РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Пазарджик , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215220200054 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК чл. 248 и сл. ГПК, във вр.
чл. 144 ГПК, във вр. чл. 63, ал. 3 ЗАНН
Образувано е по касационна жалба вх. № 262650/25.05.2021 г., с
характер на молба за изменение на Решение № 312/20.05.2021 г. по а.н.дело №
54/2021 г. по описа на РС Пазарджик, в частта за разноските, подадена от
АНГ. СТ. СТ.. В мотивите на посоченото решение съдът е изложил изводи за
неоснователност на претенцията за разноски за процесуално
представителство в производството, но е пропуснал да се произнесе с изричен
диспозитив.
В молбата се поддържа, че съдът е приложил неправилно разпоредбата
на чл.78, ал.4 ГПК като е отказал да присъди разноски за адвокатско
възнаграждение с мотив, че не е доказано реалното заплащане на
възнаграждението. Излагат се доводи, че след като възнаграждението е
уговорено от страната и нейния пълномощник – адвокат, плащането му е
факт, неотносим към отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК. По
съображения в жалбата се иска отмяна на решението в частта за разноските и
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размера, отразен в
договора за правна помощ. Прилага като доказателство разписка от дата
04.01.2021 г., подписана от адв. Д. АК, че е получил договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна РД „Автомобилна
1
администрация“ Пловдив не подава отговор.
Преди да се произнесе по молбата за изменение на решението в частта
за разноските, съдът следва да допусне поправка на очевидна фактическа
грешка на същото, като се произнесе с изричан диспозитив по претенцията за
разноски, предвид че източник на сила на присъдено нещо е диспозитива на
решението, в това число и в частта за разноските и само тази част от него
подлежи на допълване или изменение.
Поправката на очевидна фактическа грешка не е обвързана със срок.
Същата може да бъде извършена по инициатива на съда или по искане на
страните.
Производството по а.н.дело № 54/2021г. е образувано по жалба на АНГ.
СТ. СТ. против Наказателно постановление № 36-0000860/16.12.2020 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ Пловдив.
С Решение № 312/20.05.2021 г. съдът е уважил жалбата и е отменил
обжалвания акт.
По отношение на претенцията за разноски в мотивите на решението
съдът е формирал извод за недължимост на претендираното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя, поради недоказаност на плащането му.
Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така
формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа
грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята.
Постановеното по делото Решение № 312/20.05.2021г. се състои от две
части-мотиви и диспозитив. Мотивите представляват формираната воля на
съда, а диспозитива нейното външно изразяване. В настоящия случай волята
на съда е била да отхвърли претенцията за разноски, но е пропуснал да отрази
така формираната воля в диспозитива на решението.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че е
допусната очевидна фактическа грешка. Целта на производството по чл. 247,
ал. 1 от ГПК е външно изразената воля на съда да се приведе в съответствие с
действителната такава. Предвид на това трябва да се допусне поправка на
допусната в постановеното по делото решение № 312 от 20.05.2021 г.
очевидна фактическа грешка в смисъл, че в диспозитива на същото да бъде
посочено, че претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение по а.н.д. 54/2021 г. по описа на РС Пазарджик се отхвърля.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
процесуално допустима-подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е
изпълнено изискването на чл. 80 ГПК за представяне на списък за разноските
до края на съдебните прения в настоящата инстанция.
За да постанови актът, чието изменение се иска, настоящият състав е
2
приел, че по делото не се представени доказателства за заплащането на
адвокатското възнаграждение, като за такова не може да послужи
представения по делото Договор за правна помощ,-л.26, тъй като в него не е
посочен начин на плащане, поради което не може да се приема, че същото
служи като разписка, както в случаите, когато изрично е уговорено плащането
да е в брой.
На въпроса дали присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в хипотезите на чл.78 ГПК е обусловено от представяне на
доказателства за изплащане на възнаграждението, отговор е даден с приетото
от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г.
Според т.1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната
част на решението е прието, че изводът за присъждане само на реално
платените от страната разноски за адвокатско възнаграждение не
противоречи на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата, който предвижда
отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение до приключване на
делото в зависимост от неговия изход по договаряне на страната и нейния
процесуален представител, но не предпоставя разширително тълкуване на
разпоредбата на чл.78 ГПК. В т.1 от тълкувателното решение се съдържа
произнасяне и по въпроса за доказването на разноските за адвокатско
възнаграждение. Произнасянето е в смисъл, че в зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане на
възнаграждението – в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в
самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод.
В представения от жалбоподателя договор за правна защита и
съдействие не се съдържа уговорка за начина на плащане на адвокатското
възнаграждение дали е следвало да стане в брой, или по банков път по
посочена от процесуалния представител банкова сметка. Наличната такава в
т. 2, че доверителят заплаща на защитника възнаграждение в размер на 300,00
лв., които са платени днес и изцяло не установява начин на плащане и не
може да служи като доказателство за извършеното плащане. За да послужи
като разписка за плащане в брой на адвокатското възнаграждение, следва
относно това обстоятелство страните да са постигнали изрично съгласие,
което да е ясно и недвусмислено. В случая обаче такова изрично съгласие
относно начина на плащане не се съдържа. До приключване на съдебните
прения в настоящата инстанция, в който срок следва да бъдат представени
доказателства за заплащане на разноските, по арг. т. 11 от ТР № 2 от 6.11.2013
год. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят не е
представил доказателства за плащане на уговореното възнаграждение в брой
или по банков път, а представената като доказателство с молбата за
3
изменение на решението в частта за разноските разписка за заплащането му в
брой, не може да бъде взета предвид поради настъпила преклузия страната да
представя доказателства за този факт.
По тези съображения, съдът счита, че при отсъствие на доказателства за
извършване на плащането на адвокатското възнаграждение, липсва взаконово
основание за присъждане на разноски за процесуално представителство,
поради което искането за изменение на Решение № 312/20.05.2021 г. по
а.н.дело № 54/2021 г. на РС Пазарджик, в частта за разноските е
неоснователно.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
диспозитива на решение № 312 от 20.05.2021 г. по а.н. дело № 54/2021г. на
Районен съд Пазарджик, като се добави:
„ОТХВЪРЛЯ претенцията на АНГ. СТ. СТ., ЕГН: **********, от с.
Габровница, общ. Пазарджик, ул. „*****“ № ** /с адрес по молбата с.
Сестримо, общ. Белово/ за заплащане на разноски за процесуално
представителство по а.н.дело № 54/2021 г. на Районен съд Пазарджик.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10130/04.06.2021 г.
/наименована касационна жалба/, подадена АНГ. СТ. СТ., ЕГН: **********,
от с. Габровница, общ. Пазарджик, ул. „*****“ № ** /с адрес по молбата с.
Сестримо, общ. Белово/, за изменение на Решение № 312/20.05.2021 г. по
а.н.дело № 54/2021 г. на Районен съд Пазарджик в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
връчване на съобщението до страните, пред Административен съд
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4