№ 42279
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110123278 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
допускането им.
Направеното доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъдат уважено в частта на поставените въпроси, относими към установява на
подлежащите на доказване факти – въпроси от №1 до №4, а в останалата си част следва да
бъде отхвърлено.
Съдът намира, че искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено, като
ответникът следва в срок до първото открито съдебно заседание да представи копие от
договор за паричен заем, погасителен пран и СЕФ.
Доказателственото искане за ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му
послужи пред БНБ, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се сочат конкретни
обстоятелства, относими към предмета на доказване в настоящото производство, които ще
бъдат установени посредством него.
Страните следва да се пок*т към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА в срок до първото открито съдебно заседание информация от
Районен съд – Козлодуй за страните, предмета и етапа, на който се намира гр. д.
№1465/2022г. по описа на РС – Козлодуй, както и препис от исковата молба и влязъл в
законна сила съдебен акт, с който производството е приключило.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
като въпроси от №1 до №4 в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 300 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания ще бъде отменено
определението на съда в частта относно допускане на експертизата по поставените от
1
въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В* Д. П., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата
на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди
съдебното заседание.
Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи през БНБ за снабдяване с посочената информация.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито
съдебно заседание да представи по делото копие от договор за паричен заем, погасителен
план и СЕФ. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на документ ще се
преценява от съда съгласно чл. 161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.12.2025 г. от 09:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за цесия с И* Н* С* придобил
вземане срещу ответното дружество за сумата от 524,79 лева, представляваща платена без
основание сума по договор за паричен заем №****/05.10.2021г. Посредством така
предявената искова молба ищецът отправя уведомление одо длъжника относно извършеното
прехвърляне на вземането. Ищецът твърди, че на 05.10.2021г. И* С* сключила с ответника
договор за паричен заем при следните условия: предоставена главница от 3 000 лева, вид на
погасителна вноски – двуседмична, при липса на уговорен месечен лихвен процент.
Съгласно чл. 4 от договора страните предвидили договорът да бъде обезпечен с едно от
посочените обезпечения, отговарящи на конкретно посочени в договора изисквания. На
05.10.2021г. ответното дружество, И* С* и и „Файненшъл България“ ЕООД сключили
договор за предоставяне на гаранция №****, по силата на който „Файненшъл България“
ЕООД поело задължение да обезпечени пред ответното дружество задълженията на
кредитополучателя, а той от своя страна се задължил да заплати на гаранта сумата от
2 541,36 лева, чието изплащане било разсрочено и дължимо заедно с месечни погасителни
вноски по договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора дължимото възнаграждение
на поръчителя се заплащало на ответното дружество. Ищецът излага твърдения за наличие
на свързаност между двете дружества. Ищецът посочва, че договорът за кредит е
недействителен поради допуснати нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т.12 и т. 20,
чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК. Посочва, че клаузата на чл. 4 от договора представлява
неотменимо изискване за предоставяне на кредита и не предоставяла избор на потребителя
дали да предостави обезпечение. Поставените изисквания към предвидените обезпечения
били изначално неизпълними, което предпоставяло избора на кредитополучателя за
сключване на договора с „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът сочи, че при определяне на
годишния процент на разходите по кредита ответникът не включил дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство, с което се постигало заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Ищецът оспорва като недействителен процесния договор за кредит по така
изложените съображения и моли за произнасяне по направеното възражение за
недействителност на договора в мотивите на решението. При така изложените фактически
твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 лев -
частичен иск от иск в пълен размер от 524,79 лева, представляваща общата стойност на
извършени плащания за начислена възнаградителна лихва по договора в периода
05.10.2021г. – 05.02.2022г. /недължимо платени и получени суми/ към дружеството при
начална липса на основание по договор за кредит №****/05.10.2021г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.04.2025г., до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Оспорва исковата претенция като недопустима поради липса
на активна процесуална легитимация за ищеца да претендира процесната сума. Оспорва като
недействителен сключения договор за цесия, като посочва, че при липсата на прогласена
2
нищожност на процесния договор за кредит, за цедента не е възникнало вземане към
ответника, респективно договорът за цесия е лишен от предмет. Ответникът заявява, че
годишният процент на разходите и общият размер на разходите по кредита са посочени в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвиденото възнаграждение за предоставяне на
гаранция не се включвало при формиране на ГПР, т. к. не съставлявало общ разход по
кредита. Договорът за предоставяне на гаранция съставлявал отделно правоотношение,
възникнало след сключване на договора за кредит, а сключването му не съставлявало
задължително условия за сключване на кредитната сделка. Ответникът се позовава на
решение №443 от 05.10.2023г. по гр. д. №1465/2022г. по описа на РС – Козлодуй, съгласно
което договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД
във връзка с процесния договор за кредит, бил прогласен за недействителен и на ищеца са
възстановени заплатените суми за възнаграждение по договора. Посочва, че при установено
нарушение на чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер на
ГПР, се считали за нищожни, което не обуславяло извод за цялостна нищожност на договора
за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че поставените изисквания към обезпеченията по
кредита са невъзможни за изпълнение. Ответникът изтъква, че преди сключването на
договора кредитополучателят е разполагал с необходимата информация, за да вземе решение
дали да сключи договора, както и да прецени дали разполага с възможност да осигури
необходимото обезпечение. Посочва, че действителността на клаузата на чл. 4 от договора
не се отразява на действителността на договора, т. к. не е част от задължителното
съдържание на сделката. Въз основа на така изложените съображения моли за прекратяване
на производство поради неговата недопустимост, както и за отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 23
ЗПК
Ищецът носи доказателствена тежест да установи следните факти: 1.Сключването и
съдържанието на договор за цесия с предмет прехвърляне на процесното вземане в полза на
ищеца; 2. Факта на надлежно отправено уведомление към длъжника за прехвърляне на
вземането; 3. Факта на настъпило обогатяване от ответника за сметка на длъжника по
кредита, като е получил сумата от 1 лев - част от сума в пълен размер от 524,79 лева, която
не му се е следвала, както и липса на правно основание за получаване на сумата поради
нищожност на процесния договор за кредит.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил
процесната парична сума на валидно правно основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4