Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.07.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2662 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ***, подадена чрез юрк.П.Б.срещу решение № 255750 от 25.10.2019 г.,
постановено по гр.дело № 11987/2019 год. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 75 с-в, с което са отхвърлени предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Д.И.Ц., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.- особен представител, искове с правно
основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.99 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 502,49 лв./ петстотин и два лева, и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 2400276 от
05.10.2015 г., вземанията по който са прехвърлени по силата на приложение № 1
от 01.01.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г., сумата от 33,85 лв./ тридесет и три лева, и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 03.03.2016 г. до
02.05.2016 г., сумата от 344,85 лв./ триста четиридесет и четири лева, и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за периода от 03.03.2016 г.
до 02.05.2016 г. и сумата от 91,01 лв./ деветдесет и един лева, и една
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 04.03.2016 г. до
31.01.2018 г., като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Във въззивната
жалба е направено искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло, и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, бъдат
уважени изцяло, като основателни и доказани. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Д.И.Ц., чрез назначения й особен
представител по делото адв.И.Г. оспорва жалбата, по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно,
като краен резултат, поради което настоящата въззивна инстанция
споделя окончателния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, *** срещу
Д.И.Ц. установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В процесния случай крайните изводи
на съда относно неоснователност на исковите претенции с правно основание чл.422, ал.1 ГПК са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с доводите изложени
във въззивната
жалба следва да се добави и следното:
В настоящия случай, съдът приема за
безспорно установено обстоятелство по делото, че на 05.10.2015 г. в гр.София е
бил сключен договор за паричен заем № 2400276 между „И.А.М.“ АД, гр.София, като заемодател и Д.И.Ц., като заемател, по силата
на който заемодателят е предал в собственост на заемателя сумата от 1100 лв., а
заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя при конкретно посочени
в договора условия. Установява се също така по делото, от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/
цесия/, сключен на 16.11.2010 г. между „ И.А.М.“ АД, гр.София, като продавач и „ А.З.С.Н.В.“***, като
купувач, от препис- извлечение от
приложение № 1/ 01.01.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/, сключен между„ И.А.М.“
АД, гр.София и „
А.З.С.Н.В.“*** от 16.11.2010 г. и от потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД от „ И.А.М.“ АД,
гр.София, че вземането на „ И.А.М.“ АД, гр.София към
заемателя Д.И.Ц. по договор за паричен заем, сключен на 05.10.2015 г. е
прехвърлено на ищеца „ А.з.с.н.в.“ ЕАД, ***. С оглед обстоятелството, че предишният кредитор е потвърдил писмено по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД станалото прехвърляне, поради което настоящия
състав приема, че условието за прехвърляне на вземанията се е сбъднало и
договорът е породил правни последици.
Прехвърлянето
на вземане /цесията/ е договор, с който кредиторът на едно вземане /цедент/ го
прехвърля на трето лице /цесионер/. Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на
трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие
– съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи
действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с
оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера. Прехвърлянето на вземането има действие за всички трети
лица от момента, в който съобщението бъде получено от длъжника – чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Непротиворечива
е съдебната практика, че съгласно
разпоредбата на чл. 99 ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и
че правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено
съобщаването й извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор;
момента, от който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията
срещу длъжника, съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда
действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника, извършено от
цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера срещу длъжника, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. /В този смисъл е съдебната практика на
ВКС- решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/ 2009 г. на ІІ т.о. и решение №
3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. на І т.о./.
На следващо място съдът приема, че следва да
се направи преценка, с оглед данните по делото дали цесията е породила действие
по отношение на ответника- длъжник с оглед установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД императивно изискване за съобщаването й на последния, за да има обвързващ и
за него ефект. В процесния случай по делото е представено пълномощно, по силата
на което цедента е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за
извършената цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Съдът приема, че по силата на принципа на свободата на договарянето
/чл.9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални
изисквания в закона за начина на уведомяване на длъжника за цесията,
съобщението до него следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от
цедента уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която
цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане. Като факт от
значение за спорното право, настъпил във висящия процес, извършеното по този
начин уведомление от цедента до длъжника следва да се съобрази от съда при
разглеждане на исковата претенция на цесионера срещу длъжника съгласно
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо, а и по аргумент за по-силното
основание, извършеното в процесния случай упълномощаване на цесионера от страна
на цедента да уведоми длъжника, представлява друг валиден начин за нотифициране
на цесията. В този смисъл е постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК
практика, обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/2009 г. по
описа на II т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.дело №
2352/2013г. по описа на II т.о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т.дело № 1711/2013 г. по описа на I т.о. Като споделя и прилага
цитираната съдебна практика настоящата въззивна инстанция приема, че изходящото
от цедента, чрез нейния пълномощник, уведомление за извършената цесия,
представено с исковата молба на ищеца- цесионер и достигнало до ответника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай обаче, съдът приема, че
приложеното към исковата молба на ищеца- цесионер уведомление за извършена
цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения на ответника по делото особен представител
адв.И.Г.. Безспорно същото е връчено на адв.И.Г., в качеството й на назначен
особен представител на ответника по делото по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. В
случая връчването на уведомлението за цесията, като приложение към исковата
молба, с която цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането да е породило действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съдът
приема, че в процесния случай ответникът по делото не е надлежно уведомен за
извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до знанието
единствено на неговия особен представител адв.И.Г., като тук аргументите се
черпят от особената фигура на особения представител, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на ответника-длъжник е
назначен особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, длъжникът не се
представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който би
могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право
факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на уведомлението
за цесия на особен представител на ответника по делото не би могло да се
приравни, нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до
знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл
да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо ответника по
делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като приложение
намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с
общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите на
т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело №
6/2012г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг.
чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на
ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
По изложените съображения и с оглед на
обстоятелството, че в процесния случай цесията на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД
не е породила своето действие спрямо длъжника, въззивният съд намира, че ищецът
не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор.
С оглед на което, предявените
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се
явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се дължат разноски за настоящата въззивна
инстанция. Такива не се дължат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
255750 от 25.10.2019 г., постановено по гр.дело № 11987/2019 год. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 75 с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
О С О Б Е Н
О М Н Е Н И Е
на мл.с. Е.Маринова по в.гр.д. № 2662/2020 г. на СГС,
ГО, III-В въззивен състав
По отношение на възможността цесията да бъде надлежно
съобщена на длъжника чрез назначения му особен представител намирам следното:
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК /в
посочения смисъл - решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ
ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II ТО; решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46/25.05.2017
г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./
Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника,
приравнено на лично такова. Приемането от особения представител на
материалноправно изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия
ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права /в посочения смисъл - решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.
№193/2018 г. на ВКС, I ТО; решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на
ВКС, І ТО; решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І ТО/.
Доколкото след изпълнение на сочените изисквания
на ответника чрез особения му представител са били надлежно връчени преписите
от исковата молба, ведно с приложенията към нея, сред които договор за цесия,
пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД,
намирам, че е налице уведомяване за цесията, поради което и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД същата е
породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството
кредитор спрямо ответника.
………………….. мл.с.Е.Маринова