№ 235
гр. Варна, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600679 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на Н. К. С., чрез адв. Й.
Ч., жалба на В. В. Н., чрез адв. Г. К., както и присъединяване към жалбата на
подс. А. М. срещу присъда № 68 постановена на 04.03.2025г. по НОХД №
4065/2024г. по описа на РС- Варна, V състав, с която първоинстанционният
съд признал за виновни подс. А. М. М. за извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.7 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.54
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, и подс. В. В. Н. за извършено
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание
чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.1 от НК да
бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът е осъдил подс. М.
да заплати на гражданския ищец Н. К. С. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.131, ал.1, т.7 вр. чл.129,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието
до окончателното заплащане на сумата. Съдът е осъдил и подс. Н. да заплати
на гражданския ищец Н. К. С. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, в
размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на довършване на деянието до окончателното заплащане на
1
сумата.
В жалбата на частния обвинител Н. С. се навеждат твърдения за
несправедливост при определяне размера на наложените наказания. Адвокат
Ч., повереник на пострадалия С., моли въззивния съдебен състав да постанови
решение, с което да бъде увеличен размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ на подс. М. за срок от три години, което да бъде
изтърпяно ефективно, а на подс. Н. да бъде увеличен размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на осн. чл.66 от
НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
С жалбата от подс. Н. се навеждат твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Защитникът на подс. Н.
възразява срещу кредитирането на показанията на пострадалия С., тъй като с
течение на времето той е добавял нови и нови факти и обстоятелства
касателно обективната действителност и най-вече авторството на деянието,
което било в разрез с нормалната логика и обичайните паметови способности
на индивида. Твърди се допуснато от първата инстанция неотстранимо
съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита и на
двамата подсъдими, тъй като в съдебно заседание от 04.03.2025г. е отхвърлено
направеното от защитата искане за разпит на полицейския служител Я., който
пръв след деянието е посетил местопроизшествието и в тази връзка е изготвил
докладна записка. Направени са и възражения относно наличие на съществено
процесуално нарушение при извършените в досъдебното производство
разпознавания по фотоснимки по чл.171 НПК. Според защитата, е допуснато в
мотивите и друго съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на подсъдимите, по чл.104 от НПК, като при описание
фактическата обстановка по делото е ценил докладни записки на полицейски
служители, работили по разкриването на авторството на деянието. По
същество, защитникът на подс. Н. моли да бъде отменена постановената
присъда, с постановяване на нова оправдателна присъда и да се отхвърли
граждански иск от пострадалия С. като неоснователен. В условията на
евентуалност е отправено искане да бъде отменена присъдата поради
допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на подсъдимото лице, и делото да бъде върнато на друг
състав на първоинстанционния съд. В условията на евентуалност е отправено
и искане да се измени присъдата наложеното наказание на подсъдимия Н.
бъде намалено при приложение на чл.55 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния
обвинител поддържа жалбата. Изразява становище, че при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия предходната съдебна
инстанция не е преценила високата обществена опасност на дееца, като е
надценила единственото смекчаващо отговорността обстоятелство -
влошеното му здравословно състояние на подс. М..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на подс. Н.
поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита, че депозираната жалба от
частния обвинител е неоснователна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. М., чрез
2
защитника си се присъединява към въззивната жалба от подс. Н., като
поддържа доводите изложени в нея и с искане делото да се върне за
разглеждане от нов състав на ВРС, тъй като в мотивите на съда е допуснато
съществено противоречие по отношение на един от управляваните от
подсъдимите автомобили „Опел Корса“. Наведени са твърдения за
недоказаност на обвинението по отношение на двамата подсъдими.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурорът заявява,
че подадената от адв. К. жалба и аргументите към нея са неоснователни.
Жалбата на ГИ С. намира за основателна и предлага да се измени
първоинстанционната присъда в частта на размера на наказанията.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени от надлежни страни, в установения
законов срок, както и изявлението за необжалвалия подсъдим за
присъединяване към жалбата на подсъдим, поради което са допустими, като
разгледани по същество, настоящата въззивна инстанция ги намира за
неоснователни.
От фактическа страна първостепенния съд, в съответствие с всички
релевантни доказателства, е приел за установено следното:
На 07.11.2023 г. около 07:20 – 07:30 часа св.С. управлявал личния си
автомобил БМВ в гр. Варна. Под „Комитово ханче“ бил застигнат от лек
автомобил „Фолксваген Голф“, който го притискал и карал плътно зад него. С.
спазвал ограничението за максимална скорост 50 км/час в населено място, но
водачът на автомобил „Фолксваген“ започнал да му свири с клаксона. Двамата
спрели на платното за движение, св. С. слязъл и отишъл към другия
автомобил, като тогава установил, че той се управлява от св. З. И. Й.. Двама
шофьори разменили си обиди и нецензурни думи, Й. заплашила С., че ще
види какво ще му се случи. С. успял добре да разгледа лицето и и да го
̀
запомни. Тогава той видял, че на задното стъкло на автомобила е нарисуван
голям орел с надпис под него. Й. извадила таблет и заснела С. и автомобила
му. След това тя потеглила с автомобила и тогава С. видял регистрационния
му номер - *****. Автомобилът бил собственост на подсъдимия А. М.. Същия
ден св. Й. разказала за станалото на подс. А. М., с когото живеела на семейни
начала.
Св. Н. К. С. бил съсобственик с брат си на недвижим имот, намиращ се в
гр. Варна, Западна промишлена зона, след Бизнес парк, местност
Радиостанцията, вдясно по пътя гр. Варна - с. Тополи, второ място без лице
към пътя, в непосредствена близост до база Никман. До имота се достигало по
локален асфалтов път между базата на Никман и частни имоти, като входната
врата на имота се намирала на около 80 метра от главния път. Зад базата на
Никман встрани от пътя в близост до входната врата на имота на св. С. било
обособено място, което се използвало като паркинг за приходящи автомобили.
В имота на С. имало къща, в която той живеел заедно със съпругата си, както и
3
други помещения, които отдавал под наем на различни лица за развиване на
дейност в тях и като паркоместа. Имотът се намирал встрани от пътя гр. Варна
- с.Тополи, на локален асфалтов път с широчина около 4,5 метра, по който се
стигало единствено до имота на св. С. и нямало други постройки на него.
Имотът бил ограден с метална ограда и в него се влизало през масивна входна
метална плъзгаща се врата с две ръчно изтеглящи се крила. През деня при
всяко влизане и излизане всеки сам я отварял и затварял, но не я заключвал
през деня. В имота имало монтирани видеокамери, но те не обхващали
входната врата към имота.
Подсъдимите А. М. и В. Н. били приятели, членували в един и същи
мотоклуб, както и св. З. Й.. Подсъдимият М. решил да отмъсти на св. С. за
нанесените от него на св. Й. обиди, споделил намерението с подсъдимия Н.,
който се съгласил да му помогне. Подсъдимият М. установил името на св. С. и
адреса, на който живее.
На 31.01.2024 г. Двамата подсъдими си уговорили среща на паркинга зад
базата на фирма Никман, който и двамата знаели отпреди. Подс. М. първо
отишъл до гробището в с.Тополи и от там се отправил със собствения си лек
автомобил „Опел Корса“, цвят бордо, към имота на св. С.. В Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна лекият автомобил „Опел“ на подс. М. бил
регистриран с регистрационен № *****, но на посочената дата на него били
поставени регистрационни табели с № *****. Тези табели били издадени за
друг лек автомобил – „Мерцедес“, който принадлежал на св. М. А.ов Д., който
през 2023 година го продал на вторични суровини, а регистрационните номера
оставил в автосервиз, който му бил отдаден под наем от подс. А. М.. Д. по-
късно потърсил табелите, но не ги намерил.
На 31.01.2024 г. св. С. имал среща със собственика на първия имот на
главния път, входната врата на който била откъм главния път и С. трябвало да
мине по локалния път и да излезе на главния път. Около 16:30 часа св. С. се
отправил по страничния път към главния път и тъкмо щял да завие по него
видял един червен „Опел Корса“, който завил в локалната улица. Автомобилът
бавно минал край него и той възприел добре визуално водача. Подс. М. спрял
автомобила на паркинга в близост до входната врата на имота на св. С..
Малко по-късно там пристигнал откъм Бизнес парк-Варна и
подсъдимият В. Н. с автомобила си „Тойота Аурис“ с peг. № ******, черен на
цвят, паркирал го на същия паркинг и се качил в автомобила на подсъдимия
М. на предната дясна седалка.
При връщането си обратно около 17 - 17:10 часа на паркинга от лявата
страна преди входа на имота си св. С. видял паркирани две коли - червена
„Опел Корса“ и черна „Тойота“. Двама мъже седели в лекия автомобил „Опел“
и си приказвали. Било светло още, предната част на автомобила била насочена
към локалния път, по който вървял С., били на пет-шест метра разстояние, той
ги огледал добре през предното стъкло на автомобила и запомнил формата на
лицата им, телосложение, приблизителна възраст, форма и дължина на брада,
очила и други признаци. След това влязъл в имота си.
Около 18:30 часа всички наематели от имота на св. С. вече си били
тръгнали, поради което той отишъл да заключи порталната врата. Тя обаче не
4
била затворена плътно както обикновено, а леко отворена. Било вече тъмно,
но лампите в базата на Никман светели и св. С. видял, че двата автомобила
още се намират на паркинга. Вътре в имота на св. С. имало електрическа
крушка, която светела и мястото било осветено.
В момента, в който св. С. хванал дръжката на вратата, за да я затвори,
двамата подсъдими отвън със сила отворили вратата, влезли и веднага
започнали да нанасят удари по тялото и главата на св. С. с неустановени
твърди предмети, юмруци и ритниците. Св. С. си вдигнал ръцете, за да
предпази главата си, бил облечен с дебели дрехи, но без шапка. В един момент
паднал на земята, но двамата подсъдими продължили да му нанасят удари.
Всичко това продължило 20-30 секунди, св. С. бил зашеметен от ударите, но
не е губил съзнание, след което подсъдимите оставили св. С. и излезли.
Св. С. успял да се изправи, излязъл навън на улицата, видял как двамата
подсъдими се качили в автомобилите и тръгнали, като стигнали до главния
път, едната кола завила към с.Тополи, а другата завила към гр. Варна. Св. С.
отишъл при съпругата си. Тя видяла, че има кръв по главата му. Обадила се на
телефон 112 от нейния мобилен телефон, съобщила за инцидента и излязла да
чака полицията и спешна помощ на главния път.
Св. С. бил откаран в Спешен център на МБАЛ Света Анна-Варна,
където му бил извършен медицински преглед, обработили външните рани по
главата, затворили едната с шев, а другата с лепило. Било установено, че е
получил счупване по дясната длан, гипсирали ръката до лакътя, както и
охлузвания и натъртвания по цялото тяло с кръвонасядания.
По сигнала на пострадалия било образувано ДП № 133/2024 г. по описа
на Трето РУ на МВР-Варна, започнато по реда на чл.212, ал.2 НПК с първото
действие по разследване - разпит на свидетеля С. от 01.02.2024 г.и
продължило с установяване на заподозрените по случая.
На 26.03.2024 г. сутринта св. С. шофирал в гр. Варна, като в района на
кръговото кръстовище под магазин Метро в посока с. Тополи, възприел пред
себе си автомобил „Фолксваген Голф“, на който имало залепен голям орел.
Тогава С. се сетил, че е имал конфликт с водачката на този автомобил на
07.11.2023 г., спомнил си за нейните думи, помислил, че инцидентът с тази
жена може да има връзка с нанесения му побой и затова я последвал. Жената
спряла автомобила на паркинга на бившия пивоварен завод, слязла от
автомобила и влязла в завода. С. записал регистрационният номер на
автомобила, управляван от жената - № *****. Тъй като не знаел имената и, а
̀
неговата племенница - св. Н. Д. работела в същата сграда, той я изчакал да
излезе, посочил и автомобила и я попитал дали знае кой го управлява. Така
̀
разбрал, че тя се казва З. Й.. По-късно,извършил разпозвнаване по снимки и
посочил двамата подсъдими.
Районният съд е намерил за установена фактическата обстановка по
несъмнен начин, въз основа на обясненията на подсъдимите А. М. М. и В. В.
Н.; показанията на свидетелите Н. К. С., С. И. С.а, П. П. Е., Ж. П. Я., както и
тези на свидетелите З. И. Й., Н. Н.а Д. и М. А. Д., заключението на в.л.,
приобщени по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.1 от НПК със
съгласие на страните, както и СМЕ и допълнителна СМЕ, протоколи за
5
разпознаване, както и от писмените доказателства, приобщени на основание
чл.283 от НПК, и веществените доказателства.
Въззивният съд от извършената служебна проверка намира, че при
събирането и проверката на доказателствата не са допуснати нарушения от
първоинстанционния съд.
Събраните доказателства са анализирани поотделно и в съвкупност,
като съдът е изложил подробни съображения кои от събраните гласни
доказателства кредитира и кои не, като е посочил мотивите си за това, които
изцяло се споделят от настоящия състав.
По отношение на вида на телесната повреда и възстановителния
процес, който има отношение по размера на присъденото обезщетение по иска
с правно основание чл. 52 от ЗЗД. Приобщената СМЕ за вида на телесното
увреждане, на вещото лице д-р Е. Д., лекар в Отделение „Съдебна медицина“
при МБАЛ „Света Анна“ АД се установява, че пострадалият С. е получил
счупване на втора предкиткова кост на дясната длан, контузия на глава,
разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматични отоци по главата,
шията, задната повърхност на гръдния кош и дясното рамо, ожулване по
лявата длан, подкожен травматичен хематом в областта на дясното бедро,
кръвонасядане по лявото коляно, всички получени от удари с или върху
твърди тъпи предмети, съответстващи на съобщеното от пострадалия.
Счупването в областта на главичката на втора предкиткова кост на дясната
длан е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник
за период от 1 - 1,5 месеца, което представлява и средна телесна повреда по
см. на чл. 129 ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. След представяне на
писмени данни за неблагоприятно развитие на оздравителния процес е
назначена и допълнителна СМЕ от същото вещо лице, като съобразно образно
изследване и клиничен преглед не установено затруднения в захвата на
дясната длан или нужда от допълнително лечение на травмата на дясната
длан.
Изведените от първоинстанционния съд правни изводи относно
квалификацията на деянието и авторството му, за обективната и субективна
съставомерност на действията на подсъдимите А. М. М. и В. В. Н., са
правилни и обосновани, като тук ще се обсъдят възраженията, изложени във
въззивната жалба на подс. Н. и тези поддържани от защитниците на
подсъдимите в хода по същество, защото те се отнасят именно до авторство на
деянието и допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивния състав
счита, че са неоснователни.
Досъдебно производство № 133/2024 г. по описа на Трето РУ при ОД на
МВР-Варна е започнато по реда на чл.212, ал.2 НПК с първото действие по
разследване - разпит на свидетеля С. от 01.02.2024 г. От протокола се
установява, че разпитът не е бил извършен от разследващ полицай, а от
оперативен работник при Трето РУ при ОД на МВР-Варна, но в настоящия
случай е налице хипотезата на чл.194, ал.4 от НПК, съгласно който
полицейските органи в Министерството на вътрешните работи могат да
извършват действията по чл. 212, ал. 2 НПК. Този разпит обаче не следва да се
6
подлага на съвкупен анализ, защото защитниците, като обсъждат този първи
разпит, както и останалите разпити на свидетеля- пострадал от ДП, следва да
съобразят факта, че те не могат да бъдат обсъждани, тъй като не са били
прочетени и съответно приобщени от съда по съответния процесуален ред,
както по искане на страните, така и служебно съдът не е съзрял противоречие
или липса на спомен за някое от обстоятелствата, предмет на доказване.
Защитниците възразяват срещу кредитирането на показанията на
пострадалия С. тъй като с течение на времето той е добавял нови и нови факти
и обстоятелства за обективната действителност и основно с отношение към
установяване на авторството на деянието, което било в разрез с нормалната
логика и обичайните паметови способности на индивида. По ДП са
извършени няколко разпита на този свидетел - първоначален на 01.02.2024 г.
св. Н. С. и последващи, но единстевният, който може да се цени е само този от
съдебната фаза. Разпитите на пострадалия не са били приобщени, както тези
на другите трима свидетели по реда на чл. 371 т.1 от НПК или по чл. 281 от
НПК за да могат да са предмет на обсъждане и съпоставка един с друг. В о.с.з.
от 23.12.2025 г. С. е пресъздал освен инкриминираното деяние, така и е
разказал за хода на разследването, и по специално е пресъздал добросъвестно,
на въпроси на страните, разпита от 01.02.2024 г., като разказва, че не е бил
питан конкретно за особени белези, а са го питали „можеш ли да ги
разпознаеш“. Необходимо е поради това да се подчертае, че извън
доказателствената маса и нейният анализ остават показанията, включително и
тези от 01.02.24г на свидетеля С. от ДП, които са дадени само в качеството на
свидетел.
Без основание е възражението за допуснато от първата инстанция
неотстранимо съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на
защита и на двамата подсъдими, тъй като в съдебно заседание от 04.03.2025г.
съдът с определение е отхвърлил направеното от защитата искане за разпит
на полицейския служител Я., който пръв след деянието е посетил
местопроизшествието и в тази връзка е изготвил докладна записка. Разпитът
на полицейския служител Я. не допринася за изясняване на факти от предмета
на доказване, тъй като той е пристигнал след деянието и отразявайки
непосредствено заявеното от пострадалия, неговите показания биха се
явявали непреки, производни доказателствени средства, с не толкова значима
стойност, както биха били тези на пострадалия от ДП. Все пак, съдът счита, че
показанията пред съда на този свидетел са били напълно изчерпателни и
коректни, и не се е налагало приобщаване на показания от досъдебна фаза, при
липса на някое от основанията по чл. 281 ал.1 от НПК.
Направени са възражения относно наличие на съществено процесуално
нарушение при извършените в досъдебното производство разпознавания по
фотоснимки по чл.171 НПК, които реферират към основното оплакване за
пропуски в процесуалната дейност по изясняване на авторството на деянието .
На първо място се твърди, че от показанията на поемното лице Я. става
ясно, че поемното лице П. Е. не е присъствала фактически на разпознаването
така както НПК изисква, а се е подписала на протокола след приключването
му и нейния подпис е бил формален. Тези твърдения на защитата са
7
несъстоятелни. В показанията на св. Я. липсват твърденията, описани от
защитата. Напротив, в о.с.з. от 07.03.2025г. Я. е посочил „освен мен,
разследващият полицай и разпознаващият, там имаше и една дама, която
влезе преди мен. Тя също присъстваше на разпознаването.“ Също така, на
въпрос от адв. К. „кой влезе първи от другите участващи в разпознаването“ св.
Я. е отговорил „мисля, че дамата“, т.е. поемното лице П. Е.. Показанията на
посочената свидетелка напълно кореспондират с тези на св. Я. по отношение
на факта, че е присъствала при извършване на разпознаването. Свидетелката
подробно е описала извършеното от С. разпознаване на лицата, съгласно
изискването на чл.171, ал.7 НПК, което води до безспорния извод, че е
присъствала при извършването на това процесуално-следствено действие.
На второ място, според защитата не са спазени изискванията на чл.171,
ал.2 НПК - разпознаваното лице да се представя за разпознаване заедно с три
или повече сходни по външност лица. Това твърдение не отговаря на
обективната действителност, тъй като от албума за разпознаване на лица по
фотоснимки, приложен по ДП, е видно, че е спазено изискването на чл.171,
ал.2 НПК, като освен подсъдимите са приложени снимки на още пет лица със
сходна външност. Също така, процесуалния закон изисква сходна, а не
„идентична“ външност.
На трето място, защитата твърди, че са представени снимки на
разпознаваните лица в нарушение на чл.171, ал.4 НПК. Въззивният съд
намира това възражение за неоснователно. Според чл.171, ал.4 НПК, когато не
е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със
снимките на три или повече лица, сходни с него по външност. Както се приема
в съдебната практика, /напр. Решение № 415 от 23.02.2012 г. по н.д. №
2161/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 74 от 27.05.2022 г. по н. д. №
277/2022г., ІІ н. о. на ВКС/ основание за прилагане на чл. 171, ал. 4 НПК могат
да бъдат различни по характер причини, съществуването на които се
преценява за всеки случай поотделно. Тук разпознаванията по фотоснимки на
подсъдимите М. и Н. са извършени на 20.03.2024 г., към който момент
разследването е било в активната си фаза. В такъв случай непосредственото
разпознаване на подсъдимите би разкрило действията на разследващите и би
попречило на по-нататъшните усилия за доказване, като е съществувала и
възможност за последваща престъпна дейност на лично предявените лица по
отношение на пострадалия С. във връзка с извършеното разпознаване.
Според защитата, съставът на ВРС е допуснал в мотивите си и друго
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
подсъдимите, по чл.104 от НПК, като при описание фактическата обстановка
по делото е ценил докладни записки на полицейски служители, работили по
разкриването на авторството на деянието, в което е посочена оперативна
информация и др. Те не представляват действия по разследването съобразно
нормите на НПК и не могат да имат значение съобразно съдържанието на
документа, ценен като писмено доказателство, доколкото в него се обективира
именно оперативна и подпомагаща дейност на полицейски служител. В
мотивите на ВРС са описани изготвените по ДП всички документи,
включително и докладни записки на полицейски служители. Въпреки това, не
8
е налице допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на подсъдимите, защото самото описание на съществуващ в
кориците на делото документ не може да се приравни на неговият анализ
съвкупно с останалите доказателства, а и не е посочено, че се цени като
писмено доказателство, следователно при формиране на правните си изводи
съдът не го е кредитирал. В случая е налице единствено формално изброяване,
което не е довело до нарушение на чл.104 НПК и чл.106 НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. М.
е изложил твърдения, че е допуснато съществено противоречие по отношение
на един от управляваните от подсъдимите автомобили, а именно „Опел
Корса“. От страна на ВРС са били цитирани справките от ОД на МВР Сектор
„Пътна полиция“ гр. Варна, че рег. № ****** се касае за товарен автомобил,
като е посочена и неговата марка и модел, а именно „Фиат Добло“. Тези
възражения на защитника са неоснователни, доколкото от материалите по
делото безспорно се установява, че лекият автомобил „Опел“ на подс. М. бил
регистриран с регистрационен № *****, но на инкриминираната дата на него
били поставени регистрационни табели с № *****. За този номер и поради
необходимост от уточняване на последната цифра на регистрационния номер
на лекият автомобил „Опел“ / дали е видима ясно 5 или 6/ ВРС е попълнил
делото с писмени доказателства / писмо рег.№ 819000-57850/01.11.2024 г.
началника на Сектор „Пътна полиция“ ОД- МВР-Варна,л.72 от НОХД/ .
При тези оценка на доказателствата и отговор на възраженията на
защитата, съдът намира за законосъобразен извода, че от обективна страна
безспорно е установено, че двамата подсъдими да са извършили активни
действия, насочени към телесната неприкосновеност на Н. С., в резултат на
което пострадалият е получил средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК, изразяващо се в счупване в областта на главичката на втора
предкиткова кост на дясната длан, обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от 1 - 1,5 месеца, 2 НК. Това
изменение (счупването на костта) в здравословното състояние на пострадалия
е в причинна връзка с деянието на подсъдимите. Съобразена е съответно на
тези обстоятелства задължителната практика по отношение на средните
телесни повреди, дадена с Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на
ВС, относно характеристиката на ограничаване възможността на крайниците
да извършват движение в пълен обем. Както и за трайността на увреждането,
тъй като е продължило в период от 1 – 1,5 месеца.
Законосъобразно ВРС е обосновал квалификацията на деянието по
чл.131 ал.1 т.7 от НК за повторност по отношение на подсъдимия М.. С
присъда по НОХД № 4205/2021г. по описа на Районен съд Варна, в сила от
25.01.2023 г., за извършено престъпление по чл.129 ал.1 вр.ал.2 от НК му е
било наложено наказание „пробация“ за срок от 8 месеца. С определение на
Районен съд Варна по ЧНД № 509/2023 г., в сила от 24.03.2024 г., на основание
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са групирани наложените наказания на М. по
НОХД № 4205/2021 г. и НОХД № 5079/2019 г. на ВРС и е определено да
изтърпи най-тежкото от тях - наказание „пробация“ за срок от 8 месеца, което
е изтърпяно на 13.04.2023 г. Към момента на извършване на инкриминираното
9
деяние не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на
наказанието.
От субективна страна се установява наличието на пряк умисъл, тъй като
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са общественоопасните последици, а именно причиняването на
телесни увреждания на пострадалия С., и са искали настъпването им.
Първоинстанционният съд законосъобразно е обосновал формата на
съучастие между подсъдимите М. и Н. – съизвършителство по чл.20, ал.2 НК.
Те са действали с общ умисъл и е всеки от тях е осъществявал елементи от
изпълнителното деяние - нанасянето на удари, различни като насоченост,
сила и интензитет и причинили телесно увреждане на пострадалия, а
действията на всеки от тях допринасят за постигане на целения общ престъпен
резултат. Първата инстанция се е съобразила с константната съдебна практика,
според която за ангажиране отговорността на двамата подсъдими не е
необходимо посочването на конкретните действия и удари, нанесени на
пострадалия от всеки един от тях, а достатъчно условие за признаването им за
виновни се явява обстоятелството, че от обективна страна е доказано, че
действията им са довели до причиняване на съставомерния престъпен
резултат.
Възраженията по отношение на наложените наказания посочени във
въззивната жалба на частния обвинител и тези наведени в условията на
евентуалност от подс. Н., въззивния състав намира за неоснователни, поради
следното:
От частния обвинител е направено искане да бъде увеличен размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подс. М. за срок от три
години, което да бъде изтърпяно ефективно, а на подс. Н. да бъде увеличен
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години, което на осн. чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет
години. От страна на подс. Н., в условията на евентуалност, е направено
искане да бъде намалено наложеното му наказание при приложение на чл.55
от НК.
По отношение на подс. М., ВРС е приел като отегчаващи вината
обстоятелства предходната съдимост, която го характеризира като субект с
по-висока степен на обществена опасност с по-високо ниво на агресивност,
както и нанесените множество удари по тялото и главата на пострадалия,
които са могли да доведат и до по-сериозни травми и последици за здравето
му. Като смекчаващо вината обстоятелство е прието здравословно състояние
на този подсъдим, тъй като той е с 50 % трайно намалена работоспособност за
претърпяна на 04.11.2020 г. фрактура на бедрената глава и извършено
ендопротезиране. При тези обстоятелства, първоинстанционният съд е
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години на подсъдимия
М. при условията на чл.54 ал.1 от НК, като с оглед личността на подсъдимия,
зрялата му възраст и настоящата реализация в обществото и наличие на
здравословни проблеми съдът е преценил, че престой в местата за лишаване
от свобода за такъв период би оказал по-скоро негативен ефект за бъдещето му
и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
10
осъдения не е наложително да изтърпи ефективно наказанието. Поради това и
на основание чл.66 ал.1 от НК ВРС е отложил изпълнението на наказанието с
изпитателен срок, но за максимално предвидения от 5 години, който е
съобразен с предходната му съдимост и специален рецидив.
По отношение на подс. Н., ВРС е приел като отегчаващо вината
обстоятелство нанесените множество удари по тялото и главата на
пострадалия, които са могли да доведат и до по-сериозни травми и последици
за здравето му, а като смекчаващо вината обстоятелство – чистото му съдебно
минало. Отчетено и обстоятелството, че все подсъдимият Н. не е бил основния
движещ фактор за възникването и развитието на инцидента, а е участвал със
съзнанието да подкрепи и да помогне на своя приятел М.. Предвид тези
съображения, ВРС е наложил „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година на
подсъдимия Н. при условията на чл.54 ал.1 от НК, като с оглед личността му,
зрялата му възраст и социална реализация в обществото, наличието на
материалните предпоставки за прилагането на чл.66 ал.1 от НК не е налице
необходимост от изолирането на подсъдимия Н. от обществото чрез налагане
на ефективна присъда и че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция на съда намира, че
наказанията на двамата подсъдими са определени справедливо, наложените
наказания ще изпълнят целите на наказанието по чл.36 НК, като
законосъобразно е приложен и института на чл.66 от НК. Правилно са
отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като не са
налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
които да обосноват приложението на чл.55 НК.
В заключение, присъдата на първоинстанционния съд е правилна,
законосъобразна и обоснована, възраженията са неоснователни, не са налице
други основания за отмяна или изменяне на съдебния акт, поради което и на
основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 68/04.03.2025 г. по НОХД № 4065/2024 г.
по описа на Районен съд - Варна.
Решението не подлежи на касационна проверка.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12