РЕШЕНИЕ
№ 1481
гр. Варна, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20243110109044 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. В. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, срещу "В.К." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
иск за приемане за установено между страните, че сключеният между тях Договор за паричен
заем Standard 30 plus № 6028196/11.04.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В условията на евентуалност по отношение на горния иск се иска: да бъде прието за
установено между страните, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard
30 plus № 6028196/11.04.2024 г. е нищожна, тъй като е противоречаща на закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и да бъде прието за установено
между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 30 plus №
6028196/11.04.2024 г. e нищожна, тъй като е противоречаща на закона и добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата, твърди, че на 11.04.2024г. между нея и „В.К.“ АД, е
сключен Договор за паричен заем Standard 30 plus № 6028196. Съгласно чл. 2 от договора
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 550 лв., а
заемателят се задължава да върне същата, при следните условия: срок на заема - 9 месеца;
брой вноски - 9; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%; лихвен процент на
ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11%; общ размер на всички плащания
с включена такса за експресно разглеждане 945.90 лв. като същият е сборът от общия размер
на заемната сума и общите разходи по кредита; годишен процент на разходите на заема:
49.50 %. Излага, че съгласно чл. 1 ал. 2 - 4 от договора, заемателят заявява, че преди
подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 299.43 лева.
1
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по този договор, а именно поръчител, отговарящ на предварително
обявени условия или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните са се съгласили, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи
неустойка в размер на 199.62 лева, като е уговорено, неустойката да се разсрочи и да се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като
в този случай дължимата вноска е в размер на 127.28 лева, а общото задължение по договора
става в размер на 1145.52 лева.
Счита, че Договор за паричен заем Standard 30 plus № 6028196 е недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради несъответствие между
действителния и отразения в договора за кредит годишен процент на разходите, като
неправилното посочване на ГПР, се равнява на липса на такъв, което от своя страна влече
нищожност на договора за потребителски кредит. Счита, че таксата за експресно
разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което същата се явява
нищожна. Посочва, че същата не е включена в ГПР, като е заобиколена и нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съответно, че е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е
предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
кредитодател и потребителя. Счита за нищожна и неустойката за непредоставяне на
обезпечение. Същата не е взета предвид при изчисляване на ГПР и не притежава
обезщетителна и обезпечителна функции, а цели обогатяване на заемодателя. Твърди, че
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че противоречи на
принципа на добросъвестността, съответно, че заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „В.К.“ АД,
чрез процесуалния му представител – адв. Антоанета Николовска, с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен процесният договор за паричен заем. Поддържа, че за ищцата не е
налице правен интерес от воденето на исковете, доколкото по договора не са начислявани
такса експресно разглеждане и неустойка, и тези разпоредби не са произвели действие, като
платените от ищцата суми са отнесени само за покриване на задълженията за главница и
договорна лихва. По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърденията,
че таксата за експресно разглеждане, съответно неустойката за непредставяне на
обезпечение, са нищожни. Счита за необосновани възраженията, че процесната такса е в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Посочва, че тя се дължи за допълнителна
услуга, която клиентът доброволно е избрал, поради което не е и неравноправна. Не споделя
и виждането, че уговорената неустойка противоречи на принципа на добросъвестността.
Излага, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на ГПР
по кредита не се прибавят разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Поддържа, че процесната неустойка
има точно такъв характер и не следва да участва при формиране на ГПР. Твърди, че в случая
не намира приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и не е налице нарушение на
нейните изисквания. По изложените съображения моли да бъдат отхвърлени предявените от
ищцата искове.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът С. В., редовно призована, не се
явява, не се представлвява. Постъпила е молба вх. № 33323/11.04.2025г. подадена от С. В.
чрез адв. А. Д., с която поддържа предявените искове. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
2
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „В.К.“ АД, редовно
призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 33317/11.04.2025 г., подадена
от „В.К.“ АД, универсален правоприемник на „В.К.“ ООД, чрез юрк. Миглена Милетиева, с
която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на
исковата молба и оспорва предявения иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че
ищцата е усвоила сумата по отпуснатия от „В.К.“ АД заем по Standard 30 plus №
6028196/11.04.2024 г.
От приложения по делото Договор за паричен заем Standard 30 plus №
6028196/11.04.2024 г. се установява, че между „В.К.“ АД като заемодател и ищцата като
заемател е сключен Договор за паричен заем Standard 30 plus № 6028196/11.04.2024 г., за
предоставяне на заемна сума от 550 лева при следните условия: срок на заема - 9 месеца,
брой вноски – 9; размер на погасителната вноска - 105,10 лева (в която са включени част от
дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане), общ размер на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане 945,90 лева, , като обхващат сборът от
общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита; фиксиран годишен лихвен
процент - 40,32%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-ия ден -
0,11%; ГПР - 49,48%. В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 299,43 лева; в чл. 1, ал. 4 е уредено, че страните се съгласяват таксата по ал. 3 да се
заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължава в
3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1) поръчител - физическо лице, което да предостави на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 години; да работи по безсрочен трудов
договор; да има при настоящия си работодател минимален стаж от 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лева; през последните 5 години да няма кредитна
история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „просрочие от 0 до 30 дни“,
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор
за паричен заем в качеството си на заемател; 2) банкова гаранция, която да е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, със
срок на валидност 30 дни след падежа за плащане по Договора. С ал. 2 на същия член
страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение
по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 199,62 лева,
платима разсрочено, на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 127,28 лева, а общото задължение по кредита е в размер на
1145,52 лева
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително
когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията
към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на
разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за
потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на
достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за
потребителски кредит.
3
Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски
кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените, се считат за нищожни.
В настоящия случай ищецът твърди нищожност на процесния Договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗС,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 49,50%. Посоченото
ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.Този размер обаче не отразява действителния
ГПР, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката по чл. 4, ал. 2
от договора.
В настоящия случай, в чл. 4 ал. 2 от Договра за кредит, страните се уговарят, че при
неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 199,62 лева, платима разсрочено, на равни части към
всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 127,28
лева, а общото задължение по кредита е в размер на 1145,52 лева. Съдът счита, че макар да е
уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
тази неустойка е предвидена да се кумулира към дължимото текущо възнаграждение. По
този начин неустойката се отклонява от основните си функции -обезпечителна и
обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. С изискването в договора,
кредитополучателят да предостави в тридневен срок след сключването му обезпечение,
кредитодателят на практика се освобождава от задължението си да извърши предварителна
оценка на риска, като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на
кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними условия да
обезпечи кредита. Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, която е
значителна по размер - близо 1/3 от размера на кредита, като по този начин увеличава
дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на неустойката към задълженията по
договора, на практика се стига до различни стойности, както на ГПР, така и на лихвата. По
същество това представлява порок на договора по смисъла на чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК, което
води до последиците, визирани в чл.22 от ЗПК. Посоченият размер на разходите по кредита
за потребителя, като ГПР, нараства допълнително с размера на неустойката по чл. 4 от
договора. Включена по този начин в размера на месечните погасителни вноски, неустойката
4
по същество се добавя към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява
на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се на близо
1/3 от сумата по кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне
при потребителско кредитиране (чл.19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение
на сумата в размер на 199,62 лева явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР, като основен критерий, ориентиращ потребителя за
икономическата тежест от сключената сделка.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за
прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standard 30 plus №
6028196/11.04.2024, сключен между ищеца С. В. В. и ответника „В.К.“ АД е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск за прогласяване на нищожност на договора за
потребителски кредит, поради противоречието му със закона, не следва да се разглеждат
евентуално съединените с него искове и съдът не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски за
държавна такса в размер на 100 лева.
Съдът счита че в случая твърденията на ответника за недължимост на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна, поради липса на предпоставка по
чл.38, ал.1 ЗАдв, са неоснователни. Съдът няма задължение да изследва дали са налице
предпоставките по чл. 38 от ЗАдв, при условие, че в договора за правна помощ е посочено,
че адвокатът ще предоставя безплатна правна помощ, какъвто е и настоящият случай.
Относно размера на възнаграждението, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че то
следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, и разпоредбите
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът определя справедливо възнаграждение в размер на 497,46 лева за
осъщественото процесуално представителство по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, в отношенията между страните С. В. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, и "В.К." АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, че
сключеният между тях Договор за паричен заем Standard 30 plus № 6028196/11.04.2024 г. е
нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "В.К." АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:*** ап. 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, сумата в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща сторени разноски пред
РС-Варна за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, "В.К." АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д., член на
Софийска адвокатска колегия, рег. № **********, със служебен адрес: *** сумата в размер
на 497,46 лева (четиристотин деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
5
ЗАдв на С. В. В., ищец по гр. д. № 9044 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, 21-ви
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6