Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София,11.12.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в
публичното заседание на четвърти декември
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора сложи за разглеждане
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Маркова
въззивно гражданско дело № 104 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А.Ш.Б.,
ответник пред СРС, чрез особения й представител, адв.Р., срещу решение № 546352
от 27.11. 2018 г. , постановено от СРС, ІI ГК, 76 с-в, по гр.д.№ 39695 по описа за 2018 г. в
полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД е признато вземане срещу А.Ш.Б. в размер на
1 110 лв.- главница по договор от 18.07.2016 г.,цедиран на 01.03.2017 г.
Във въззивната жалба се сочи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно; постановено само въз основа на доводите
и твърденията на ищцовата страна и при неизяснена фактическа обстановка относно
здравословното състояние на ответника, както и на причините довели до забавата
по плащането.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което
претенцията да бъде отхвърлена.
От въззиваемата страна „А.з.с.н.в.“ ООД, ищец пред СРС, е постъпил отговор, в който е изразено становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното от СРС решение – правилно и съобразено със
събраните по делото доказателства. В подкрепа на дължимостта на сумите се
позовава на приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Не било накърнено правото на защита на ответника. Претендира разноски в размер
на 350 лв.-юриск.възнаграждение.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение особения представител адв.Р. е
уведомен на 30.11.2018 г., Въззивната жалба е подадена на 03.12.2018
г., следователно същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в която в тежест на
ответницата /въззивник/ е признато задължение, следователно е налице правен
интерес от обжалване въззивната жалба е
допустима.
В частта, в която претенциите са отхвърлени, няма
постъпила въззивна жалба от ищеца /пред СРС/.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо:
За издадената на 05.10.2017 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 68621 по описа за 2017 г., СРС е приел, че длъжникът
е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, т.е. при условията на чл.415,
ал.1,т.2 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 21.05.2018 г./по електронната поща/. Исковата молба е предявена на
15.06. 2018 г.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен
иск по чл.422, ал.1 ГПК, което е
правилната правна квалификация на иска/СРС е приел такава по чл.124,ал.1 ГПК
вр. с чл.415 ГПК/, но това не влияе на валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
По
основателността на въззивната жалба:
В обжалваната по делото част на решение № 546352 от
27.11. 2018 г. СРС, ІI ГК, 76 с-в, по
гр.д.№ 39695 по описа за 2018 г. в полза на „Агенция за събиране на вземанията“
ООД е признал вземане срещу А.Ш.Б. в размер на 1 110 лв.- главница по
договор от 18.07.2016 г., цедиран на 01.03.2017 г. За да постанови решение в обжалвания смисъл,
СРС е приел, че кредитът е получен от ответницата, а без значение по делото
било защо е спряло плащането.
/В частта, в която главницата е присъдена ведно със
законната лихва, считано от 29.09.2017 г. до окончателното й плащане с оглед
молбата-уточнение от 12.03.2019 г. не сме сезирани с жалба. /
По доводите във въззивната жалба:
Неоснователен е довода, че делото е постановено при
неизяснена фактическа обстановка, респ., че решението е базирано само на
доводите и твърденията на ищеца. По делото е била допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
отпуснатата като заем сума е била усвоена като е използвана за погасяване на
заем. Заемополучателят е погасил 7 вноски на обща стойност 390 лв. След
цесията, извършена на 01.03.2017 г. няма постъпили плащания.
Неоснователен е довода, че е накърнено правото на
защита на ответницата- видно от мотивите на обжалваното решение, СРС служебно е
извършил проверка относно нищожността на клаузите по договора за заем и за част
от тях е приел, че са неравноправни поради това е отхвърлил претенциите.
Наред с това още в заповедното производство е била
направена проверка относно актуалното гражданско състояние на ответницата,
както и проверка за наличие на трудово правоотношение/л.7, 10 и 11/ при което е
установено, че ответницата е жива, както и е установен нейния работодател.
На основание гореизложеното, поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед молбата-уточнение от 12.03.2019 г. решението
не се обжалва в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на делото на въззивника
разноски не се следват. Същата беше представлявана от особен представител,
комуто беше изплатено възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
От въззиваемата страна разноски се претендират, поради което съдът
присъжда такива в размер на 707,22 лв., от които разноски за особен
представител в размер на 357,22 лв. и юриск.възнаграждение – 350 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 546352 от 27.11. 2018 г., постановено от
СРС, ІI ГК, 76 с-в, по гр.д.№ 39695 по описа за 2018 г., в частта, в която в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД, ЕИК *******, е признато вземане срещу А.Ш.Б., ЕГН **********, в размер на
1 110 лв.- главница по договор от 18.07.2016 г., цедиран на 01.03.2017 г.
ОСЪЖДА А.Ш.Б., ЕГН **********, с последен известен на съда
адрес: гр.София, ж.к.“*******, ет.****, да
заплати н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2,офис 4, сумата в размер на 707,22 лв., от които разноски за особен
представител в размер на 357,22 лв. и юриск.възнаграждение – 350 лв., направени пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: