№ 6879
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100507584 по описа за 2025 година
С решение № 6010 от 04.04.2025 г., гр.д. № 33035/2023 г., СРС, 30 с-в
ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД срещу „Буцефал БГ“ ЕООД с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ,
във вр. с чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), за осъждане на „Буцефал БГ“ ЕООД да заплати на
„ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД сума в размер на 16 781,02 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено от „ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД на „М.Байк“ ООД застрахователно обезщетение в общ
размер на 65 954,50 лв. по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета №
110222222200157, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.06.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника разноски в размер
на 2 622 лв. на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД. Счита, че престъпният характер на извършената
кражба на 26 велосипеда от камиона, управляван от законния представител на
ответното дружество, не го освобождава от отговорност за липса. Водачът не е
1
положил грижата на добрия превозвач за гарантиране сигурността на превоза.
Изборът относно спиране за почивка на неохраняем паркинг поради
натрупаните часове работа е можело да се предотврати като се спре на друг
близък охраняем паркинг. Не са взети достатъчно мерки за обезопасяване на
камиона чрез монтаж на допълнителни заключващи системи, аларми и GPS на
превозвания товар. Пътуването в натоварен трефик не е инцидентно и
ответникът като търговец е съзнавал вероятността от изменение в часовия
график по тази причина. Паркирането на неохраняем паркинт е продиктувано
от личен интерес да се избегне глоба за превишени часове шофиране и така се
излагат на риск чужди интереси. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се
Въззиваемият – ответникът по иска „Буцефал БГ“ ЕООД оспорва
жалбата. Възразява, че спирането за нощна почивка на неохраняем паркинг е
било наложително поради изтичане на максималните 9 часа за шофиране.
Пътуването до най-близкия охраняем паркинг, който отстои на още 100 км.,
би довело до още 1 час управление, с който се нарушава ограничението за
минимално дневно работно време.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
2
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл. 17, т.
1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някой разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Безспорно е между страните и от доказателствения материал се
установяват следните факти:
Ответникът по иска „Буцефал БГ“ ЕООД е обвързан от валидно
правоотношение за международен автомобилен превоз по смисъла на чл. 367
ТЗ и чл. 1, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (СМR). В тази насока са договор (заявка) за международен превоз по
суша, с който трето за спора лице и спедитор „Крос Лоджистик“ ООД възлага
на ответника „Буцефал БГ“ ЕООД да превози 140 броя велосипеди в кашони, с
тегло 4 620 кг. от Република България до Федерална република Германия.
Съставена е международна товарителница от 07.10.2022 г. с товарополучател
„Крос ГМБХ“, Германия в склад Херман Хартц, гр. Хоя, Германия.
Обстоятелството, че товарът е застрахован при ищцовото дружество
„ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД по провоотношение за
застраховка „Карго“ на товари по време на превоз“ се установява с
абонаментен договор № ********** от 21.01.2023 г., полица №
1101211162023, дебитна нота № 1101211162023 от 07.10.2022 г., сключен в
полза на застрахования получател на товара „М Байк“ ООД.
Според писмените доказателства - документ, издаден от полиция
Саксония – Анхалт и показанията свидетеля А.К., управител на ответното
дружество, който извърва превоза с товарна композиция рег. № **** и
ремарке рег. № ****, по време престой за нощна почивка между 19:00 часа на
11.10.2022г. и 04:55 часа на 12.10.2022г. на неохраняем паркинг Петерсбер,
Германия край автомагистрала А 14, километър 117+500, в посока на
движение към Шверин, ППЛ Пелерсберги, е извършена кражба на 26 броя
велосипеди, установена на място от извиканите полицейски служители. При
получаване на стоката на 13.10.2022 г. в склада на фирма Херман Хартц в гр.
Хоя, Германия е потвърдена липсата на 26 бр. велосипеди, от които 6 броя от
модел RED Cairon S2.0 625 SE DA 27/S 9G, dark petrolmetalic/lightblue
22080016 и 20 броя от модел RED Cairon S2.0 625 SE DA 27/M 9G,
3
dark petrolmetalic/lightblue 22080017, което е удостоверено със съответна
забележка в товарителницата.
Ищецът-застраховател заплаща на застрахованото лице „М-Байк“ ООД
застрахователно обезщетение от общо 65 954,50 лв., поради което при
условията на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу
превозвача. на товара, в какъвто смисъл е заключението на съдебно-
счетоводната експертиза.
Същевременно, „ЗАД „Армеец“ АД, застраховател на ответника по
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ отказва
възстановяване на изплатеното на ищеца поради недобросъвестно
неизпълнение на уговорените изисквания за превоза, т.к. водачът паркира за
нощен престой на неохраняем паркинг, който не фигурира в списъка на
одобрените места за продължителен престой, посочен към заявката за превоз
от спедитора.
В съдебно-техническата експертиза след разчитане на техническите
показатели на тахопрограмата за движение на камиона към 11.10.2022г. и
съобразно изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006г., констатира
извършване на кражбата на паркинга между 19:00 часа на 11.10.2022 г.
Водачът на товарната композиция към момента на спирането за
продължителен престой е с отработено време на шофиране от 08:23 часа и
други дейности от 0:18 часа, свързани с кратки престои на автомобила на
място, или общо 08:41 часа, които са в края на позволеното време за шофиране
от 9 часа, съгласно Регламент /ЕО/ № 561/2006г. и е следвало да спре за
почивка най-късно след 19 минути.
В подкрепа са показанията на свидетеля А.К., водач на камиона и
управител на ответното дружество. Същият изяснява, че на 11.10.2022г.
започва маршрута от Република Чехия, преминава през натоварен трафик с
изчакваниия поради ремонт и отделно катастрофа, които забавят
придвижването му до охраняем паркинг, посочен в списъка на спедитора за
охраняеми паркинги, който списък не му е връчен, но свидетелят е запознат с
него. Най-близкият охраняем паркинг е бил на около 100-110 км., които се
изминават за около един час, с каквото време не разполагал, защото изтичали
часовете му за шофиране по Регламент 561. Затова предпочита да остане на
осветен паркинг без охрана, с разчертани места за паркиране. Около 4 часа
4
сутринта на 12.10.2022г. при оглед на камиона забелязва, че пломбата му е
скъсана и едната врата е полуотворена, след което констатира липсите и
сигнализира на полицията, чиито служители от своя страна съставят
протоколи, вземат проби с натривки от ръцете и от носа за наркотици и правят
заснемания.
Според съдебно-счетоводната експертиза застрахователната премия в
размер на 177, 57 лв. е платена от „М.-Байк“ ООД с платежно нареждане на
13.10.2022г. и постъпва по банковата сметка на ищеца на 14.10.2022г.
Обезщетението в размер на 3 722 евро, с равностойност на 65 954, 50 лв. е
изплатено на застрахованото лице „М.-Байк“ ООД по банков път с преводно
нареждане на 22.11.2022 г. По фактурна стойност откраднатата стока от 26
броя велосипеди, модел „Cairon S 2.0 625“ х 1 297 евро е в размер на 33 722
евро с левова равностойност 65 954, 50 лв. Средната пазарна цена на тези
велосипеди в ново състояние е в общ размер на 50 562, 98 евро без ДДС /26
броя х 1 944, 73 евро/, с левова равностойност 98 892, 59 лв.
С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд фирмира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 6, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., дневното време за
управление не следва да надхвърля 9 часа. Изключение е предвидено в
следващото предложение 2 на чл. 6, пар. 1, предвиждащо възможност
независимо от посоченото ограничение, дневното време за управление да бъде
удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично. С чл. 8, пар. 4
от Регламента се урежда и възможност, водачът да има най-много три
намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки. Въззивният
съд приема, че предвидените в чл. 6, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г.
максимум 9 часа за дневно управление могат да бъдат удължени на 10 часа,
при това два пъти седмично, доколкото се налага според обстоятелствата.
В допълнение, съгласно чл. 4, б. „й“ от Регламента „време на
управление“ означава продължителността на записаната дейност на
управление - автоматично или полуавтоматично със записващо оборудване
/както в случая/ или ръчно. Съдържащата се в чл. 4, б. „к“ от Регламента
легална дефиниция на „дневно време на управление“ дава разяснение, че това
е общата продължителност на времето на управление между края на една
дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна
5
почивка и седмична почивка. Същевременно съобразно чл. 5 от Регламента,
водачът регистрира като „друга работа“ всяко време, прекарано съгласно
описаното в член 4, буква д), както и всяко време, прекарано за управление на
превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в
обхвата на настоящия регламент, като регистрира всички периоди на
разположение, съгласно определението в член 15, параграф 3, буква в)
от Регламент (ЕИО) № 3821/85, от неговата последна дневна или седмична
почивка.
С решение на ЕС /трети състав/ от 09.11.2023 г., дело С-477/2022, в т. 3 е
прието, че чл 6, параграф 3 от Регламент № 561/2006, изменен с Регламент №
165/2014 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази
разпоредба понятие „общо време на управление през всеки две
последователни седмици“ обхваща само „времето на управление“ по смисъла
на член 4, буква й) от този регламент, като се изключва всяка „друга работа“
по смисъла на член 6, параграф 5 от посочения регламент, извършена от
водача през тези две седмици. М мотивите на т. 33 се развиват съображения,
че следва да се припомни, че член 6, параграф 5 от Регламент №
561/2006 задължава водача да регистрира като „друга работа“,
по-специално „всяко време, прекарано за управление на
превозно средство, използвано за търговски операции, които не попадат в
обхвата на Регламента. Това е така, защото периодите на управление,
регистрирани в съответствие с тази разпоредба като „друга работа“,
представляват периоди на реална дейност на водача, през които той не
разполага свободно с времето си и които, доколко те се отразяват върху
състоянието на умора на водача и могат да повлияе на управлението на
последния. Според т. 40 от мотивите съгласно определението в член 4, буква
д) от Регламент № 561/2006 понятието „друга работа“ означава „всички
дейности, които са определени като работно време в член 3, буква, а), [точка
1] от Директива [2002/15], с изключение на „управление“. Съгласно
последната разпоредба „работното време“ включва по-специално „времето,
отдадено на всички дейности в областта на автомобилния превоз“, в частност
„управление“, „товарене и разтоварване“, „помагане на пътниците да се качат
на превозното средство и да слязат от него“, „почистване и техническа
поддръжка“ и „всяка друга работа, предназначена за осигуряване
безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за
6
изпълнение на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с
извършваната конкретна транспортна операция“.
Въззивният съд с оглед всичко изложено намира, че отработеното
дневно време на управление от превозвача на 11.10.2022 г. до 19:00 часа
възлиза на общо 08:23 часа, като в него не следва да се включва времето за
„други дейности“ от общо 0:18 часа, свързани с кратки престои на автомобила
на място. От общото работно време от 08:41 часа, часовете за шофиране от
общо 08:23 часа, биха могли, независимо от тежкия трафик през деня, да бъдат
удължени от превозвача до престоя за нощна почивка с още около 1 час, т.е. за
общо около 09:30 часа за дневно управление, на основание изключението по
чл. 6, пар. 1, предл. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006г., за да успее да се
придвижи до най-близкия охраняем паркинг, отстоящ на около 100 км.
Същият е предвиден като подходящо място за паркиране в нарочния списък на
спедитора към договора за международен превоз, с който списък отвеникът е
запознат при договарянето.
Превозвачът е следвало да положи повече необходими усилия и извърши
съответните адекватните действия с грижата на добрия търговец, за да
осигури правилно съхраняване на товара на по-сигурно място. Паркирането за
нощна почивка 37 минути преди края дневното време за управление от 9 часа
и без използване на нормативната възможност за удължаване при
необходимост с още около 1 час, само на разчертано място, без охрана и
осъществяван контрол върху паркираните автомобили, до които достъпът е
свободен от магистралата, сочи на недобросъвестно изпълнение на
договорните задължения. Този неподходящ избор на място за паркиране цели
основно избягване на евентуално налагане на лична глоба за превишено
дневно време за управление, каквато глоба е могла да се избегне, както вече се
обсъди. Пред своя личен интерес, превозвачът е следвало да предпочете
запазване интереса на получателя на превозваната стока, чрез избягване на
необосновано поет риск за сметка на получателя от увреждане или липса на
товара. В това се състои неположената достатъчна търговска грижа, която за
разлика от тази на добрия стопанин в гражданскоправните отношения,
изисква запазване преди всичко на чуждия интерес пред собствения. В
подкрепа на този извод е и непроведеното доказване, че освен запечатваща
пломба на багажника на камиона, където е съхранявана стоката, при това с
неясно качество и здравина, не се установи предприемане на други мерки за
7
сигурност като допълнителна заключваща система, аларма и GPS на
превозвания товар.
Не е изпълнена никоя от хипотезите за освобождаване на превозвача от
отговорност, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове,
дължащи се на един или няколко от изчерпателно изброените факти по чл. 17,
пар. 2 или пар. 4, б. „а“ – „е“ от Конвенцията. Поради това намира
приложение чл. 17, пар. 5 от Конвенцията, според който ако превозвачът не
отговаря за някои фактори, които са предизвикали щетата, отговорността му
бива ангажирана само доколкото факторите, за които той отговаря съгласно
този член, са допринесли за тази щета. В случая, приносът за
частичните липси се дължи на недостатъчно положената търговка грижа от
превозвача за опазване на транспортирания товар, при налична и реално
осъществима възможност за осигуряване на охрана през нощния престой. При
условията на чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 17, пар. 1 от Конвенцията, отговорността
на превозвача може да се ангажира до размер на изплатеното от
застрахователя към увредения застрахователно обезщетение от 33 722 евро с
равностойност на 65 954, 50 лв., но не повече от фактурната стойност на
липсващата стока, която в случая съвпада по размер с изплатеното
обезщетение. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес,
регресният иск на застрахователя следва да се уважи изцяло в предявения
размер от 16 781,02 лв., като основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2
ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се
уважи.
Ищецът пред настоящата инстанция реализира разноски за 671,24 лв. –
д.т., 300 лв. – депозит за ССЕ, 30 лв. – депозит за свидетели и 2 292,35
лв.платено в брой възнаграждение за един адвокат, а пред въззивна – 335,62
лв. – държавна такса и 2 648,05 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, или общо 6 277,26 лв., подлежащи на репариранее на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е възражението за прекомерност на възнагражденията. С
оглед известната фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл.
78, ал. 5 ГПК същите не следва да се намаляват до нормативния минимум по
8
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., МРАВ от 2 720,29 лв., още повече, че
възнагражденията и пред двете инстанции са изплатени в по-нисък размер.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6010 от 04.04.2025 г., гр.д. № 33035/2023 г., СРС,
30 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Буцефал БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“№ 65, партер да заплати на „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, ул. „Позитано“ № 5, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ал. Дондуков“
№ 22 А, ет. 2, офис „Оптимум консулт“ ООД, АС „Феникс“, чрез адв. Т. Д., на
основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 17, т. 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) от
15.03.2006 г. за хармонизиране на някой разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, сумата 16 781,02 лв. -
регресно вземане за изплатено от „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД на „М.Байк“ ООД застрахователно обезщетение в общ размер на 65
954,50 лв. по застраховка „Товари по време на превоз“ по щета №
110222222200157 по повод установени частични липси на превозвани 26 броя
велосипеди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
- 14.06.2023 г., до окончателното изплащане и сумата 6 277,26 лв. – разноски
за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10