№ 9994
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110152128 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на д, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление:
**, срещу Столична община, ЕИК: ,, с адрес: **, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 435 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил
„Шевролет” с рег. № **, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 20.11.2022 г. в
гр. София, и обичайни ликвидационни разходи за неговото определяне, ведно със
законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът д твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ е
заплатил сумата от 420 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Шевролет” с рег. № **,
вследствие на ПТП, настъпило на 20.11.2022 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в
гр. София, при движение по бул. „Климент Охридски” след кръговото с ** в посока
към ул. „Околовръстен път“, при попадане на управлявания от Й. Н. Ю. автомобил в
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно – канавка, като
отговорен за настъпването му е ответникът Столична община, тъй като пътят, по който
се е движил увреденият автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и
именно общината отговаря за поддържането му. Сочи, че във връзка с ПТП-то при
него е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **, като е съставен
опис, в който са отразени констатираните видими увреждания по автомобила, а
именно: маслен картер, воден радатор, кора под предна броня, мека връзка на
изпускателната тръба. Поддържа да е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 420 лева по банков път, а освен това били сторени и
обичайни ликвидацинни разходи в размер на 15 лева. Поддържа, че е поканил
ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но последният не е сторил
това, поради което претендира същото, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
Столична община, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда
доводи, че не е доказано настъпването на процесното ПТП по описаните в исковата
молба място и начин. Твърди се, че в процесния участък са били извършвани
ремонтни дейности от г по възлагане от ответника. Не оспорва факта на плащане на
застрахователното обезщетение от ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира и разноски.
С отговора на исковата молба ответната страна е направила искане за привличане
на г като трето лице помагач, на което са възложени извършването на ремонтни
дейности на пътния участък, където е настъпило пътнотранспортното произшествие. С
определение № 1545 от 13.01.2025г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК съдът е
конституирал като трето лице помагач г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди. Основателността
на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно
доказване на следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение за настъпилите вреди, за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата, като в приложимата в
настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да установи противоправно
поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, с която
ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител на вредата
да е установен, настъпилите вреди и причинно-следствено между противоправното
поведение и вредите, както и размерът на вредите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на следните правнорелевантни обстоятелства: че при д е
образувана застрахователна преписка /именувана „щета”/ № ** във връзка с ПТП,
настъпило на 20.12.2022 г. с участието на лек автомобил „Шевролет”, с рег. № **, в
рамките на която ищецът е заплатил в полза на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 420 лева, както и че процесното ПТП е
настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на Столична
община. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с постановено по
делото определение от 13.01.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по
делото доказателствен материал.
От приобщената като писмено доказателство по делото застрахователна полица
№ 440121220017205 се установява, че между застрахователно дружество и Й. Н. Ю. е
сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско +“ за лек
автомобил „Шевролет“, с рег. № **. Видно от полицата, застраховката е с покритие
„Пълно Каско“, което съобразно приложените Общи условия на застрахователя
включва риска ПТП, и с уговорен период на действие от 21.11.2021 г. до 20.11.2022 г.
2
Следователно, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
застрахователно правоотношение.
От приетото като писмено доказателство по делото уведомление от 22.11.2022 г.
се установява, че застрахователно дружество е било уведомено за настъпилото на
20.11.2022г. в 18:30 часа в гр. София застрахователно събитие. Като описание на
събитието е посочено, че при движение по бул. „Климент Охридски“, след кръговото
кръстовище, посока Околовръстен път процесният автомобил е попаднал с двете десни
гуми в необезопасена канавка, като е използвана пътна помощ за репатриране на
автомобила. По аргумент от чл. 6, т. 4 от Наредбата за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране за
настъпилото произшествие в случая не е било необходимо съставянето на протокол за
ПТП.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Й. Н. Ю..
При разпита на св. Ю. се установява, че същият е участвал в ПТП в гр. София, на
бул. „Климент Охридски“, при управление на лек автомобил „Шевролет“, с рег. № **.
Свидетелят не помни конкретната дата на настъпване на инцидента. Същият изяснява,
че инцидентът е настъпил през тъмната част на денонощието, като управлявайки
автомобила с минимална скорост, при пуснати нощни светлини, попаднал в частично
необезопасен отводнителен канал, отстрани на пътя. Описва участъкът до
отводнителния канал като неосветен и с дълбочина от поне един метър, в едната част
на който била покрита с циментови панели/пана, а в другата – тези панели липсвали.
Била налице обрасла растителност, която му попречила да възприеме, че отстрани на
пътя се намира канавка и да заобиколи изникналата опасност. Изяснява, че
циментовите панели били поставени на разстояние 5 см едно от друго, а на места
липсвали, после отново имало поставени такива, като пропадането на автомобила се
осъществило на мястото на липсващите панели.
Съдът кредитира като достоверни и обективни предоставените свидетелски
показания, тъй като същите са последователни, житейски логични, вътрешно
хармонични, пресъздаващи непосредствени възприятия на свидетеля и
кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност. Липсата на спомени
относно конкретната дата на произшествието настоящият съдебен състав отдава на
изминалия период от време от момента на неговото осъществяване /около 2 години и
половина/.
За установяване механизма на пътнотранспортното произшествие е назначена и
изслушана съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от инж. Й. Й.. Според
представеното експертно заключение на 20.11.2022 г., около 18:30 часа, лек автомобил
„Шевролет“, с рег. № **, при движение по бул. „Климент Охридски“ с посока от **
към Софийски околовръстен път, след кръговото кръстовище с бул. „Андрей Ляпчев“ е
попаднал с двете десни гуми в необезопасена канавка. Като възможни причини за
настъпването на събитието от техническа гледна точка вещото лице е посочило
поведението на водача на лекия автомобил, който при движението си по бул. „Климент
Охридски“ е напуснал пътното платно и е навлязал в зоната на канавката, както и
наличието на необезопасена и несигнализирана канавка в ремонт, намираща се
непосредствено до лентата за движение на пътното платно.
Съдът, ръководейки се правилото на чл. 202 ГПК, кредитира представеното
експертно заключение като обективно и обосновано. Вещото лице е отговорило пълно
и мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се установяват
обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и
безпристрастност.
3
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът
приема за установено по делото, че на 20.11.2022 г., около 18:30 часа, при движение по
бул. „Климент Охридски“ с посока от ** към Софийски околовръстен път, след
кръговото кръстовище с бул. „Андрей Ляпчев“, лек автомобил „Шевролет“, с рег. №
**, попада с двете десни гуми в необезопасено и необозначено препятствие – канавка,
разположена отстрани на платното за движение, което обективно и неизбежно е
довело до увреждането му като движима вещ.
С настъпването на застрахователното събитие за ищеца е възникнало задължение
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования. От данните по
делото се установява, че е извършена калкулация на щетите по методика на
застрахователя, като на основание раздел II, чл. 4, т. 4.6 от общите условия към
договора за застраховка с ликвидационен акт е определено изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 420 лв. Установява се, че с платежно
нареждане с референция ** същото е преведено по посочената в заявлението банкова
сметка на застрахования на 20.12.2022г.
Както беше посочено, не се спори, че пътят, на който е реализирано процесното
ПТП, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП. Съобразно чл. 31, ал. 1 ЗДвП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините, като под път следва да се влага смисъла, посочен в легалната дефиниция в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗП – това е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
изисквания. По аргумент от § 1, т. 2 от ДР на ЗП към пътя се причисляват
платното/платната за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите,
разделителните и направляващите острови, зелените площи, крайпътните
отводнителни и предпазни окопи. Съгласно § 1, т. 12, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП
дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка включват цялостно преустройство и
полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и
задължение за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и
улици. Нарушението на целостта на пътното покритие представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, което създава опасност за движението.
Произходът на препятствието е без значение, тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат общо
задължение за общините да поддържат пътищата. Посочените дейности ответникът
като юридическо лице извършва след служителите си или други лица, на които е
възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при или
по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни виновни
действия или бездействия. /в този смисъл т. 10 от ППВС № 7/1959 г., т. 2 от ППВС №
17/1963 г., т. 3 от ППВС 4/1975 г., Решение № 94 от 21.07.2011г. по гр. д. № 537/2010 г.
на ВКС, ІV г.о., Решение № 100 от 16.02.2010г. по гр. д. № 696/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 63/01.03.2016г. по гр. д. № 4885/2015г. на ВКС, ІVг. о., Решение
№141/08.01.2021г. по гр. д. № 3052/2019г. на ВКС, IV г. о., Решение № 60292 от
21.02.2022 г. по гр. д. № 3992/2020г. на ВКС, ІІІ г. о /. Неизпълнението на тези дейности
от общината, чиято собственост е пътят, представлява бездействие, което обуславя
ангажиране на нейната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на
задълженията , вменени с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 ЗДвП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП.
В тази връзка съдът намира за неоснователни наведените от ответника
възражения, че канавката била в изправност и отговаряла на изискванията, тъй като
били възложени ремонтни дейности на пътния участък, в който се е реализирал
пътнотранспортното произшествие. Действително, с отговора на исковата молба е
приобщена първа страница от договор от 14.06.2019 г. между Столична община и г, по
4
силата на който ответната страна е възложила на третото лице помагач извършването
на строително-монтажни работи на територията на общината, VII зона, включващи
райони „Панчарево“, „Младост“ и „Студентски“. Представено е възлагателно писмо с
изх. № СОА21-ТД26-13579/13.11 /липсва посочена година/, с което на въпросното
дружество е възложено направата на асфалтова кръпка при машинно изрязване и
машинно полагане на плътен асфалтобетон – 50 кв. м. и обкантване на кръпката с
битумна паста – 260 м. за участъка на бул. „Св. Климент Охридски от **. Съгласно
констативен протокол от 15.08.2022г. след извършен оглед е установено, че на
територията на ремонтирания участък е налице и частично разрушена облицована
канавка. С протокол № 212 от 24.10.2022г. /л. 59/ се установява, че ответникът в
качеството си на възложител е приел извършването на СМР за бул. „Св. Климент
Охридски“, до бул. „Андрей Ляпчев“, сред които дейности е посочено под № 19
направа на облицовъчна канавка от бетонни плочи 40/55/5 и е издадена Количествена
сметка № 41 от 30.09.2022г. Степента на завършеност на извършените СМР е
констатирана акт на „Техникъл Консултинг Сървис“ ЕООД, осъществяващ
инвеститорски контрол съобразно Договор СОА20-ДГ55-756/08.12.2020 г., с който е
обявено, че възложените на третото лице помагач СМР са изпълнени в срок на
20.09.2022 г. На първо място, следва да се отбележи, че посочените писмени
доказателства – в частност, констативните протоколи съставляват частен диспозитивни
документи, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила по чл. 179 ГПК относно вписаните обстоятелства, като тяхното установяване
подлежи на доказване по общите правила на ГПК. Същите имат значение в
отношенията между възложител и изпълнител с оглед потенциалната възможност да
бъде ангажирана договорната отговорност на третото лице – помагач. В настоящия
случай констатациите в тях са опровергани от свидетелските показания на свидетеля
Ю., като установеният от тях механизъм за причиняване на ПТП се потвърждава като
възможен по експертен път. Отделно от това, от тяхното съдържание не се установява
по категоричен и недвусмислен начин, че възложеният ремонт обхваща именно и
процесния участък. От друга страна, следва да се държи сметка, че неизправността на
въпросния отводнителен канал е възможно да се е проявила след осъществяване на
строително-ремонтните дейности. При това положение, настоящият състав намира, че
исковата претенция е установено по основание.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че вещото лице в посочило
от техническа гледна точка като възможна причина за настъпването на процесното
ПТП и поведението на водача на увредения лек автомобил, който при движението си е
напуснал пътното платно и е навлязъл в зоната на канавката, и наличието на
необезопасена канавка, намираща се непосредствено до лентата за движение на
пътното платно. Тези изводи на вещото лице кореспондират и с описания от свидетеля
механизъм. Съобразно чл. 15, ал. 1 ЗДвП на пътя водачът на превозното средство се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, като по аргумент от § 1, т. 3 от
ДР на ЗДвП платното за движение обхваща общата широчина на пътните ленти. От
своя страна, пътната лента е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и
осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно
след друго. При това положение, настоящият състав намира, че с поведението си
застрахования при ищеца водач също е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Същевременно обаче следва да се държи сметка, че възражение за
съпричиняване е релевирано от ответника едва в хода на устните състезания, поради
което по аргумент от чл. 133 ГПК същото е преклудирано и не следва да бъде взето
предвид при разрешаването на спора по същество.
Обемът на регресното вземане на застрахователя се определя от размера на
действителните вреди, но не може да надхвърля стойността на изплатеното
5
застрахователно правоотношение. От писмените доказателства и експертното
заключение се установява, че в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното
произшествие за застрахования лек автомобил са възникнали вреди по маслен картер,
воден радиатор, кора под предна броня и мека връзка на изпускателната тръба на
автомобила. Според вещото лице стойността, необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза
на 961,12 лева. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно по размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е
да се постигне пълно репариране на вредоносните последици. С чл. 400 КЗ е
регламентирано ограничение, че застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е
пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на
събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният
е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл Решение № 6 от
02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 141 от 08.10.2015г. по т.д.
№ 2140/2014г. на ВКС, I т.о.,Решение № 60135 от 15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на
ВКС, II т.о./. При това положение, доколкото заплатеното застрахователно обезщетение
е в по-нисък размер, то с платената сума се осъразмерява и обема на регресното право
на ищеца.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск се явява основателен в предявения
пълен размер, тъй като с оглед принципа на диспозитивното начало в граждански
процес съдът е длъжен да се произнесе по претенцията, така както е заявена от ищеца,
респ. в размера заявен от ищеца – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски възникват в
полза на ищеца. Последният е поискал присъждането на разноски, като реално е
доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 668 лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският Районен Съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК: ,, с адрес: **, да заплати на д, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД сумата от 435 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил „Шевролет”, модел „Авео”, рег. № СВ 8703 РВ, причинени вследствие на
ПТП, настъпило на 20.11.2022г. в гр. София, бул. „Климент Охридски”, ведно със
законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2024 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК: **, с адрес: **, да заплати на д, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 668
лева, представляващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
6
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника – г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7