№ 103
гр. Сливен, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230103542 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация
на пострадали от престъпления и по чл. 86 от ЗЗД. Твърди се, че с влязла в
сила присъда по НОХД № 367/21 г. на Окръжен съд - Сливен ответникът е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 124 от НК и присъдата
е вляза в сила. Сочи се, че на наследниците на починалия, вследствие на
извършеното престъпление, е изплатено обезщетение в размер на по 6210 лв.
на всяко от двете правоимащи лица. Излагат се съображения, че съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП Министъра на правосъдието следва да
предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за
възстановяването на изплатената парична сума.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на Министерство на правосъдието сумата 12 420 лв., представляващи
заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на С.В. и Т.В., като
наследници на В.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на заплащане на обезщетението до окончателно изплащане на сумата.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва нейната допустимост и основателност.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от пълномощник,
който прави искане за постановяване на решение при признание на исковете.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и признава исковата
претенция.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК и не са
налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната
страна следва да се постанови решение при признание на иска, с което
1
предявените искови претенции с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП и чл.
86 от ЗЗД да се уважат изцяло.
На ищцовата страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не е
доказано да са направени такива и не е представен списък по чл.80 от ГПК.
По правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в
ползва на съдебната власт държавна такса върху уважения иск, в размер на
сумата 496,80 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. М. с ЕГН-**********, с постоянен адрес:
*********************** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на правосъдието
с адрес: ************************* сумата 12 420 /дванадесет хиляди
четиристотин и двадесет/ лева, представляваща заплатена финансова
компенсация по ЗПФКПП на С.В. и Т.В., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х. С. М. с ЕГН-**********, с постоянен адрес:
*********************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по
сметка на РС-Сливен държавна такса в размер на 496,80 лева /четиристотин
деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/.
Решението е постановено при признание на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2