О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2422
10.12.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1913 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана
от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана Владимирова – с
представено по делото пълномощно (л. 6), против Решение № 2250 от 26.09.2019 г.
по гр. д. № 3268/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на К.С.Д. (съобразно Решение № 1795 от
31.10.2019 г. по гр. д. 3268/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка), ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. В.С., сумата от 1398,
90 лева (хиляда триста деветдесет и осем лева и деветдесет стотинки),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 121, 23 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през
периода 01.03.2016 г. - 31.12.2018 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 480, 00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща разноски
по делото, както и да заплати по сметка на Районен съд – Бургас 55, 96 лева (петдесет и пет лева и
деветдесет и шест стотинки) и сумата от 270, 00 лева (двеста и седемдесет лева)
– възнаграждение за вещо лице.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Излагат се съображения, че положеният от въззиваемия нощен труд е бил
своевременно отчетен и заплатен съгласно Заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че е
налице разлика между отчетения, съответно заплатен и положения от
ищеца-въззиваем нощен труд, която разлика представлява извънреден труд и следва
да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден
труд. Поддържа се, че не е налице празнота в специалната нормативна уредба,
която да обоснове препращане към общата Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която
предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от
държавните служители по чл. 142, ал. 1 , т. 1 ЗМВР, а именно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва
текст, уреждащ увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от
действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г. Излагат се доводи,
че дори и да се приеме за законосъобразно препращането към чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, то при
приравняване на положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент
1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). Излагат се съображения, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.
1 КТ. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира за присъждане
на разноски. Представя правна консултация от проф. В. Мръчков.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от упълномощен представител на легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал.
1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия, който е получил
препис от нея на 07.11.2019 г. чрез адвокат С. – упълномощен от първата
инстанция (л. 5) и с представителна власт пред настоящата инстанция на
основание чл. 34, ал. 4 ГПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез юрисконсулт Гергана
Владимирова, против Решение № 2250 от 26.09.2019 г. по гр. д. № 3268/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.