№ 1207
гр. Варна , 02.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Евростил“ АД срещу определение № 260509 на Районен
съд-Варна, постановено на 13.01.2021г. по гр.д. № 15230/2020г. и с което е прекратено
производството по същото дело поради недопустимост на предявения иск.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
изводът на съда за недопустимост на исковата претенция поради недоказан правен интерес, е
неправилен. Правният си интерес обосновава с обстоятелството, че в хода на процеса
електрозахранването в имота е било прекъсвано и не е било възстановено до получаване на
исковата молба от ответника, като и възможността за отписване от счетоводните книги, водени от
ищеца на задължението към ответното дружество. Излага също, че правния интерес е налице и с
оглед отказа на ответника да отпише задълженията на ищеца като погасени по давност и
възстанови електрозахранването в обекта до заплащане на исковите суми. Твърди също, че
относно дължимостта на процесната сума, по издадените фактури е било образувано заповедно
производство, по което на основание чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство. Същото е
прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че ответникът може във всеки един момент да
предприеме действия по принудително събиране на процесните вземания и да образува ново
изпълнително производство, като по този начин би накърнил материални права на ищеца. Иска се
от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК насрещната стран с писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
В исковата молбата ищецът твърди, че е в договорни отношения за продажба на
електроенергия с ответното дружество. Поради прекъсване на дейността на дружеството и след
връщането в страната след продължително отсъствие управителят установил от писмо, че „Енерго-
про продажби“АД, че по партидата има текущи месечни задължения за електроенергия в размер на
2186,47лв., начислени в периода 01.11.2013г. – 16.12.2013г. На 01.11.2020г. ищецът е подал
1
възражение срещу фактурите, и е оправил изрично волеизявление, че сумите следва да бъдат
заличени поради изтекла погасителна давност, като ежемесечни задължения за сметки,
представляващи периодични плащания, като е отправил молба да се възстанови захранването на
обекта, прекъснато 2013г. Ответното дружество отказало да заличи или опрости задълженията и не
е възстановил захранването на обекта. Поради това, че ответното дружество продължава да
претендира сумите и не възстановява ел.захранването в обекта, предявява иск да се постанови
решение, с което на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 111 б. “В” от ЗЗД, евентуално чл.110 ЗЗД да
признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер
2186,47лв. лева, дължими за периода 07.11.2013г.-16.12.2013г. за обект кл.№ ********** и аб.№
14012152.
Ответникът е оспорила иска като недопустим. Твърди, че на 29.01.2014г. срещу ищеца е
образувано заповедно производство по реда на чл.410 ГПК пред ВРС във връзка със задължения за
консумирана, но неплатена електроенергия за периода 07.11.2013г. – 16.12.2013г., като по ч.гр.д.
№ 231/2014г. „Евроетил“АД е осъдено да заплати стойността на консумираната електроенергия за
посочения период в размер на сумата от 2156,47лв., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2014г. до окончателното й изплащане, както и
разноски в размер на 376,35лв. „Евроетил“АД не е подал възражение по реда на чл.414 ГПК,
поради което заповедта е влязла в сила. Издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп.дело №310/2014г. по описа на ДСИ Силистра, което е прекратено на 14.03.2018г.
поради непредприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя. След този момент
„Енерго-про продажби“АД не е предприемало действия по принудително събиране на
задължението, нито е канило ищеца да плаща доброволно. Излага и съображения за недопустимост
на иска поради липса на правен интерес.
Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за съществуването на едно
право законодателят е предвидил наличието на интерес. В тежест на ищеца по предявен
отрицателен установителен иск е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес,
като установи наличието на защитимо свое право, засегнато от правния спор, като докаже и
фактите, от които то произтича. Освен това за да е допустим иска, следва да не са налице и
отрицателни процесуални предпоставки. В случая от данните по делото не се установява наличие
на правен интерес от предявяване на иска. Между страните не е спорно, че срещу ищеца в
настоящото производство е издадена заповед за изпълнение, срещу която настоящия
жалбоподател- длъжник в заповедното производство, не е възразил в законоустановения срок.
Настоящият състав на съда споделя и мотивите на РС за липса на правен интерес от
предявяване на иска. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът обосновава правният си
интерес от търсената защита от факта, че вземането е начислено по партидата му като дължимо и
ответникът отказва да го заличи като погасено по давност. Така изложените обстоятелства обаче
не обуславят правен ентерес от предявяване на отрицателен установителен иск, че сумите за
ползваната енергия не се дължат. Ищецът твърди, че не дължи суми за неплатени сметки,
доколкото последните са погасени по давност, но не е възразил срещу вземането по издадената
заповед, което е идентично с процесното. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила,
нейното атакуване може да стане по специалния ред, предвиден по чл.424 и 439 ГПК.
Погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде
принудително изпълнено. Задължението продължава да съществува като естествено и е възможно
да бъде изплатено само при доброволно изпълнение. Право на кредитора е да посочи на длъжника
какви задължения съществуват, а той да прецени дали да ги изплати. Ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното. В този
смисъл позоваването на изтекла погасителна давност представлява способ за материалноправна
защита на длъжника при предприемане на действия на принудително изпълнение от кредитора
след изтичане на определения срок. В случая не са налице такива действия от страна на кредитора.
Начинът на осчетоводяване на задължението, респ. вземането- фактуриране, сторниране,
отписване идр. няма значение за отношенията между страните по договора и съществуването или
несъществуването на задължението.
Изложените от ищеца твърдения, че прекъснатото електрозахранване в обекта би било
възстановено от ответното дружество едва след заплащане на дължимите суми, както и, че във
2
всеки един момент ответникът може да предприеме действия за принудително събиране на сумите,
не обуславят наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите. Спирането на електрозахранването по същността си представлява
неизпълнение на задължението на ответника по договора за доставка и продажба на
електроенергия, като за да защити адекватно интереса и правата си, ищецът разполага с иска по
чл.79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение. Евентуално осъдително решение по
такъв иск несъмнено би удовлетворила претенцията за получаване на ел.захранване в обекта.
Възможността в бъдеще време ответното дружество да предприеме изпълнителни действия също
не може да обоснове наличие на правен интерес към момент ана предявяване на иска.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск, поради което и производството по него е
недопустимо.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 ГПК в тежест на ищеца следва да се
възложат и сторените в производството от ответника разноски.
Като е направил изводи, идентични на изводите на настоящата инстанция ВРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260509 на Районен съд-Варна, постановено на 13.01.2021г. по
гр.д. № 15230/2020г., с което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост
на предявения иск.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3