Р Е Ш Е Н И Е
№ 543/27.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при
секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с
участието |
|
на
прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от
съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по
адм. дело № 324 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по
жалбата на „Монтесито-87“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Сергей
Румянцев“ № 6, представлявано от К. И. Г., чрез адв. С.М.,***, против
Разпореждане за забрана № 0000063 от 04.02.2022 г. на главен инспектор в отдел „Контрол храни“ при
ОДБХ Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен, моли се да бъде отменен. Сочи се, че същият е
незаконосъобразен, тъй като се базира на неправилно интерпретирани данни,
фактическа обстановка, нарушение на съдопроизводствените правила, липса на
мотиви. Представя доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се представлява от
управителя, както и с адв. Д., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба, като отмени процесния административен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира направените по делото разноски, съгласно
представен списък на разноските. Представя писмени бележки.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Във връзка и в изпълнение на
Заповед рег. № ПЗ-З-35/04.02.2022 г. на Директора на ОДБХ гр. Пазарджик, е
извършена съвместна проверка на 04.02.2022 г. със служители на РУ на МВР гр.
Велинград в регистриран по Закона за храните (ЗХ) обект – ресторант „Парадайс“ с
дейност кетъринг, намиращ се на адрес: гр. Велинград, ул. „Яко Молхов“ № 12,
стопанисван от „Монтесито-87“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Сергей Румянцев“ № 6, представлявано от
управителя К. И. Г., с ЕГН **********. Проверката е извършена относно
официалния контрол и официалните дейности, извършвани с цел да се гарантира
прилагането на законодателството в областта на храните и противоепидемичните мерки. При извършената
проверка служителите са установили, че дружеството, в стопанисвания от него
обект, дистрибутира като съхранява и предлага за търговия (продажба) в
хладилните съоръжения на обекта негодни за консумация от хората храни от
животински произход, а именно: месо и сурова наденица с общо тегло 13,800 кг и
кайма за кебапчета с тегло 4 кг. За извършената проверка е съставен констативен
протокол от 04.02.2022 г., в който е посочено, че въпросните месо и сурова
наденица са нямали етикети от производител и придружаващи документи за произход,
а 4 кг кайма за кебапчета „Майстор Митре“, произведена от „Маринели“ ООД, с
партиден № L28012201, е с изтекъл срок
на годност – с отбелязване „използвай преди 02.02.2022 г.“. Въз основа на тези
констатации, хранителните продукти са квалифицирани като СЖП (страничен
животински продукт) категория 3, тоест непредназначени за консумация от човека.
С оглед недопускане на търговия
с цитираните негодни за консумация от хората храни е съставено оспореното
Разпореждане за забрана № 0000063 от 04.02.2022 г. от главен инспектор към ОДБХ
гр. Пазарджик – д-р В., на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на
агрохранителната верига (ЗУАХВ) и чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС)
2017/625 на Европейския парламент, с което е забранила търговията на описаните
в констативен протокол от 04.02.2022 г. негодни за консумация от хората храни
от животински произход. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1
и чл. 17, ал. 1 от Закона за храните.
Разпореждането за забрана е редовно
връчено на 04.02.2022 г. срещу подпис на управителя на дружеството – собственик
на храните, предмет на забраната.
В хода на съдебното
производство бяха разпитани като свидетели П. Т. – инспектор в отдел „Контрол
на храните“ при ОДБХ гр. Пазарджик, А.С. и А.Т. – и двамата служители в РУ на
МВР гр. Велинград, както и Н.Г., съпруга на представляващия дружеството –
жалбоподател. Свидетелят П. Т. заяви пред съда, че при проверката са установили
наличие на 13,800 кг месо и сурова наденица, които са били без етикет и за
които не са били представени документи за произход, както и 4 кг кайма за
кебапчета с изтекъл срок на годност. Присъствала е когато д-р В. е съставила
разпореждане за забрана и разпореждане за насочване. От етикета на каймата е разбрала,
че е с изтекъл срокът на годност. По време на проверката е присъствал персоналът,
г-н Г. е бил там, имало е и други представители на институции при проверката. Ресторантът
е работел, имало е клиенти.
Съпругата на представляващия дружеството – свид. Г., също е присъствала на
проверката. В съдебно заседание същата заяви, че след като е приключила
проверката, с един от готвачите са премерили количеството месо и ако трябва да
бъде точна, измереното общо тегло на месото е било 11,800 кг. Твърди, че не
знае какви меса е имало в чувала.
Свидетелят С. ***, заяви, че е
присъствал вътре на самата проверка, при която е констатирано наличието на месо
и месни продукти без етикети и такива с изтекъл срок. Бил е в складовото
помещение отзад, където са установени и претеглени на кантара тези продукти. Според
свидетеля са установени два-три вида месо и месни продукти, като количеството
им е било толкова, колкото е било посочено в протокола.
От разпита на свидетеля Т.,***,
се установява, че същият е бил в помещението по време на проверката от самото
начало до края. По отношение на храните казва, че в хладилните витрини са били
установени меса и месни продукти без етикети и такива с изтекъл срок на
годност. Посочва, че тези продукти са премерени в присъствие на лице от
персонала, кантарът не го е гледал и оттам нататък колегата му е присъствал при
меренето.
При така установеното от
фактическа страна, Административен съд – Пазарджик прави следните правни
изводи:
Обжалваното разпореждане е
връчено на 04.02.2022 г. на управителя на „Монтесито-87“ ЕООД, а жалбата срещу
него е подадена чрез органа до съда на 15.02.2022 г., т.е. в законоустановения
срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената
защита, поради което е допустима.
Оспорването на административен
акт е допустимо, когато е налице пряк, личен и непосредствен интерес от
оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 от АПК. За да
е налице пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения
административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата
щета от изпълнението на административния акт, да е налице действително и
незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес означава
жалбоподателят да има право на жалба само в защита на своите субективни права,
свободи и законни интереси, а не на други лица. В случая по отношение на
жалбоподателя е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването.
С оглед на това, съдът намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от
активно легитимирано лице.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Разпореждане за забрана № 0000063/04.02.2022
г. е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУАХВ,
ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната
компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат
една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. В
случая е приложена мярката по чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламента от главен инспектор в отдел „Контрол на храните“
при ОДБХ гр. Пазарджик.
Регламент (ЕС) № 2017/625 се
прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на
съответствието с правила – независимо дали са установени на равнището на Съюза
или от държавите членки – с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в
областта, касаеща въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната
цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и
разпространението на храните – включително правилата, с които се цели да се
гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на
потребителите и правото им на информация (чл. 1, § 2, б. „а“). Законът за
управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ) определя органите, които
осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности
по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по
агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната
верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други
официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република
България и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и
други официални дейности върху храните на територията на Република България (чл.
1 от ЗУАХВ). С разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАХВ се
установява, че БАБХ е един от компетентните органи по смисъла на чл. 4 от
Регламент (ЕС) 2017/625 по осъществяване на официален контрол върху храните по
реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури
на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на
храните (ЗБАБХ) и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ.
За целите на ЗУАХВ се прилагат
определенията от Регламент (ЕС) 2017/625 (§ 2 от ДР на ЗУАВ). Определение за
понятието „официален контрол“ е дадено в чл. 2 от Регламента и се свежда до
следното: дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с
делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани
определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери:
дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в член 1, параграф 2;
и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените
в член 1, § 2 правила. „Компетентни органи“, съгласно чл. 3, т. 3 от същия
регламент са централните органи на държава членка, които отговарят за
организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие
с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, § 2.
Следователно издателят на
оспореното разпореждане за забрана, като длъжностно лице на БАБХ, осъществяващо
официален контрол, е компетентният орган да издаде принудителната
административна мярка, предвидена в чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламента. В
подкрепа на този извод е и представената Справка с изх. № ПЗ-1245/26.04.2022 г.
по описа на ОДБХ гр. Пазарджик (л.85), видно от която д-р Д. Г. В. е работила и
работи като държавен служител на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол
на храните“ при ОДБХ гр. Пазарджик, вкл. през целия месец февруари 2022 г. и
понастоящем.
От изложеното следва, че твърденията
за нищожност на оспорения акт, поради липса на компетентност, са неоснователни.
Процесното разпореждане за
забрана е издадено при спазване на установената форма, в съответствие с
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано, като са посочени
фактическите и правни основания за издаването му. Издадено е и е връчено в
съответствие с предвидените срокове по смисъла на чл. 57 и чл. 61 от АПК.
Съдът преценява
законосъобразността на акта с материалния закон към момента на издаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 4,
§ 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 г., при разглеждане на необходимостта от
задължителна информация за храните и за да се даде на потребителите възможност
за информиран избор, се отчита широко разпространената потребност на
мнозинството от потребителите от определена информация, на която те придават
значителна стойност, или от всички общоприети ползи за потребителя.
Според разпоредбата на чл. 9
„Списък на задължителните данни“, § 1, букви „а“ – „й“ и „л“ от раздел 1
„Съдържание и представяне“ на глава IV „Задължителна информация за храните“ от
регламента в съответствие с членове 10-35 и съобразно изключенията, които се
съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат: а) наименование на
храната; б) списък на съставки; в) всички съставки или спомагателни вещества,
изброени в приложение II, или получени от вещество или продукт, посочени в
приложение II, причиняващи алергии или непоносимост, които се използват за
производство или приготвяне на храна и все още присъстват в крайния продукт,
дори и в изменен вид; г) количество на определени съставки или категории
съставки; д) нетно количество на храната; е) срок на минималната трайност или
срок на годност; ж) специални условия за съхранение и/или условия за употреба;
з) името или търговско наименование и адрес на стопанския субект в хранителната
промишленост, посочен в чл. 8, § 1; и) страна на произход или място на
произход, когато са предвидени такива в чл. 26; й) указания за употреба, когато
при липсата на такива указания би било трудно храната да се използва по подходящ
начин; л) обявяване на хранителната стойност.
В настоящия случай
инспектиращата комисия е констатирала, че в стопанисвания от „Монтесито-87“
ЕООД, обект – ресторант „Парадайс“, юридическото лице дистрибутира, като
съхранява и предлага за търговия (продажба) в хладилните съоръжения на обекта
негодни за консумация от хората храни от животински произход – месо и сурова
наденица с общо тегло 13,800 кг, които са без придружаващи документи за
произход и без етикет, и кайма за кебапчета – 4 кг, с маркировка „използвай
преди 02.02.2022 г.“, т.е. с изтекъл срок на годност. Действията на контролните
органи в случая са предприети в съответствие с чл. 9 „Списък на задължителните
данни“, § 1, букви „а“ – „й“ и „л“ от раздел 1 „Съдържание и представяне“ на
глава IV „Задължителна информация за храните“ от Регламент (ЕС) № 1169/2011,
тъй като за процесните храни от животински произход липсват абсолютно всички
задължителни данни по смисъла на посочената разпоредба.
В случая към посочения момент
са били констатирани несъответствия. Съгласно чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС)
2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година, относно
официалния контрол, при установено несъответствие компетентните органи
предприемат подходящи мерки с цел да се определят произходът и степента на
несъответствието и да се установи отговорността на оператора, иначе казано,
предприемат се подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор
ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие.
Според разпоредбата на чл. 138,
§ 2, б. „г“ от същия Регламент, когато предприемат действия в съответствие с
параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които
смятат за подходящи за гарантиране на спазване на правилата, което включва и
ограничаване или забрана пускането на пазара, движението, въвеждането в Съюза
или износа животни и стоки. В съответствие с чл. 138, § 2, б. „г“ от Регламента
с процесното разпореждане са предприети такива подходящи мерки, като е забранена
търговията на описаните в КП храни. Ясно е какво нарушение е констатирано,
както и кой го е извършил. Извършител е жалбоподателят, в качеството му на
оператор по смисъла на чл. 3 от Регламента, според който това е всяко физическо
или юридическо лице, носител на едно или повече от задълженията, предвидени в
правилата, посочени в член 1, параграф 2 – в случая б. „д“ – предотвратяване и
минимизиране на рисковете за здравето на хората.
Императивният текст на чл. 46,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУАХВ задължава официалните ветеринарни лекари с
разпореждане да насочват за унищожаване храни от животински произход, когато
установят, че са негодни за консумация или опасни за здравето на хората и/или
животни, както и когато се установи, че са с неизвестен произход.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че правилно и законосъобразно компетентният административен орган
е издал разпореждане за забрана, съответно разпореждане за насочване, за
констатираното количество месо – сурова наденица и кайма. По делото не са събрани
доказателства, които да оспорят констатациите на проверяващите служители към
ОДБХ – Пазарджик, а именно че се касае за съхранение с цел търговия на месо и
сурова наденица с общо тегло 13,800 кг, за които липсват етикети и придружаващи
документи за произход, както и кайма за кебапчета с общо тегло 4 кг с изтекъл
срок на годност.
Предвид изложеното съдът
приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане или за
обявяване на нищожността му. Разпореждането и наложената принудителна административна
мярка са правилни и законосъобразни, като издадени от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на материалния и процесуалния закон,
поради което жалбата против тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, на
ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Монтесито-87“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Сергей Румянцев“ № 6, представлявано от К. И. Г., против
Разпореждане за забрана № 0000063 от 04.02.2022 г. на главен инспектор в отдел
„Контрол храни“ при ОДБХ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „Монтесито-87“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от К. И. Г., да заплати на ОДБХ гр. Пазарджик, сумата
от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)