Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
Гр.Разград,
18. 11. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в публично заседание
на седми ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Съдия: Анелия Йорданова
при секретаря С. Л., като разгледа
докладваното от съдия Ан. Йорданова гр.
д. № 179 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от
В.Д.К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Р.Б.
чрез пълномощник адв. Петрова против „Социалинвест” ЕАД. Ищецът твърди, че е син
и законен наследник на Д. В. К., който на 06. 08. 2012 г. е претърпял трудова
злополука, вследствие на която на 02. 09. 2012 г. е настъпила неговата
смърт. Към датата на злополуката Д. К. е работел по трудов договор към „Омикс
Плюс” ЕООД на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”. Д. К.
управлявал товарен автомобил –влекач ДАФ с рег. № С 8777 НА, собственост на
„Омикс Плюс” ЕООД, като изпълнявал курсове от метан-станцията в гр. Разград до
с. Драгоево, обл. Шумен. На 06. 08. 2012 г. изпълнявал поредния курс за доставка
на КПГ и с управлявания от него влекач пристигнал в района на газозарядна
станция на „Социалинвест” ЕАД, където
имал среща със свой колега. По време на престоя му там, избухнал взрив и
възникнал пожар. От пожара пострадали няколко лица, измежду които и Д. К.,
който получил изгаряния І-ІІ степен по цялото тяло. Бил транспортиран в Клиника по изгаряния гр.
Русе, впоследствие в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов” гр. София, но на 02. 09. 2012 г.
починал. С влязла в сила присъда по нохд № 104/ 2014 г. по описа на РОС Б. Г.Б.-служител
на „Социалинвест” ЕАД е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.
123, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 и по чл. 134, ал. 1, пр. 2, т. 2
от НК. Ищецът моли съда да осъди ответника на
осн. чл. 49 ЗЗД да му заплати сумата 150 000 лв. , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. К., причинени
виновно от Б. Г.Б., като ръководител на обект и като водач на автоцистерна –
газовоз, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска, както и сумата 45 799, 88 лв. лихва
за забава, считано от 27. 07. 2013 г. до
датата на завеждане на иска.
Предвид
изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 54 927, 60
лв. по застраховка „Трудова злополука” , сключена от работодателя на
пострадалия „Омикс плюс” ЕООД, в открито съдебно заседание, проведено на 07. 11.
2016 г. на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска по чл. 49 от ЗЗД,
като ищеца чрез повереника си е поискал същия да се счита предявен за сумата
95 000 лева, вместо за сумата 150 000 лв. , а по отношение на
акцесорния за заплащане на законна лихва върху главницата да се счита предявен
за сумата 29 006, 59 лв.
В производството по чл. 131 и сл. ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Твърди, че иска е неоснователен. Съображенията му за това са, че ищецът е
получил застрахователно обезщетение от застраховка „Трудова злополука” за
неимуществени вреди в размер на
70 000 лв. от застрахователя, при когото работодателят е застраховал работника Д. К.. Ищецът и пострадалия не са живеели заедно и
не са имали връзка помежду си, поради което ищецът не е претърпял неимуществени
вреди. В случай, че се приеме, че е налице основание ищецът да получи
обезщетение, същото следва да се намали по размер, тъй като пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат - стоял е на място, на което е
знаел, че не трябва да бъде по време на разтоварване на опасен товар. Бил
обучен и е притежавал сертификат за това по ADR.
На осн. чл. 219, ал. 1 ГПК е конституирано
като трето лице – помагач на ответника „Омикс плюс” ЕООД, гр. София. Третото
лице – помагач не заявява становище по иска.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в
сила Присъда № 79/ 05. 12. 2014 г. по нохд № 104/ 14 г. по описа на РОС, /изменена
с Решение № 122/ 26. 06. 15 г. по внохд № 40/ 15 г. по описа на ВнАС и Решение
№ 472/ 17. 02. 16 г. по к. д. № 1313/ 15 г. на ВКС в частта на наложеното
наказание/ Б. Г.Б. е бил признат за виновен в това, че на 06.08.2012г.
в гр. Разград, като ръководител на Обект
„Газстанция", находяща се в Източна промишлена зона със собственик и
ползвател „Социалинвест" ЕАД и като водач на автоцистерна - газовоз
„Мерцедес Бенц
Б. Г.Б. към момента на деянието е бил
служител на ответника „Социалинвест” ЕАД
гр. Разград, което се установява от приложения Трудов договор № 52/ 07. 11. 2011 г. в досъдебното производство, а от 01. 03. 2012
г. и ръководител на обект „Газстанция” при същото търговско дружество, за което
страните не спорят. Видно от мотивите на присъдата, на 06. 08. 12 г. в обекта
„Газстанция” , собственост на „Социалинвест”
ЕАД Б. Б. решил да извърши „прехвърляне” на газ „пропан-бутан” от новозакупения газовоз
към стационарна цистерна. На обекта в
това време били 48-годишния Р.П. С.
- шофьор в процесното дружество с ADR – правоспособност, 38-годишния Д. В. К. ***,
който случайно пребивавал в района, познат на С., на Б. Б. и на Кр.А..
Б. ги повикал да му помогнат да разтоварят цистерна с газ в съответното
хранилище и започнал да обяснява на Р.С. и Д. К. как се работи с новия газовоз,
защото С. щял да го управлява да работи с него, а на Кр. А. наредил да отключи преградната решетка към стационарната
цистерна. Като работници в обекта, .Кр.
А. и Р.С. били снабдени с необходимото утвърдено предпазно облекло и обувки.
Денят обаче, бил много горещ и поради горещината, били облечени с лични летни
дрехи - блузи с къси ръкави, с къси панталони и чехли. Б.Б. присъединил шланга
за разтоварване на автоцистерната, като завил кран - „пистолета" към ново
монтираното на стационарната цистерна флангово-присъединително приспособление.
Включил двигателя на автоцистерната и отворил дънния клапан, за да подаде
налягане към гъвкавия шланг. Чрез визуален оглед преценил, че газ от маркуча не
изтича. След това отишъл при стационарната цистерна, като минал зад предпазната
решетка. Отворил вътрешния кран на цистерната. Единствена пречка за осъществяване
на свободна връзка между автоцистерната и стационарната цистерна останал
външният кран на последната. С отварянето му се осъществявало началото на
прехвърляне на доставения газ „пропан - бутан". Кр. А. изпълнил искането на Б. да го отвори и
леко завъртял дръжката на крана на дясно. Мигновено избухнал пламък около мястото на връзката между кран -
„пистолета" и фланцово-присъединителното приспособление и огънят се
разпространил бързо към автоцистерната. Пламъците обгорили тежко
стоящите наблизо Р.С. и Д. К.. Пострадалите
били откарани и настанени в болничното заведение за лечение. Въпреки
проведеното активно специализирано лечение, С. починал на 17.08.2012г., а К. -
на 02.09.2012г. Наказателният съд е приел наличие на пряка причинна връзка
между възникването на пожара и неправомерното поведение на подс.Б. по вземане на решение за изработване
на нова технологична пълначна връзка на стационарната система за приемане на
газ „пропан-бутан” от автоцистерна, относно вида и детайлите на същата, начина,
мястото и материалите за изработване на тези детайли и начина на свързването и
монтирането им, както и използването на новата подвръзка без първоначално
изпитване, така и по осъществяване на процедурата по прехвърляне на газ
„пропан-бутан” в стационарната цистерна от мобилната такава, без предварително
заземяване на последната и без предварително да се отстранят всички външни лица
нямащи отношение и участие в тази
процедура. Наличието на такава връзка е ангажирало наказателната отговорност на
Б. за вредоносните последици от пожара, респ. за смъртта на пострадалите Р.С. и
Д.К. и за телесното увреждане на пострадалия Кр.А.. Към момента на злополуката Д.
К. е работел в „Омикс плюс” ЕООД на длъжност „Шофьор на тежкотоварен
автомобил”. На 06. 08. 12 г. е изпълнявал поредни курсове за доставка на КПГ от
метан станцията в гр. Разград до с. Драгоево. Към 16. 30 ч. преди злополуката
пристигнал с управлявания от него влекач в района на газстанцията, собственост
на ответника „Социалинвест” ЕАД, тъй като имал среща с Р.С.-служител на
ответника да подменят предните светлини на автомобила, управляван от К..
По молба на ответника е назначена съдебно
техническа експертиза. Вещото лице дава заключение, че пострадалият Д. К. е бил облечен
с личните си дрехи, а не с подходящо работно облекло – горнище с дълги
ръкави и дълъг панталон от естествени материали, несъздаващи електростатични
заряди. Не са използвани от К. и препоръчителните за подобен вид работа
лични предпазни средства – специализиран тип обувки, съгласно изискванията по ADR /Европейска спогодба за международен превоз
на опасни товари по шосе. Според вещото лице, евентуално би могло да бъде
намалена степента на изгарянията, ако пострадалият К. е бил облечен с дрехи с
дълъг ръкав и дълъг панталон и специални работни обувки, но до каква степен не
може да отговори. На втория поставен въпрос отговаря, че в ADR не е регламентиран въпроса при разтоварване
на опасен товар имат ли право да присъстват лица, които не са членове на
екипажа на МПС, превозващи опасни товари.
По делото са разпитани като свидетели С.И., П.В.
– близки на семейството на ищеца и Васил Дамянов – посочен от ответника.
И двете свидетелки–И. и В. твърдят, че К.Б.,
която е майка на ищеца и пострадалия Д. К.
са живели заедно като семейство до момента на злополуката. Две години
след заживяването им съвместно се родило
детето В.К.. Според св. И., Д. К.
полагал много грижи за сина си, бил му модел за подражание, двамата били много
близки, като детето разчитало на баща си, който много му помагал. Смъртта на
баща му му се отразила много зле. Затворил се в себе си, отразило му се и в
училище. Майката потърсила и помощ от психолог. За първия коледен празник след
смъртта на баща си, детето написало писмо
и го оставило на гроба. Ежедневно било разстроено и плачело, защото силно
усещало липсата на баща си. Св. В. също дава показания, че пострадалият Д. К.
бил много близък със сина си, полагал много грижи за него. Помагал му при
подготовката на уроците за училище, водел го на училище, излизали заедно на
разходка. Детето изпаднало в шок след
смъртта на баща си. Много се променило - докато било весело и жизнено дете,
след това се затворило в себе си и не контактувало и не споделяло с никого. И до този момент психически не се е
възстановило, продължава да е затворено в себе си.
Св. Дамянов е разпитан по молба на ответника. Същият е работник в
„Автотест” ООД гр. Разград. Местоработата му се намира до обект „Газстанция” .
Двете предприятия, според показанията са
в един двор, разделени с разделителна линия.
На входа и изхода на газстанцията има табели „Взривоопасно”, които се
забелязват отдалече. В двора на газстанцията е забранено влизането на камиони и
автомобили. В района на газстанцията
имало един камион, който изгорял при възникването на пожара.
От ТД на НОИ Разград е представено заверено копие от преписката, образувана
във връзка с възникналата злополука с Д. К..
След проведено разследване, с Разпореждане № 14931/ 16. 11. 12 г. на НОИ
е прието, че станалата злополука с Д. К. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1
от КСО.
От „Омикс плюс” ЕООД, работодател на Д. К. е представена Застрахователна
полица № 580000514012 за застраховане на работници и служители в „Уника Живот”
АД. Представено е извлечение от банкова сметка *** „Първа инвестиционна
банка” АД, от което е видно, че на ищеца
е платено застрахователно обезщетение в размер на 54 994, 15 лв.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Безспорно се
установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция
доказателства, че смъртта на 38-годишния
Д. К., който е баща на ищеца е причинена от Б. Г.Б. – служител на ответника
„Социалинвест” ЕАД, поради незнание и немърливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушавайки задълженията си, за което е
признат за виновен с влязла в сила Присъда № 79/ 05. 12. 2014 г. по нохд № 104/
14 г. по описа на РОС. Според чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Правната квалификация на предявения от ищеца иск за
непозволено увреждане се съдържа в чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. За да е осъществен
фактическият състав на деликта, следва да са налице: деяние, което да е
противоправно, виновно поведение на изпълнителя на работата (в случая е без
значение формата на вината - умисъл или небрежност), причинена вреда и
причинно-следствена връзка между деянието и причинената вреда. От друга страна,
при установяването на деликт, се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работата, при изпълнението на която е причинена
вредата, т.е. възложителят отговаря както за чуждите вредоносни деяния, така и
за чуждата вина - тази на изпълнителя на работата. По делото не се спори между
страните, че Б. Г.Б. е бил в трудово правоотношение с ответника „ Социалинвест”
ЕАД, което обуславя извода за възлагане на работата. Налице са всички елементи
от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника
за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При претенция за
обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо
обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че ищецът е живеел заедно с майка си и баща си към
момента на злополуката. Бил е на 11-годишна възраст и смъртта на неговия баща му се е отразила
изключително тежко, той не я е преодолял и към настоящият момент. Тъй като смъртта
на баща му е настъпила неочаквано и внезапно, детето е преживяло силен
психологически стрес, затворило се в себе си, било неспособно да изразява
чувствата си, което е наложило дори да ползва професионална помощ от психолог. Бащата
и детето са били много привързани един към друг и между тях е имало
изключително дълбока емоционална връзка. Тези обстоятелства се установяват от
показанията на разпитаните св. И. и В., които са последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с другите събрани доказателства, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Съобразявайки възрастта на детето, а именно,
че смъртта на баща му е настъпила точно в етап от живота му, когато нуждата от бащина
обич и подкрепа е най- голяма, интензитетът на търпените болки и страдания –
че до настоящия момент загубата на баща му не е преодоляна от ищеца и не се е
върнал към нормалния си ритъм на живот, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди възлиза на 95 000 лева, като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът приема, че направеното възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалrия Д. К. е
неоснователно. Твърди се, че К. е допринесъл за престъпния резултат, отивайки и
стоейки на място, на което знае, че не трябва да бъде по време на разтоварване
на опасен товар, тъй като е бил обучен и е притежавал сертификат по АДР. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса в практиката на съдилищата.
Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори
ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт. Видно от въпросите,
регламентирани с Европейска
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе – ADR и от заключението на вещото лице по
назначената СТЕ, в ADR не е регламентиран въпроса при разтоварване
на опасен товар имат ли право да присъстват лица, които не са членове на
екипажа на МПС, превозващи опасни товари, поради което е без значение
обстоятелството, че пострадалият Д. К. е притежавал сертификат по ADR . Въпросите, които поставя ответника са уредени в Производствено-технологичната инструкция за
безопасна експлоатация на Газозарядната станция на „Социалинвест" ЕАД -гр.
Разград, изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от
НУБЕТНГСИВВГ - чл. 1.5, изискващ на територията на Газозарядната станция да не
се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, чл. 1.11, изискващ персоналът, обслужващ
Газозарядната станция, да се допуска на работа само с облекло и обувки от
антистатични материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество,
според материалите, събрани в хода на наказателното производство. Безспорно
пострадалият К. не е бил служител на ответника и не е бил запознат с
инструкциите му за безопасна експлоатация на станцията. Задължението да спазва
същата инструкция е имал ръководителя на газстанцията Б. Б., който е нарушил
задълженията си. Не се установява от събраните по делото доказателства
пострадалият Д. К. да е извършил нарушение, което да е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, т. е. с поведението си да е създал предпоставки за
увреждането, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
изисква това.
Предвид изложеното, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен изцяло, както и акцесорният такъв, който не се
оспорва по размер от ответника.
Необоснован е доводът на ответника, че
главният иск за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователна полица № 580000514012 за застраховане на
работници и служители в „Уника Живот” АД. Определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение може да бъде намалявано само в изрично
предвидените от закона случаи, какъвто е случаят, предвиден в чл. 51, ал. 2 ЗЗД . В друг случай законът не е предвидил
възможност за съда да намалява обезщетението. Ето защо не може да се намалява
обезщетението, определено по реда на чл. 52 ЗЗД, в
случаите, когато на пострадалия е било изплатено застрахователно обезщетение,
след като то не е еквивалентно на действително претърпените болки и страдания,
които се овъзмездяват на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.
На осн. чл. 78 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на Разградския окръжен съд държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на 4960 лв. и на ищеца разноски по делото
за адвокатско възнаграждение, платено на 07. 11. 16 г. , според представения договор
за правна защита в размер на 4 000 лв.
Ответникът е поискал, съразмерно с отхвърлената част от исковете и
съобразявайки първоначално предявените размери да му се присъдят разноски по
делото за адвокатско възнаграждение. Според приложеното пълномощно,
адвокатското възнаграждение в размер на 7 788 лв. с ДДС е заплатено към
момента на подаване на отговор на исковата молба за защита по първоначално
предявените искове, преди поисканото и допуснато изменение на исковете. Същото
не е прекомерно по размер, тъй като е определено към предвидения минимален
размер в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед на това, ищеца дължи на ответника сумата 2728 лв.
заплатена за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„СОЦИАЛИНВЕСТ” ЕАД, ЕИК ********* гр. Разград, обл. Разградска, бул. „Априлско
въстание” № 23, представлявано от управител Т. Д. Х. ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.К., ЕГН ********** ***, действащ лично и със
съгласието на своята майка К.Р.Б., ЕГН ********** на осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД сумата 95 000 /деветдесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди
в резултат на извършено престъпление на 06. 08. 2012 г. , за което е
осъден с влязла в сила Присъда №79/ 05. 12. 2014 г. по нохд № 104/ 14 г. по
описа на РОС, /изменена с Решение № 122/ 26. 06. 15 г. по внохд № 40/ 15 г. по
описа на ВнАС и Решение № 472/ 17. 02. 16 г. по к. д. № 1313/ 15 г. на ВКС в
частта на наложеното наказание/ Б. Г.Б., служител на „Социалинвест” ЕАД гр.
Разград, както и сумата 29 006, 59 / двадесет и девет хиляди и шест лв. ,
59 ст./ лева, представляваща законната лихва, върху главницата, считано от 27.
07. 2013 г. до 27. 07. 2016 г. - датата на завеждане на иска, както и законната
лихва върху сумата от 95 000 лв. , считано от завеждането на иска до окончателно
изплащане на сумата и сумата 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СОЦИАЛИНВЕСТ” ЕАД, ЕИК ********* гр.
Разград, обл. Разградска, бул. „Априлско въстание” № 23, представлявано от
управител Т. Д. Х. ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОС Разград сумата 4960 /четири хиляди деветстотин и шестдесет/ лева държавна
такса.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН ********** ***, действащ лично и със
съгласието на своята майка К.Р.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „СОЦИАЛИНВЕСТ” ЕАД, ЕИК ********* гр.
Разград разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2728 лв.
Решението е постановено с участието на трето
лице-помагач на ответника „Омикс плюс” ЕООД гр. София, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: