Р Е Ш Е Н И Е
№ 260477
21.10.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Станка Добрева, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №1342 по описа за 2020г. на Бургаски районен съд,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото образувано по
исковата молба на Д.Д.А., ЕГН: **********,***
чрез адв. Г.М.,*** и адв. Д.К., АК гр. Бургас – двамата с адрес: гр. Бургас,
ул. „Цар Симеон I” № 111, ет. 1. Ищецът сочи, че е държавен служител на
длъжност надзирател в Затвор гр. Бургас. Работодател на лицето е ГД „Изпълнение
на наказанията” към Министерство на правосъдието. Длъжността ищецът заемал и
три години преди предявяване на исковата молба. В молбата се сочи, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и
териториалните й служби е 8 часа дневно, при 5-дневна работна седмица. Посочено
е и какво включва отработеното време, съгласно чл. 16е от ППЗИНЗС, както и
това, че според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС за неуредените от закона случаи
се прилага ЗМВР. Ищецът твърди, че със Заповед №453/14.08.2014г. на Началника
на Затвор Бургас е определено дежурните надзиратели режим на работа в 24-часови, 12-часови и 8-часови
смени, които са с точно определен часови диапазон. В същата тази заповед било
посочено, че началото на ежедневния инструктаж на наряда в затвора и
затворническите общежития да става 15 минути преди работното време. Изброени са
и задълженията на дежурния надзирател, включващи действия по подготовка за
провеждане на инструктаж, привеждане в съответствие с изискванията за
униформено облекло, получане на технически средства и средства за принуда и
участие в инструктажа. В исковата молба се описва, че след края на инструктажа
се осъществява встъпване и сдаване на дежурството. Сочи се, че ако постът е
въоръжен се прима оръжието и боеприпасите. Изброени са и фактическите действия,
които са свързани със сдаване на дежурството, както и тези по приемане на
дежурството по смисъла на ППЗИНЗС. Описани са и действията свързани със сдаване
на дежурството. Ищецът твърди се, че фактически се явява на работа 30мин. преди
започаване на работа и остава след това още 45мин. след приключване на смяната
му. Тези общо един час и петнадесет минути не били взети от работодателя при
заплащане на трудовото му възнаграждение. Сочат се и две заповеди на гл.
директор на ГДИН в тази връзка. Твърди се, че едва със Заповед № Л-2271/2019г.
на ГДИН е разпоредено времето за описаните дейности в размер на половин час да
се включва към отработеното време и да се включва към заплащането. Претенцията
на ищеца е да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 850 лева /съгласно
последното изменение, направено в съдебно заседание, проведено на
28.07.2020г./, представляваща възнаграждение за положен от ищеца 158,15 часа труд
извън времето на дежурство за периода от 24.02.2017г. до предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата
молба до окончателното й плащане. Направени са доказателствени искания.
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът ГД „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК чрез ст. юриск. Тодор Чанев. Исковата молба се счита за
допустима, но неоснователна. Прави се анализ на приложимата правна уредба -
ЗИНЗС, ППЗИНЗС, ЗМВР и КТ. Посочени са и Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на
Министъра на правосъдието, допълнена със Заповед № ЧР-05-78/ 09.04.2015г. и №
ЧР-05-120/21.04.2017г. Ответникът твърди, че времето за инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време според
нормата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС. Сочи се, че според чл. 305, ал. 1
от ППЗИНЗС било отпаднало задължението дежурните да се явяват 15 мин. преди
определеното за инструктажа време, а разпоредбата сочела, че дежурните се
явяват в поделението в определеното за инструктаж време. Твърди се, че съгласно
чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 от ЗИНЗС, времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и дежурство са част от работното
време. Излага се също, че посочените са включени в т.нар. „отработено време”, а
съгласно чл. 16е, ал. 5 от ППЗИНЗС, при непрекъснато 12- часово дежурство има
60 минути почивка, а при 24- часово дежурство има 90 минути почивка, която не
представлява работно време и не би следвало да се заплаща от работодателя като
„отработено време”. Сочи се, че в ал. 2 на същата разпоредба е отбелязано, че
времето на обедна почивка/почивка за хранене, не се включва в работното време и
не се отчита за отработено такова. Твърди се, че в ежедневните ведомости е
обособена отделна графа, в която са разпределени нормативно установените
почивки за всеки служител от наряда. Ответникът претендира, че в тежест на
ищеца е да установи ангажираност през нормативно установеното време за почивка,
респ. вменявано изпълнението на конкретни функционални задължения, както и
определяне от работодателя на място, на което трябва да пребивава през време на
почивките. Единствено при тези условия претенцията на ищеца би била
основателна. Изложени са и нормативно определените часове за полагане и
заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 , т. 2 и ал. 7 от ЗМВР във вр. с
чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР – отменена. Възразява се срещу част от
доказателствените искания. Представени са писмени доказателства. Претендира се
за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Предявен е иск с правно основание чл.
19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС във вр. чл. 16е от ППЗИНЗС във вр. чл. 187
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 176 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. М. и
адв. Костов, които поддържат предявения иск.
В съдебно заседание ответната ГД „Изпълнение на наказанията“ се
представлява от юрисконсулт Тодор Чанев и началника на затвора Бранимир
Мангъров, които оспорват предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и се установява
от събраните доказателства, че между тях съществува служебно правоотношение, по
силата на което ищецът заема длъжността „надзирател“ в затвора в Бургас.
Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по
график.
Представени са Заповед
№ЧР-05-11/30.01.2015г., допълнена със заповеди от 09.04.2015г. и 21.04.2017г.,
на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на
работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Със заповед №453/14.08.2014 г. на
началника на затвора Бургас е определено работно време за надзирателите:
24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в
8.00 ч. на следващия ден, както и 12-часови смени.
По делото е представена Заповед №
Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време
следва да се включва към отработеното време на служителите.
Представена е и Заповед № Л-2788/14.06.2019
г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство в затвора в гр. София да е в рамките на 45 минути, а за всички
останали затвори в страната, включително и този в Бургас да е в рамките на 30
минути.
Представена е заповед № 436/01.07.2019
г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за
подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за
работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30
минути, а за 12-часови нощни смени, 8-часови смени и всички временни постове –
15 минути.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е
прието от съда. Вещото лице е посочило, че през процесния период –
11.06.2018г., когато ищецът е постъпил на работа, до 24.02.2020г., когато е
депозирана исковата молба, за ищеца са отчетени 142
броя дежурства. Вещото лице също е изчислило, че за периода от 11.06.2018 г. до
30.06.2019 г. при формиране на трудовото
възнаграждение на ищеца не са включени и не са заплащани суми за дейности по
приемане и сдаване на дежурство, като за периода след 01.07.2019 г. в
начисленото и изплатено трудово възнаграждение са начислени суми, съответстващи
на отработено време от 30 минути за 24-часовите и 12-часовите дневни смени, 15
минути за 12-часовите нощни смени и една редовна 8-часова смяна, които са
приспаднати при изчисленията.
По делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Карчев се установява, че той, също,
както и ищецът, работи на длъжност надзирател в затвора в Бургас. Според
свидетеля, служителите влизат в затвора в 7:30 часа, а в 7:50 започва инструктажът
/разводът/, като понякога се е случвало да започне и в 7:45 часа, като
продължава до 8 часа. След инструктажа следва приемане и сдаване на постовете,
като дейностите по извършването им свидетелят описва подробно и според него това
отнема около 15-20 минути. Отводът започва в 8:30 часа и продължава 10-15 минути,
след което надзирателите нямат повече служебни задължения. Сочи се, че
работното му време е от 8 до 8, но командирите на отделения и главните
надзиратели са им казали да бъдат там в 7:30 часа.
Свидетелят Манолов е посочил, че работи
в затвора на длъжност началник на сектор „Надзорно охранителна дейност“. Регламентът
за работното време е свързан със заповед за работното време. От м. юли 2019г.
началният час на инструктажа бил 7.50 ч., а преди това бил 7:45. Според Манолов
сутрешният инструктаж продължава не повече от 5-7 минути, а вечерният – до 5
минути, като разликата между тях се обуславя от различният брой инструктирани
служители. След смяната на постовите отстъпващата смяна се събира в стаята за
инструктаж, където освобождаващият се главен надзирател освобождава дежурната
смяна. Според свидетеля, това се случва до 8:20 часа.
При така събраните доказателства съдът
намира претенцията за частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР,
към която препраща чл.19, ал.2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в
чл.178, ал.1, т.3 и чл.179, ал.1, предложение второ е посочено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени
със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл.16е, ал.1, т.3
ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване
от наряд или дежурство е част от отработеното време.
По делото не се спори, че ищецът е
изпълнявал 24-часови и 12-часови дежурства по график. Установява се, че
инструктажът е започвал в 7:45 часа. За времетраенето на инструктажа, както и
за дейностите по приемане и сдаване на смяната има известни противоречия в
показанията на свидетелите.
Преценявайки показанията на двамата
свидетели и дейностите, които се извършват, съдът намира, че задълженията,
които е необходимо да изпълни надзирателят преди 8 часа се правят средно за
около 15 минути, т.е. това е времето преди 8.00 ч., което следва да се
признае за допълнително отработено.
След 8.00 ч. сдаващият надзирател също
има задължения, които е необходимо да изпълни, което се прави за средно 30
минути. Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че след
края на дежурството в 8.00 ч. се установяват допълнителни 30 минути, които са
необходими на служителя, за да изпълни служебните си задължения, и които са
включени в отработеното време.
Ето защо съдът намира, че са установени
по делото общо 45 минути, включени в отработеното време извън регламентираното
работно време – това се отнася за 24-часовите дежурства.
По отношение на 12-часовите дневни
дежурства горепосочените дейности са в рамките на 30 минути, а при 12-часови
нощни дежурства и 8 часови дежурства – 15 минути.
Не се спори, установява се и от
заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и
12-часовите дневни смени, 15 минути за 12-часовите нощни смени и една редовна
8-часова смяна, поради което за този период претенцията е частично неоснователна,
тъй като е частично погасена чрез плащане.
Съдът счита за нужно да отбележи, че
изготвеното по делото заключение по икономическата експертиза не може да се
ползва в цялост, а само частично, тъй като това заключение посочва какъв е
размерът на нетното трудово възнаграждение за един час и петнадесет минути с
увеличение от 50%, докато по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението
не за един час и петнадесет минути, а за 45 минути. Ето защо експертизата
следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя на дежурствата, а
размерите на възнагражденията ще се преизчислят от съда като се запази размера
на възнаграждението за един час за база на изчисленията.
Като взе предвид заключението на вещото
лице на броя на положените през годините смени, както и размера на основното
трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:
За 2018 г. от 11.06.2018г. до 31.12.2018г.
ищецът е положил 4 смени по 24 часа. Задължението за посочения период за 45
минути допълнително на 24-часово дежурство е в размер на общо 17,32 лева. Изчисленията
са направени на базата на определеното по експертизата възнаграждение за един
час, като това възнаграждение е намалено с една четвърт, за да съответства на
45 минути. Следва да се отрази и положено дежурство по време на официален
празник 1 път, за което за 2018 г. се дължат общо 1,45 лева, които следва да се
прибавят към общата дължима сума. Този труд се изчислява като трудовото възнаграждение
на час без увеличение се разделя на две /защото това възнаграждение се прибавя
към вече присъденото възнаграждение и следва да се сметне само увеличението/ и
полученото число се умножава с числото 15 /за приемането/ и с числото 30 /за
сдаването/, като след това се дели на 60. Задължението за 12-часови дневни
дежурства за 2018г. е в размер на 54,91 лева. Задължението за 12-часови нощни
дежурства е в размер на 13 лева. Ето защо се дължи за 2018 г. сума в размер на
общо 86,68 лева за общо 14 часа и 45 минути извънреден труд.
За 2019 г. за периода от 01.01.2019 г.
до 30.06.2019 г. ищецът е положил 24 дежурства по 24 часа. Задължението за
посочения период за 45 минути допълнително на 24-часово дежурство е 140,16 лева
/изчислено по вече посочената методика/ и тази сума е изцяло неплатена. За този
период има две дежурства по време на празници, за които задължението е 1,95 лв.
Задължението за 12-часови дневни дежурства за 2019г. е в размер на 66,22 лева.
Задължението за 12-часови нощни дежурства е в размер на 21,42 лева. Общо за
периода се дължи възнаграждение от 229,75 лева за 29 часа и 15 минути труд. За
периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени 14 дежурства по 24 часа и от
заключението на вещото лице е видно, че те са платени по 30 минути, съответно
заплащане се дължи за разликата над 30-те минути до отработените 45, което в
случая възлиза на 27,27 лв. за 3 часа и 30 минути. Следва
да се отрази и положеното дежурство през празниците, като за него се дължат 1,95
лева. Задълженията за 12-часови дневни и нощни дежурства за периода
01.07.2019г. до 31.12.2019г. са заплатени, т.е. общият размер на възнаграждението
за периода 01.07.2019г. до 31.12.2019г. е 29,22 лв.
За 2020 г. за периода до завеждане на
делото също са положени дежурства – 8 на брой, по 24 часа и те са заплатени за
30 минути, поради което следва да се заплати разликата над 30-те минути до
отработените 45 минути, което в случая възлиза на 17,36 лв., за 2 часа. Задълженията
за 12-часови дневни и нощни дежурства за 2020г. са заплатени. За 2020г. няма
дежурства в дни на официални празници, т.е. общият размер на задължението за
2020г. е 17,36 лв.
С горните мотиви следва да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата
от общо 363,01 лева за 49 часа и 30 минути извънреден труд, като се отхвърли
иска за горницата над 363,01 лева до търсените 850 лева, както и за горницата
над 49 часа и 30 минути до претендираните 158,15 часа, както и за периода от
24.02.2017г. до 11.06.2018г.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски в размер на 128,12 лева за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представителя на ищеца с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер
на 57,29 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в
размер на 50 лева държавна такса за производството и 200 лева за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат
*********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати на Д.Д.А., ЕГН: **********,***, сумата от 363,01 лева /триста
шестдесет и три лева и една стотинка/ - главница, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца труд от 49 часа и 30 минути извън времето на дежурство за
периода от 11.06.2018г. /датата, на която ищецът е започнал работа/ до 24.02.2020
г. /датата на предявяване на иска/, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба – 24.02.2020 г., до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 850 лева, както и за горницата над 49 часа и 30 минути до
претендираните 158,15 часа, както и за периода от 24.02.2017г. до 11.06.2018г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат
*********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати на Д.Д.А., ЕГН: **********,***, сумата от 128,12 лева /сто
двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН: **********,***, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21, Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, сумата от 57,29
лева /петдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, Булстат
*********, представлявана от Ивайло Йорданов, да заплати по сметка на БРС
сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/, от които: 50 /петдесет/ лв. за
държавна такса и 200 /двеста/ лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Ванева
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева