№ 2
гр. П., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди Д. и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500575 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от С. А. П., ЕГН **********, от с.
В.,община С. , обл. П., ул. „П. „ № 17, против И. С. З.,ЕГН ***********, от с. В.,община С.
, обл. П., ул. „Д. и П. „ № 11.
С Решение № 565/ 25. 05.2022г. и Решение № 1000/ 12. 09. 2022г. , постановено по реда на
чл. 247 от ГПК, на районен съд П., постановени по гр. д. № 665/2021г. по описа на същия
съд, предявените искове са уважени частично . Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба в отхвърлителната част от
ищцата в първоинстанционното производство.Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост.
Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и се постанови
ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат изцяло
предявените искове .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
1
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в
производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничен от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с
правилността на обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма по чл.
108 от ЗС .
Районният съд е сезиран с положителен, осъдителен , вещен, ревандикационен иск за
собственост. Правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.
Фактическият състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .
2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно
основание или на отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее
вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не
подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на основание ,
което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое твърдение.
Липсва ли някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Задължителни указания за съдилищата по отношение правната природа на
ревандикационния иск за собственост са дадени в т. 2А на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г.
на ОСГК на ВКС.Посочено е ,че иска съдържа в себе си две искания за правна защита – да
бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и
искането да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота(вещта) .
За да бъде решен предявения с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен спор ,на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение ,тъй като само
доспозитива е източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които
са разгледани по отношение основателността на иска са следните :
-Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния
2
имот и ответника го владее без основание, което е противопоставимо на собственика
, съдът следва да уважи и двете искания ;
-Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот
,съдът ще отхвърли и двете искания за защита ;
-Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника не владее
този имот или го владее на правно основание , което е противопоставимо на
собственика,съдът следва да признае с установителен диспозитив ,че ищеца е собственик
на имота ,а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване владението
върху имота . Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно
собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ
процес между същите страни.
ІІ. Правни изводи .
Претенцията на ищцата е за предаване на собствеността и владението на 84 бр. овце. В
случай,че ответника се е разпоредил с овцете или с част от тях ищцата претендира тяхната
парична равностойност. Следователно, с исковата молба са предявени два иска , при
условията на евентуалност. Главен иск за собственост, с правно основание на иска по
чл. 108 от ЗС и евентуален иск за заплащане паричната равностойност на овцете.
Правното основание на евентуалния иск е по чл. 57 ал. 2 от ЗЗД .
С обжалваното решение районния съд е приел,че иска за собственост е основателен за 26
бр. овце. Постановил е връщането на 3 бр. овце и заплащане паричната равностойност на
23 бр. овце . Искът е отхвърлен ,като неоснователен за останалите 58 бр. овце ( 58+26=84).
Този извод на районния съд е необоснован и неправилен.
От представените по делото писмени доказателства и от двете заключения на
ветеринарната СМЕ безспорно се установява ,че ищцата е била собственик на 84 бр.
дребни преживни животни (овце ), всичките маркирани с ушни марки. Това
обстоятелство вещото лице е установило от справките на Областна дирекция „Земеделие“
/ОДЗ/ гр. П. и интегрираната информационна система на Областна дирекция по
безопасност на храните /ОДБХ/ гр. П.. Посочено е ,че към 25. 02. 2021г. ищцата е била
собственик на животновъден обект с рег. № 4492-0050, находящ се в с. В., община С.. Към
тази дата в обекта са били налични 84бр. овце на различна възраст ,като 81бр. са от женски
пол и 3бр. от мъжки пол.
Собствеността е възникнала при условията на чл. 22 ал. 2 от СК – лично имущество ,
придобито от единия съпруг по време на брака , което му служи за упражняване на
професия ( Ищцата е регистрирана ,като земеделски производител /животновъд/. Ответникът не е
регистриран,като земеделски производител.).
Установено е също така,че за времето от м. 02. до м. 08. 2020г. ищцата е била в чужбина
,като е упълномощила ответника да я представлява пред съответните институции в
качеството й на земеделски стопанин, включително с правото да се разпорежда със
стопанството,да продава животни ,да прехвърля собствеността на животновъдния обект или
3
да прекрати дейността му . С нот. заверена декларация от 10. 08. 2020г. дадените
пълномощия са оттеглени изцяло . Установено е ,че след завръщането на ищцата от
чужбина и оттегляне на пълномощията ответника е отказал да й предаде животните с
твърдението ,че те са негова собственост. Това мотивира правния интерес на ищцата от
предявяване на исковата претенция.
Установено е по делото ,че към 25. 02. 2021г. , когато е допуснато обезпечение на
предявените искове наличните овце в стопанството са били 41бр. , като 14 от тях са били без
ушна марка . С ушна марка по време на описа на ЧСИ са били 26 бр. овце .
Такъв е бил броя на овцете с ушни марки и към 01. 12. 2021г., когато е изготвено
първоначалното заключение на СМЕ.
Към 18. 02. 2022г. , когато е изготвено допълнителното заключение на СМЕ наличните овце
в стопанството , с описаните в исковата молба ушни марки, са били 4 бр. Липсващите
преживни животни са били 80 бр.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК решението на районния съд ще
следва да се отмени в отхвърлителната част по отношение на 58 бр. овце . Ще следва да се
постанови ново решение от въззивната инстанция ,по съществото на спора , с което се
уважи иска за собственост и по отношение на останалите 58 преживни животни( овце ).Ще
следва да се осъди ответника да заплати тяхната парична равностойност в размер на 7600
лв. (обжалваем интерес.) Според заключението на СМЕ паричната равностойност е в
размер на 8100 лв. ,но съдът присъжда сумата , която е поискана от ищцата , с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще
следва да се осъди ответника да заплати в полза на жалбоподателя сумата 1104лв. ,
представляваща сторени разноски във въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 565/ 25. 05.2022г. и Решение № 1000/ 12. 09. 2022г. , постановено по
реда на чл. 247 от ГПК, на районен съд П., постановени по гр. д. № 665/2021г. по описа на
същия съд В ЧАСТТА , в която е отхвърлен иска за собственост за 58 бр. овце,вместо което
постановява :
ПО ИСКА ПРЕДЯВЕН ОТ С. А. П., ЕГН **********, от с. В.,община С. , обл. П., ул. „П.
„ № 17, против И. С. З.,ЕГН ***********, от с. В.,община С. , обл. П., ул. „Д. и П. „ № 11,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника,че ищцата е собственик на 58
бр. преживни животни ( овце) , с ушни марки, подробно описани в исковата молба и извън
описаните 26 бр. ушни марки в Решение № 565/ 25. 05.2022г.
4
ОСЪЖДА И. С. З.,ЕГН ***********, от с. В.,община С. , обл. П., ул. „Д. и П. „ № 11, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на С. А. П., ЕГН **********, от с. В.,община С. , обл. П., ул. „П. „ №
17 ,сумата 7600 лв. ( обжалваем интерес ) , представляваща паричната равностойност на 58
бр. овце.
ОСЪЖДА И. С. З.,ЕГН ***********, от с. В.,община С. , обл. П., ул. „Д. и П. „ № 11, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на С. А. П., ЕГН **********, от с. В.,община С. , обл. П., ул. „П. „ №
17,сумата1104 лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5