№ 4725
гр. София, 16.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110170631
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Т. Г. да заплати на „.....
София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 4499.99 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. Г, сумата от
686.65 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2019г. до 01.11.2021г., сумата от 45.91 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение,
както и сумата от 9.53 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 01.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба-
09.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „..... София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на горепосочения имот
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. ПоДържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30-
дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния
1
отоплителен сезон. ПоДържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните
му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, поДържайки, че не е
собственик на процесния имот и поради това не е потребител на доставяната до него
топлинна енергия. Счита за недоказни начина на определяне на цената на услугата дялово
разпределение, както и заплащането на същата от топлофикационното дружество в полза на
дружеството, предоставило услугата, като поДържа в тази връзка, че в полза на ищеца не би
възникнало вземане за възстановяване от потребителя на цената на услугата, в случай че
същата не е била заплатена от „..... София“ ЕАД. Оспорва да е изпаднал в забава за
заплащане на процесните главни задължения. В условията на евентуалност релевира
възражение за частично погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „..... София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно постъпилото по делото писмо от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, район „Красно село“, за процесния имот- апартамент № 94, находящ се в гр.
София, ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. Г, е подадена данъчна декларация, представена с
писмото и неоспорена от ответника, с която имотът е бил деклариран пред органите на
общинската администрация от Божана Костадинова Г.а в качеството й на собственик.
Последното обстоятелство не е оспорено от името на ответника, вкл. след приобщаване на
посочените документи като доказателства по делото, поради което и доколкото съгласно
представеното по реда на чл. 186 ГПК удостоверение за родствени връзки на Божана Г.а
същата е починала на 30.05.2010г., като е оставила като свой единствен наследник по закон
своя син- ответника Е. Т. Г., следва да се приеме, че при липсата на други данни, а и
твърдения именно последният е бил собственик на наследения след смъртта на майка си
апартамент № 94, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. Г. Като такъв и
2
съобразно цитираната дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е бил потребител
на доставяната до имота през исковия период топлинна енергия, поради което е легитимиран
да отговаря за заплащане на цената й.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор № 203 от 19.08.2002г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата,
в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в
тази сграда, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който
ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от „.....“ ЕООД, в какъвто смисъл е
констатацията на вещото лице- топлотехник.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в имота е имало 4 броя радиатори с ....
(индивидуален разпределител на разходите за отопление), за които поради липса на
осигурен достъп и за двата включени в исковия отчетни периода служебно е начислявана
топлинна по МСРС (максимален специфичен разход на сградата)- така, както това е
извършвано и по отношение на топлинната енергия, отдавана от щранг- лирата в банята на
имота, доколкото същата е била без ..... Поради липсата на достъп до имота в края на всеки
от двата процесни отчетни периода на абоната е начислявана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, както следва: за 2018-2019г.- въз основа на показанията за
предходния период, а за 2019-2020г.- служебно на база брой лица- по 140 л/денонощие на
потребител за трима живущи. Изрично в писменото си заключение вещото лице е
отбелязало, че при извършване на експертизата не е установило документ, въз основа на
който да се приеме, че през исковия период в процесния имот живущите са били трима,
поради което е приело, че от техническа гледна точка необосновано в случая е служебното
начисляване на топлинна енергия за БГВ за трима потребители, като е допълнило, че в тази
хипотеза обосновано е служебното начисляване само за един живущ. Наред с това, на
абоната е начислявана и топлинна енергия за отопление на общите части в размер на 4 % от
топлинната енергия, отдадена за това, както и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите
на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за
дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, с изключение на служебно
начислената за БГВ за периода 2019-2020г., са коректни и в съответствие с действащите към
съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице
е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на
предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че
общите топломери, последователно монтирани в абонатната станция през исковия период,
са преминавали метрологични проверки, при които са установени изправността и
техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период
същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е
определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата
3
от 4457.48 лева, в случай че се възприеме служебното начисляване на топлинна енергия за
БГВ за трима живущи на адреса, респ. на сумата от 3452.76 лева- в случай че последното
бъде счетено за необосновано, като и в двете хипотези е съобразило и издаваните през
исковия период изравнителни сметки.
Настоящият съдебен състав намира, че при формиране на правосъдната си воля по
отношение на количеството потребена топлинна енергия в процесния имот през исковия
период следва да възприеме изчисленията на вещото лице, касаещи хипотезата на служебно
начисляване на топлинна енергия за БГВ за периода 2018-2019г. за един живущ, доколкото,
след като необосновано от техническа гледна точка е служебното начисляване да бъде
извършвано на база по- голям брой потребители, правно необосновано би било възлагането
на отговорността за заплащане на обусловената от подобно начисляване по- висока цена на
топлинната енергия.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза. Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за
недължимост на цената на услугата в полза на топлофикационното дружество, доколкото по
силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството
му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение
срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия,
именно ищецът се легитимира като носител на вземането за цената на извършената услуга
дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на
топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не
възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от
общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното
правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса.
При тези съображения и като съобрази, че данните относно цената на услугата дялово
разпределение през исковия период в приложената към исковата молба справка- извлечение
от счетоводната система на ищеца не са оспорени, съдът намира за установено
задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м.
10.2018г. до 04.2020г., в претендирания от ищеца размер от 45.91 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
„периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един
път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези
множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението
за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен
юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно
действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният
и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
4
бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „..... София“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната
енергия, доставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., и на услугата дялово
разпределение, извършена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., през които периоди
отношенията между страните по продажбеното правоотношение са били регламентирани
съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „..... София“ ЕАД на
потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно
начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество
топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по
ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия
обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва
месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по
изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е
извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специлана хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията
на ищеца за времето от м. 05.2018г. до м. 07.2018г. са погасени по давност, по отношение на
тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за
последното включено в посочения интервал от време месечно задължение- това за м.
07.2018г., погасителната давност е изтекла на 21.11.2021г.- три години два месеца и седем
5
дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло течението
на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в
случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 17 дни преди подаване на исковата молба в
съда.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия, доставена за периода от м. 08.2018г. до м. 04.2020г., чиято стойност
съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза
възлиза на сумата от 3347.87 лева, както и стойността на услугата дялово разпределение,
предоставена през целия исков период- от м. 10.2018г. до м. 04.2020г., доколкото началният
момент на същия следва във времето периода, за който по изложените вече съображения бе
прието, че е погасено правото на иск на ищеца.
При тези съображения предявеният иск за цената на топлинната енергия следва да бъде
уважен за сумата от 3347.87 лева и за периода от м. 08.2018г. до м. 04.2020г., като за
разликите до пълните предявени размер и период следва да бъде отхвърлен, а предявеният
иск за цената на услугата дялово разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното по- горе правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия
на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая издаването на общите фактури за 2018- 2019г. и за 2019-2020г. е
извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от
исковете на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 420.60 лева, представляваща част от
заплатените от него държавни такси за разглеждане на исковете и за издаване на съдебни
удостоверения, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и от определеното от съда
6
на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. В. В. Т., ЕГН **********, следва да бъде присъдена
сумата от 237.72 лева, представляваща част от следващото му се адвокатско възнаграждение
за осъществената от него отчасти безплатна адвокатска защита на ответника в настоящото
производство, определено от съда съобразно материалния интерес по делото и правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото и след приспадане на заплатената от ответника част от хонорара.
В полза на ответника при съобразяване на отхвърлената част от исковете следва да
бъде присъдена сумата от 52.89 лева, представляваща част от заплатения от него адвокатски
хонорар за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Е.
Т. Г., ЕГН **********, да заплати на „..... София“ ЕАД, ЕИК ......, сумите, както следва:
сумата от 3347.87 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 08.2018г. до м.
04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 94, находящ се в гр.
София, ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. Г, както и сумата от 45.91 лева, представляваща цена
на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба- 09.12.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 420.60 лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цената на топлинната енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен
размер, както и за периода от м. 05.2018г. до м. 07.2018г., както и изцяло исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Т. Г., ЕГН **********, да заплати на „.....
София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата от 686.65 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 01.11.2021г.,
както и сумата от 9.53 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 01.11.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „..... София“ ЕАД,
ЕИК ......, да заплати на адв. В. В. Т., ЕГН **********, сумата от 237.72 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената от него отчасти безплатна
адвокатска защита на ответника в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „..... София“ ЕАД, ЕИК ......, да заплати на Е.
Т. Г., ЕГН **********, сумата от 52.89 лева, представляваща заплатен от него адвокатски
хонорар за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7