П
Р О Т
О К О Л
гр.С., 28
януари 2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV–В въззивен състав в открито
съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
Д. КОВАЧЕВ
Секретар: Цветослава Гулийкова
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия ЧОЛЕВА
въззивно гр.дело № 10 957 по описа за 2010 г.
След изпълнение на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
На именното повикване в 15,56 часа
се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ-ИЩЕЦ: СЪЮЗ НА Т.Д. В Б. – редовно призован, представлява се от
адв. И.с представено днес пълномощно.
ВЪЗЗИВНИКЪТ-ОТВЕТНИК: М.К. Я. – редовно
призован, представлява се от адв. И., надлежно
упълномощен, с представено днес пълномощно.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ СТРАНИ:
Р.Д.Р. – редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. М., с пълномощно по делото.
Д.П.Р. – редовно призован на
04.01.2021 г., не се явява. Представлява се от адв. М..
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме възражения по хода на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не са
налице процесуални пречки,
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Настоящото производство е по реда на
чл. 108 от Правилинка за администрацията на
районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища
/отм./.
Образувано е в изпълнение на
разпореждането на съдията-докладчик по гр. д. № 157/2013 г. по описа на III – Б състав
на СГС, към което е било приложено настоящото дело – предмет на процедурата по
възстановяване.
ДОКЛАДВА акт за възстановяване № 4/11.02.2015 г.,
съставен от и.д. адм. секретар на СГС.
ДОКЛАДВА разпореждане от 31.07.2020
г., с което е насрочено производството по възстановяване на делото и в което
съдът е инкорпорирал проект за възстановяване на наличните съдебни книжа,
присъединени към деловодната система на СГС със съдържание, инкорпорирано в
разпореждането.
АДВ.И.: Запозната съм с
разпореждането за насрочване и инкорпорираното в това разпореждане съдържание
на проекти на съдебни книжа. Нямам възражения по проектите на съдебните книжа
със съдържанието в разпореждането. При извършена справка в адвокатското ми
досие установих налични копия на документите по настоящото дело, които
представям под опис, с препис за насрещните страни. Нямам други искания в
рамките на настоящото процедура.
АДВ.И.: Запознат съм. Нямам искания.
Няма да представям документите, тъй като те са същите. Нямам възражение по
проектите на документи, инкорпорирани в разпореждането за насрочване на делото.
Нямам възражение и по представените в днешното съдебно заседание копия на
документи от адв. И., като потвърждавам, че същите са
били част от доказателствата по делото.
АДВ.М.: Нямам възражения по
съдържанието на проектите за документите, инкорпорирани в разпореждането за
насрочване на делото. При преглед на досиетата на адвокатското досие на адв. М. и адв. Х., установих
налични същите документи, като копията на тези, ангажирани от адв И.а с молбата в днешното съдебно заседание. Не
възразявам те да бъдат възстановени.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид, че са
съставени проекти на установените присъединени към деловодната система съдебни
книжа, както и че в днешното съдебно заседание бяха събрани допълнително копия
от документи като част от материалите по делото, които позволяват
възстановяването му, намира че се налице предпоставките на чл. 108 от Павлинка
за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и
апелативните съдилища /отм./ за възстановяване на настоящото дело.
Ето защо, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗСТАНОВЯВА гр.д. №10 957/2010 г. със следните книжа:
1/ съдебните
книжа със съдържанието, инкорпорирано
в разпореждането за насрочване от 31.07.2020 г., а именно:
а/ Справка от деловодната система на съда за
движението на делото и постъпили по него документи и с отразяване на диспозитива
на постановеното на 01.03.2010г. решение по делото;
б/ протокол от съдебно заседание на 10.03.2011г.:
П Р
О Т О
К О Л
Гр. С. 10 март
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV – В въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на десети март две хиляди и
единадесета година, в следния
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕРИК В А С И Л Е В |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА |
|
|
|
РУМЯНА СПАСОВА |
|
|
|
|
|
|
Секретар: |
ВАЛЕНТИНА И.А |
|
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия
НИКОЛАЕВА въззивно гражданско дело № 10957 по описа за 2010 година.
На поименното повикване в 15:04 часа се явиха:
За
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ М.К. „Я.” се явява АДВ. Щ..
За С. НА Т.Д.
В Б. се явява АДВ. А..
ЗА Д.П. и Р.Р. се явяват АДВ. С.и АДВ. М..
АДВ.С.и АДВ.
М.: Не правим възражение за срока на призоваване на доверителя ни Д.П.. Да се
даде ход на делото.
АДВ.Щ., АДВ.
А. /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
СЪЩОТО.
АДВ.А.: Това
съдебно удостоверение, което ние получихме и което използвахме пред СИС, въз
основа на него се установи, че не се съхранява Постановлението за възлагане от
1968 г., тъй като е унищожено и на тази база, въз основа на този факт са новите
искания, които са направени в молбата като цяло. Молим за нови съдебни
удостоверения! Нямаме други искания. Поддържаме тези в молбата.
АДВ.Щ.:
Поддържам подадената си въззивна жалба в частта, в
която сме обжалвали първоинстанционното решение, по
отношение на въззиваемите Д.Р. и Р.Р.. Въззивната жалба по отношение
на въззивника С. на Т.Д. в Б., оспорвам изцяло.
Правим
искане за спиране на производството по настоящото дело, тъй като считаме, че са
налице два предявени иска с идентична претенция по чл. 108. Така формулирани
тези искове и насочените претенции спрямо доверителя ми, предопределят
обстоятелството на един наличен преюдициален спор. В
подкрепа на това е наличието на доказателствата, които се намират в делото първоинстанционното – това са двата нотариални акта. Имам
предвид да спрете производството по отношение на нас, докато те решат
претенциите си спрямо тях.
Ако това ни
искане не бъде уважено, ще молим съда да раздели делата по отношение на нас въззивната жалба нашата срещу въззиваемите
и по отношение на въззивната жалба на въззивника С. на Т.Д. в Б. спрямо нас. Ако това искането не
бъде уважено, имаме доказателствени искания.
АДВ.С.: На
първо място оспорвам и двете въззивни жалби, заедно с
допълнителните представени такива. По отношение на искането на М.К. „Я.” за
спиране на производството, считам, че същото е недопустимо в настоящото производство,
а отделно от това по отношение разделянето на производството, също считам, че
към днешна дата е без основание, тъй като иска е предявен от наследника на
нашите доверители, поР. което считам, че отделно от
това, с оглед оспорването на въззивната жалба, аз
считам, че не са активно легитимирани по принцип С. на Т.Д., тъй като не е
доказано в първоинстанционното производство и в
настоящото активната им легитимация, тоест че те са правоприемници на Стопанско
предприятие „Т.Т.”. С оглед на това, моля да оставите
без уважение искането им!
АДВ.М.:
Изцяло споделям казаното от колегата С.. Считам, че така предявения
първоначален иск от наследника на нашите доверите е предявен срещу ответници, които са конституирани като такива в първоинстанционното производство и в последствие в
настоящата инстанция обжалват първоинстанционното
решение. По отношение и на двамата ответници има
произнасяне със съдебно решение.
Оспорвам
изцяло двете въззивни жалби.
По отношение
на така представената молба и направени доказателствени
искания, моля да ни се даде възможност да се запознаем със същите и да вземем
становище!
АДВ.А.:
Поддържам от името на С. на Т.Д. подадената въззивна
жалба. Моля да приемете приложените към нея писмени доказателства, както и
писмените доказателства, представени с днес постъпилата по делото молба.
Моля Ви да
уважите направените допълнителни доказателствени
искания, които както обясних преди малко се налагат поР.
обстоятелство, че не по наша вина Постановлението за възлагане на недвижимия
имот, което е посочено като основание в нотариалния акт за собствеността на
нашия праводател, е било изгубено.
По
направеното искане за спиране, смятам, че то е неоснователно, доколкото не е налице
висящ пред съд съдебен спор.
По отношение
на искането за разделяне на делата, считам, че на първа инстанция неправилно са
съединени двете дела в общо производство, но предвид събраните общо
доказателства, считам, че с оглед принципа на процесуална икономия би било
недопустимо на този етап да се разделят, тъй като това би затруднило
изключително много правото на защита на страните по делото; но при всички
случаи, по наше мнение, става въпрос за два паралелни иска, при които страните
нямат позиция на другари, или пък на подпомагащи страни.
Що се отнася
до въззивната жалба на М.К. „Я.”, ние сме заявили, че
я оспорваме.
СЪДЪТ, след
съвещание
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по единия от висящите искове,
докато приключи спора по другия иск, по който има въззивна
жалба, както и за разделяне на производствата, като счита, че същото е
недопустимо пред настоящата инстанция, с оглед постановяването на съдебно
решение по двата иска пред Районния съд.
ПРИЕМА
ПРЕДСТАВЕНИТЕ днес писмени доказателства с
молбата на С. на Т.Д. от 07.03.2011 г., като тези с въззивната
жалба са приети в закрито заседание на 05.10.2010 година.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемите да заявят дали ги оспорват
в едномесечен срок от днес.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
на жалбоподателя Съюз на Т.Д. в Б. исканите съдебни удостоверения, съгласно т.
2 и 3 по молбата от 7 март 2011 година.
АДВ.Щ.: Моля
да допуснете СТЕ, като вещо лице да установи по отношение на имота, с оглед
жалбата на въззивника С. на Т.Д. в Б., съществува ли
недвижим имот по вид и граници, описан в представения от тях нотариален акт към
жалбата им, към момента на предявяване на иска на С. на Т.Д. в Б. спрямо
доверителя ми. Да отговори на въпроса - налице ли е идентичност между
недвижимия имот, описан в нотариалния акт на въззивника
С. на Т.Д. в Б. и владения от доверителя ми М.К. „Я.” недвижим имот.
С оглед
направените искания от пълномощника на въззивника М.К.
„Я.” СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И :
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител в 3-дневен срок от датата на съдебното
заседание да индивидуализира задачата на вещото лице, като посочи точно въз
основа на кои документи и какви обстоятелства следва да установи вещото лице;
след което ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за произнасяне по това направено искане.
АДВ.А.: Моля
да ни се даде възможност да се запознаем с така формулираната и при
необходимост да формулираме допълнителни въпроси към вещото лице. Аз по принцип
не искам техническа експертиза. Нямам други искания.
АДВ.Щ., АДВ.
С., АДВ. М. /поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТЛАГА И
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 29.09.2011 г. от 15:00 часа, за когато страните са
уведомени.
ДА СЕ
ИЗДАДАТ исканите съдебни удостоверения.
ПРОТОКОЛЪТ е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в
15:18 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
в/протокол от съдебно заседание на 29.09.2011 г.:
П Р
О Т О
К О Л
Гр. С. 29.09.2011 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV – В въззивен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и единадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕРИК В А С И Л Е В |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА |
|
|
|
ЗОРНИЦА ЕЗЕКИЕВА |
|
|
|
|
|
|
Секретар: |
ВАЛЕНТИНА И.А |
|
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия НИКОЛАЕВА
въззивно гражданско дело № 10957 по описа за 2010
година.
На поименното повикване в 15:02 часа, на второ четене се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
М.К. „Я.” – редовно уведомена, се представлява от АДВ. Щ..
За С. НА Т.Д.
В Б. се явява АДВ. А. и АДВ. П..
За
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ Р.Д.Р. и Д.П.Р. се явяват АДВ. С.и АДВ. М..
Явява се
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Е.Ц..
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е
Л И :
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
ПИСМО на община Пазарджик с отбелязване на налични данни за лицата: Д. Й., Л.Р.а
и Л. К..
ДОКЛАДВА
МОЛБАТА на АДВ. Щ., във връзка със становището, което е взел, във връзка с представените
доказателства.
АДВ.А.: Във
връзка с издаденото ни съдебно удостоверение, представяме и моля да приемете
като писмено доказателство Постановление за възлагане от 24.10.1966 г.,
цитирано в нотариалния акт на С. на Т.Д. /СТД/, от което е видно, че праводателят на СТД е придобил процесния
имот от Д.Р. Й.. Нямаме други искания.
АДВ.Щ.: На
настоящия етап нямам искания за доказателства.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приеме представеното днес Постановление за възлагане. Не го
оспорваме.
Нямаме други
искания преди изслушване на вещото лице.
СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
представеното ПОСТАНОВЛЕНИЕ за възлагане от 24.10.1966 г., както и
представените с писмото на община Пазарджик препис-извлечение от АКТ ЗА СМЪРТ №
924/1993 г. и УДОСТОВЕРЕНИЕ за сключен граждански брак от 10.06.2011 година.
СЪДЪТ СНЕ
САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
Е.П.Ц. - 67
г., неосъждан, без дела и родство със страните по спора.
ПРЕДУПРЕДЕН
за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.:
Поддържам заключението, което съм представил.
АДВ.Щ.:
Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.П.: Имам
въпрос: Вие пишете „има запазена една стена”, след това пък пишете, че почти
няма нищо такова от преградните стени на процесния магазин,
кое е вярното от Вашите твърдения; първо казвате, че има една стена, а след
това казвате „почти няма стена”, има ли или няма?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.:
Аз съм написал, даже с точки съм го обозначил точно къде има една малка стеничка – малка, около 2 метра вероятно.
ВЪПРОС НА
АДВ. А.: А по отношение на фасадата не ми стана ясно, тъй като на стр. 5
казвате, че фазата съществува, въпреки че на 3 стр. казвате, че е само тая
малка стеничка?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.:
Фазата съществува като една обща фасада на целия магазин и има само един
единствен вход към този магазин. Там, където е петното на търсения магазин, те
го търсят много страни, към това петно няма входна врата, няма откъде да се
влезе. Би трябвало съществуващата фасада, която е луксозна, с облицовки и скъпи
неща, да се пробие и да се направи врата, ако съдът прецени, че трябва да се
отдели като магазин.
ВЪПРОС НА
АДВ. А.: А това през 2006 г. ли се случило с увеличаването на фасадата, при
банковото преустройство, банков офис ли е станало?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.:
По делото има експертизи преди 10-12 години и по тях може да се прецени дали
има, но според мен това е станало още – имаше някакви чествания 1988-1989 г.,
предполагам, че още тогава е направен този голям магазин, по делото има
проекти, сега точно не мога да цитирам годината кога е станало това
преустройство.
АДВ.П.: Имам
въпрос за банковия салон: Вие забелязвате, че магазина представлява банков
салон, изцяло ли банковият салон е от площта на магазина?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.:
Изрично съм записал, че петното, което се предполага, че е магазинът - петното
е доказано още преди 10-12 години, това петно е само част от банковия офис.
Това петно е към 30 и няколко квадрата, а пък това е към 10 квадрата.
ВЪПРОС НА
АДВ. А.: Това преустройство ли е, което е извършено в магазина?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.:
По делото са проследени нещата - някога са отчуждили там много магазини,
хлебарници, апартаменти и бяха направили там един магазин на кожухарска
промишленост, там единствено се продаваха кожухчета. Още тогава е станало това
преустройство – обединението на тия помещения. Малко по-късно към 80 година е
модернизиран този магазин.
ВЪПРОС НА
АДВ. С.: Тъй като непрекъснато се говори за преустройство, извършено около 88
г. или 80-те години, някъде вещото лица видяло ли е одобрени проекти за
извършено преустройство, на името на кого, кога и къде?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.:
Мисля, че тоя въпрос ми се задаваше, тъй като аз съм правил тука 3-4 експертизи
и съм отговорил там, по самото дело има проекти, по които има дати и тогава е
станало преустройството. Сега не помня.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме други въпроси.
СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на вещото лице Е.П.Ц..
ДА МУ СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение по внесения депозит от 200 лева.
ИЗДАДЕ се 1
брой РКО.
АДВ. Щ.:
Водим двама свидетели за разпит.
АДВ. П.:
Нямаме доказателствени искания.
ОСТАНАЛИТЕ
АДВОКАТИ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
АДВ.С.: Не
се противопоставям за разпит на свидетелите.
АДВ.А.: Аз
възразявам да се разпитват свидетелите за давност, тъй като доколкото знам М.К.
„Я.” владее имота от 2006 г., а делото е висящо от 1993 година.
СВИДЕТЕЛИТЕ бяха въведени в залата.
СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И :
СНЕ
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
И.В.И.– **
г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото;
К.Н.С.– **
г., неосъждан, без дела и родство със страните по делото.
СЪДЪТ
ПРЕДУПРЕДИ СВИДЕТЕЛИТЕ за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ
ОБЕЩАХА да говорят истината.
СВИДЕТЕЛЯТ С.беше изведен от залата.
РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛЯ И.В.И.:
ОТГОВАРЯ НА
АДВ. Щ.: Познавам имотите, които се намират на бул. „Васил Л.” след заведението
„Я.” и то много добре. От 90-91 г.
познавам имотите там. Влизал съм в тези обекти, защото работех в
енергосистемата, там имахме на фасадата между двата входа има една
разпределителна касетка, малко ни беше проблемна там. От 91 г. бях в Енергото до преди 6-7 години след това. Този магазин, в
който съм влизал, откакто го помня беше една голяма зала, около 200-250 кв.м.,
там беше магазин „Бонжур” по едно време, после
продаваха кожи, след това зоомагазин...
Това беше
един цял магазин, нямаше преградени малки магазинчета, а просто един.
Там се
сменяха няколко фирми и не мога да кажа точно кой е бил собственик.
АДВ.Щ.:
Нямам други въпроси.
АДВ.П.:
Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.А.:
Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.С.: Един
въпрос: Бихте ли ми казали 91 г., когато сте посещавали този магазин, кой се
намираше в този магазин?
СВИДЕТЕЛЯТ
ИВАНОВ: Аз като ходя на проверки по разпределителни касетки по трафопостовете,
вътре в магазина нямам работа. Тези касетки на Енергото
– тя е отвънка на фасадата на магазина и е към
улицата, тя не е вътре. Правеха се просто проверки на тока и съм засичал
таблото в трафопоста, там е двойно захранване - единият беше в подлеза на „Я.”,
а другият – на „Аксаков” в НАП. Влизал съм в трафопоста, когато имам нужда
нещо, когато се налага. Отвън е касетка – разпределителна касетка.
ОТГОВАРЯ НА
СЪДА: Влизал съм и в магазина 1-2 пъти.
ОТГОВАРЯ НА
АДВ. А.: Не мога да се сетя дали е имало надпис на този магазин.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме други въпроси.
СЪДЪТ
ОСВОБОДИ свидетеля И.от залата.
ВЪВЕДЕ СЕ свидетелят К.С..
РАЗПИТ НА
СВИДЕТЕЛЯ К.Н.С.:
ОТГОВАРЯ НА
АДВ. Щ.: Познавам недвижимите имоти, които се намират на бул. „В. Л.” след
заведението „Я.”. Познавам ги от 1990 година. Това са няколко имота, като
определено са разчупени на няколко такива помещения, като най-близкото до
дискотеката и заведението „Я.” е, в един промеждутък от 5-6 години съм го
наблюдавал всеки ден, като същевременно там между 91 и 95 г. се помещаваше
фирма „С.Б.”, която аз, като служител на Национална Агенция Приходи, тогава съм
я ревизирал и съм посещавал самия обект – той е в параметри между 200 и 300
квадрата.
ОТГОВАРЯ НА
СЪДА: През 2001-2002 г. за последен път съм влизал в този обект, в това
помещение, което съм влизал.
ОТГОВАРЯ НА
АДВ. Щ.: „С.Б.” беше един магазин със собствено някакво сервизно помещение, в
което се помещава доста стока.
ОТГОВАРЯ НА
СЪДА: Този магазин „С.Б.” беше не по-малко от 180-200 квадрата, ако не и повече.
ОТГОВАРЯ НА
АДВ. Щ.: Магазинът беше с един вход с 4 или 5 стълби, които и до ден днешен си
стоят там по същия начин.
ОТГОВАРЯ НА
СЪДА: Аз работех в Национална Агенция Приходи, като тогава се водеше Главна
данъчна администрация – Столично управление Данъчна администрация. Тази фирма „С.Б.”
беше под наем. Доколкото си спомням собственик беше „Кожухарска промишленост”.
ОТГОВАРЯ НА
АДВ. Щ.: В този магазин нямаше други недвижими обекти. Той е бил един-единствен
голям магазин, това е търговската верига „Бонжур”,
която всички я познават в С. и те не търпят никой да има около тях – за този
период говоря. След това стана Зоомагазин и т.н.
За периода
до
След това от
1999-2000 г. установявам, че собствениците на фирма „Я.” са го закупили, но не
знам по какъв начин.
АДВ.Щ.:
Нямаме други въпроси.
АДВ.П. и А.
/поотделно/: Нямаме въпроси.
АДВ.С.и М.
/поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ ОСВОБОДИ
свидетеля С.от залата.
АДВ.Щ.:
Нямаме други искания.
АДВ.П. и А.
/поотделно/: Нямаме други искания.
АДВ.С.и М.
/поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ, с
оглед поведението на страните,
О П Р
Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО
СЪЩЕСТВО.
АДВ.Щ.: Моля
да уважите въззивната ни жалба, с която сме обжалвали
решението на първоинстанционния съд в частта, в която
сме посочили. Моля в тази част решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено по съображенията, изложени във въззивната
жалба. В тази част решението на първоинстанционния
съд е неправилно и незаконосъобразно.
Моля Ви с
Вашия акт да оставите в сила решението на първоинстанционния
съд в останалата му част, като не уважите въззивната
жалба на С. на Т.Д. в Б.!
Моля да ми
дадете възможност подробни съображения да изложа в писмена защита!
АДВ. П.:
Моля да уважите жалбата, да отмените решението на първоинстанционния
съд и да присъдите направените разноски за двете инстанции. Представените
писмени доказателства към въззивната жалба и днес
представените писмени доказателства напълно опровергават решението на съда,
постановено в полза на наследниците на Д. Й.. Представили сме към въззивната жалба писмени доказателства, които доказват, а
именно извлечение от книгата на съдия-изпълнител, от която е видно че е имало
налице образувано изпълнително дело от праводателката
на С. на Т.Д., която е закупила имота по това изпълнително дело. Има данни, че
продажбата на имота е станала за покриване задължението на този длъжник към
нашата праводателка за издръжка на двете деца. Това
са именно двете й деца, които съдът приема, че са собственици на имота. Именно
за издръжката на тези две деца е извършена продажбата и имота е възложен на
нашата праводателка.
Моля да ни
бъде дадена възможност за подробна писмена защита!
АДВ.А.: В
допълнение на вече изложените от адв. П. бележки,
само бих искала да Ви помоля, след като отмените първоинстанционното
решение, да постановите решение, с което да уважите иска на С. на Т.Д. в Б. и
съответно да оставите без уважение въззивната жалба
на М.К. „Я.”.
АДВ.С.: Ще
моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно; ще моля да ни присъдите направените
по делото разноски. Ще моля да ни дадете срок за писмени бележки, след
получаване на такива от въззиваемата страна.
АДВ.М.: Ще
моля да отхвърлите въззивните жалба като
неоснователни и да оставите в сила, като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Ще моля за срок за писмени
бележки, както и за препис от протокола, с оглед коментиране на свидетелските
показания.
ДАВА 7
/седем/ дни за представяне на писмени бележки от въззивниците
и 14 дни - от въззиваемите.
СЪДЪТ ОБЯВИ,
ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
препис от протокола на адв. М. и на адв. А..
ПРОТОКОЛЪТ е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в
15:25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
г/ решение от 29.12.2011 г. на СГС, IV - В състав, постановено по настоящото дело:
Р Е Ш Е Н И
Е
номер 23. 12. 2011г. град С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ІV-В ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
на двадесет
и девети септември Година 2011
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕРИК ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
ЗОРНИЦА ЕЗЕКИЕВА
СЕКРЕТАР:
Валентина И.а
като
разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 10957 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 – 211 от ГПК от 1952г. /отм./.
С решение от 01. 03. 2010г. по гр.
дело № 3866 от 1992г., СРС, 53 състав осъжда
М.К. „Я.” да предаде на основание чл. 108 от ЗС на Д.П.Р. И Р.Д.Р. владението
съответно на първия на 1/9 ид. част и на втория на
3/9ид. части от дюкянско помещение с принадлежащите към него
тоалетна и избено помещение, както и с припадащите се ид.
части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена,
намиращо се в гр. С., бул. „Т.” № 2а, на партерния етаж, със застроена площ на
дюкяна 30 кв.м. и съседи: бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А., при съседи на избеното
помещение: Ц. Т., общ коридор и Н.А., понастоящем дюкянското
помещение съставляващо част от магазин, находящ се в
гр. С., бул. „В. Л.” № **, която част е заштрихована
в скицата на вещото лице Е.Ц. /стр. *** от делото/ и е между точките 1,2,3,4,5
и 6; осъжда М.К. „Я.” да заплати на ищците Д. и Р. Р. съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./; осъжда ищците Д. и Р. Р. да
заплатят на М.К. „Я.” съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 2
от ГПК /отм./ и отхвърля като неоснователен предявения от С. НА Т.Д. В Б. срещу
М.К. „Я.” иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на
гореописаното дюкянско помещение.
В срока по чл.
197 от ГПК /отм./ ответникът М.К. „Я.” депозира
въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта му, в която са уважени исковете с правно основание чл. 108 от
ЗС, предявени от ищците Д.П.Р. И Р.Д.Р. и е реализирана отговорността за
съдебни разноски на страните по тези искове. Излага доводи за
неправилност поР. необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, твърдейки че процесният магазин не е идентичен с възложения му недвижим
имот с постановление от 22. 04. 2005г. по т. дело № 16 от 1995г. на СГС, ТК,
6-2 състав; че процесният магазин не съществува
отпреди 1989г. до момента в реални граници и че не подлежи на реституция по
ЗВСВНМРСА. Предявява евентуално
възражение за изтекла петгодишна придобивна
давност, като заявява, че е добросъвестен владелец от влизане в сила на
постановлението за възлагане – 03. 05. 2005г. Моли решението на СРС в
атакуваната част да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с
което да бъдат отхвърлени предявените от ищците Р. ревандикационни
искове. Претендира съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
Въззиваемите – ищците Д.П.Р. И Р.Д.Р.
оспорват въззивната жалба на М.К. „Я.” като неоснователна. Молят въззивния съд да остави в сила първоинстанционното
решение по предявените от тях ревандикационни искове
като валидно, допустимо и правилно и да им присъди сторените съдебно –
деловодни разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
В преклузивния срок по чл. 197 от ГПК /отм./ ищецът СЪЮЗ НА Т.Д. В Б. подава въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение в частта му,
в която е отхвърлен предявеният от него срещу М.К. „Я.” ревандикационен
иск, излагайки доводи че активната материалноправна
легитимация на ищеца по иска е установена с доказателствата в процеса, от които
се доказва придобиването на магазина съгласно договор за продажба, оформен в
нотариален акт № ***, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Нотариус при СНС
от продавач – собственик, легитимиращ се като такъв с постановление за
възлагане на недвижим имот от 24. 10. 1966г. на СИ при СНС, влязло в сила. Моли въззивния
съд да отмени решението в атакуваната част и вместо него да постанови ново решение, с което да уважи
предявения иск. Претендира съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 64,
ал. 1 от ГПК /отм./. За първи път във въззивното
производство, с т. н. „допълнителна въззивна жалба”, С.
НА Т.Д. В Б. въвежда ново, евентуално, основание за претендираното
право на собственост – петгодишна придобивна давност,
започнала да тече от м. 10. 1966г., което настоящият състав намира за
недопустимо да обсъжда, доколкото ищецът не е направил изменение на иска
си на основание чл. 116, ал. 1 от ГПК/отм./, но дори да се приеме за направено такова изявление, то е недопустимо
пред втората съдебна инстанция съгласно нормата на чл. 116, ал. 1 от ГПК /отм./
и т. 9 от ТР № 1/2000г. от 04. 01. 2001г. на ОСГК на ВКС, тъй като касае
изменение на основанието на иска.
Въззиваемият –
ответника М.К. „Я.” оспорва като
неоснователна въззивната жалба на С. НА Т.Д. В Б..
Моли първоинстанционното решение в тази част да бъде
оставено в сила.
Предявените
искове са с правни основания чл. 108 от ЗС.
Ищците Д.П.Р. и Р.Д.Р.,
правоприемници на първоначалния ищец Д. Й., твърдят, че са
собственици на процесния магазин в качеството си на
наследници по закон на горепосочения Д. Й., който въвежда като правопораждащ претендираното
право на собственост юридически факт – договора за продажба, оформен с
нотариален акт № ***, том 19, рег. № 3747, дело № 3557 от 1947г.. Твърдят, че
ответникът М.К. „Я.”, а преди това неговият праводател
/първоначален ответник/ ДФ „Б.К. И.”, владее магазина без правно основание, поР. което молят съда да го осъди да предаде владението му
на основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът по другия приет за
съвместно разглеждане в исковото производство ревандикационен
иск - С. НА Т.Д. В Б. твърди в исковата си молба, че е собственик на процесния магазин на основание договор за продажба, оформен
в нотариален акт № ***, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Софийски
нотариус и че имотът се владее без основание от ответника М.К. „Я.”, а преди
това от неговия праводател /първоначален ответник/ ДФ
„Б.К. И.” /ДФ „БКИ”/, като моли съда да осъди ответника да му предаде
владението на основание чл. 108 от ЗС.
Ответникът
по предявените ревандикационни искове ги оспорва
изцяло, поддържайки, че ищците нямат активна материалноправна
легитимация и че процесният магазин не съществува
реално още отпреди 1989г. до момента, както и че не е идентичен с владяния от него и възложен му с постановление от 22. 04.
2005г. по т. дело № 16 от 1995г. на СГС, ТК, 6-2 състав недвижим имот. Първоначалният ответник - ДФ „БКИ” предявява евентуално възражение за изтекла в негова
полза придобивна давност, което е поддържано от
настоящия ответник М.К. „Я.” /МК „Я.”/,
който предявява и на собствено
основание евентуално възражение за петгодишна придобивна
давност, започнала да тече от 03. 05. 2005г..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за
установено от
фактическа и правна страна следното:
Ревандикационният иск с правно основание чл. 108 от
ЗС е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При него в тежест
на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на посоченото в исковата
молба основание и че ответникът я владее или държи без правно основание.
Настоящият съдебен състав приема, че ищците Д.П.Р.
и Р.Д.Р. и С. НА Т.Д. В Б. /СТДБ/ не са установили материалноправната
си легитимация по предявените ревандикационни искове,
т.е. че са собственици /съсобственици/ на процесния
недвижим имот на предявените правни основания, поР.
което исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На 04. 12. 1947г. първоначалният ищец
и наследодател на настоящите ищци – Д.Р. Й. купува дюкянско
помещение, находящо се в гр. С., бул. „Т.” № 2, в
партерния етаж на зданието в етажна собственост Ф., състоящо се само от една
стая за дюкян и клозет, с изложение към бул. „Т.”, с обща площ от 30 кв.м. по
строителния план – процесния недвижим имот. Договорът
за продажба е оформен в нотариален акт № ***,
том 19, рег. № 3747, дело № 3557 от 1947г. и легитимира Д. Й. като собственик
на процесния магазин към 1947г.. Това право на
собственост е изгубено от Д. Й., тъй като процесното дюкянско помещение е станало обект на принудително
изпълнение на задължения на Й. към Л. П.К. и като такова е възложено с влязло в
сила постановление за възлагане на
недвижим имот от 24. 10. 1966г. на СИ при СНС /стр. 85 от въззивното
дело/. Следователно към 1966г. титуляр на правото на собственост върху процесната недвижима вещ е Л. П.К.. Последната, през м. 11. 1968г. се разпорежда с това свое вещно
право в полза на СП „Т.Т.” с договор за продажба, оформен в нотариален акт № ***, том 26, дело № 4868 от
1968г. на Първи Софийски нотариус.
Към м. 11. 1968г. са в
сила редакциите на чл. 2, 3 и 22-27 от ЗС, публ. в
Изв., бр. 92 от 16. 11. 1951г., според които собствеността се дели на
социалистическа и на лична и частна, като социалистическата собственост включва
държавната собственост, кооперативната собственост и собствеността на другите
обществени организации и съгласно чл. 86 от ЗС в същата редакция не може да се
придобива по давност. От удостоверение от 18. 07. 2000г. по ф. дело № 1664 от
1990г. на СГС, ФО, решение от 09. 11. 1998г. на СГС, ФО по ф.д. № 1664 от
1990г. и приложените извлечения от регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел за 1967г. /стр. 130 от делото на СРС/ се установява, че с протоколно
определение от 31. 08. 1967г. на Софийски народен съд по ф. д. № 7 от 1967г. е
регистриран Съюз на тракийските културно – просветни дружества в Б., като
обществена организация със статут на юридическо лице с нестопанска цел,
съгласно отм. раздел Трети от ЗЛС, както и че ищецът СТДБ е универсален
правоприемник на регистрирания през 1967г. Съюз. На 07. 08. 1967г. ръководният
орган на Съюз на тракийските културно –
просветни дружества в Б. решава /протокол № 3 от 07. 08. 1967г., стр. 310 от
делото на СРС/ да бъде създадено стопанско предприятие „Т.Т.”
на отделна стопанска сметка и баланс, чрез което сдружението да извършва
стопанска дейност, което предприятие е вписано в регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел за 1967г. по партидата на С. на тракийските културно –
просветни дружества в Б.. Именно това стопанско предприятие е приобретател
по договора за продажба, оформен в нотариален акт
№ *** от 1968г.. Придобитото от него право на собственост съставлява
социалистическа собственост в разновидността й на собственост на обществена
организация и се подчинява на режима, регламентиран в чл. 22-27 от ЗС, ред. публ. в Изв., бр. 92 от 16. 11. 1951г.. Съгласно решение № 21
– 26 от 15. 04. 1970г. на МС, Съюз на тракийските културно – просветни
дружества в Б. следва да предаде безвъзмездно на предприятията от местната промишленост при
народните съвети активите и пасивите на СП „Т.Т.” по
баланса към 31. 12. 1969г., което преминава в процедура по ликвидация. Този
факт се установява от документ на стр. 258-259 от първоинстанционното
дело, подписан от гл. директор на стопанското предприятие. От препис –
извлечение от решение № Б -2- от заседание на Бюрото на НС на Отечествения
фронт от 06. 10. 1977г. се установява, че дейността и имуществата на бившите
съюзи на македонските и тракийски културно – просветни дружества преминава
върху ОФ, като на Дома на ОФ „Вл. П.” се предават
имуществата на бившия Съюз на тракийските културно – просветни дружества, без
да е уточнено кои конкретни имущества се
предават. От така установените гореизложени факти не може да бъде направен
категоричен извод след ликвидацията на СП „Т.Т.” дали
процесният магазин като социалистическа собственост е
прехвърлен безвъзмездно на предприятията от местната промишленост при народните
съвети или е преминал след преустановяване дейността на сдружението Съюз на
тракийските културно – просветни дружества към ОФ. ПоР.
това при възстановяване дейността на съюзите на македонските и тракийски
културно – просветни дружества в Б. през 1990г. и възстановяване на имуществата
им, преминали заедно с дейността им към
НС на ОФ през м. февруари 1977г., съгласно решение № Б-7 от заседание на Бюрото
на НС на ОФ от 19. 02. 1990г., доколкото не е представен протокол за предаване
и приемане съгласно т. 3 от решението, не е установено чрез изискуемото пълно и
главно доказване, че във възстановеното имущество на ищеца СТДБ с горепосоченото
решение на НС на ОФ е включен и процесния магазин.
Следователно към този момент СТДБ не е доказал, че е собственик на процесната недвижима вещ, макар правото на собственост да е
съществувало в неговия патримониум от м. 11. 1968г.
поне до датата на изпълнение на решение № 21 – 26 от 15. 04. 1970г. на МС. Тъй
като това вещно право е включено в обхвата на социалистическата собственост на
народа по смисъла на чл. 3 от ЗС /отм./, то е могло да бъде разпоредено
от титуляра му в полза на Държавата или на друга обществена
организация, възмездно или безвъзмездно, за което по делото са представени
доказателства /решение № 21 – 26 от 15. 04. 1970г. на МС и решение № Б -2- от
заседание на Бюрото на НС на Отечествения фронт от 06. 10. 1977г., посочени по
- горе/, поР. което не може да бъде направен
категоричен и несъмнен извод, че към 19. 02. 1990г. или към момента на
приключване на устните прения, ищецът СТДБ е собственик на процесния
дюкян. Последният отпреди 1989г. и до настоящия момент не съществува в реални
граници, а съставлява необособена част от магазин, а впоследствие от банков
офис, възложени по силата на влязло в сила постановление от 22. 04. 2005г. по т. дело № 16 от
1995г. на СГС, ТК, 6-2 състав на ответника МК «Я.» в рамките на производството
по несъстоятелност на ДФ «БКИ». Последните факти се установяват от заключенията
на приетите по делото технически експертизи, от одобрен архитектурен проект за
преустройство на партерния етаж на порцесната сграда
от 13. 06. 1989г. и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира изцяло като непротиворечиви, непосредствени и съответстващи на
другите доказателства.
Ищците Д. и Р. Р. не установяват по
предявените от тях искове материалноправната си
легитимация, тъй като от приетите в процесса
доказателства се установи, че техните праводатели Д.Р.
Й. и Л. П.К. /техни родители/ са изгубили
правото си на собственост върху процесния магазин,
придобито от друг – СП „Т.Т.” с действителен договор
за продажба, оформен в нотариален акт
№ ***, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Софийски нотариус. До този момент
това право на собственост не е било одържавявано, поР.
което извършеното разпореждане през 1968г. от Л. К. е породило вещноправно действие, като направено от собственик. Това
разпореждане не попада в нито една от хипотезите на реституционните закони в Б.,
вкл. ЗВСВНМРСА, поР. което ищците Р. не само, че не
са собственици на предявеното основание, но и не биха могли да бъдат собственици
на което и да било друго законово основание – оригинерно
или деривативно. Липсата на материалноправна
легитимация по предявените ревандикационни искове е
достатъчно основание за да бъдат те отхвърлени, тъй като е една от кумулативно
изискуемите предпоставки за възникване
на субективното право по чл. 108 от ЗС.
Ищецът СТДБ за да установи
материалноправната си легитимация по предявения ревандикационен иск следва чрез пълно и главно доказване да
докаже не само, че е притежавал в минал момент правото на собственост върху процесната вещ като субект на социалистическата
собственост, но и че това право не е разпоредено по
някой от предвидените по действалите закони способи на друг правен субект и че
продължава да съществува към настоящия момент. Единственият правнорелевантен
факт, установен от този ищец е придобиването на правото на собственост върху процесния магазин по силата на нотариален акт № ***, том
26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Софийски нотариус, като вид социалистическа
собственост. Именно защото е бил социалистическа собственост, дюкянът не е
отчуждаван по действащите благоустройствени закони или по ПМС № 60 от 1975г. в
полза на Държавата, за разлика от останалите помещения /апартаменти и магазини/
на партерния етаж на процесната сграда /последният
факт, установен от приетите преписки по отчуждаване, в които не фигурира процесния имот/. Като вид социалистическа собственост обаче
той е могъл и е бил прехвърлен безвъзмездно или на Държавата чрез съответния
народен съвет – по решение на МС или на друга обществена организация с идеална
цел, каквато е ОФ, поР. което и е включен в
обществените и благоустройствени мероприятия на Държавата преди и към момента
на 13 конгрес на БКП. Дали след възстановяване на тракийските културно –
просветни дружества в Б. през 1990г. процесният
магазин е бил върнат на ищеца като правоприемник на предишния собственик СТКПДБ
и дали това е станало по установения в закона ред, не е установено по делото от
носещия тежестта за доказване на този факт ищец, поР.
което следва да се приеме, че СТДБ не е собственик на имота и поР. това не може да го ревандикира
от ответника.
ПоР.
частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд,
атакуваното решение в частта му, в която са уважени ревандикационните
искове на ищците Р. срещу МК „Я.” и ответникът по тях е осъден да заплати на
ищците съдебно – деловодни разноски на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./,
следва да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което тези
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В останалата обжалваната част
решението на СРС следва да бъде оставено в
сила, тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ ищците Д. и Р. Р. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника МК „Я.” сторените пред СГС съдебно – деловодни разноски,
възлизащи на сумата 3 150 лв., включваща 50 лв. – държавна такса по въззивната жалба, 3 000 лв. – хонорар за един адвокат
и 100 лв. – възнаграждение за вещо лице.
На основание
изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решението от 01. 03. 2010г., постановено по гр. дело № 3866 от 1992г. на СРС,
53 състав в частта му, в която са уважени предявените от Д.П.Р. И Р.Д.Р. срещу М.К.
„Я.” искове с правно основание чл. 108 от ЗС и е реализирана отговорността на
ответника за съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК
/отм./ /пар. 51 от първоинстанционното
решение/ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Р.,*** и Р.Д.Р.,***, срещу М.К. „Я.”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” № 20,
искове с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху 1/9 ид. част и върху 3/9ид. части от дюкянско помещение с принадлежащите към него тоалетна и избено помещение,
както и с припадащите се ид. части от общите части на
сградата и от дворното място, върху което е построена, намиращо се в гр. С.,
бул. „Т.” № 2а, на партерния етаж, със застроена площ на дюкяна 30 кв.м. и
съседи на дюкяна: бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А., при съседи на избеното помещение: Ц. Т.,
общ коридор и Н.А., понастоящем дюкянското помещение
съставляващо част от магазин, находящ се в гр. С.,
бул. „В. Л.” № **, която част е заштрихована в
скицата на вещото лице Е.Ц. /стр. *** от първоинстанционното
дело/, неразделна част от решението и е между точките 1,2,3,4,5 и 6, като
неоснователни.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението от 01. 03. 2010г., постановено по гр. дело № 3866 от
1992г. на СРС, 53 състав в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
Д.П.Р.,*** и Р.Д.Р.,***, да заплатят на М.К.
„Я.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” №
20, сумата 3 150 лв. /три
хиляди сто и петдесет лева/ – съдебно –
деловодни разноски пред втората съдебна инстанция, на основание чл. 64, ал. 2
от ГПК /отм./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
както и следните книжа:
1/ съобщение от 06.02.2012 г.,
адресирано до Съюз на Т.Д. в Б.;
2/договор за правна защита и
съдействие №*********; техническа експертиза на вещото
лице Е.Ц. с приложения - скица към нея;
3/молба от Съюз на Т.Д. в Б. от 03.02.2011
г., адресирана до Обща Архива на СРС;
4/молба от 07.03.2011 г., към която е
приложена предходна молба от 03.02.2011 г.;
5/писмо изходящо от държавен съдебен
изпълнител Н.Н.от 15.02.2011 г. до Стара Архива;
6/справка изготвена от деловодител
К. Л.от 17.02.2014 г. с приложени към нея ксерокопия на страници от описна книга под номера 1,2,3 и 4;
7/препис-извлечение от Акт за смърт
№0924/10.12.1993 г. издаден от гр. Пазарджик;
8/постановление за възлагане на
недвижим имот, описано в книгите по вписванията на 04.09.1968 г., Том 6, под №
158 с вх. № 10598; писмо за починало лице, издадено от Община Пазарджик под
№55006/15.06.2011г.;
9/удостоверение за сключен
граждански брак между Д.Р. Й. и Н.Б.С.от 10.06.2011г.; съдебни удостоверения - 2 бр. от
11.03.2011г.;
10/въззивна
жалба, подадена от Съюз на Т.Д. в Б. под №1014006/13.04.2010 г.;
11/ въззивна
жалба подадена от М.К. Я. от 30.04.2010 г.;
12/ допълнителна въззивна
жалба от Съюз на Т.Д. в Б. с изх. № 59/01.07.2010 г.;
13/ отговор подаден от адв. Н.Д.П. срещу въззивна жалба на М.К.
Я. от 13.07.2010 г.;
14/ Договор за правна защита и
съдействие под № 0048420/13.04.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС в седемдневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 16,31 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: