подсъдимият му
изпратил копие на кредитната си карта, заедно с номера на банковата си сметка в „Deutsche
Postbank“ гр. Мюнхен, Германия чрез мобилното приложение „Вайбър“. Заедно с това
изпратил по приложението и ръкописно попълнена Фактура №127/11.11.2016г. на немски
език, в която била описана марката и модела на машината, а именно: „Bagger“, модел „JD 3
СХ“, а така също и цената му от 25 000 евро, каквато машина обаче Т. Г. не бил закупувал
изобщо в Германия, нито пък бил договарял да закупи, нито имал намерение да го стори.
Документът бил издаден на името на Т.Г. и в него същият бил положил подпис.
На 11.11.2016г., след като счетоводителят на дружеството – св.И.Л. уведомила Т. В., че
валутният превод не би могъл да бъде осъществен чрез услугата за интернет-банкиране,
св.В. посетил банковия клон на „Юробанк България“ ЕАД в гр.Хасково, който се намирал на
ул. „Сан Стефано“, до Община-Хасково и от там превел сумата от 25 000 евро на името на
подсъдимия Т.Г. по банковата му сметка № DE *************.
Основанието за превода била посочената по-горе фактура.
За транзакцията му бил издаден платежен ордер, в който като „Наредител“ била
вписано представляваното по силата на пълномощното, цитирано по – горе търговско
дружество „********“ ЕООД, град Хасково, ЕИК: *************, а като „Получател“ бил
посочен подсъдимия Т.Г..
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
дружеството „********“ ЕООД има разкрита разплащателна сметка в евро в „Евробанк
България“, клон Хасково под номер BG 87 BPBI *************, като на 11.11.2016г., в
резултат на попълнено искане за валутен превод от страна на „********“ ЕООД, град
Хасково с представени към искането документи – Фактура с № 127/11/11/2016г., като
основание за извършване на превода и попълнени декларации по изискване на банката,
3
„Юробанк България“ е осъществила валутен превод в размер на 25 000 евро от сметка BG 87
BPBI ************* с титуляр „********“ ЕООД по сметка DE ************* с титуляр
Т.Г..
В счетоводството на дружеството била взета стопанска операция „Дебит“ сметка 499/1
– аналитична партида Т.Г./Кредит сметка 503 – Парични средства в Банка за сумата от
48895,75 лева, представляваща левовата равностойност на 25 000 евро – курс eur/bgn =
1,95583 /в същата насока е и заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП
оценъчна експертиза, според което равностойността на 25 000 евро по курса за деня на
„Българска народна банка“, към момента на паричния превод -11.11.2016г. е била в размер
на 48 895,75 лева/, с което е отразено превеждането на парични средства към трето лице –
Т.Г. и намаляването на парите на дружеството в разплащателна сметка в банка.
Видно от заключението на вещото лице по назначената на ДП криминалистична
експертиза по писмени данни, подписът, положен на позиция „печат“ „********“ – Хасково
в долния ляв ъгъл на потвърждение от 20.11.2016 г. е изпълнен от Т.Р. В., а подписът в
долния десен ъгъл над графата „G. T.“ в потвърждение от 20.11.2016 г. е изпълнен от Т. З.
Г..
След осъществяване на валутния превод, св.Т. В. и подсъдимият Т.Г. разговаряли и
последният, въпреки, че не бил закупил никакъв багер в Германия, отново уверил св.В., че
багерите били закупени и му казал да организира транспорт, за да ги превози от Германия до
Република България.
След това св.Т. В. разговарял със свой колега в транспортния бизнес – св.М.Б. от
гр.Хасково - управител на „Белтранс“ ЕООД-Хасково, фирма, която извършвала
международни превози и поискал да му организира товарна композиция, с която машините
да се транспортират в страната, тъй като самият той не разполагал с подходяща, понеже
дейността му била основано международен транспорт на живи животни, изискваща
специално оборудвани и пригодени транспортни средства. Разбрали се, когато предстои
курс до Германия да се планира превоза на машините.
За целта Т. В. дал на св.М.Б. адреса, който предварително бил получил от Т.Г., откъдето
следвало да се товарят багерите.
Св.М.Б. проверил адреса с мобилното приложение „Гугъл мапс“ и обяснил на Т. В., че
на адреса не вижда предприятие и паркинг, откъдето може да се товари такава техника, а
само жилищни и обществени сгради. Последният го уверил, че адресът му бил даден лично
от Т.Г. и оттам следвало да бъдат натоварени багерите.
След това св.М.Б. уведомил св.Т. В., че подготвя товарна композиция за Мюнхен и Т. В.
решил да присъства при товаренето на багерите в гр.Мюнхен. По тази причина св.В. се
уговорил с подсъдимия да го чака в гр.Залцбург, до австрийско-немската граница, от където
да го вземе и да го закара до гр.Мюнхен, до мястото, където ще се товарят двата багера.
На 26.11.2016г. св.Т. В. и племенника му – св.А.А. тръгнали за Германия с автомобила
на св.А.. На следващия ден, рано сутринта, се срещнали с подсъдимия Т.Г. на една
бензиностанция преди гр.Залцбург, Австрия. Там св.Т. В. се качил в колата на Т.Г. и заедно
продължили към гр.Мюнхен, Германия, а племенникът му си тръгнал обратно към
Република България.
Когато стигнали гр.Мюнхен, Т.Г. завел св.Т. В. в Административната служба в
гр.Мюнхен, където се получавали всякакви документи във връзка с регистрация на
автомобили, номера и др. В един момент подсъдимият Т.Г. оставил св.Т. В. да го чака на
втория етаж на Административната служба и тръгнал в неизвестна посока…
Повече нито се появил, изключил телефона си и св.Т. В. повече не го видял.
След известно време Т. В. слязъл долу и видял личния си багаж на входа, но
подсъдимия Т.Г. не бил там.
4
На мобилния му телефон се обадил св.М.Б. и казал, че шофьорът на товарната
композиция – св.И.Л., бил на посочения от него адрес и го чакал, за да товарят багера. С
такси, св.Т. В. се придвижил до там.
На място установил обаче, че на адреса имало голяма административна сграда на една
компания за доставка на газ и електричество, където никой за никакви багери и трактори не
бил чувал и нищо подобно не знаел.
Тогава св.Т. В. разбрал, че е бил измамен от Т. З. Г. по отношение „закупения“ багер за
25 000 евро. Разговарял на гръцки език с един от портиерите в тази административна сграда,
който владеел езика. Разбрали се да го изчака, докато свърши работа и след това двамата
отишли в 7-ми специализиран криминален отдел, към Районно-полицейско управление 75,
който се намирал в близост до Олимпийския стадион в гр.Мюнхен. Там, с помощта на
портиера, св.Т. В. разказал на полицаите какво се било случило, като жалбата му била
заведена под № BY8543 016787 16/5.
Когато се върнал в България св.Т. В. подал жалба и до Прокуратурата на РБ на
01.12.2016г., по която било образувано ДП.
Тази фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда
на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещите лице
по назначените на досъдебна фаза и в хода на съдебното следствие оценъчна,
криминалистична и съдебно – счетоводна експертиза, всяко от тях прието от съда и ценено
като безпристрастно, обективно и компетентно изготвено, както и от ангажираните гласни
доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на
съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.
Съдът даде вяра на разпитаните свидетели, които дават правдиви, еднопосочни и
логически безпротиворечиви показания за случилото си, които са в унисон както с
останалите доказателства по делото – писмените, така и с заключенията на извършените
експертизи.
Видно от приложената справка за съдимост е, че Т.Г. е осъждан нееднократно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
подсъдимият Т. З. Г. ЕГН ********** от гр.Димитровград е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.210 ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК, като в периода
от месец октомври 2016г. – до 11.11.2016г., в гр.Хасково, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т.Р. В. от гр.Хасково, че ще му закупи от
Ф.Р.Германия, строителен багер на стойност 25 000 евро или 48 895,75 лв., и с това
причинил имотна вреда на „********" ЕООД-Хасково, ЕИК: *************,
представлявано от Р. Т. Р. от гр.София, като размера на вредата е в големи размери, а
именно - на стойност 48 895,75 лв.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на извършеното, предвиждал е
престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено опасните последици.
Осъществена е класическа измама, която макар и простичка е била напълно ефективна
и вредоносна, като всяка друга такава.
И до настоящия момент сумата от 48 895,75 лв. не е била възстановена на „********"
ЕООД-Хасково.
И тук като при всяка измама са налице 3-те основни момента на измамата.
Първо - Възбуждане или поддържане на заблуждение у някого – т.е умишлено
5
създаване на неверни представи за съществуването или несъществуването на определени
обстоятелства от обективната действителност или укрепване, утвърждаване на вече
съществуващите в съзнанието на пострадалия неверни представи.
В случая подсъдимият Т.Г. е създал неверни представи у св.Т. В. за намиране и
закупуване на 2 багера от гр.Мюнхен, Германия. За да укрепи и засили неверните представи
в съзнанието В., подсъдимият му е изпратил и снимки по „Вайбър“ на два багера,
възползвал се е и от по-рано създадените отношения на доверие и известна близост със св.Т.
В.. В този момент подсъдимият нито е бил намерил багери в гр.Мюнхен, нито е имал
каквото и да е намерение да купува голям багер за св.Т. В..
Второ - Неверните представи именно мотивират пострадалия да извърши акт на
имуществено разпореждане – т.е ако тези представи не са налице у пострадалия същият не
би извършил фактическото или правното разпореждане.
В случая именно под въздействието на неверните представи и изпратените му снимки
на багери и предходните отношения и разговори, св.Т. В. е решил да преведе от сметката на
„********" ЕООД-Хасково по сметката на подсъдимия Т. З. Г. сумата от 25 000 евро / 48
895,75 лв./ Това решение св.Т. В. е взел под невярната представа, че с тази сума
подсъдимият Т.Г. ще купи за него и ще плати плати 1 голям багер - „Bagger“, модел „JD 3
СХ“.
Ако В. е знаел, че Г. няма такова намерение и никога не е търсил и намирал никакви
багери в гр.Мюнхен, Германия – не би превел и сумата от 25 000 евро.
Трето - Акт на имуществено разпореждане, в резултат на който настъпват вреди – в
патримониума на измамения или на друго лице, т.е престъплението е резултатно и поначало
умишлено от субективна страна, при наличие и на специфична противоправна цел – да се
набави за себе си или за другиго имотна облага.
В конкретния случай - св.Т. В. е превел от сметката на „********" ЕООД-Хасково
IBAN BG 87 BPBI ************* по сметката на подсъдимия Т. З. Г. DE *************
сумата от 25 000 евро / 48 895,75 лв./
Подсъдимият не е закупил багер - Bagger“, модел „JD 3 СХ“ и никога не е имал и
намерение да го прави.
Като и до настоящия момент тази сума не е била върната или възстановена на
„********" ЕООД-Хасково. За дружеството са настъпили вреди в размер на 25 000 евро / 48
895,75 лв./
Всички преддоговорни отношения между св.Т. В. и подсъдимия Т.Г. са били лъжливи,
защото още изначално деецът Т.Г. не е имал никакво намерение да ги изпълнява, а ги е
използвал само като средство, за да мотивира пострадалия, за извърши акта на имуществено
разпореждане.
Измамата е в големи размери с оглед конкретния момент – 2016г. и Тълкувателно
решение №1/30.10.1998г. относно съдържанието на понятието „големи размери“ и „особено
големи размери“ – съответно над 70 пъти минималната работна заплата и 140 пъти
минималната работна заплата. За 2016г. – 420 лв. МРЗ – съответно 70 Х 420 е 29 400 лв. – а
в случая вредата е 48 895, 75 лв.
В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимата по следния начин:
Производството по делото протече по реда на задочното производство.
Ето защо наказанието следва да се определи по общите правила. Съставът на чл.210
ал.1 т.5 вр.чл.209 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 – до 8 години.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките и на чл.55 от НК. Ето
защо съдът определи продължителността на лишаването от свобода по чл.54 ал.1 от НК като
обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
6
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени ниското правосъзнание на подсъдимия,
липсата на данни да се движи с лица от криминалния контингент и опитите му да изгради
нов живот в Германия. Като отегчаващи вината обстоятелства обаче съдът цени миналата
съдимост, лошите характеристични данни, липсата на критично отношение към стореното.
Ето защо съдът определи наказанието над минимума и под средата – а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца. Тъй като Т.Г. е осъждан приложението на чл.66 ал.1
от НК не е възможно, поради което осъждането е ефективно, а първоначалният режим на
изтърпяване „общ“ с оглед чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
С така наложеното наказание най-пълно ще се осъществят целите на индивидуалната и
генералната превенции.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД-МВР-
Хасково направените по ДП разноски.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
7