Определение по дело №139/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 192
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Косева
Дело: 20224001000139
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
гр. Велико Търново, 13.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Обжалвани са: разпореждане № 260024 от 19.01.2022г., с което е
оставено без уважение искането на М. В. В., за освобождаването на
основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на разноски в производството и
разпореждане №260028/260029 от 21.01.2022г., с което е върната на осн.
чл.262, ал.2, т.2 ГПК поради неотстраняване в срок на нередовности,
подадената от нея въззивна жалба вх. рег.№ 264580/ 02.12.2021г., срещу
решение № 260079/ 18.10.2021г. по т.д.№ 198/2018г. на ПлОС.
В жалбите на М. В., чрез адв. Д. от САК, се излагат следните
възражения:
Неправилно ОС- Плевен не уважил направеното във въззивната жалба
на В. искане с правно осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, да бъде освободена от всички
разноски в производството, включително от държавна такса като предстояща
дължима разноска по делото. Неправилно приел, че е сезиран само с искане
за освобождаване от разноски, но не и от такси. Съдът не извършил преценка
дали молителката е материално затруднено лице и дали разполага със
средства да заплати всички разноски по делото /в т. ч. и държавна такса/,
както и не е обсъдил нито едно от декларираните и удостоверени от нея
обстоятелства.
Неправилно подадената от М. В. въззивна жалба била върната поради
1
неотстраняване на нередовности- невнасяне на ДТ. Преди да се произнесе по
искането й за освобождаване от такси и разноски съдът указал на
жалбоподателката да внесе такса за въззивно обжалване. Няколко дни след
отказа по искането за освобождаване от такси и разноски разпоредил и
връщането на въззивната жалба, без да даде нов срок за изпълнение на
указанията за внасяне на таксата. В противоречие с трайната практика на
ВКС, администриращият съд върнал въззивната жалба, без да е приключила
процедурата по чл. 83, ал. 2 ГПК и без да е предприел съответните дължими
процесуални действия съобразно изхода от нея.
Претендирано е обжалваните разпореждания да бъдат отменени и М. В.
да бъде освободена от внасяне на такси и разноски в производството,
включително от ДТ за въззивно обжалване, а делото да се върне за
продължаване на съответните действия.
Жалбите са подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на
въззивен контрол съдебни актове, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
М. В. е подала въззивна жалба срещу решение № 260079/18.10.2021г. по
т.д.№ 198/2018г. на ПлОС, като в същата е направено искане за
освобождаване от такси и разноски на осн. чл.83 ал.2 ГПК. Представена е
декларация за имуществено и материално състояние, видно от която М. В. се
издържа само с работната си заплата в размер на бруто сума 650 лева и
притежава едно жилище с площ 70,03 кв.м. в гр. Плевен, в което живее и
твърди, че е ипотекирано. С нея живее и малолетното й дете- на 4 г., за което
получава 32 лева надбавки и за което също следва да се грижи. В
декларацията е посочено /при отговорност по чл. 313 НК/, че молителката не
притежава МПС, парични влогове, фирми и дялове от фирми, доходи от
ренти, наеми и др. Т.е. месечната й издръжка, както и част от издръжката за
малолетното дете /другата част следва да се поеме от бащата вписан в акта за
раждане/ е единствено работната заплата в размер на 650 лева.
Всички тези данни за молителката, преценени в тяхната съвкупност,
навеждат на извода, че същата не е в състояние без затруднение да заплати
таксата и разноските по депозираната от нея въззивна жалба.
На основание изложеното, ВТАС намира, че обжалваното разпореждане
№ 260024 от 19.01.2022г., с което е оставено без уважение искането на М. В.
2
В., за освобождаване от такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК,
следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което молбата да
бъде уважена.
С оглед гореизложеното следва да се отмени и разпореждане
№260028/260029 от 21.01.2022г. на ОС- Плевен, с което е върната на осн.
чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадената от В. въззивна жалба, поради неизпълнение
на указанието да се внесе ДТ. ОС- Плевен е следвало първо да се произнесе
по молбата за освобождаване от такси и разноски и едва след влизане в сила
на съдебният акт по този въпрос, съобразно резултата, да преценява
редовност и да администрира подадената въззивна жалба.
Водим от гореизложеното Апелативен съд- Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 260024 от 19.01.2022г., с което е оставено
без уважение искането на М. В. В., за освобождаването на основание чл.83,
ал.2 ГПК от заплащането на разноски в производството и разпореждане
№260028/260029 от 21.01.2022г., с което е върната на осн. чл.262, ал.2, т.2
ГПК поради неотстраняване в срок на нередовности подадената от нея
въззивна жалба вх.рег.№ 264580/02.12.2021г., срещу решение №
260079/18.10.2021г. по т.д.№ 198/2018г. на ПлОС, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА от такси и разноски на осн. чл. 83 ал.2 ГПК М. В. В.,
ЕГН:**********, по подадената от нея въззивна жалба вх.рег.№
264580/02.12.2021г., срещу решение № 260079/18.10.2021г. по т.д.№
198/2018г. на ПлОС.
Връща делото за администриране на въззивна жалба вх.рег.№
264580/02.12.2021г., срещу решение № 260079/18.10.2021г. по т.д.№
198/2018г. на ПлОС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4