Решение по дело №9101/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,21.03.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №9101 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 30.09.2016 г. по гр.д. № 45560/10 г., СРС,  ГО, 30 с-в ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу П.Т.П., ЕГН - ********** с адрес: ***, ж. к. *******искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗДЦ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че П.Т. П., ЕГН - ********** има следните задължения към „Т.С.” ЕАД както следва: 1 734, 58 лв., представляваща 1/3 от стойността за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: гр. София, ж. к. *******за периода м.12.2007г. - м.04.2009г., ведно със законната лихва от 09.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и 245, 92 лв. - обезщетение в размер на законната лихва върху посочените главници за периода 01.02.2008г. — 26.02.20 Юг., като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 1 734, 58 лв. до предявения размер от 6 411, 53 лв. и втория иск за сумата над 245, 92 лв. до предявения размер от 1 152, 52 лв.

ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН - ********** с адрес: ***, ж. к. *******да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 223, 74 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 468, 63 лв.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕЖ: *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Т.П.П., ЕГН - ********** с адрес: *** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗДД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Т.П.П., ЕГН - ********** има следните задължения към „Т.С.” ЕАД както следва: 1 734, 58 лв., представляваща 1/3 от стойността за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: гр. София, ж. к. *******за периода м.12.2007г. - м.04.2009г., ведно със законната лихва от 09.04.2010 г.г. до окончателното изплащане на сумата и 245, 92 лв. - обезщетение в размер на законната лихва върху посочените главници за периода 01.02.2008г. - 26.02.20Юг., като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 1 734, 58 лв. до предявения размер от 6 411, 53 лв. и втория иск за сумата над 245, 92 лв. до предявения размер от 1 152, 52 лв.

ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН - ********** с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 223, 74 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 468, 63 лв.

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Г.П.П., ЕГН - ********** с адрес: *** искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗДЦ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Г.П.П., ЕГН - ********** има следните задължения към „Т.С.” ЕАД както следва: 1 734, 58 лв., представляваща 1/3 от стойността за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: гр. София, ж. к. *******за периода м.12.2007г. - м.04.2009г., ведно със законната лихва от 09.04.20 Юг. до окончателното изплащане на сумата и 245, 92 лв. - обезщетение в размер на законната лихва върху посочените главници за периода 01.02.2008г. - 26.02.20Юг., като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 1 734, 58 лв. до предявения размер от 6 411, 53 лв. и втория иск за сумата над 245, 92 лв. до предявения размер от 1 152, 52 лв.

ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН - ********** с адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 223, 74 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 468, 63 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.П.П., ЕГН - **********

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника П.Т.П. с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано,в противоречие с процесуалния закон.Сочи,че по делото нямало доказателства относно собствеността на топлоснабдения имот ; идеалните части неправилно били определени за всеки съсобственик по 1/3 при положение ,че апартаментът бил в режим на СИО ; договорът с ФДР бил изтекъл ;направено е възражение за давност,което съдът не взел предвид ;държавната такса в мотивите на решението в размер на 1515.28 лв. била неправилно определена.

                       Моли да бъде отменено решението на СРС  в обжалваната част.   Претендира   присъждане   на   направените    разноски.

                       Въззиваемият  не представя отговор на въззивната жалба .

                      Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвал енергията, като за процесния период не са заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответниците оспорват исковете .

              По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения.

С представените отговори на исковата молба не се оспорва собствеността върху топлоснабдения имот на наследодателката на ответниците .Единствено се възразява за изтекла погасителна давност.

Със заявление- декларация от 21.12.2004 наследодателката на ответниците е поискала да й бъде открита партида в топлопреносното предприятие  като собственик на апартамент, придобит с нотариален акт №68,том ІІ,рег.2081,нот .д194 от 11.04. 2003 г./описан в подаденото заявление/.С декларация от същата дата наследодателката е декларирала ,че е собственик на имота и ще го ползва за жилищни нужди.Няма отбелязване за съсобственост.При това положение правилно съдът е приел,че съпругът има равни дялове с децата и при отказ на едното дете всеки ще дължи по 1/3 от дълга,съобразно квотата на съсобствеността.С жалбата,въззивникът,който е бил съпруг на наследодателката твърди,че при СИО следва да има 4/6 или 2/3 ид.ч.,а двете деца по 1/6 ид.ч.Дори това да е така,за което няма доказателства за придобиване в режим на СИО,то на основание чл.271 ал.1 ГПК положението на жалбоподателя не може да бъде влошено,тъй като решението не е обжалвано от другата страна.

Съдът се е произнесъл по възражението за давност.Привилно е приел тригодишната давност по чл.111 б.“в“ ГПК,при което всички задължения за периода преди  09.04.2007 г.са погасени по давност.Претенциите са от декември 2007 г.,вземания необхванати от погасителната давност.

  Възражението ,че договорът с ФДР е бил изтекъл се прави за първи път с въззивната жалба и не следва да се разглежда като преклудирано.

  Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

               С оглед този изход на спора разноските остават така ,както си присъдени.Посочената в мотивите сума  1515.28 лв.,като държавна такса в заповедното производство , е неправилно записана ,вместо правилното 151.28 лв.,но в диспозитива е взета предвид правилната сума от 151.28 лв.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                               

                                                    Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА решението от 30.09.2016 г. по гр.д. № 45560/10 г., СРС,  ГО, 30 с-в в обжалваната част.

        РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

 

                                                                                   2.