№ 739
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260082/18.09.2020 г. по гр.д. № 180/2019 г. на Окръжен съд –
Перник е осъдена МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на
П. И. К. 25 200 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на майка му Ф. М. К., починала на 21.08.2018 г. в ответната
болница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
18.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника –
ЗД „Бул Инс“ АД.
Ответникът МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД е депозирал въззивна жалба срещу
пъровинстанционното решение, с която го обжалва изцяло. Поддържа, че решението е
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът
подходил формално и не обсъдил всички приложими нормативни актове.
Необосновано били кредитирани единствено свидетелските показания на свидетел на
ищеца с безспорно субективни и емоционални възприятия на фактите. Кредитирани
били изводите на тройната СМЕ, въпреки че изводите й били противоречиви. В
нарушение на процесуалните правила не били кредитирани представените писмени
доказателства от ответника и показанията на неговите свидетели. Поддържа, че е
неправилен и необоснован извода на Окръжен съд – Перник за ненавременна
хоспитализация на майката на ищеца, тъй като не бил обсъден критерия за спешност,
дефиниран в Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Спешна медицина“. Пациентката не била в състояние, което да попада в обхвата на
легалната дефиниция за спешност. Такъв извод се съдържал и в СМЕ.
1
Неправилен бил и извода на съда, че липсата на консултация с кардиолог и
анестезиолог била в причинна връзка със смъртта на пациентката, тъй като нямало
такова изискване в Приложение № 17а към Националния рамков договор, а именно
„Клинична пътека № 50 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без
тромболиза“. Според доказателствата водещ при Ф. К. бил неврологичния статус, а не
кардиологичното състояние. Водещ бил мозъчния инфаркт, което било установено и от
СМЕ. В тази връзка съдът не обсъдил Наредба № 2/06.02.2014 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Нервни болести“, където подробно били посочени
организацията, реда, необходимите специалисти и задължителни процедури, които се
прилагат при лечение на пациенти с нервни болести.
Необоснован бил и изводът на съда за причинно–следствена връзка между
проведеното в ответната болница лечение и смъртта на пациентката. На починалата
пациентка не била извършена аутопсия по изрична молба на ищеца и така била
преклудирана възможността да се установи точната причина за смъртта, както и
причинно-следствена връзка, довела до усложнения в състоянието й и до летален
изход. Това било посочено и в СМЕ. Това изключвало правото на ищеца на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновно противоправно
поведение на служители на ответната болница. Съдът не съобразил и факта, че обратно
доказване ищецът не провел.
Според жалбоподателя се установявало от събраните доказателства, че се касае
до пациентка в напреднала възраст, страдаща от хронични заболявания, които като
последица и усложнение са довели до необратимо и несъвместимо с живота състояние,
въпреки положените от лекарите усилия.
Съдът не обсъдил нито факта, че при приемането си в ответната билница
пациентката е настанена в отделение по „Анестезиология и интензивно лечение“,
където е стабилизирана, а след това е преведена в отделението по нервни болести“.
Съдът не обсъдил още и направеното възражение, че липсва конкретизация относно
лицето или лицата, които с действията или бездействията си виновно са причинили
смъртта на пациентката. Ищецът следвало да докаже, че претендираните вреди са
причинени от длъжностно лице със специфични професионални компетентности и
правоспособност, а именно лице, притежаващо образователна квалификационна степен
по „Медицина“ и съответно мидицинска специалност, при и по повод изпълнение на
служебните си задължения. В случая това не било доказано. Жалбоподателят моли
обжалваното решение да бъде отменено.
Ищецът П.К. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи
за нейната неоснователност, както и подробни доводи по същество на спора. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Въззивна жалба е депозирало и третото лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД, с
искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Поддържа, че по делото не бил
доказан фактическият състав по чл. 49 ЗЗД при условия на пълно и главно доказване.
Прави подробен анализ на събраните доказателства, като сочи, че от тях не може да се
направи извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.
Поддържа, че макар вещите лица да са посочили, че е пропуск липсата на консултация
със специалист кардиолог и анестезиолог-реаниматор, но липсата на тази консултация
не била доказателство, че при тежкото здравословно състояние на пациента, тя би
променила нещо. Неправилно било прието от вещите лица, че въпреки липсата на
отразено остро състояние на 13.08.2018 г., ходът на заболяването показвал, че
решението пациентката да не бъде приета за лечение бил неправилен. Това било така,
2
защото лечението се избирало според наличните данни при постъпването.
Жалбоподателят поддържа, че от събраните доказателства не се установява конкретно
нарушение на законови правила в медицинската практика, в пряка връзка с които да е
настъпила смъртта на майката на ищеца. От приетата СМЕ било видно, че не са
извършени пропуски в лечебния процес, които са в причинна връзка с настъпилия
летален изход. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, а
предявеният иск – отхвърлен.
Ищецът П.К. е депозирал отговор на въззивната жалба, в която излага доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба П. И. К. твърди, че през 2018 г. неговата майка Ф. К. имала
здравословни проблеми в сърдечната област и й е било назначено медикаментозно
лечение за поддържане на нормално артериално налягане. На 13.08.2018 г. била с
повишено кръвно налягане, независимо от редовния прием на лекарства. Лекуващият
лекар-кардиолог не извършил домашно посещение, поради което около 22.30 ч. ищецът
я закарал в Спешно отделение на болница „Рахила Ангелова“ АД. Там изчакали около
20-25 мин. и тя била прегледана от дежурния лекар, на който било описано
състоянието й през деня, но той преценил, че не е за болнично лечение и препоръчал да
се лекува в домашни условия. Сутринта на 14.08.2018 г. състоянието й се влошило и
била прегледана от лекуващия я кардиолог, който изразил становище, че следва да
постъпи в болница и се обадил на тел. 112. В Спешно отделение на ответната болница
бил извършен преглед, като отново било преценено, че не е за болнично лечение. По
настояване на дъщеря й била прегледана от лекар-невролог, който й поставил
инжекция, след която пациентката получила гърч и изпаднала в коматозно състояние и
й била оказана спешна помощ. Приета била за лечение по клинична пътека 50 -
мозъчен инсулт без тромбоза. В продължение на два дни била в Отделение за
интензивно лечение, а на 16.08.2018 г. била преведена в *** – за лечение на мозъчен
инфаркт, където й била прилагана лекарствена терапия. За останалите отклонения –
предсърдно мъждене, белодробна обструкция, бъбречна недостатъчност,
дислипидемия, не били извършвани проследявания и консултации със специалисти.
Близките й били уведомени, че ще бъде изписана на 20.08.2018 г. поради изтичане на
клиничната пътека. На тази дата ищецът отишъл в болницата, където видял, че майка
му е поставена на дишане с апарат и научил, че през нощта е имало кризисна ситуация.
Поради това й състояние и по настояване на близките й, същата е преместена за
долекуване в същото отделение. На следващия ден починала.
3
Ищецът твърди, че в ответното лечебно заведение не е осъществено адекватно
диагностициране и лечение. Отказът за прием на 13.08.20218 г. бил несвоевременност с
невъзвратими последици за здравето на пациента, които не са могли да бъдат
преодолени. Проведеното лечение в *** не остигнало възстановяване на съществуващи
и новопоявили се отклонения. Поддържа се, че лечебното заведение не е имало и
необходимия капацитет за осигуряване достатъчност и качество на лечението. Той бил
подведен да мисли, че в болницата в Перник ще направят всичко необходимо да
излекуват и стабилизират майка му.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Рахила Ангелова“ АД, с който
искът е оспорен. Ответникът е поддържал, че не е налице медицински деликт, тъй като
няма посочено конкретно длъжностно лице-правоспособен лекар, който да е причинил
вреди на ищеца по време на изпълнение на възложената му от ответника работа.
Твърдял е, че изложените в исковата молба обстоятелства, не отговарят на
действителното положение. При постъпването на 13.08.2018 г. бил извършен обстоен
преглед, поставена била диагноза и била назначена съответната терапия. При
повторното постъпване на 14.08.2018 г. били извършени всички необходими
диагностично-лечебни дейности в съответствие със законоустановените изисквания и
алгоритмите на клиничните пътеки, като нямало нарушения на утвърдените правила за
добра медицинска практика. Ответникът е оспорвал и наличието на
причинно-следствена връзка между проведеното лечение и настъпилия летален изход.
Конкретната причина за смъртта на пациента можело да се установи единствено чрез
извършване на аутопсия, която ищецът е отказал.
По делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания, както и
заключения на СМЕ.
В случая не е спорно, а се и установява от събраните по делото писмени
доказателства, че ищецът е син на Ф. К., която е починала в ответното лечебно
заведение. Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел А. Т. Т.,
който познава ищеца от 30 години, че ищецът имал много силна връзка с майка си,
посещавал я често и всеки ден се чували по телефона. Тежко е приел смъртта на майка
си, сринал се емоционално. Свидетелят характеризира ищеца като човек с лек
характер, учтив и вежлив, който след смъртта на майка си е станал раздразнителен и
неспокоен, обвинявал се е, че не е направил всичко, за да й бъде оказана нужната
помощ, че не я е закарал на лечение в гр. София. Пребледнял и отслабнал, изпитвал
угризения.
Установява се също, включително от свидетелските показания, че лечението на
Ф. К.а е извършено от лекари, работещи в ответната болница, т.е., болницата следва да
отговаря за евентуалното противоправно поведение на тези лекари при лечението на Ф.
К..
От показанията на свидетелката Д. И. С., сестра на ищеца, които съдът
преценява по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че кръвното налягане на майка й е
започнало да се покачва още преди 13.08.2018 г., на тази дата идвал нейният
кардиолог, но тъй като на посочената дата вечерта кръвното продължило да се покачва,
тя се обадила на ищеца и двамата закарали майка си в Спешно отделение в гр. Перник.
Изчакали реда си, като получили упрек от лекаря, че е трябвало да се обърнат към
личния лекар. Свидетелката присъствала на прегледа на майка си и видяла, че й е
измерено кръвното налягане. Лекарят казал да не се притесняват. Препоръчал
пациентката да пие чай. След като се прибрали в дома си свидетелката наблюдавала
майка си и на 14.08.2018 г. отново констатирала, че кръвното налягане било високо.
4
Към 11 ч. при тях отишъл лекуващият лекар-кардиолог на Ф. К. Последната била в
такова състояние, че не разпознала лекаря и той извикал линейка. Лекарят, който бил в
линейката, препоръчал пациентката да не се вози легнала, за да не получи инсулт. В
Спешно отделение на ответната болница било измерено кръвното налягане, при което
било констатирано, че е високо. Свидетелката настояла да бъде направена консултация
с невролог. Лекарят, който бил в Спешно отделение сложил майка й да легне и й
поставил инжекция, след което тя получила епилептичен гърч. Незабавно били
извикани и други лекари, след което тя била поставена на количка и закарана да й бъде
направена снимка. Настанена била за лечение в болницата, в *** и в реанимация.
Относно здравословното състояние на Ф. К., свидетелката сочи, че е имала
повишено кръвно налягане и през месец март 2018 г й. е правена коронарография,
нямала стенд, нито запушвания. Тя била стриктна и изпълнявала предписанията на
лекарите, пиела редовно лекарствата си, всеки ден си мерела кръвното. Вършела си
домакинската работа, копаела на двора. Проблемите й с кръвното са започнали два-три
дни преди 13.08.2018 г., то станало 180/100.
Като свидетел е разпитан Н. Н. Е., който е извършил първия преглед на К.
на 13.08.2018г. Същият установява, че тя е дошла с дъщеря си късно вечерта и е имала
оплаквания от високо кръвно. Свидетелят измерил кръвното, направил цялостен
преглед, какъвто се прави в такива случаи, запознал се с предоставената му
медицинска документация. Констатирал повишено кръвно налягане, но при прегледа
не са се открили съществени отклонения от основните заболявания на пациентката. За
понижаване на кръвното налягане била поставена инжекция – половин ампула
хлофазолин. Изчакал, за да подейства лекарството и направил контролен преглед. Ф. К.
била освободена, като всичко било обяснено на лицето, което я придружавало.
Свидетелят сочи, че по документи всичко е продължило около 40 минути. Не си
спомня дали е дал конкретни препоръки. При прегледа не е имало
животозастрашаващи симптоми и не са били налице показания за хоспитализация. От
документите видял, че кръвното е било 170/100, запознат бил с придружаващите
заболявания. Това не било особено висока стойност с оглед възрастта на пациента.
Нямало медицински стандарт, който изисквал хоспитализация, ако пациентът
предишните дни е бил с високо кръвно налягане, особеноо ако се повлиява от
приложеното лекарство.
Свидетелят М. А. С., който е началник на Спешно приемно отделение в
ответната болница, установява, че на 14.08.2018 г бил дежурен, когато е била докарана
Ф. К.. След като била снета анамнеза и било констатирано, че е идвала и предишната
нощ, започнала подготовка за електрокардиограма и вземане на кръв за изследване. По
време на електрокардиограмата направила Джаксънов гърч, който преминал в
епилептичен гърч. Тогава й поставил една ампула диазепам мускулно и бил извикан
невролог за спешна консултация. Неврологът назначил рентген и скенер и пациентката
била хоспитализирана в реанимация. Свидетелят сочи, че практиката, при снемане
анамнезата на възрастни пациенти, е да се разговаря с близките им и в случая е било
съобщено, че пациентката страда от хипертония и сърдечна недостатъчност.
Свидетелят П. М. И. - Началник на *** в ответната болница установява, че
на 14.08.2018 г. Ф. К. е била приета в отделението в състояние на мозъчна кома след
голям епилептичен припадък по време на преглед. Предишния ден е била с
хипертонична криза и според него тази криза е довела до проявата на коматозното
състояние. Докато е била в Интензивното отделение още първия ден е излязла в
съзнание, но съзнанието й е било дефицитно – реагирала е на словесни повиквания, но
5
не е можела да каже нищо. Кръвното налягане вече било 110/70 и прогресивно спадало,
като състоянието й се е влошавало. Поради изтичане на клиничната пътека е изписана
от Интензивно отделение, но фактически не е напускала болницата, защото е била
приета по друга клинична пътека. Била настанена в болнична стая, където била под
постоянно наблюдение на сестра и лекар. В интензивно отделение стояла 6 дни, вместо
4. По време на престоя в болницата се нарушило гълтането, не е можела да приема
течности, което е наложило поставяне на сонда, като й е поставена и кислородна маска,
защото при нарушение на съзнанието дишането е по- повърхностно. Кръвното
постоянно спадало, тя имала предсърдно мъждене от няколко години. Според
свидетеля смъртта е настъпила като естествен край на нарушените важни функции -
бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, намалена диуреза. Не е
консултирана с кардиолог, защото е била изяснена кардиологично и не е имало какво
повече да се направи. Уточнява, че по статистически данни 96 % от случаите на приети
в коматозно състояние, завършват със смърт. Сривът на хемодинамиката при Ф. К. бил
последен стадий на предсърдното мъждене, защото нямало достатъчна систолна
дейност на сърдечния мускул. Сривът на хемодинамиката настъпил още докато била в
коматозно състояние, оросяването и кръвоснабдяването на мозъка с евлошило,
кръвното повече не се повишило и даже в реанимацията тя дошла с кръвно 110 и така
продължила до последния ден, когато рухнала. Той не могъл да я изпише с кръвно 90 и
я прехвърлил по друга пътека за оздравяване. Свидетелят установява също, че
пациентката е лекувана с допамин и кортизон. Първият медикамент повишава
кръвното налягане, а вторият стимулира всички жизненоважни функции. Тези два
препарата са прилагани по преценка на лекарите, а не по съвет на анестезиолог. Не е
консултирана с анестезиолог, защото не е имала нужда. Свидетелят потърсил
съдействие, но му било отговорено, че не е за интубация. Потърсил и съдействие и
консултация от кардиолог, но му било казано, че нямат легло и че следва да я държат в
отделението. Пояснил е, че хипертоничната болест е прогресиращо заболяване, което
не се лекува.Правена е компютърна томография. ЯМР не е правен, защото Ф. К. била в
тежко състояние и не е можела да бъде транспортирана до гр. София, а ЯМР в Перник
нямало. Според него ЯМР нямало да даде допълнителна информация, която да повлияе
на лечението.
По делото е събрана медицинската документация на Ф. К. от престоя й в
болница „Рахила Ангелова“ АД.
По делото пред първата инстанция е изслушано основно и допълнително
заключение на комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвени от вещите лица
д-р Д. Н. – невролог, д-р Д. Р. М. – кардиолог и д-р Ф. Аб. - анестезиолог. Вещите
лица, след като са се запознали с представената по делото медицинска документация,
както и след разпита на свидетелите, са дали отговори на поставените им от страните
въпроси. Същите са направили констатация, че според описанието в лист за преглед
от 13.08.2018 г. няма отразени анамнестични данни и от обективния преглед данни за
наличие на остро животозастрашаващо състояние няма.
Посочили са, че пациентката е лекувана в *** на МБАЛ „Рахила Ангелова"
от 14.08 до 20.08 г. и от 20.08 до 21.09.2018 г., като от 14.08. до 16.08.2018 г. е лекувана
в ОИЛ с Диагноза I 63.3 Мозъчен инфаркт причинен от тромбоза на церебрални
артерии. Симптоматична епилепсия, като окончателната диагноза е същата като
приемната. Водещото заболяване е мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии, което е усложнение на хроничните сърдечни заболявания -
хипертоничната сърдечна болест и перманентното предсърдно мъждене.
6
Посочили са, че състоянието емболия на церебралната артерия е
обективизирано на базата на анамнезата и обективния неврологичен статус –внезапно
настъпила мозъчна симптоматика (обърканост, мозъчни смущения, Джаксънов гърч,
преминал в голям Епи припадък, кома, огнищна неврологична симптоматика –
левостранен двигателен дефицит с пирамидна симптоматика). Наред с това са
установени данни за декомпенсирана сърдечна дейност, смущения в сърдечния ритъм,
игра на артериалното налягане, сърдечен порок. КТ на мозъка от 14.08.2018 г. е дала
информация за наличие на мултиинфарктна енцефалопатия. Мозъчен оток не е описан.
Пояснили са, че мозъчен удар от емболия на церебралната артерия е резултат от
запушване на артериален съд, което ограничава достъпа на кръв до мозъка. Вещите
лица са констатирали, че в ИЗ №8688 няма отразено заболяване захарен диабет и
анемия, като данни за тези заболявания няма и въз основа на направените изследвания
на кръвта. От приложената по делото документация няма данни за остра бъбречна
недостатъчност. Установените повишени стойности на серумния креатинин при
приемането 178 mcmol/l показват данни за хронична бъбречна недостатъчност, поради
таргетното засягане на бъбреците от хипертонията и възрастта на пациентката. В
случая завишеният креатинин не оказва депресивно влияние на мозъка.
От направеното компютърно-томографско изследване, не са установени данни за
наличие на мозъчен оток или друго мозъчно увреждане със симптомите на мозъчен
оток. Такъв може да се диагностицира само с ЯМР до 6 ч. след настъпването на
инсулта. При невъзможност да се осъществи ЯМР е било необходимо да се извърши
контролна компютърна томография до 72ч. от началото на инцидента с оглед
прецизиране на диагнозата.
В същия смисъл е и заключението, в което описаните ниско плътности зони на
КТ от 14.08.2018 г. са с различна давност, но във всички случаи става въпрос за
давност от 2-З месеца и някои с по- ниска плътност от години. Изобразяването на
исхемичен инсулт може да стане от шестия час от настъпването на инцидента до 21-я
ден. Много често исхемичните инсулти на комютърна томография остават без
изобразяване 12-24 часа. Може да се позитивира исхемичен мозъчен инсулт при
образното изследване в рамките на 24 часа, но не е задължително. Не винаги се
позитивира на компютър томографско изследване.
Вещите лица от комплексната съдебно- медицинска експертиза са посочили, че
при влошеното състояние „хемодинамичен срив и т.н..." се предприемат действия за
възстановяването на хемодинамиката - артериалното налягане и сърдечната честота.
Тези терапевтични действия се осъществяват чрез вливане на водно-електролитни
разтвори и вазоактивни медикаменти за повишаване на артериалното налягане през
осигурен интравенозен източник. Ако приложените мерки не доведат до желан
резултат, се преминава към спешни мерки -кардиопулмонална резусцитация. Това е
специален протокол за осигуряване на циркулация на организма и поддържане на
дишането.
От представената медицинска документация и разпита на свидетеля Д-р П. И. се
установява, че при пациентката е прилаган вазоактивния медикамент допамин.
Осъществявани са вливания на водно-солеви разтвори и вътревенозно приложение на
кортикостероиди. От предоставените документи се констатира, че пациентката не е
получавала хипертонична криза през престоя си в интензивното отделение при
активното вливане на водно -солеви разтвори.
Направен е извод, че има причинна връзка между всички състояния, отклонения
и увреждания описани в ИЗ. Диагностициралият мозъчен инфаркт, причинен от
7
тромбоза на централни артерии с мозъчно размекване е най-често срещаната форма на
мозъчен инсулт при основен съдов процес атеросклероза, хипертонична болест и при
болни над 60-годишна възраст. Мозъчното размекване при 50-60% от случаите се
дължи на тромбоза /пълно запушване/ на атероматозно изменен артериален клон, а при
останалите случаи се касае за нетромботично размекване в басейна на атероматозно
изменен съд, който е оросявал мозъчната тъкан на границата на своите възможности и
при прибавка на местна вазомоторна игра или хемодинамични смущения, каквито в
случая са били налице /сърдечна недостатъчност, смущения на сърдечния ритъм,
периферна слабост на кръвообращението с рязко спадане на кръвното налягане/ бързо
декомпенсира оросяването в този район, налице са исхемия и после размекване.
За правилното диагностициране и лечение на такова здравословно състояние са
необходими лекари със специалност по кардиология, неврология, анестезиология и
реанимация /или специалисти от отделение за интензивно лечение.
При тромбоза на голям кръвоносен съд болният може да умре за няколко часа
или дни в кома. При повечето болни, които преживяват инсулта, настъпва подобрение
Лошата прогноза на току-що получената хемиплегия би била прибързана.
При постъпването на пациентката на 14.08.2018 г., същата е била в коматозно
състояние и смъртността при тези пациенти е висока. Не може категорично да се
твърди, че смъртта е била предопределена още преди постъпването в болницата, тъй
като след постъпването в отделението за интензивно лечение и реанимация се е
подобрила, като съзнанието се е възстановило и това е позволило преместването в ***.
Може да се твърди с голяма вероятност, че смъртта е била предопределена от 18.05ч.
на 20.08.2018 г., когато в ИЗ № 8876 е посочено "АН 60/40мм.Нг. и 200мл.отделена
урина до момента", което показва данни за начеващо шоково състояние, изискващо
задължително консултиране с кардиолог и анестезиолог-реаниматор с оглед
провеждане на спешни реанимационни мероприятия. От описания в 24ч. на 20.08.2018
г. декурзус в ИЗ № 8876 "периферно артериално налягане не се хваща" шоковото
състояние е навлязло в т.н. невъзвратима фаза и смъртта е станала непредотвратима
(Допълнително заключение).
Видно от заключението, в медицинската документация от преди постъпването в
МБАЛ "Рахила Ангеова" има данни за следните хронични заболявания: хипертонично
сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност, дегенеративен сърдечен порок -
умерена стеноза и инсуфициенция на аортната клапа, постоянно предсърдно мъждене,
хронична застойна сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна
болест, есенциален тремор. От тях предсърдното мъждене и артериалната хипертония
са основните заболявания, довели до възникналото усложнение, свързано с тромбозата
на церебрална артерия и последващите усложнения довели до смъртта й.
Хипертончната болест е основен рисков фактор, водещ до ендотелна дисфункция на
кръвоносните съдове и повишава риска от тромбоза, в случая на церебралните артерии,
представляващо остро разстройство на мозъчното кръвообръщение.
Мултиинфарктната енцефалопатия не е едноетапно състояние и не може да се
развие в рамките на 24 ч. При мултиинфарктната енцефалопатия могат да се
наблюдават разпознаваеми неврологични симптоми на остро състояние.
При пациенти с хронична хипертонична сърдечна болест, застойна сърдечна
недостатъчност и мултиинфарктна енцефалопатия не може да бъде предвидено кога
ще настъпят остри състояния като мултиинфаркт или епилептичен гърч. При тези
пациенти може да се предполага с голяма вероятност, че поддържането на високи
8
стойности на артериалното налягане за по-продължителен период от време, придружен
от постоянно предсърдно мъждене, може да се усложни с гореописаните усложнения.
Водещо заболяване при Ф. К. е бил мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
церебрални артерии, което се явява усложнение на хроничните сърдечни заболявания
на пациентката, а именно хипертоничната сърдечна болест и перманентното
предсърдно мъждене.
Според вещите лица пропуск, който е допуснат в диагностиката на пациентката
за предотвратяване леталния изход е липсата на консултация със специалист
кардиолог и анестезиолог-реаниматор при състоянието на хемодинамичен срив, описан
на 20.08.2018 г. в 18.05ч. Друг диагностичен пропуск е непровеждането на контролна
КТ на мозъка до 72 ч. от началото на инцидента, с цел по прецизно диагностично
уточняване. Независимо от липсата на остро състояние, налагащо хоспитализация при
прегледа на 13.08.2018 г., имайки предвид поддържането на високо кръвно налягане от
няколко дни, възрастта на пациентката и придружаващите й заболявания, както и
ретроспективното проследяване във времето на развитието на състоянието при Ф. К.,
решението за продължаване на лечението в домашни условия не е било правилно, а
забавянето на хоспитализацията също е допринесло за възникването на болестното
състояние от което е последвало леталния изход.
В съдебно заседание вещите лица са дали пояснения, посочвайки че при
прегледа на 13.08.2018 г. няма отразено остро състояние, но хода на заболяването
показва, че взетото решение да не бъде приета на лечение е неправилно. Подценени са
данните, че от няколко дни пациентката е с високи стойности на кръвното налягане.
Това е важен момент от анамнезата, който е недооценен. При лечението в болницата са
били наложителни консултации с кардиолог и анестезиолог, като е трябвало са се
направи консултация в периода на срива на артериалното налягане, което е критично
състояние, изискващо интензивен специалист. Спадането на кръвното налягане е
свързано с реанимационни действия, каквито няма данни да са предприети въз основа
на представената документация. Предприемането на тези действия обаче не е
гаранция, че ще бъде предотвратен леталния изход. Д- р Н. сочи, че липсата на тази
консултация е довела до прогресивно бързо влошаване на състоянието и смъртен
изход.
Пред въззивната инстанция също е изслушана Комплексна Съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от същите вещи лица, за доизясняване връзките между
отделните факти и евентуалната причинна връзка между извършеното или
неизвършеното при лечението на Ф. К. и нейната смърт. Изяснено е, че на14.08.2018 г.
Ф. М. К. е приета в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, гр. Перник в тежко общо състояние
– кома с епилептичен голям припадък, с повишени стойностина кръвното налягане
195/64, с повишени стойности креатинин, урея, кръвна захар, с диагноза мозъчен
инфаркт, причинен от тромбоза н ацеребрални артерии и с придружаващо заболяване
Хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност. При поставената диагноза
е било необходимо да се изръшат следните диагностични и лечебни дейности – ЕКГ,
рентген на бял дроб и сърце, консултация с кардиолог, ПКК, КТ на мозъка, ЯМР,
Доплерова сонография на сънните артерии, ЕЕГ, консултация с невролог, консултация
с офталмолог за очните дна. Предвид поставената диагноза и коматозното състояние, в
което е хоспитализирана, е изисквало лечение в отделение за интензивна терапия под
контрол на кардиолог, невролог и реаниматор.
След хоспитализацията на 14.08.2018 г. на Ф. К. в коматозно състояние,
състоянието й се е влошавало. Артериалното налягане е спадало независимо от
9
прилаганото лечение. Тежкото общо състояние на пациентката е изисквало неотложна
консултация с кардиолог, реаниматор и лечение в отделение по интензивна терапия.
Доказаната мултиинфарктна енцефалография е с давност от 2-3 месеца, а някои от
огнищата са от години, видно от неврообразното изследване от 14.08.2018 г. В КТ
изследването не се обективира пресен исхемичен инсулт, за какъвто е
хоспитализирана. С оглед диагностичното доуточняване е било необходимо
извършването на контролен КТ на мозъка след 24 часа или ЯМР, който е по-
прецизният метод и визуализира исхемичното огнище още след 6-ия час. Не е
направена и Доплерова сонография на сънните и вертебрални артерии, която би дала
информация за тяхното състояние, стеснения , запушвания.
Вещите лица са пояснили, че наличните придружаващи заолявания при болната
– артериална хипертония и сърдечна недостатъчност с ехографски доказана тежка към
критична стеноза на аортната клапа са основен фактор за настъпване на хипертонична
енцефалопатия, мозъчен инсулт. Хипертоничната енцефалопатия (множество
исхемични огнища – пояснено в о.с.з.) е състояние непосредствено застрашаващо
живота и нелекувана, води до смърт. Настъпва в състояние на остро покачване на
кръвното налягане, както е било в случая. Смущения в съдовата авторегулация
настъпват когато средно артериалното налягане преминава 170 и се съпровожда със
спазми на мозъчните артерии и води до мозъчни исхемични огнища. Пояснено е, че
хроничната бъбречна неостатъчност и повишени стойности на креатинин и урея също
могат да доведат уремична енцефалопатия с количествени промени на съзнанието.
Хемодинамичният срив е еквивалент на кардиогенния шок и се причинява от
невъзможност на сърцето да посрещне нуждите на кръвообращението на организма
вследствие на хронична или остра съречна недостатъчност. Най-честите причини са
инфаркт на миокарда, аритмии, проблеми със сърдечните клапи, контузия на сърцето,
остра белодробна тромбоемболия, нарушена подвижност на лявата сърдечна камера и
др.
Пояснено е, че при Ф. К. е имало хронично предсърдно мъждене и трептене и
аортна клапна стеноза и инсуфициенция. Наличието на тези страдания при обостряне
могат да предизвикат „срив на хемодинамиката“- Състоянието се характеризира с
рязко спадане на кръвното налягане, липса на контакт с пациента, намаляване
отделянето на урина. Кръвообръщението се затруднява по два начина в конкретния
случай – или се забавя рязко сърдечната дейност, или сърцето се ускорява много бързо.
Това нарушава възможността му да изтласква достатъчно кръв в кръвоносните съдове
и налягането спада драстично, кат оконкретно в случая става 60/40. В такива случаи е
необходима консултация с лекар съ сертификат ца интензивна медицина – лекар от
спешна помощ, анестезиолог-реаниматор, лекар от интензивно-кардиологично
отделение или интензивно ***.
Според вещите лица на 13.08.2018 г. липсват данни да са извършени
изследвания като пълна кръвна картина, урина, ЕКГ, консултация с кардиолог и
невролог при диагностицирано повишено кръвно налягане – клиничен минимум, който
е изискуем и би помогнал за диагностичното уточняване, а в случая състоянието е
недооценено, довело е до несвоевременно хоспитализация и влошаване на
здравословното състояние с фатален край. Предвид възрастта и оплакванията може да
се предполага някаква енцефарлопатия, която е сериозен проблем при такива болни.
В съдебно заседание е пояснено още, че диагнозата мозъчен инсулт не е
потвърдена с КТ изледване до 24 часа, но Ф. К. е лекувана от такъв. На 13.08.2018 г. не
са направени нужните изследвания, неодоценено е обстоятелството, че ената е с тежка
10
стеноза на аортната клапа. Едва след като тя се влошава, я карат в Бърза помощ в
коматозно състояние. Впоследствие в интензивното отделение при започнал
хемодинамичен срив не е направена консултация с кардиолог или реаниматор, които
да го овладеят. Кръвното пада, задълбочава се комата, т.е. промяната в съзнанието.
Кръвното отива на нула и тя умира. По документи се води починала с инсулт. Най-
вероятната причина за смъртат обаче е хемодинамичният срив.
Вещите лица са пояснили още, че изискването за КТ на мозъка, което да се
направи на 24-я час след първото изследване, което не е установило прясна исхемия не
е посочено в медицински стандарт, защото към момента стандарт за неврологичните
стандарти в България няма, но това е изискване на добрата медицинска практика.
Такова изследване е било възможно и в коматозно състояние на пациента. Не се
доказва диагнозата исхемичен инсулт и никой не се старае да го докаже, като в същото
време не се преценява правилно много тежкото сърдечно състояние на пациентката –
тежка към критична аортна стеноза.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от
правна страна следното:
В нормата на чл. 79 от Закона за здравето е предвидено, че медицинската помощ
в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската
наука и практика методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ЗЗ качеството
на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Правото на медицинска
помощ се осъществява при прилагането на основни принципи, между които са
своевременност, достатъчност и качество на тази помощ (чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗ). С оглед
на гореизложеното следва да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар,
което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика
методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в
съответната област и с визираните основни принципи на правото на медицинската
помощ – своевременност, достатъчност и качество.
Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца
и настъпилите вреди. Съгласно ал.2 от същия текст вината се предполага до доказване
на противното. При установено виновно противоправно действие или бездействие от
страна на лице, на което болницата е възложила някаква работа, при или по повод на
нея, болницата отговаря безвиновно и солидарно с дееца, на основание чл. 49 ЗЗД.
При установено противоправно поведение на служител на ответната болница,
тежестта на оборване на презумцията по чл. 45 ал.2 ЗЗД е на ответника, докато ищецът
е длъжен да докаже останалите предпоставки на сложния фактически състав - в
конкретния случай, че работещият в ответната болница медицински екип не е
приложил на Ф. К. своевременни и достатъчни диогностични процедури и лечение, в
пряка причинна връзка с което Ф. К. е починала, а синът й е претърпял твърдените
неимуществени вреди в обем и вид, обосноваващи размера на исковата претенция.
Изводът, дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна
степен и причинени ли са от това вреди, съдът следва да направи след анализ на
установените по делото факти, преценявайки предприетото или непредприетото от
страна на лекаря и необходимо дължимото поведение в конкретната ситуация
11
съобразно приложимите медицински стандарти и добрите медицински практики.
Неоснователно е оплакването на жалбаподателя, че ищецът е следвало да посочи и
докаже кое конкретно лице, на което болницата е възложила работа е имала
твърдяното противоправно поведение. Достатъчно е да се твърди и да се докаже, че
лекари, които са служители на болницат, т.е., такива, на които тя е възложила работа,
са имали такова противоправно поведение, дори да не се установи кой конкретно кой
от тези лекари е имал противоправното поведение.
В случая е безспорно между старните, а и се установява от събраните писмени
доказателства и гласни такива, че Ф. К. изцяло е лекувана от лекари на ответната
болница в периода 13.08.2018 г. – 21.08.2018 г.
Спорно е дали тези лекари са извършили достатъчна и навременна диагностична
и лечебна дейност и дали ако тя не е била такава, смъртта на Ф. К. е настъпила в
причинна връзка с така осъществената дейност.
В конкретния случай между страните е безспорно, че на 13.08.2018 г. Ф. К.,
майка на ищеца П.К., е посетила Спешния център на ответната болница (Спешно
приемно отделение) с оплакване за повишено кръвно налягане. Установява се от
събраните доказателства – свидетелски показания на нейната дъщеря, че такова
оплакване тя е имала от няколко дни, въпреки че е имала назначено лечение за
хипертония, както и че лекарят, който я е прегледал – д-р Е., разпитан като свидетел по
делото, се е запознал по негови думи с документация, от която е узнал какви хронични
заболявания тя има.
От събраните писмени доказателства и изслушаната пред въззивната инстанция
СМЕ се установяна, че Ф. К. е имала хронична хипертония и сърдечна недостатъчност
с ехографски доказана тежка към критична стеноза на аортната клапа, които са
основен фактор за настпване на хипертонична енцефалопатия, мозъчен инсулт.
Хипертоничната енцефалопатия е състояние непосредствено застрашаващо живота и
нелекувана, води до смърт. Настъпва в състояние на остро покачване на кръвното
налягане, както е било в случая. В същото време в заключението си пред първата
инстанция вещите лица са посочили, че макар при пациенти с хронична хипертонична
сърдечна болест, застойна сърдечна недостатъчност и мултиинфарктна енцефалопатия
да не може да бъде предвидено кога ще настъпят остри състояния като мултиинфаркт
или епилептичен гърч, при тези пациенти може да се предполага с голяма вероятност,
че поддържането на високи стойности на артериалното налягане за по-продължителен
период от време, придружен от постоянно предсърдно мъждене, може да се усложни с
гореописаните усложнения. Освен това е можело, поред вещите лица, предсърдното
мъждене и аортната клапна стеноза и инсуфициенция да предизвика „срив на
хемодинамиката“. От посоченото следва, че след като лекарят, преглеждал Ф. К. на
13.08.2018 г. е бил запознат с нейните заболявания и поддържаното високо кръвно
налягане, той е бил длъжен и е можел да предположи с голяма вероятност, че при нея
съществува обосновано висок риск от животозастрашаващи усложнения. Въпреки това
той е неглижирал този риск, само е измерил кръвното й налягане и е инжектирал
лекарство за временно понижение на кръвното налягане, без да назначи изискуемите се
минимални клинични изследвания, посочени от вещите лица – ЕКГ, урина, ПКК,
консултация с кардиолог и невролог, чрез които е могло да бъде установено
действителното й състояние. Вещите лица са дали становище също, че в разрез с
добрата медицинска практика е и обстоятелството, че Ф. К., въпреки поддържаното
високо кръвно налягане, възрастта й и придружаващите й заболявания е отпратена за
домашно лечение. В нейното състояние забавянето на хоспитализацията е допринесло
12
за възникване на болестното състояние, от което е последвал леталния изход.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че при Ф. К. на 13.08.2018 г.
не е било налице спешно състояние, което да е изисквало хоспитализация. Според
Стандарта за „Спешна медицина“ „спешен пациент“ е " всеки, при който е налице
спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-
лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха
довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на
жизненоважни органи или системи или до смърт. Както бе посочено по-горе, при Ф. К.
са били налице фактори – настоящи оплаквания и хронични заболявания, от които
лекарят е могъл и е бил длъжен да знае, че могат да настъпят животозастрашаващи
състояние, ако не бъдат предприети спешни диагностично-лечебни дейности. Какво
по-достоверно доказателство за това от обстоятелството, че такива са настъпили още на
следващия ден - Ф. К. е изпаднала в кома и е получила епилептичен гърч.
Не противоречи с този извод посоченото от вещите лица в СМЕ пред първата
инстанция, че според анамнестичните данни в изготвената на 13.08.2018 г.
документация не се установява спешно състояние, нито изявлението на свидетеля д-р
Е., че не е било налице спешно състояние на пациентката. Според анамнестичните
данни не се установява такова, но предвид посочените заболявания на починалата
вещите лица са изяснили, че добрата медицинска практика е изисквала да се направят
посочените по горе изследвания, т.е., анамнестичните данни не са били достатъчни за
правилна диагностика и съответно – предприемане на подходяща лечебна дейност при
цялостното здравословно състояние на Ф. К., поради което и направеният само въз
основа на тях извод от д-р Е., че не е нужна хоспитализация, е неправилен.
На следващо място, от изслушаните заключения на СМЕ се установява, че
хоспитализацията и предприетото лечение в Интензивнотоо отделение е дало резултат
и Ф. К. временно се е подобрила. Установява се обаче, че и при предприетото по-
нататък болнично лечение отново е допуснат несъответен на добрата медицинска
практика пропуск – след като първоначално с оглед анамнезата и неврологичния й
статус тя е била диагностицирана с „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на
целебралните артерии“, тази диагноза не е потвърдена чрез неврообразно изследване
– КТ, направено 24 часа след първото. Ако ЯМР на 6-я час не е направен поради
липсата му в Пернишката болница, то не е имало никаква пречка да се направи нова
КТ за потвърждаване на диагнозата, въпреки че, според поясненията на вещите лица, в
първоначалната КТ не се е изобразявало прясно исхемично огнище, а има данни за
мозъчна енцефалопатия с давност от 2-3 месеца. Т.е., извършвано е лечение на нещо,
което не е категорично установено. В същото време е неглижирано тежкото състояние
на пациентката предвид наличното предсърдно мъждене и сърдечен порок (тежка към
критична аортна стеноза), като във връзка с тях не се установява да са предприети
диагностични и лечебни дейности, макар, както бе посочено вече, вещит елица да са
изяснили, че предсърдното мъждене и аортната клапна стеноза и инсуфициенция могат
да предизвикат „срив на хемодинамиката“.
Установи се още от събраните доказателства, че на 20.08.2018 г. Ф. К.
действително е получила „хемодинамичен срив“, изразяващ се в постоянно падане на
кръвното налягане. Според вещите лица, за овладяване на посоченото
животозастрашаващо състояние е била необходима консултация с кардиолог и
реаниматор, като е неоснователно е оплакването на третото лице помагач, че не е ясно
до какво ще доведе тази консултация, тъй като е посочено, че същите е следвало не
само да консултират, но и да предприемат необходимите действия за овладяване на
13
този срив. Такива действия не се установява по делото да са били предприети от
лекарите в ответната болница. Съдът не кредитира свидетелските показания на д-р С.,
според които той е потърсил консултация с кардиолог, тъй като показанията му в тази
им част противоречат на записите в медиинската документация. При постоянното
падане на кръвното налягане то е стигнало до нула и Ф. К. е починала. Според вещите
лица, това е най-вероятната причина за нейната смърт (пояснено и в съдебно заседание
пред САС).
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя „Рахила Ангелова“ АД, че в
Клинична пътека № 50 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без
тромболиза“ нямало изискване за извършване на подобна консултация. Вроятно такава
не се изисква при едно стандартно развитие на посоченото заболяване. Тук обаче,
освен, че такъв пресен инсулт не е бил доказан при Ф. К. (наличните исхемични
огнища са били с давност от 2-3 месеца), са настъпили и нетипични усложнения –
хемодинамичен срив, който логично и несъмнено, при спазване изискването за
своевременност и достатъчност (т.е. качество) на медицинската помощ, е изисквал
посочената консултация и не само консултация, но и предприемане на последващи я
реанимационни дейности от кардиолога и/или реаниматора, които са били от
животосъхраняващо естество.
Настоящият състав намира, че по делото се доказва по несъмнен начин с
помощта на СМЕ, че трите основни групи бездействия, допуснати от лекари на
„Рахила Ангелова“ АД в нарушение на стандарта за Спешна помощ и добрата
медицинска практика – недостатъчна диагностика и неглижиране на състоянието на
пациентката на 13.08.2018 г. в Спешното отделение и от там – ненавременната й
хоспитализация, липсата на пълно и точно диагностициране след приема й в
болницата, довело до игнориране на предсърдното мъждене и аортната клапна стеноза
и инсуфициенция, довели до хемодинамичен срив, както и непредприемането на
задължителни консултации и реанимационни дейности при изпадането на Ф. К. в
хемодинмичен срив на 20.08.2018 г., са противоправни бездействия на лекари от
ответната болница, изцяло несъответстващи на изискването за достатъчност и
своевременност на медицинската помощ, довели в крайна сметка до нейната смърт. Без
значение е сочената от жалбоподателя липса на извършена аутопсия, чрез която да се
установи непосредствената причина за смъртта, след като с други доказателства по
делото – заключение на СМЕ, се установява противоправно поведение на лекарите,
несъмнено довело до тази смърт.
Съгласно съдебната практика на ВКС, създадена при условията на чл. 290 ГПК
(Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. ва III г.о.), при дела, при които
отговорността произтича от лекарска грешка, предвид необходимостта от
специализирани медицински знания, завължително следва да бъде изслушана СМЕ, но
ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като „най–вероятна”, от
това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване, като от решаващо
значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност
поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на медицинското
заключение или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства,
включително свидетелски показания. Преценката на всички доказателствата по делото,
включително при изграждане на извод за причинно следствена връзка, е задължение на
съда. В настоящия случай не се установяват по делото факти, които да могат
самостоятелно да обосноват друга причина за смъртта на Ф. К., освен противоправното
бездействие на лекарите от ответната болница при диагностицирането и лечението й
особено от вечерта на 20.08.2018 г., когато настъпва хемодинамичния срив и тя изпада
14
в шоково състояние, за овладяване на което не е предприето нищо, като в този случай
според вещите лица смъртта й е била предопределена.
Ответната болница не е ангажирала доказателства, които да оборят
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Разпитаните двама лекари – С. и Е. не
установяват обстоятелства, които да оневиняват тях или други техни колеги за
проявеното бездействие.
Установени са по делото и претърпени от П.К. неимуществени вреди – болки и
страдания от преждевременната смърт на неговата майка. Разпитаният свидетел Т.,
чиито показания няма основание да не бъдат възприети като достоверни, установи, че
ищецът е бил много близък с майка си, поддържали са постоянен контакт и след
смъртта й от лек и вежлив човек се е превърнал в раздразнителен и неспокоен човек,
който е страдал и от това, че не е могъл да помогне на майка си. Справедливото
обезщетение за претърпените от него вреди, като се вземе предвид техния обем,
неговата и на майка му възраст, обществените и икономически отношения в
обществото ни през 2018 г., определено при спазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е най-
малко равно на претендираните от ищеца 25 200 лева. Същото следва да му бъде
присъдено ведно със законните последици, а именно законната лихва от датата на
исковата молба (20.03.2019 г.) до окончателното плащане.
Поради достигане от въззивния съд до извод, идентичен на крайния извод на
първата инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Неоснователни са въззивните жалби на ответника и третото лице помагач
срещу него.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемият П.К., който е доказал разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав намира за неоснователно.
При защитаван интерес от 25 200 лева минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 1286 лева, като предвид фактическата и правна сложност на делото не може
да се приеме, че адвокатско възнаграждение в размер под двойния размер на
посоченото минимално такова, е прекомерно.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082/18.09.2020 г. по гр.д. № 180/2019 г. на
Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, ул. „Брезник“ № 2 да заплати на П. И. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, бул. „Витоша“ 1А, ет. 2, к-ра 262, сумата
2000 лева – разноски пред САС.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – ЗД „Бул Инс“ АД.
15
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16