Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Хасково, 21.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1163/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от З.А.С. -
гражданка на И., ЛНЧ **********, действаща със съгласието на майка си М.Р.Х., с
посочен по делото адрес: ***, срещу Решение №УПХ-237/02.12.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на
закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй
като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната
си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденката и
семейството ѝ. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че
тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на
държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае
ефективно да противодейства. Жалбоподателката изложила подробно своята история
пред административния орган и същата била възприета правилно от същия.
Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо нея и семейството ѝ не
били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се
съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението
не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна
или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени
въпросите, свързани с обстановката в И., но това били обстоятелства, които
следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали
пряко отношение към основателността на молбата на оспорващата по същество.
Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо
приема, че оспорващата се позовава на обстоятелства извън предмета на закона.
Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално
нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи
на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно
определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно
използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало
своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито
интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен,
че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди,
че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал
съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за
закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1,
т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13,
ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ
чужденката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно
обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се
влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата ѝ.
Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденката и семейството
ѝ не били обект на репресии и нямало риск за техния живот и сигурност в И..
Оспорващата сочи, че била в опасност и се чувствала уязвима, а нямало към кого
да се обърне за помощ. Животът ѝ бил в опасност и както заявила
многократно пред ДАБ, искала да живее в България. В случай, че обжалваното
решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган
следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по
произход на оспорващата. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната
на произход било от съществено значение за спазване на принципа
(non-refoulement) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на
чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или
живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците
от 1951 г. и възприет от чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявила пред административния орган,
че ако ѝ бъде отказана закрила в Република България и на това основание
бъде върната обратно в И., ако това било обективно възможно за българските
имиграционни власти, ще бъде изложена на опасност от сериозни посегателства и
реален риск за живота и личната ѝ сигурност. Всичко това идвало да
покаже, че изпитвали опасения за живота си там и това била причината да напусне
страната, което обосновавало и страха ѝ от преследване в И.. Моли се да
се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и
прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15,
буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващата счита, че обжалваното решение
противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми
на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да
бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания
молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
- Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (В. Д.), чрез процесуален представител
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага допълнителни
съображения и в представените по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София, Дирекция
„Миграция“ с № УРИ 105400-1456/02.11.2020г. (под името З. С. от С., със
съгласието на баща си А. Н.) и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх.
№1300/13.11.2020г., заведени в ДАБ под рег. №УП 16147/13.11.2020г. , З.А.С. от И.
е поискала закрила от Република България. Тъй като чужденката не разполагала с
документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30,
ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с
имената З.А.С., гражданка на И., родена на ***г. в И., гр. З., ….
Чужденката е регистрирана чрез
попълване на Регистрационен лист рег. № УП 16147/13.11.2020г. като З.А.С.,
гражданство И., етническа принадлежност - …, родена на ***г. в И., гр. З., със
същия постоянен адрес, професия - …, с …. образование, религия – …, …., …, без
документи за самоличност.
Търсещата закрила е била запозната с
Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България (в които изрично е вписано, че по
време на производството има право на правна помощ, която може да ѝ бъде
предоставена от организациите, посочени в списъка, приложен към указанията,
както и е посочено, че допълнителна информация може да получи от служител в
териториалното поделение, в което се води производството ѝ. Отразено е
също, че децата на чужденците, подали молба за закрила, имат право на безплатна
правна помощ съгласно Закона за закрила на детето.), както и със списък на
организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в
ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящата жалбоподателка,
длъжностно лице, преводач и майка – М.Р.Х., върху посочения документ, заведен в
ДАБ с рег.№УП 16147/13.11.2020г.
С Писмо рег. № УП-16147/16.11.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“
писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено,
че при задържането на лицето същата се представила като З. С., родена на ***г.,
от С.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
С писмо рег. № УП-16147/16.11.2020 г.
на Директор на РПЦ – Харманли, на основание чл.15, ал.4 от Закон за закрила на
детето съответната Дирекция „Социално подпомагане“ е уведомена за регистрирането
на непълнолетната чужденка З.А.С., по повод молба за международна закрила,
подадена с вх. №1300/13.11.2020г. и е изискано съдействие до приключване на
производството по предоставяне на международна закрила и определяне на социален
работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето,
като даде становище или предостави социален доклад. В писмото се съдържа и
уведомление за времето и мястото на провеждане на интервю.
Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-187/23.11.2020г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, е определен социален
работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ –
Харманли, който да присъства при провеждане на интервю с детето З.А.С..
На 24.11.2020г. със З.А.С. е
проведено интервю, в присъствието на социален работник, преводач и М.Р.Х. - ..,
резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-16147/24.11.2020г. Видно
от отразеното в протокола, преди започване на интервюто чужденката е уведомена,
че има право на безплатна правна помощ, която майка ѝ е отказала.
Потвърждавала казаното от нея при попълване на регистрационния лист. Учила до
11 клас, имала основно образование. Ходила на училище до януари 2020г. Не
успяла да завърши 11 клас. Нямали финансова възможност да ходят на училище (в
протокола е отразено, че майка ѝ я поправя и казва заради корона вируса).
Не се притеснявала, тук било по-хубаво от К.. Нямала други използвани имена.
Нямала роднини в държава-членка на ЕС, само в България било цялото ѝ
семейство. Напуснала И. със семейството си, легално, на 25.09.2020г., с паспорт
и кола, през пункта „Ибрахим Халил“. Отишли в И. и трафикантът веднага ги качил
на кола и тръгнали. После ги оставил някъде, не знаела къде. Паспортът не бил у
нея, посочила, че би трябвало да е в И.. Не знаела къде бил паспортът ѝ
точно, баща ѝ знаел. В България влязла със семейството си нелегално и на
29.09.2020г. били задържани от полицията. Когато влезли в България, стояли 4
дни в гората. После с трафиканта и с кола тръгнали за С., но по пътя били
задържани. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга
държава-членка на ЕС, само имала турска виза. Сега за пръв път влязла в Т.. Не
била подавала молба за международна закрила или друга форма на закрила в
Република България или друга държава, за пръв път подавала молба тук, в
България. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход, или в
друга държава. Последният адрес в страната ѝ бил в гр. З., кв. „Б.“ в И.ски
К.. Относно причините да напусне страната си разказала, че не било хубаво в К.,
нямали пари, нищо нямали. Баща ѝ бил …, работата му намаляла много и той
не можел да ги издържа вече. Дори нямали пари за хляб. На въпроса защо
по-големите ѝ братя не работили и да помагат на баща ѝ в издръжката
за семейството отговорила, че нямало работа. На въпроса има ли друга причина,
поради която напуснала страната си на произход, отговорила, че нямали пари и
нямала бъдеще. Надявала се да стигнат до Г. или А. и да продължи да учи. Не е
имала проблеми с властите в страната си заради етническата си принадлежност на
кюрд, нито заради изповядваната религия на мюсюлманин сунит. Нямало заплаха,
отправена лично към нея. Върху нея лично не било оказвано насилие. Заявила, че
не би се завърнала в държавата си по произход, никога не искала да се връща в И.
К.. Като видяла какво е в Е., тук в България ѝ харесвало повече. Подала
молба за закрила в Република България, защото искали закрила тук.
Представен е Социален доклад за
оценка на постъпил сигнал, рег. №УП-16147/27.11.2020г., за детето З.А.С..
С Решение № УПХ-237/02.12.2020г. на Интервюиращ
орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна
закрила на З.А.С. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл.
13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателката и на М.Р.Х. - майка на 14.12.2020г., а жалбата е подадена на 16.12.2020г.
(видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в
преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна
и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – В. З. Д.,
младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определена
със Заповед № РД05-210/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48,
ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено
производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденката е регистрирана на 13.11.2020г., а оспореният акт е издаден
на 02.12.2020г.
Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за
произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденката е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в
присъствието на преводач на разбираем за нея език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Наред с горното и доколкото към момента на подаване на молбата
за закрила, а и към датата на постановяване на оспореното решение, З.А.С. е
непълнолетна, следва да се посочи, че решаващият орган е съобразил това
обстоятелство, като е провел административното производство при спазване на
специалните разпоредби от Закон за закрила на детето. Спазени са императивните
изисквания на чл.15, ал.4, ал.6 и ал.8 от Закон за закрила на детето, като във
връзка с ал.8 следва да се отбележи, че в процесното административно
производство на непълнолетното дете, а и на законния представител на същата, са
били обяснени правото им на правна помощ, както и какъв е редът за получаване
на такава. Това е видно от представените по делото Указания относно реда за
подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва,
за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република
България, както и от направените разяснения преди провеждане на интервюто. За
пълнота и изчерпателност на мотивите в тази насока следва да се посочи също, че
тъй като съдията – докладчик по настоящото дело е съдия-докладчик и по адм. д.
№1167/2020г. по описа на Административен съд – Хасково, служебно известно на
съда е обстоятелството, че с декларация рег. №УП 16146/13.11.2020г. М.Р.Х. е
посочила, че не желае безплатна правна помощ, така също и за децата си.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденката
не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е
обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ
история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да разбере мотивите
на административния орган да ѝ откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата
е заявила като причина за напускане на И. обстоятелството, че не било хубаво в
К., нямали пари, нямали добър живот. Баща ѝ бил …, работата му намаляла
много и той не можел да ги издържа вече. Дори нямали пари за хляб. На въпроса
защо по-големите ѝ братя не работили и да помагат на баща ѝ в
издръжката за семейството отговорила, че нямало работа. На въпроса има ли друга
причина, поради която напуснала страната си на произход, отговорила, че нямали
пари и нямала бъдеще. Надявала се да стигнат до Г. или А. и да продължи да учи.
От изложената бежанска история на жалбоподателката е видно, че последната е
живеела сравнително спокоен живот в И., не се установява срещу нея да е било
осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има
риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил
единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателката и достигайки до обоснован извод относно липсата на
предпоставките за предоставяне на чужденката на бежански статут. Правилно е
отчетено, че причината, поради която З.А.С. е напуснала държавата си по
произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденката
не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателката не навежда
твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо нея
или членове на семейството ѝ по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.
В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за
осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ,
изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което
не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната
разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът
на чужденката от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може
да се прецени като обоснован. Заявеното от последната не може да бъде свързано
с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който
прави ответникът, че оспорващата напуска, мотивирана единствено от съображения,
които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай търсещата
закрила въобще не е навела като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателката не е
направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не
е бил арестувана или осъждана, не е имала проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващата.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от
17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs
Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета
(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва
да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на
условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична
цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването
на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие,
преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка
с вх. № МД-653/30.11.2020г. относно Република И. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за
кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-653/30.11.2020г. съдът намира, че на територията на И. не е налице
въоръжен конфликт.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални, както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в И. става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се
приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката
от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Обсъдена е обстановката в И., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното
в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или други
основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.А.С. -
гражданин на И., ЛНЧ **********, действаща със съгласието на майка си М.Р.Х.,
против Решение №УПХ-237/02.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: