Решение по дело №2300/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1167
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 26 август 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330202300
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330202300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 266/16.10.2020г. на ** на
ОДБХ - Пловдив, с което на „Блис сладкарство”ООД, ЕИК *********, адрес
** е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 4000 лв. за нарушение по чл.2, от Наредба №1/26.01.2016г за
хигиената на храните, вр с чл.4, т.3, б.“д“ от Регламент №852/2004г на ЕС, вр
с чл.132, ал.2 от Закон за храните /ЗХ/.
Търговецът жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения
изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – ОДБХ - Пловдив, чрез своя представител намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е
1
ОСНОВАТЕЛНА.
Търговецът жалбоподател действал като бизнес оператор по смисъла на
ЗХ, тъй като стопанисвал предприятие за храни – цех за производство на
сладолед и сладкарски изделия. Последният се намирал **. На 17.09.2020г. в
него била извършена проверка от служители на ОДБХ Пловдив, сред които
свидетелката С.А. Ч.. В хода на проверката се установило, че в обекта има
разписана мониторингова програма за вземане на проби и анализ на
микробиологичните и физикохимичните показатели на готови продукти,
контрол на хигиена на контактни повърхности и технологично оборудване и
вода, но такива проби не били вземани, съответно изследвани. Ето защо Ч.
счела горното за нарушение на нормата на чл.2 от Наредба №1/2016г. за
хигиената на храните и съставила срещу дружеството АУАН №
00001571/29.09.20г. Същият бил връчен на упълномощено лице – С.К., а въз
основа на него било издадено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установи от разпита на
актосъставителя С.А. Ч. и писмените документи приложени по делото, които
се кредитират от съда като непротиворечиви и логични. Тя и не се оспорва от
жалбоподателя. Последният сочи възражение, че всъщност
административнонаказателното производство страда от съществени пороци и
иска НП да се отмени. Това възражение е основателно, но не по сочените от
жалбоподателя възражения. Твърди се от жалбоподателя, че АУАН не е
надлежно връчен на лице с представителна власт от дружеството.
Действително констативния акт е връчен на пълномощник, а не на управителя
на дружеството, който е гръцки гражданин. По делото обаче е приложен
документ по същество пълномощно издаден от последния , с който лицето
С.С.К. е била упълномощена да представлява дружеството пред ОДБХ –
Пловдив. Не е нужно това пълномощно да е нотариално заверено, защото
последното не се изисква от закона. Нотариална заверка е нужна само там,
където това е предвидено в закона. На следващо място административно
наказателното производство се образува със съставяне на АУАН, поради
което е без значение протоколи от проверките дали са връчвани на
жалбоподателя. Освен това същите са приложени по делото, поради което и
той е могъл да се запознае с тях, ако прояви активност. Ето защо и това
възражение е неоснователно.
2
Правилно актосъставителя е квалифицирал извършеното нарушение по
чл.2, от Наредба №1/26.01.2016г за хигиената на храните, вр с чл.4, т.3, б.“д“
от Регламент №852/2004г на ЕС, тъй като с бездействието си дружеството е
извършило вмененото нарушение. Първата посочена норма изисква да се
спазват хигиенните изисквания по Регламента, т.е. същата се явява бланкетна,
като коректно този бланкет е запълнен с разпоредбата на чл.4, т.3, б.“д“ от
Регламент №852/2004г на ЕС, който пък от своя страна изисква операторите
на предприятия за храни да приемат, по целесъобразност, следните
специфични хигиенни мерки като вземане на проби и анализ на същите.
Неправилно обаче наказващия орган е подвел това нарушение под санкцията
на чл.132, ал.2 ЗХ. Според нея се наказва бизнес оператор, който извърши
нарушение по ал. 1, с налагане на глоба или имуществена санкция в размер от
4000 до 6000 лв. Сочената ал.1 пък от своя страна предвижда нарушения в две
точки като в процесното НП не е уточнена коя от двете се визира. А те са:
1. не изпълни задължение за уведомяване, не осигури достъп, не
представи необходимите документи и данни на контролните органи или
възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително
вземането на проби;
2. не изпълни разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на
неговата компетентност.
По пътя на логиката вероятно с процесното НП се визира т.1, изречение
последно. Същото обаче касае възпрепятстване на вземане на проби от
контролните органи, а не неизпълнение на програмата за контрол на самото
дружество. На първо място налице е нарушение досежно неправилно
изписване на санкционната норма като липсва част от фактическия й състав,
което ограничава правото на защита на жалбоподателя. На следващо място по
делото се установи, че не е имало печка контролните органи да вземат проби ,
ако желаят. В този смисъл изобщо не е реализиран състава на чл.132 ЗХ. Не
на последно място деянието е следвало да бъде подведено под нормата на
чл.134, ал.1 ЗХ, който именно урежда отговорността на оператори в
настоящия казус. В случая неправилно е бил приложен и материалния закон.
Горното налага отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.
С оглед този изход на делото дружеството жалбоподател би имало
3
право на разноски предвид нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. Такива са поискани,
но липсват доказателства за техния размер, а и претенцията не бе
конкретизирана какви точно разноски се претендират. Ето защо такива не се
и присъждат пред настоящата инстанция.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 266/16.10.2020г. на ** на ОДБХ -
Пловдив, с което на „Блис сладкарство”ООД, ЕИК *********, адрес ** е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 4000 лв. за нарушение по чл.2, от Наредба №1/26.01.2016г за
хигиената на храните, вр с чл.4, т.3, б.“д“ от Регламент №852/2004г на ЕС, вр
с чл.132, ал.2 от Закон за храните /ЗХ/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4