№ 75
гр. Дупница, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200023 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4520668, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на Т.Н.К., с адрес: гр.С, ж.к. "П.Б." №**, ет.**, ап.**, еш.** с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Развиват се подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично и не се
представлява. Депозира писмени становища с молби в подкрепа на жалбата и направените в
нея искания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Представено е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 31.01.2021 г. в 12:23 ч. жалбоподателят Т. К. управлявал собствения си лек
автомобил "П*****" с Рег.№ ******, в общ. Дупница, обл. Кюстендил, по АМ „Струма“, км.
1
53+950 м., с посока на движение към гр. София, при въведено с пътен знак В – 26
ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до
110 км/ч. При посоченото въведено с пътен знак В – 26 ограничение на максимално
допустимата скорост на движение до 110 км/ч, автомобилът, според приложения снимков
материал е засечен да се движи със скорост от 127 км/ч., от която скорост е приспаднат 3%
толеранс в полза на водача и същата се зачита като 123 км/ч. Нарушението се твърди в ЕФ,
че е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC
СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, и заснето в 12:23 часа на приложения
идентичен снимков материал - снимка № 0163640 / - л. 12 и л. 55 от делото. За така
установеното превишаване на скоростта за движение въведена с пътен знак В-26 при
ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя -
до 110 км/ч е издаден процесния електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен
тип, протокол за използване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10,
ал.1 от Наредбата, снимков материал на разположението на АТСС разписка за връчване на
ЕФ, справка за собственост на МПС, писмо от АНО относно, изготвяне на снимковия
материал и приложените технически правила за работа с АТСС и ръководство за работа с
АТСС, както и веществените такива - копие от снимка № 0163640 / - л. 12 и л. 55 от
делото, снимков материал за разположение на АТСС –л. 38 от делото , както и от
останалите приети по делото и служебно изисканите от съда писмени доказателства –
справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ относно разположението на пътния участък и
въведените за него ограничения на скоростта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ел. фишове районният съд е винаги инстанция
по същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно
средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; нарушените
разпоредби според АНО; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане.
От представените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от
компетентен орган, при формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на
връчване на същия – 17.12.2023 г. отразена в приложената разписка за връчването му, съдът
приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално
допустима.
Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен
изцяло, поради следното:
Обжалваният фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като
нарушението е недоказано от обективна страна и не са спазени изцяло изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
2
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/Наредбата/. Задължението да докаже явно и несъмнено всеки от признаците и авторството
на нарушението е изцяло в тежест на АНО. Липсват каквито и да е доказателства
/веществени или писмени/ по делото, от които да се установи по несъмнен начин, както
изисква чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН дали цитираният по-горе номер на
изображение е заснет при твърдяната и посочена в приложения протокол по чл. 10 от
Наредбата протокол рег . № 22/21 от 01.02.2021 г. Категорично посоченото като номер
изображение на снимковия материал представен идентично на два пъти по делото от АНО
не съответства и не се съдържа изобщо в попълнения образец на протокол по чл. 10 от
Наредбата. В този протокол по чл. 10 от Наредбата има посочени други и различни
номера на първо и последно статично изображение/видеозапис – от № 49887 до № 49982,
сред които да попада и заснето такова отговарящо на снимка № 0163640 / - л. 12 и л. 55
от делото, тоест няма как да се потвърди и докаже, че процесното нарушение обективирано
в посочения и представен снимков материал изобщо е било заснето при това използване на
АТСС посочено в протокола и твърдяно в писмото на АНО и приложенията към него.
Попълването на графите в протокола за номера на първо и последно статично
изображение/видеозапис са част от задължителното съдържание на протокола като
официален свидетелстващ документ и това разбиране е изразено многократно в практиката
на АС-Кюстендил вкл. и в Решение № 300 от 08.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 312 / 2021 г.
на Административен съд – Кюстендил и др.
Представеният към преписката Протокол за използване на АТСС от 01.02.2021 г. няма
нормативно установеното съдържание в образеца - приложение към чл.10, ал.1 и ал. 3 от
Наредбата. В него не се съдържат съответно отразени задължителните реквизити,
установяващи номерата на първото и последното статично изображение, което
възпрепятства проверката за достоверност и относимост към административното нарушение
на данните в представеното веществено доказателствено средство - снимката /клипа/ от
паметта на АТСС, още повече, че последната не е конкретизирана и като номер в текстовото
съдържание на електронния фиш, за да бъде установено надлежно, че отразява именно
процесното нарушение.
Налице са противоречиви доказателствени източници, като съдът не може и не следва
да прави предположения в полза на АНО при липса на категорични писмени и веществено
доказателства за законосъобразността на процедурата при установяване и заснемане на
нарушението, респ. в кой участък от пътя е било установено същото и при какво
ограничение на скоростта. Нещо повече това пълно, явно и несъмнено доказване от страна
на АНО е задължително и с оглед функцията на ЕФ, който съвместява в съдържанието си
както реквизитите на АУАН, така и на краен за административнонаказателното
производство санкционен акт. В тази насока следва да се отчете критично, че
жалбоподателят е изначално обективно препятстван да се защити срещу констатациите в
него в една по-ранна фаза на това изцяло закрито административнонаказателно
производство, което приключва без негово участие. За него остава единствената възможност
да оспори ефективно нарушението в срок, вкл. неговата доказаност едва пред съда.
На самостоятелно основание, съдът констатира и че нарушението е недоказано от
обективна страна поради характеристиките на приложения снимков материал снимка №
0163640 / - л. 12 и л. 55 от делото, и най-вече с оглед техническите характеристики и
възможности на използваното АТСС - СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743c6, с което е
заснета тази снимка. В тази връзка следва да се отчете изрично и обстоятелството, че дори
след положените множество усилия и служебно изискани на няколко пъти писмени
доказателства за това разполага ли изобщо процесното АТСС с конструктивна техническа
възможност да разграничава скоростите на повече от едно МПС движещи се в една и съща
посока в съседни ленти или едно зад друго, този въпрос остава абсолютно недоказан от
АНО, доколкото в тази насока е изпратено единствено едно писмо – л. 52 от делото, в
3
което е посочен редът на заснемане с АТСС, без да се сочи, кое от наличните МПС-та е било
именно разпознато и индексирано с превишена скорост и с разпознат рег. номер. Нещо
повече пише, че АТСС осъществява валидно заснемане, измерване на скорост и
разпознаване на рег. номер в съответната посока по минимум две пътни ленти в посока на
движение, т.е. няма как да не е заснело и разпознало номера и на движещото се вляво на
кадъра от процесния лек автомобил друго МПС със светъл цвят, разположено малко по-
назад от процесното МПС, както и движещото се зад него в същата пътна лента такова. Не е
предоставен на съда, въпреки изричното му изискване и снимков материал изготвен и
оформен по реда на т. 5.4. от Инструкцията за употреба на АТСС. Видно от приложената
инструкция и образеца там на снимката в т. 5.4. - на л. 77 от делото несъмнено на тази
снимка горе вдясно над изображението на ред -2 се съдържа обозначение „Разпознат рег. №
……“. Представеният от АНО на два пъти идентичен снимков материал не е от този тип и не
обозначава текстово, кой е именно разпознатия рег. номер на МПС, когато две такива се
движат едно до друго, както е на образеца в т. 5.4. от Инструкцията за употреба на АТСС.
Никъде в инструкцията не се съдържа словесно изявление, дума или изречение, което
недвусмислено да установява техническа възможност на АТСС за такова едновременно
заснемане, разпознаване или още по-малко разграничение на скоростите на заснети в един
кадър две или повече движещи се в една и съща посока МПС-та.
По силата на чл. 746, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр.98 от 07.11.2003г.), конструкцията на
скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена,
включително при едновременно движение на две или повече МПС, при изпреварване или
разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. От своя страна
разпоредбата на чл. 752, ал.4 от Наредбата, въвежда изискване уредите за контрол на
скоростта да осигуряват, че изобразената позиция на МПС и на свързания с него документ с
изображение могат еднозначно и безспорно да причислят стойността на измерената скорост,
именно към същото това МПС, а не към някое друго.
Върху снимковия материал липсва каквото и да е отразяване, за кой точно от двама
заснети един до друг леки автомобила се отнася установената скорост. Преценката да се
ангажира административнонаказателната отговорност в случая, на единия или евентуално в
отделни производства и на двамата водачи е чисто субективна и според съда това е
недопустимо.
Важно е да се подчертае недвусмислено, че по никакъв начин не може да се установи, с
каквито и да е други допълнителни доказателства и да се гарантира една фабрично
непредвидена и непосочена дори като съществуваща според АНО, явно незаложена, а и
неустановена по делото техническа възможност на процесния уред – АТСС СПУКС ARH
CAM S1, с фабр. № 11743c6, с който е заснета приложената Снимка, да отчете правилно и
поотделно едновременно скоростта на заснетите в един и същ кадър две или повече МПС-
та. Обратното разбиране означава съдът да приеме, че с действията си по санкциониране на
установения лек автомобил чрез издаване на ЕФ АНО, чрез негов служител, може сам да
направи тази преценка като на практика създаде такава изначално несъществуваща,
допълнителна, техническа възможност и допълнителни функции на техническото средство,
каквито не са предвидени, което е абсурдно.
Ангажирането на административнонаказателната отговорност, която е лична, не може
да почива на предположения и догадки, а единствено на безспорно установени факти и
доказателства, каквито в случая категорично липсват.
Гореизложеното задължава съда да приложи стриктно императивните правила на
закона и това обосновава на още едно самостоятелно основание необходимостта от отмяна
на обжалвания ЕФ, поради категорична недоказаност на нарушението от съставените и
приложени по АНП доказателства – протокол по чл. 10 от Наредбата и снимков материал -
4
снимка № 0163640.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя и възражението за прекомерност на АНО, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Заплащането им е доказано с приложения договор за правна
защита и съдействие, ведно с пълномощно, който има характеристиките на разписка за
посочената сума, съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК.
Възражението за прекомерност относно размера на претендирания адв. хонорар, съдът
намира за основателно, доколкото е своевременно и по делото в нито едно от проведените
две о.с.з. не се е явил лично процесуалният представител на страната, като самото дело е с
много ниска правна и фактическа сложност и не се отличава с голяма продължителност. Във
връзка с определяне размера на дължимите разноски и съобразно актуалната съдебна
практика на СЕС отразена в Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22, което е
задължително за националните съдилища и разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото това би било явно
несправедливо и нарушаващо основни принципи на правото на ЕС. Това решение на СЕС,
доколкото третира приложението на посочената Наредба и съотношението и с принципите
заложени в правото на ЕС се отнася и прилага в хода на всички видове национални съдебни
производства, в които националната правна уредба препраща към въпросната Наредба № 1.
Поради това в полза на жалбоподателя се дължи адвокатско възнаграждение в по-
малък размер – 100,00 лева, който е съответен и адекватен с оглед характеристиките и
продължителността на настоящото производство, посочени по-горе.
На основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4520668, издаден от ОДМВР-Кюстендил,
с който на Т.Н.К., с адрес: гр.С, ж.к. "П.Б." №**, ет.**, ап.**, еш.** с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, ОДМВР - гр. Кюстендил,
представлявано от директора, да заплати в полза на Т.Н.К., с адрес: гр.С, ж.к. "П.Б." №**,
ет.**, ап.**, еш.** с ЕГН **********, сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - адв. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5